Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора
Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Крънчева
ВНОХД № 5075 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. НПК.
С
присъда от 09.09.2014 г., постановена по НОХД №
14290/2012 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 102-ри
състав, подсъдимият И.М.П. е признат за виновен
в това, че на 15.04.2010 г., в гр. София, ул. „*****, в сграда на НАГ, в зала с
гишета за обслужване на клиенти, противозаконно повредил чужда движима вещ,
собственост на Столична община – стоящо билетно устройство, като го ударил с
ръка в областта на монитора, вследствие на което мониторът, на стойност 580,80
лева, се счупил – престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 216, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б“, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, му
е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице – два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 6 (шест) месеца.
С
присъдата е приспаднато, на
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, от
така наложеното на подс. П. наказание, времето, през
което подсъдимият е бил задържан по смисъла на НК – задържане за 24 часа по
ЗМВР, считано от 15,00 ч. на 15.04.2010 г. до 14,30 ч. на 16.04.2010 г.
С
присъдата подс. П. е осъден, на основание чл. 189, ал. 3, изр. 1, и чл. 190, ал. 2, вр. чл. 416, ал. 4 от НПК, да заплати в полза на Държавата
и по сметка на СРС, направените по делото разноски за експертизи в размер на
818,13 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
така постановената присъда е депозирана въззивна
жалба с допълнение /под формата на уточнение/ от подс.
И.М.П.. С така депозираната въззивна жалба се отправя
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
връщане на делото на прокурора или на първоинстанционния
съд, а алтернативно – постановяване на нова такава, с която подсъдимият И.М.П.
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му от СРП обвинение. В
условията на алтернативност се иска изменение на
присъдата, като деянието бъде преквалифицирано
по реда на чл. 216, ал. 4 от НК – при маловажност на случая и определяне
на минимално наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
В допълнението към подадената въззивна жалба срещу присъдата на СРС, се излагат твърдения
за необоснованост и немотивираност на съдебният акт, тъй като от
доказателствата по делото не се установява подсъдимият да е повредил средното
устройство за билети. В тази насока се излага, че снимки № 2 и 4 от албума във
връзка с разгледания от съда видеозапис, проверен с участието на експертиза,
категорично изключват приетото в присъдата, подсъдимият да е повреждал средното
билетно устройство. Излагат се съображения за нарушение на материалния закон и
нарушение на чл. 304 от НПК с доводи, че присъдата почива на предположение.
Излагат се аргументи и за допуснати съществени процесуални нарушения на фаза на
досъдебното производство, изразяващи се в процесуални пропуски в обвинителния
акт, пропуск да се изземе веществено доказателство по делото и неотстраняване
на съмнения за неправилно местене и съхранение на устройството, което му се
вменява да е повредил. Претендира се и немотивираност на присъдата, поради не
коментиране доводите и възраженията на защитата в хода на съдебните прения.
В
съдебно заседание, защитата на подсъдимия П. – адв.
И., поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, и вместо
него да бъде постановена нова присъда, с която подзащитният
му да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на искането
изтъква съображения, че от видеоматериала, изгледан в хода на съдебното
следствие пред първия съд, се установява, че подсъдимият нито е блъскал, нито е
удрял средната машина, за чието повреждане е осъден, противно на соченото от
св. С.Т.. Сочи, че подсъдимият не е действал и със специалната цел по чл. 216,
ал. 1 от НК. Излага, че обвинението не е достатъчно конкретизирано по отношение
на предмета на посегателство, като е допуснато смесване на понятията счупен и
спукан дисплей. Сочи, че не е изяснена и стойността на предмета на
посегателство. Изтъква, че липсват подписи на с. 1 от досъдебното производство,
което е самостоятелно нарушение на процесуалните правила, обуславящо връщане на
делото на прокурора. Навежда аргументи, че доводите в пледоарията по същество
не са били обсъдени в мотивите към постановения съдебен акт, което е
самостоятелно нарушение на процесуалните правила.
