РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. Пловдив, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300500873 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против
Решение № 293/23.01.2023г., пост. по гр.д.№ 3364/2022, ПдРС, с което са отхвърлени
предявените от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Н. Д. М. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 8495/12.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 15938/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански
състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена за периода от 23.01.2021
г. до 22.03.2021 г. до обект с ИТН ***, находящ се в ***, електрическа енергия в размер на
сумата от 443, 14 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното
парично задължение за периода от 11.03.2021 г. до 10.10.2021 г. в размер на сумата от 24, 89
лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.10.2021г., до окончателното й
заплащане.
Жалбоподателят „ЕВН България ЕС“ ЕАД е обжалвал изцяло решението с мотиви, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че мотивите на съда за липса на
1
материално правна легитимация е неправилен. Развива съображенията си за легалните
дефиниции на понятията „клиент“, „битов клиент“ съгласно действащата нормативна база.
Счита, че от представената справка от АВп се установява, че ответникът има качеството на
клиент, както и че при настъпила промяна в собствеността той е имал задължението да
уведоми доставчика на ел.енергия в 30 дневен срок. Позовава се на ТР№2/2017, ОСГК, ВКС.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което се уважат
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Д. М. не е подала отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец,
останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран
с установителен иск – да се установи в отношенията между него и Н. М., че дължи
заплащане на процесните суми за доставена ел. енергия, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№ 15938/2021, ПРС.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и са
дадени указания за предявяване на установителен иск. Налице е правен интерес от водене на
положителен установителен иск, с оглед нормата на чл.415 от ГПК.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло.
Съгл. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да провери служебно валидността и
допустимостта на постановеното решение, а неговата правилност – в обжалваната част.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в рамките на
сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор. Постановеното
решение е валидно и допустимо. Правилността на решението следва да се провери
касателно направените оплаквания във въззивната жалба.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че при доказателствена
тежест за ищеца същият не е доказал възникване на валидно облигационно отношение с
ответницата, т.к. не е представен нито титул за собственост на имота, нито че тя се явява
правоприемник на първоначалния собственик / в какъвто смисъл са наведени твърдения/. На
следващо място е приел, че по делото остава недоказано изпълнение на задълженията от
страна на дружеството по доставка на ел. енергия. Посочено е, че доказателства в тази
насока са единствено представените фактури, които съставляват частен свидетелстващ
документ, който ползва издателя, като по делото няма никакви други доказателства, които
да ги подкрепят. По тези съображения е отхвърлил предявените искове.
Въззивната инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно,
поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.
Само в допълнение намира, че следва да се изложат кратки съображения във връзка с
2
възраженията във въззивната жалба: За възникването на облигационно отношение ищецът е
следвало да докаже качеството потребител на ел. енергия на ответника. Извадката от
имотния регистър, на която се позовава дружеството не може да бъде ценена като
доказателство в тази насока, т.к. тя не установява, че този имот е свързан с ел. преносната
мрежа. Само поради качеството си на собственик / в случая дори съсобственик с трети за
производството лица/, ответницата не може да бъде приравнена на потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ, респ. да се прави извод за наличие на облигационна връзка между
нея и дружеството. Приложените писма също не съставляват доказателства в тази насока,
т.к. съставляват изявление на самото дружество относно претенциите му. Не може да бъде
споделен и доводът, че ответницата не е изпълнила задължението си за уведоми
дружеството доставчик в 30 дн. срок от промяната на собствеността, т.к. то би възникнало
ако нейният праводател има качеството потребител. В случая по делото липсват каквито и
да било доказателства в тази насока. Позоваването на ТР№2/2017, ОСГК, ВКС би имало
смисъл ако дружеството докаже откриването на партида на първоначалния собственик на
имота. Такива доказателства по делото не са представени.
Предвид изложеното съдът намира, че изложените доводи във въззивната жалба са
неоснователни, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е претендирала и направила разноски, поради което и такива
не се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293/23.01.2023г., пост. по гр.д.№ 3364/2022, ПдРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3