№ 40
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20231100900770 по описа за 2023 година
СГС е сезиран с искова молба от ЗАД“Алианц България” АД, с която са предявени срещу
ЗАД“ Д.Б.: Ж. и З.“ искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца,
че е страна по сключен на 13.07.2021 г. договор за имуществено застраховане, по който е
поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с рег.N СВ **** РС, който на 07.10.2021 г. е бил увреден в резултат на ПТП,
причинено от Н.Р.Д., който при управление на л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ **** ВК поради
навлизане в насрещната лента за движение е предизвикал ПТП. Сочи се от ищеца, че след
настъпване на пътното произшествие е платил застрахователно обезщетение в размер на
27 259,58 лв., с което е встъпил на основание чл.411 КЗ в правата срещу ответника, с който е
сключен застрахователен договор „гражданска отговорност“ за управлявания от
делинквента л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ **** ВК. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 27 274,58 лв. – главница с включени 15 лв. – обичайни разноски, както
и сумата от 3 186,73 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
12.03.2022 г. - 20.04.2023 г.
Ответникът е подал в срок писмен отговор, с който оспорва предявените искове с
възражението, че произшествието е настъпило не поради поведението на водача на
л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ **** ВК, а поради случайно събитие, поради което не носи
отговорност за вредите от процесното събитие. Според ответника вредата е възникнала
защото водачът Н.Р.Д. при управление на л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ **** ВК е получил
инфаркт преди настъпване на произшествието, поради което не е имало обективна
възможност да се избегне събитието. Оспорва се верността на представеният с исковата
молба Протокол за ПТП относно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва се и
1
че част от вредите по застрахования при ищеца автомобил не са настъпили от процесното
събитие. Прави възражение за принос на водача на увредения автомобил.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с
довода, че не са представени доказателства за факти, които да изключват отговорността на
водача Н.Р.Д., защото в протокола за ПТП не е посочено това лице да е било с влошено
здравословно състояние. Освен това приложение следва да намери правилото на чл.493 ал.2,
т.6 КЗ, което предвижда, че застрахователят по „гражданска отговорност“ следва да
отговаря и когато събитието е настъпило поради влошаване на здравословното състояние на
водача. Оспорва се и възражението за принос на водача на увредения автомобил.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа направените от него
оспорвания и възражения срещу предявените искове. По отношение на възражението за
принос на водача на увредения автомобил се сочи, че е налице движение с превишена
скорост.
Представена е застрахователна полица от 13.07.2021 г., от която се установява, че между
„ОББ Интерлийз“ ЕАД и ищеца е сключен договор за имуществено застраховане, по който
ищецът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС през периода 14.07.2021 г. – 13.07.2022 г.
Представен е протокол за ПТП с пострадали лица от 07.11.2021 г., в който се сочи, че
Н.Р.Д. при управление на л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ **** ВК е навлязъл в насрещната лента
за движение е предизвикал ПТП с л.а.“Рено“ с рег. N NT ** GF, който след удара е загубил
контрол и се е ударил в т.а.“Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС.
Представена е преписката по процесната щета, образувана при ищеца във връзка с
увреждането на т.а.“Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС от ПТП на
07.11.2021 г.
Представени са документи по ДП ЗМ -211/2021 г. по описа на ОД на МВР – Плевен.
Представен е приемо-предавателен протокол по поръчка N 433848 от 21.01.2022 г., в
който се сочи, че „С.С.Р.“ ЕАД по възложение на „ОББ Интерлийз“ ЕАД е извършил ремонт
на т.а.“Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС на стойност 27 259,58 лв.
Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 23.08.2022 г., в което се сочи, че
ищецът е платил на „С.С.Р.“ ЕАД сумата от 113 517,24 лв. – по опис N 24635.
Представено е писмо от 11.03.2022 г., с което ответникът е отказал да плати по
регресната претенция на ищеца.
Установява се от показанията на св. Т., че при настъпване на процесното пътно
произшествие е управлявал т.а.“Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС, но пред
него е станало ПТП между движещия се пред него голям камион и л.а.“Ситроен“, който е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Настъпил е удар между камиона и л.а.“Ситроен“,
след което камионът е навлязъл в лентата за движение, в която се е движел свидетелят, и е
настъпил удар с предната част на камиона. От удара е била увредена лявата част на
2
управлявания от свидетеля микробус.
Установява се от заключението на АТЕ, че към настъпване на удара т.а.“Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС се е движел със скорост от 20 км./ч., както и че е
налице причинна връзка между механизма на ПТП, описан в протокола на КАТ, и вредите
по описа на ищеца. Според в.лице стойността на необходимия ремонт за възстановяване на
уврежданията по застрахования при ищеца автомобил възлиза на 27 259,58 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.411 ал.1
КЗ и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представена по делото застрахователна полица от 13.07.2021 г., че между
ищеца и „ОББ Интерлийз“ ЕАД е бил сключен договор за имуществено застраховане, по
който ищецът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на
т.а.“Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС през периода 14.07.2021 г. –
13.07.2022 г. Сключеният договор за имуществено застраховане е породил валидно
застрахователно правоотношение с посочените по-горе параметри, имащи съществено
значение за облигационната връзка.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.11.2021 г.,
в който се сочи, че на 07.10.2021 г. Н.Р.Д. при управление на л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ ****
ВК е навлязъл в насрещната лента за движение и е предизвикал ПТП с л.а.“Рено“ с рег. N
NT ** GF, който след удара е загубил контрол и се е ударил в т.а.“Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с рег.N СВ **** РС. Протоколът за ПТП има качеството на официален
удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила –
чл.179 ал.1 ГПК. Ето защо съдът намира за установено въз основа на протокола за ПТП, че
през действие на застрахователното правоотношение е настъпило пътно произшествие, от
което е бил увреден застрахованият автомобил.