Подсъдимият
И.М.П. счита, че е неправилно осъден, тъй като не е извършил нищо нередно и
моли да бъде оневинен. В последната си дума заявява, че е невинен.
Представителят
на СГП пледира присъдата на първоинстанционния
съдебен състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Посочва, че
от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за
което е ангажирана наказателната му отговорност. Намира, че постановеният
съдебен акт е прецизен и съобразен с доказателствената
съвкупност, а в хода на производството не са били накърнени правата на
подсъдимото лице. Развива съображения, че съдът е положил максимални усилия,
движейки се на границата на разумния срок, да постанови правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният
съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. С.А.Т., снети
в о.с.з. на 14.11.2012 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л.
9 – 10) и приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК;
показанията на св. В.Н.З., снети в о.с.з. на 14.11.2012 г. и тези, снети в хода
на досъдебното производство (л. 11 – 12) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК; показанията на св. Ц.Г.А., снети в о.с.з. на 14.11.2012 г. и
тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 13 – 14) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, както и тези, снети пред
друг състав на съответния първоинстанционен съд, в
о.с.з. на 09.02.2011 г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК;
показанията на св. Г.Й.Г., снети в о.с.з. на 14.11.2012 г.; показанията на св. А.В.Б.,
снети в о.с.з. на 12.03.2013 г.; показанията на св. С.К.Ч., снети в о.с.з. на
17.09.2013 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 18 – 19) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията
на св. Т.М.Т., снети в о.с.з. на 17.09.2013 г. и тези на С.Т.Т., снети в о.с.з. на 14.11.2013 г.; протокол за оглед на
местопроизшествие от 15.04.2010 г. (л. 7 – 8 от досъд.
п-во) и фотоалбум към него (л. 45 от съдебното
производство по НОХД № 10830/2010 г.); приемо –
предавателен протокол (л. 17 от досъд. п-во); констативен протокол, съставен от длъжностно лице
към „Д.Б.“ ЕООД (л. 27 от досъд. п-во);
протокол за доброволно предаване (л. 28 от досъд. п-во); писма от Столична община, Направление „Архитектура и
градоустройство“ до СРС (л. 58 – 60 от съдебното производство по НОХД №
14290/2012 г.); заверен препис от договор за автоматизирана система за
управление на административното обслужване на чакащи клиенти от 13.04.2009 г.,
сключен между МДААР, от една страна, Столична община, като бенефициент и „М.Б.“
ЕООД (л. 69 – 75 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); Решение №
РД-09-ЗДОИ-7/24.02.2011 г. на Столична община (л. 77 – 78 от съдебното производство
по НОХД № 14290/2012 г.); писмо от Столична община, Дирекция „Приходи и
администриране на местни данъци и такси“ до подс. П.
(л. 79 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); писмо от Министерски
съвет на Р България, Звено за връзки с обществеността до подс.
П., ведно с приложение (л. 82 – 87 от съдебното производство по НОХД №
14290/2012 г.); справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия (л. 27
– 30 и л. 169 – 170 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.); справка
от ГД „ИН“ – МП (л. 23 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.);
характеристика на подс. П. (л. 83 от съд. п-во по НОХД № 10830/2010 г.), както и заключенията на
назначените и изготвени съдебно-техническа и оценителна експертиза (л. 38 – 39
от досъд. п-во), видеотехническа експертиза – протокол № 13/ДОК – 092 г. (л.
48 – 52 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.), комплексна съдебно
техническа и оценителна експертиза (л. 62 – 66 от съдебното производство по
НОХД № 14290/2012 г.) и вещественото доказателство по делото – 1 бр. оптичен
носител (л. 53 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012 г.).
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на св. Т., З., А., Г.,
Ч.и Т., като е преценил, че същите са единни, еднопосочни, взаимнодопълващи
се и непротиворечиви. При формиране на изводите си по фактите, съдът не е
обсъдил показанията на св. Т.и Т., като е преценил, че същите не допринасят за
изясняване на обективната фактическа обстановка. Останалите, събрани по делото,
писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и относими към предмета на доказване в
производството. Заключенията на назначените и изготвени експертизи съдът е
кредитирал изцяло, като е съобразил, че пълно и точно отговарят на поставените
им задачи, изготвени са от компетентни вещи лица и са защитени от същите в
съдебно заседание.
