Р Е
Ш Е Н
И Е № 67
гр.
Пловдив, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
АРНАУДОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
с участието на секретаря Анна
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 87/2020 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.П.
против решение № 205/13.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 121/2019 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушения на материалния и
процесуалния закон и е необосновано поради противоречие със събраните по делото
доказателства и установените с тях факти по изложените в жалбата съображения,
като моли съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и да прогласи нищожността
на запис на заповед от 21.04.2016 г., издаден от Г.С.П. в полза на С.Х.Н..
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият С.Н. оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да
потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано, постановено при
пълнота на доказателствата и в съответствие с материалния закон. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на
нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявения
от С.Х.Н. против Г.С.П. иск по чл. 422 от ГПК. Ищецът
твърди, на 21.04.2016 г. ответникът издал в негова полза запис на заповед, с
която се задължил безусловно, неотменимо и без протест и разноски да му заплати
в срок до 31.12.2018 г. сумата 41 150 лв., но тъй като не изпълнил
задължението си Н. подал на 04.04.2019 г. заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 429/2019 г.
по описа на Кърджалийския районен съд и в него била издадена заповед №
182/15.04.2019 г. и изпълнителен лист от 15.04.2019 г., а въз основа на
последния било образувано изп.д. № 434/2019 г. по описа на ЧСИ Р. С.. Предвид факта, че ответникът
възразил срещу издадената заповед, Районен съд – Кърджали спрял принудителното
изпълнение и указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си, което от своя страна мотивира правния интерес на ищеца да предяви иск за
признаване за установено по отношение на П. съществуването на вземането по
посочения запис на заповед в размер на
41 150 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение /04.04.2019 г./ до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноските за настоящето производство и тези в
заповедното такова.
Ответникът Г.П. оспорва
иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Твърди, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение, което да гарантира вземането на
ищеца при продажба на собствените му дялове в „Г.Г.“ ООД – Кърджали, в което
страните били съдружници, като уговорката била Н. да прехвърли дружествените си
дялове на П. общо за сумата 850 лв., но ако през финансовата 2016 г.
дружеството успее да покрие натрупаната загуба от предишни периоди и изплати
задълженията си, ответникът да му заплати допълнително сумата 41 150 лв.
през 2018 г. и като гаранция за това бил издаден записът на заповед. Дяловете
били прехвърлени с договор от 22.04.2016 г., но дружеството не могло да се
стабилизира през 2016 г. и ищецът заявил, че няма претенции и отношенията им били
приключили. Счита, че издаденият запис на заповед е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД поради противоречие на добрите нрави, тъй като
непрехвърляне на дяловете и нестабилизиране финансовото състояние на
дружеството можело да доведе до тежки икономически последици за семейството на
ответника, което получавало заплати от това дружество, както и е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД като привидна сделка, прикриваща
действителна договорка между страните – заплащане по договор за прехвърляне на
дялове от 22.04.2016 г. Претендира разноски.
С обжалваното решение е
признато за установено по отношение на Г.П., че съществува вземане на С.Н. в
размер на 41 150 лв., представляващо неизплатено парично задължение по запис на
заповед от 22.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед №
182/15.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 429/ 2019 г. по описа на Кърджалийския районен съд,
и Г.П. е осъден да заплати на С.Н. 823 лв. разноски в заповедното производство
за държавна такса и 2 623 лв. разноски в исковото производство, от които
823 лв. за държавна такса и 1 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано
от ответника и в неговата цялост е предмет на въззивното производство.
Със запис на заповед
от 21.04.2016 г., издадена в гр. К., Г.С.П. се е задължил неотменимо и
безусловно, без протест и разноски, без възражения, такси и удръжки от какъвто
и да е характер, да заплати на поемателя С.Х.Н. 41 150 лв., като падежът
на задължението е 31.12.2018 г., а мястото на плащане – К..
Не се спори между
страните, че по искане на Н. по ч.гр.д. № 429/2019 г. по описа на Кърджалийския
районен съд му е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 182/15.04.2019 г. и изпълнителен лист от
15.04.2019 г. за сумата 41 150 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване
на заявлението в съда - 04.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлено искането за
издаване на заповед за изпълнение за законна лихва в размер на 10 % върху
главницата за периода 31.12.2018 г. – 03.04.2019 г., въз основа на този
изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20198120400434 на частен съдебен
изпълнител Р. С. с рег. №. и с район на действие района на Кърджалийския
окръжен съд, но на 30.04.2019 г. длъжникът е подал възражение против заповедта
за изпълнение и с определение № 511/ 07.05.2019 г. съдът е спрял принудителното
изпълнение на заповедта за изпълнение по горепосоченото изпълнително дело по
отношение на длъжника Г.П., като е указал на заявителя С.Н., че в едномесечен
срок от получаване на съобщението може да предяви иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на вземането си по отношение на длъжника Г.П., като довнесе
дължимата държавна такса и представи доказателства за предявяване на иска, а в
противен случай съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист изцяло, като настоящето производство е образувано в
изпълнение на това указание на съда в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявеният иск е процесуално
допустим.
Записът
на заповед е вид правна сделка - едностранно волеизявление с абстрактен
характер, насочено към пораждане на определени правни последици, той е
регламентиран от закона, облечен е в законоустановена писмена форма за
действителност и със
задължително определено законово съдържание, което е
условие за валидност на менителничната сделка /чл. 535 от ТЗ/.
Съгласно тази разпоредба този вид ценна книга трябва да
съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на
езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума
пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя.
Страните не спорят, че всички
посочени реквизити са налице и е спазена формата на менителничната сделка.
Неоснователно е възражението на П.
за нищожност на записа на заповед на посочените от него две основания.