Увреждането на застрахования автомобил в резултат на ПТП представлява реализиране
на покрит от застрахователя риск, който факт води до възникване на задължение за ищеца да
плати застрахователно обезщетение – чл.405 ал.1 КЗ.
В представеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 25.01.2022 г. се
сочи, че ищецът е платил на „С.С.Р.“ ЕАД сумата от 113 517,24 лв. – по опис N 24635.
Доколкото не се спори, че сред описа попада и процесната щета, съдът приема, че ищецът е
платил на „С.С.Р.“ ЕАД сумата от 27 259,58 лв., която представлява възнаграждение за
ремонт на застрахования автомобил по приемо-предавателен протокол по поръчка N 433848
от 21.01.2022 г., извършен по възложение на застрахования „ОББ Интерлийз“ ЕАД.
Изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение е факт, който е приет за безспорно
3
установен с определението за доклад по чл.374 ГПК от 02.10.2023 г.
Установените от доказателствата по делото факти сочат, че фактическият състав на чл.410
КЗ е осъществен в пълнота, поради което в полза на ищеца е възникнало суброгационно
вземане.
От преценката в съвкупност на представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 07.10.2021 г., неоспореното заключение на СТЕ и показанията на св.Т. съдът приема
за установено, че процесното вредоносно събитие е настъпило в резултат на поведението на
Н.Р.Д., който при управление на л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ **** ВК е навлязъл в насрещната
лента за движение и е предизвикал ПТП с л.а.“Рено“ с рег. N NT ** GF, водачът на който
след удара е загубил контрол и се е ударил в застрахования при ищеца т.а.“Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС. Увреждането на застрахования при ищеца
автомобил е в резултат на удар с л.а.“Рено“ с рег. N NT ** GF, но причината за този удар,
който се явява последващ, е поведението на Н.Р.Д..
Възражението на ответника, че Н.Р.Д., водач на л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ **** ВК, не
носи отговорност за вредите от процесното събитие поради „случайно събитие“, е
неоснователно. Въведеният от ответника факт - влошаване на здравословното състояние на
водача Н.Р.Д., което му е попречило да управлява л.а.“Ситроен“ с рег.N ВТ **** ВК, няма
качеството на основание за правоизключващо възражение на застрахователя „гражданска
отговорност“. Това е така, защото нормата на чл.493 ал.2, т.6 КЗ предвижда, че
застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" покрива вредите,
причинени по време на движение на моторното превозно средство в резултат на влошаване
на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на
моторното превозно средство. В нормата на чл. 494 КЗ са изброени изключенията от
покритието при застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите, но сред тях не
попада влошаване на здравословното състояние на водача, причинил пътното произшествие.
В нормата на чл.493 ал.2, т.6 КЗ е уредено специално правило, което не касае
произтичащата от деликтно правоотношение отговорност, а разширява обхвата на
отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“. Основанието за
отговорността на застрахователя в тази хипотеза не произтича от отговорността на водача
на автомобила, а от възложена на застрахователя допълнителна тежест, обусловена от
преследваната от законодателя социална цел - увреденият да не се лиши от обезщетяване на
вредите от ПТП. В този случай отговорността на застрахователя „гражданска отговорност“
не е функционално обусловена от деликтната отговорност на водача.
При тези факти съдът намира, че пасивнолегитимиран на основание чл.411 ГПК по
суброгационното право на ищеца е ответникът, който има качеството на застраховател по
застраховка „гражданска отговорност“, сключена за управлявания от причинителя на
вредата автомобил /обстоятелството, че ответникът е страна по застрахователен договор
„гражданска отговорност“, сключен за управлявания от причинителя на вредата автомобил,
е прието за безспорно установено с определението за доклад по чл.374 ГПК от 02.10.2023 г./.
4
Възражението на ответника, че водачът на застрахования автомобил се е движел с
несъобразена скорост, е недоказано, защото от събраните по делото доказателства не се
установяват факти в негова подкрепа. Не са представени никакви доказателства за факта, че
водачът на увредения автомобил с определени свои действия или бездействия е допринесъл
от обективна страна за настъпване на вредоносното събитие. Установените по делото факти
сочат обратното - че вредоносният резултат не се намира в причинна връзка с поведението
на водача на увредения автомобил. Случаят не попада в хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД,
поради не е налице основание за намаляване на обезщетението.
По размера на вредата. От заключението на СТЕ се установи, че стойността на
необходимия ремонт за възстановяване на уврежданията по застрахования при ищеца
автомобил възлиза на 27 259,58 лв. Към тази сума следва да се прибавят и 15 лв. – обичайни
разноски. Следователно искът за главница е доказан и по размер, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
Ответникът е получил поканата на ищеца за плащане и с писмо от 11.03.2022 г. е отказал
да плати, поради което съдът намира, че още към 11.03.2022 г. е изпаднал в забава. На
основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава на 3186,73 лв. за
периода 12.03.2022 г. – 20.04.2023 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“****, да
заплати на ЗАД“Алианц България” АД, ЕИК ****, гр.София, ул.“****, на основание чл.411
КЗ сумата от 27 274,58 лв. – застрахователно обезщетение за увреждане на т.а.“Мерцедес“,
модел „Спринтер“, с рег.N СВ **** РС от ПТП на 07.10.2021 г., ведно със законната лихва
от 20.04.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 3186,73 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 12.03.2022 г. – 20.04.2023 г.,
както и съдебни разноски от 5 296,80 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5