Въз
основа на така събрания и обсъден доказателствен
материал, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че в гр. София, ул.
„*****, в сградата на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към
Столична община (СО), на партерния етаж на сградата, който е публично достъпен,
били разположени гишета, предоставящи административни услуги на СО на
гражданите. За създаване на организация в дейността на административните
служители и подобряване обслужването на гражданите, била въведена електронна
система за управление на клиентите на НАГ, състояща се от разположени във
фоайето на партерния етаж три броя стоящи билетни устройства, монтирани на
пода. Билетните устройства представлявали стоящи на стойка апарати със сензорен
дисплей и изход за продаваните от машината билети.
СРС
е приел за установено, че на 15.04.2010 г., подс. П.
се намирал в сградата на НАГ, на партерния етаж, и се опитвал неколкократно да си вземе билет от разположените
непосредствено до входа на въпросната зала три устройства за билети, като след
едно от поредните тегления на билети отишъл на гише № 4, обслужвано от св. В.З.,
като видимо бил изнервен. Последната обяснила на подсъдимото лице, че за да
бъде обслужено, първо трябвало да изтегли правилния билет с номер, като избере
от падащото меню предлаганите административни услуги от някое от стоящите
билетни устройства – част от въведената система за управление на чакащи клиенти
– собственост на СО. Подсъдимият П. се насочил към средно разположеното билетно
устройство и след като изтеглил няколко билета с номера, ударил с ръка
устройството в областта на вградения му монитор. Действията на подс. П. били забелязани от свидетелите С.А.Т., В.Н.З. и Ц.А..
Вследствие на нанесения удар се чул еднократен трясък, след който подсъдимият
се преместил на съседния апарат вляво от него. Взел си билет с номер за
съответната услуга, след което се отдалечил от мястото, където били разположени
машините и се насочил към гишетата за обслужване на гражданите. Свидетелката А.,
която работела на гише № 6 на партерния етаж, се обадила на св. С.Ч.,
изпълняваща длъжността дежурен полицай в Общинска полиция, която в деня на
инцидента била наряд на пост № 5, обект – НАГ – гр. София, ул. „*****, която
излязла от полицейската будка, където било работното й място, и влязла в
помещението, в което били разположени въпросните устройства за билети, като
забелязала, че дисплея на един от апаратите е напукан. Свидетелките З., А. и Т.
посочили на св. Ч.гражданина П. като лицето, което било нанесло удара върху
увреденото устройство за билети. Свидетелката Ч.помолила подс.
П., който все още се намирал на партерния етаж, да я придружи до служебното
помещение, от което се обадила на оперативната група от 05 РУП – СДВР, която
пристигнала на мястото на събитието, направен бил оглед на местопроизшествието,
съставен бил протокол и били направени фотоснимки.
Междувременно
мрежовият администратор – св. С.Т., преди пристигането на огледната
група, връщайки се от полагащата му се обедна почивка, установил, че матрицата
на електронното устройство била повредена – екранът продължавал да свети, но
електронното устройство не изпълнявало зададените му функции и не издавало
билети.
Фирма
„Д.Б.“ ЕООД, която поддържала билетните устройства, изпратила служител в деня
на инцидента, който установил, че матрицата на едното от устройствата била
увредена. Въпросната система за управление на клиенти била демонтирана от
същата фирма и предадена на св. Г., на длъжност домакин, за съхранение в склада
на НАГ, като бил съставен приемо – предавателен
протокол.
От
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза, първият съд е приел за установено, че стойността на причинените
вреди възлиза на 580,80 лева.
От
заключението на назначената и приета като доказателство по делото комплексна
съдебно – техническа и оценителна експертиза, се установява, че марката на
монитора е „LG“,
модел 1510 BF, 15” LСD Touch screen monitor, екран 15”, и вследствие на счупването/спукването
на монитора, същият е станал негоден за употреба по предназначение, тъй като
нарушената цялост на дисплея възпрепятствала визуализацията и работата на Touch screen системата.
От
извършения оглед на веществено доказателство (оптичен носител на информация) в
хода на съдебното следствие пред първия съд, СРС е констатирал, че в този
времеви интервал с устройството оперирало само едно лице със следното описание
– лице от мъжки пол с очила, с теменно оплешивяване, с брада и мустаци,
облечено в тъмно яке, носещо кафява чанта и папка с документи, който неколкократно теглел билетчета от
устройството, като при увеличаване на кадъра на камерата се забелязвало леко
поместване на стойката, на която е бил закрепен мониторът, с който е боравело
заснетото лице.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението
по чл. 216, ал. 1 от НК, като на 15.04.2010 г., в гр. София, ул. „*****, в
сграда на НАГ, в зала с гишета за обслужване на клиенти, противозаконно
повредил чужда движима вещ, собственост на Столична община – стоящо билетно
устройство, като го ударил с ръка в областта на монитора, вследствие на което
мониторът, на стойност 580,80 лева, се счупил. Приел е, че подсъдимият е
действал с форма на вината пряк умисъл.
Ето
защо е признал подсъдимия И.М.П. за виновен в осъществен състав на престъпление
с горепосочената правна квалификация, като на основание чл. 216, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“, вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, му е наложил наказание „Пробация“
със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице – два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 6 (шест) месеца.
На
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът
е приспаднал от така наложеното на подс. П. наказание
времето, през което подсъдимия е бил задържан по смисъла на НК.
На
основание чл. 189, ал. 3, изр. 1 и чл. 190, ал. 2, вр.
чл. 416, ал. 4 от НПК, съдът е осъдил подс. П. да
заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС, направените по делото разноски
за експертизи в размер на 818,13 лева, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Настоящият въззивен
състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и
правните изводи на първоинстанционният съд. Правилно
СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по
несъмнен и категоричен начин авторството на инкриминираното деяние.
Така, на първо място, въззивният
съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими
към личността на подсъдимия П., семейното му положение и предходна му съдимост.
Същите са формирани на базата на правилен и задълбочен анализ на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени средства и в
частност – въз основа на отразеното в справката за съдимост и характеристиката
на подсъдимия, и показанията на св. Т., снети в о.с.з. на 17.09.2013 г. Въззивният съд, за разлика от първостепенния, намира, че
показанията на този свидетел, макар и да не допринасят за изясняване на фактите
и обстоятелствата от значение за предмета на доказване, касателно
инкриминираното деяние и предмета на посегателство, могат да се ползват като
източник на доказателственорелевантни факти по
отношение личността на подсъдимото лице, като в тази насока същите се допълват
и кореспондират с приложената характеристика за подсъдимия, като го
характеризират като личност с положителни характеристични данни.
Настоящата инстанция няма основание
да не сподели изцяло изводите на СРС, касаещи фактът на монтираните на
партерния етаж в сградата на НАГ, находяща се на
горепосочения адрес, на три устройства за билети, представляващи стоящи на
стойка апарати със сензорен дисплей и изход за продаваните от машината билети,
към инкриминираната дата, като прецени, че в тази насока събраните по делото
гласни и писмени доказателствени средства и
по-конкретно – показанията на св. Т., З., А., Г., Ч.и Т., и отразеното в протокол
за оглед на местопроизшествие от 15.04.2010 г., са напълно единни, еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Така събраната
по делото доказателствена съвкупност позволява на
инстанциите по същество да формират еднозначни изводи и в насока, че към
15.04.2010 г., до осъществяване на инкриминираното деяние, и трите апарата за
билети са били в изправност.
Правилни и обосновани са и изводите
на решаващия първоинстанционен съд по отношение на
посещението на подс. П. в сградата на НАГ на
15.04.2010 г., около 13,20 ч. Същите почиват на правилен и задълбочен анализ на
събраните по делото гласни доказателствени средства,
и в частност – на показанията на св. Т., З., А. и Ч., които и по отношение на
това обстоятелство, не разкриват каквито и да било противоречия и
несъответствия помежду си, поради което следва да се приеме, че са депозирани
обективно, безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в
основата на изводите на съда по фактите.
Въззивната
инстанция изцяло се солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен
съд в насока, че на 15.04.2010 г., около 13,21 ч., именно подс.
П. с поведението си, изразяващо се в нанасяне на удар с ръка в областта на
дисплея на средностоящото устройство за билети, е счупил
монитора на същото. Изводите на съдилищата в този смисъл почиват на показанията
на св. Т., З. и А., снети в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и на досъдебната фаза на
производството – последните приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, които еднопосочно, напълно безпротиворечиво и категорично сочат да са възприели
нанасяне на удар в областта на монитора на средностоящото
устройство за билети и разпознават у подсъдимия именно лицето, което е нанесло
удара в областта на монитора.
Действително, прави впечатление, пред
съда св. Т., Т.и А. не са в състояние да възпроизведат
в цялост и в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства, свързани с поведението
на подс. П. към инкриминираните дата и час, което е наложило
приобщаване на показанията им, снети в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, а тези на св. А. – дадени пред
друг състав на съответния първоинстанционен съд и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, но това добре се обяснява, от една страна, с
изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на процесните факти и обстоятелства – 15.04.2010 г., и датата
на разпита на свидетелките пред съда – на 14.11.2012 г., както и индивидуалните
способности на всеки човек да възприема и възпроизвежда след известен период от
време възприетите от него факти и обстоятелства от обективната действителност.
За съда обаче, не възникна каквото и да било съмнение в обективността и
добросъвестността на посочените свидетели, тъй като същите се стремят да
допринесат максимално за изясняване на обективната фактическа обстановка, а и
показанията им са в достатъчна степен единни, еднопосочни и взаимнодопълващи
се, така че да представлява сигурна доказателствена
опора за формиране на изводите на съда по фактите. Въз основа на показанията на
тези свидетели, съдът установи с категоричност авторството по отношение на
инкриминираното деяние от страна на подсъдимото лице.
Не могат да бъдат споделени,
следователно, доводите, изложени в допълнението към въззивната
жалба, че по делото не е било установено по нужния несъмнен и категоричен начин,
че именно средностоящото устройство се явява предмет
на престъпно посегателство. Действително, вярно е, че на изследването
веществено доказателство по делото – оптичен носител, предмет на анализ от
заключението на видеотехническа експертиза – протокол
№ 13/ДОК – 092 г. (л. 48 – 52 от съдебното производство по НОХД № 14290/2012
г.), не се наблюдава пряко средностоящото билетно
устройство, но е вярно и това, че от извършения оглед на веществено
доказателство в хода на съдебното следствие пред първия съд, се констатира, че
в този времеви интервал с устройството оперирало само едно лице със следното
описание – лице от мъжки пол с очила, с теменно оплешивяване, с брада и
мустаци, облечено в тъмно яке, носещо кафява чанта и папка с документи, който неколкократно теглел билетчета от
устройството, като при увеличаване на кадъра на камерата се забелязвало леко
поместване на стойката, на която е бил закрепен мониторът, с който е боравело
заснетото лице. Констатираното лека поместване на стойката на монитора кореспондира
с това по отношение на билетното устройство да е упражнен натиск, съответстващ
на нанесен удар. Не това, обаче, е единственият доказателствен
източник, въз основа на който инстанциите да формират изводи по фактите по
отношение на предмета на посегателство. Това са още и показанията на св. Т., З.
и А., наблюдавали пряко и непосредствено поведението на подс.
П., както и тези на св. Г. и Т., възприели състоянието на устройството
непосредствено след извършване на деянието. Така събраната доказателствена
съвкупност, в своята цялост и взаимовръзка, позволява на инстанциите по
същество да формират еднозначни изводи по фактите, касателно
предмета на посегателство и осъщественото въздействие по отношение на същия от
страна на конкретното подсъдимо лице.
Вярно е, че от снимки № № 2 и 4 от
фотоалбума, приложен към протокола за оглед на местопроизшествие, се
установява, че подс. П. е изтеглил билет от
лявостоящото устройство; в тази насока са и изводите на съда по фактите. Същите
категорично не разколебават приетото относно предмета на престъпно
посегателство, респ. естеството на въздействие по отношение на същия от страна
на подсъдимото лице, доколкото по делото е установено безспорно, че след като е
нанесъл удар в областта на монитора на средностоящото
билетно устройство, подсъдимият е отишъл при лявостоящото такова и е взел билет
от него.
Въз основа на анализа на
заключенията на назначените и приети като доказателства по делото оценителна
експертиза и комплексна съдебно – техническа и оценителна експертиза, първият
съд е направил правилни и доказателствено обезпечени
изводи по отношение на естеството на инкриминираната вещ, неговата стойност,
както и обстоятелството, че вследствие
на счупването/спукването на монитора, същият е станал негоден за употреба по
предназначение, тъй като нарушената цялост на дисплея възпрепятствала
визуализацията и работата на Touch screen системата. Настоящата инстанция изцяло споделя
фактическите изводи на СРС в посочения по-горе смисъл, поради което и не намира
за необходимо да ги преповтаря. Не е допуснато твърдяното от защитата смесване
на понятията „спукване“ и „счупване“ на монитора – тези понятия са употребени
от решаващия първоинстанционен съд като синоними,
като по делото е изяснено – включително и от показанията на св. Ч., Г. и Т.,
точно какво въздействие е упражнено от подсъдимия по отношение на монитора на
стоящото билетно устройство и до какъв общественоопасен
резултат е довело това въздействие – мониторът е бил напукан, вследствие на
удара, и това е възпрепятствало визуализацията и работата на Touch screen системата.
Обсъдената по-горе доказателствена
съвкупност в нейната последователност и взаимовръзка, настоящата съдебна
инстанция намери за достатъчна, за да обоснове по необходимия несъмнен и
категоричен начин изводите относно авторството на подсъдимия по отношение на
инкриминираното деяние. Въззивният съд възприе изцяло
изводите на първостепенния съд, относими и към
предмета на посегателство и механизма на извършване на инкриминираното деяние,
като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства, и намират категорична опора в доказателствената
съвкупност. Възраженията на защитата на подсъдимия в противния смисъл, съдът
прецени за изцяло неоснователни.
От така наличната доказателствена
съвкупност може да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че с деянието си,
осъществено на инкриминираните дата и място, подс. П.
е осъществил всички признаци от обективна страна на престъпния състав по чл.
216, ал. 1 от НК, с предмет – стоящо билетно устройство, собственост на
Столична община.
За
съставомерността на деянието от обективна страна по
този законов текст, е необходимо престъпният деец да унищожи или повреди
противозаконно чужда движима или недвижима вещ. Унищожаването на вещта
представлява такова въздействие върху структурата или субстанцията на вещта, в
резултат на което същата става окончателно и напълно негодна да служи съобразно
основното й предназначение; повреждането на вещта представлява такова въздействие върху
структурата или субстанцията на вещта, в резултат на което същата става
частично или временно негодна да служи съобразно основното й предназначение. Предметът
на посегателство е очертан в закона като чужда движима или недвижима вещ.
Необходимо е деянието да е извършено
умишлено, с форма на вината пряк или евентуален умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2 НК – деецът да съзнава обществената опасност на деянието, да предвижда
обществено-опасните му последици и пряко да цели или да допуска настъпването
им.
В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че на инкриминираните дата
и място – на 15.04.2010 г., в гр. София, ул. „*****, в сграда на НАГ, в зала с
гишета за обслужване на клиенти, подс. П. нанесъл
удар с ръка в областта на монитора на стоящо билетно устройство, монтирано на
партерния етаж на сградата, в резултат на което мониторът, на стойност 580,80
лева, се счупил. В резултат на деянието, осъществено от подсъдимия, стоящото
билетно устройство временно било негодно да изпълнява основното си
предназначение. В
случая е налице система от доказателства – обсъдените по-горе, които са единни,
безпротиворечиви и позволяват на съда да възприеме
фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
доказване по делото по безпротиворечив и небудещ
съмнение начин, от които може да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че
с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, подсъдимият П. е
осъществил всички признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 216,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият е действал виновно, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като
умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни
признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Същият е
съзнавал, че с нанасянето на удар с ръка в областта на монитора на стоящото
билетно устройство, е възможно да настъпи повреда на същото и въпреки това е
предприел именно такова поведение. В този смисъл е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици и пряко е целял
настъпването им. Не са налице предпоставки да се приеме, че подсъдимият е
наказателно неотговорно лице – същият е навършил пълнолетие към датата на
извършване на инкриминираното деяние и по делото липсват каквито и да било
данни за наличие на медицинска причина, която като свое следствие, да е довела
до невменяемостта му.
При това, като е признал подсъдимия за
виновен по така повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление
с горепосочената правна квалификация, СРС – НО, 102-ри състав е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт.
Настоящата инстанция не може да сподели
доводите, възведени в подадената въззивна жалба, в
смисъл, че с деянието си, подс. П. е осъществил
привилегирования състав на престъпление по чл. 216, ал. 4, вр.
ал. 1 от НК, а именно – маловажен случай на повреждане на чужда движима вещ.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. В конкретния по делото случай, личността на подс. П. действително не разкрива висока степен на
обществен опасност – същият е неосъждан (реабилитиран), обществено ангажиран, с
добри характеристични данни. Същевременно, извършеното от него деяние разкрива
типичната, визирана в разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от НК, степен на
обществена опасност – предмет на посегателство е чужда движима вещ, общинска
собственост, предназначена за улесняване на достъпа на гражданите до
административни услуги, стойността на предмета на посегателство не е
незначителна, деянието е извършено в работното време на НАГ, в присъствието на
множество лица в помещението и е могло да бъде възприето от множество лица. В
този смисъл настоящата инстанция намира, че не е налице такава съвкупност от
смекчаващи обстоятелства, която да сочи, че степента на обществена опасност на
деянието и на неговия извършител, е по-ниска в сравнение с типичния случай,
визиран в наказателно-правната норма на чл. 216, ал. 1 от НК. Деянието,
осъществено от подсъдимия, не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК.
В обсъждания контекст и след като
извърши служебен преглед на присъдата на СРС в частта, относно вида и размера
на наказанието, наложено на подсъдимия, въззивният
съд прецени, че решаващият първоинстанционен съд
неправилно е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание,
би се явило несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на
деянието и неговия извършител.
За
да прецени, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ от НК (ред., ДВ, бр. 103/2004 г.), първият съд е преценил като
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства ниската стойност на повредената
вещ и чистото му съдебно минало, а като отегчаващо – обстоятелството, че
подсъдимият е повредил движимо имущество – общинска собственост, което е
служело за облекчаване дейността по административно обслужване на гражданите. С
оглед на така изложеното в мотивите на атакувания първостепенен съдебен акт
относно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и
неговия извършител, съдът е преценил, че на подсъдимия П. следва да бъде
определено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 6 (шест) месеца, с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице
– два пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 6 (шест) месеца.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя отчетените от първия съд смекчаващи и отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като намира, че първият съд е
пропуснал да отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство, изминалия
твърде продължителен период от време между датата на извършване на
инкриминираното деяние – 15.04.2010 г. и датата на постановяване на
окончателния съдебен акт, не по вина на подсъдимото лице. Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да бъде отчетено още времето
на извършване на деянието – през деня, по обяд, в присъствието на множество
граждани и служители на НАГ, което съществено завишава обществената опасност на
деянието.
При
така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната
съдебна инстанция намира, че е налице лек превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, което обуславя
определянето на наказанието „лишаване от свобода“, което следва да му бъде
наложено, в размер под средния, предвиден в закона – в разпоредбата на чл. 216,
ал. 1 НК, но не и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК,
доколкото, от една страна, не са налице множество смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, а от друга – най-лекото, предвидено в закона
наказание за извършеното от него престъпление – „лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, не се явява прекомерно тежко спрямо конкретно проявената степен
на обществена опасност на деянието и неговия извършител.
Предвид
липсата на съответен протест в тази насока, обаче, съдът прецени, че не са
налице предпоставките за изменение на първоинстанционната
присъда в частта й относно определеното на подсъдимия наказание, в насока към
завишаването му. Категорично, обаче, не са налице и
предпоставки за занижаване размера на наказанието, определено на подсъдимия от
СРС.
Иначе
правилно и законосъобразно, на основание чл. 59, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 от НК, първоинстанционният съд е
приспаднал от така наложеното на подс. П. наказание „Пробация“ времето, през което подсъдимия е бил задържан по
смисъла на НК. Настоящият въззивен състав не намира
основание да ревизира присъдата на СРС в този смисъл.
Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в
частта относно направените по делото разноски и държавни такси, като прие, че
правилно подс. П. е осъден да заплати разноските по
водене на делото и държавните такси в упоменатия в атакувания съдебен акт
размер. Правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3, изр. 1, и чл.
190, ал. 2, вр. чл. 416, ал. 4 от НПК, подсъдимият е
осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СРС, направените по
делото разноски за експертизи в размер на 818,13 лева, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящата инстанция намира, че при постановяване
на атакувания съдебен акт не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на
присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съответния първоинстанционен съд, в какъвто смисъл са
твърденията, залегнали във въззивната жалба.
Не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при изготвяне на внесения в СРС – НО обвинителен акт;
в същия предмета на посегателство и механизма на извършване на деянието са
очертани по ясен и недвусмислен начин, който не оставя съмнение относно
фактическите и правни рамки на повдигнатото обвинение спрямо П.. Не е
допуснато, следователно, ограничаване правото на защита на подсъдимото лице, а
още по-малко съществено такова, съгласно стандартите, визирани в ТРОСНК №
2/2002 г. на ВКС.
Не представлява съществено нарушение
на процесуалните правила и сочения от подсъдимия във въззивната
жалба пропуск да се изземе процесната вещ, в
качеството й на веществено доказателство. За органите на досъдебното
производство действително съществува задължение да извършат всестранно,
обективно и пълно разследване, в хода на което да бъдат взети всички мерки за
обезпечаване разкриването на обективната истина (арг.
от чл. 13, ал. 1 от НПК), но те разполагат с право на преценка какви доказателствени средства да съберат при упражняване на
посоченото правомощие. Пропускът да се събере определено доказателство или доказателствено средство, би могло да рефлектира върху доказаността на обвинението, не и върху правото на
обвиняемото лице на защита. В конкретиния случай,
обаче, доказателствената съвкупност, както вече
нееднократно се посочи, позволява еднозначни изводи по фактите. Неприлагането
на процесната вещ, в качеството й на веществено
доказателство, не е довело до недоказаност на повдигнатото обвинение.
Не представлява съществено нарушение
на процесуалните правила и липсата на подписи под определени документи с доказателствено значение. Евентуално такъв порок би
рефлектирал върху възможността им да се ползват като годни писмени доказателствени средства, но не води до ограничаване
правото на защита на обвиняемото лице.
Не е допуснато и соченото от
подсъдимия и неговата защита нарушение на процесуалните правила, изразяващо се
в необсъждане от първия съд на доводите и възраженията на защитата, изложени в
пледоарията по същество. Съдът, в мотивната част на
присъдата си, е изложил ясно и убедително съображенията си по фактите и
правната им квалификация, посочил е кои доказателствени
източници кредитира и по какви съображения, и е взел отношение по всички,
наведени от страните доводи в хода на съдебните прения.
Тъй
като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на
атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и
на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 09.09.2014
г., постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 102-ри
състав, по НОХД № 14290/2012 г. по описа на СРС, НО.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/