При доказателствена тежест,
лежаща върху ответника, той е установил по несъмнен и категоричен начин, т.е.
при условията на пълно доказване, че са били нарушени конкретни морални норми,
които законът е въздигнал в критерий за оценка на сделката, както и че при
подписване на записа на заповед той не е желаел правното й действие, а е била
налице друга, прикрита сделка между страните, която те са желаели да породи
правни последици.
Що се отнася до твърдението на П.,
че той е бил принуден от ищеца да подпише процесния запис на заповед, тъй като
без него нямало да му прехвърли дяловете си от дружеството, а това щяло да
дестабилизира финансовото състояние на последното и да доведе до тежки
икономически последици за семейството му, получаващи доходи от това дружество,
съдът намира, че то представлява самостоятелно основание за нищожност на
абстрактната сделка – липса на воля у издателя й, но в подкрепа на това
твърдение също няма събрани доказателства, от които то да се приеме за
доказано.
Във връзка с горепосочените
възражения от ответника, както и това за наличие на каузално правоотношение, за
обезпечаване на което е бил издаден процесният запис на заповед, по делото са
събрани писмени доказателства, от които се установява, че на 15.04.2016 г. в
гр. К. се е състояло Общо събрание на съдружниците в „Г. г.“ ООД – К., в т.ч. Г.П.
и С.Н., свикано по инициатива на ответника като управител, за обсъждане на
мерки за подобряване на финансовото състояние на дружеството, не е било прието
предложението за внасяне от всеки от съдружниците по 10 000 лв. временна
финансова помощ и е прието при свободно прехвърляне на дялове между тях това да
се извърши чрез споразумение на страните по индивидуални договори за
покупко-продажба с нотариална заверка, а при липса на такова споразумение
статутът на съдружниците да остане непроменен.
Впоследствие трима от
съдружниците, в т.ч. С.Н., са подали молби по чл. 125, ал. 2 от ТЗ за
прекратяване на участието им в дружеството по лични причини, като са заявили,
че нямат имуществени претенции към него и предлагат на останалите да изкупят
притежаваните от тях по 5 дяла от капитала му с номинална стойност 170 лв.
всеки един.
Видно от протокол от 22.04.2016
г., Общото събрание на „Г. г.“ ООД е взело решение за прекратяване участието в
дружеството на И. К., С.Н. и С. С. и е дало съгласие всеки от тях да прехвърли
притежаваните от него 5 дяла от капитала на дружеството с номинална стойност
170 лв. за всеки на Г.П., като е прието изменение на дружествения договор.
С договор за покупко-продажба на
дялове от капитала на „Г. г.“ ООД от 22.04.2016 г. с нотариална заверка на
подписите на съконтрахентите С.Н. е продал на Г.П. собствените си 5 дяла от
капитала на дружеството с номинална стойност 170 лв. всеки за сумата 850 лв.,
която сума продавачът е получил изцяло от купувача по банков път, а на
03.05.2016 г. това обстоятелство е било вписано в търговския регистър.
В първоинстанционното
производство са събрани и гласни доказателства за установяване на тези
обстоятелства.
От показанията на свидетеля И. К.се
установява, че „Г. г.“ ООД – К.е създадено през 1990 г., първоначално като
събирателно дружество, след това пререгистрирано като ООД, свидетелят бил
съдружник от самото начало, а управител през целия период бил П., по устав
решенията трябвало да се вземат с мнозинство, но обикновено ставало това, което
кажел управителят, дружеството имало задължения, но не се знаела точната
причина, свидетелят напуснал физически завода през 2006 г. поради вътрешни
противоречия, но присъствал на събранието през 2016 г., защото все още бил
съдружник, там се обсъждал въпросът за даване на допълнителни средства от
съдружниците поради затрудненото финансово състояние на дружеството, но това
било ход, за да бъдат принудени те да напуснат, на всички съдружници ответникът
подписал запис на заповед на различна стойност, чиято цел била да обезпечи
даваните през годините от тях средства на дружеството за покриване на текущи
разходи, предоставяни като вид заем, както и за обезпечение на стойността на
имотите и машините на дружеството, които съдружниците искали да разделят, т.е. вид
финансова компенсация за оставените активи след напускане на дружеството, във
фирмата работили роднини на ответника – синът му като счетоводител, а във
времето сестра му и зет му.
В същата насока са показанията на
свидетеля Д.С., работил в „Г. г.“ ООД като електротехник от 1998 г. до 2006 г.,
син на съдружника С. С., който присъствал на събранието на дружеството като
упълномощен представител на баща си, П. предложил на предишно събрание на
съдружниците те да напуснат и той да изкупи дяловете им, а всеки от тях
трябвало да посочи сума като равностойност на дела му, бащата на свидетеля бил
възрастен и болен и решил да приеме предложението, сумата била определена след
преговори и по съгласие с управителя П., като в нея били включени дадените от
съдружниците на дружеството заеми през годините, дяловия капитал и обезщетение
за дела и имуществото им, което дружеството ползвало, а ответникът не бил
принуден по никакъв начин да подпише записа на заповед, който бил документ,
гарантиращ тези вземания.
Според свидетеля С. П. /син на
ответника/, работил в дружеството като главен счетоводител от 2004 г.,
финансовото му състояние в края на 2015 г. и началото на 2016 г. било лошо, тъй
като то имало задължения на голяма стойност, банките не искали да му отпуснат
кредит, провело се общо събрание по този повод с идеята всеки от съдружниците
да внесе по около 10 000 лв. за погасяване на задължението към НАП,
свидетелят присъствал при подписване на процесния запис на заповед и според
него баща му бил принуден да го подпише, тъй като в противен случай фирмата
най-вероятно щяла да фалира, самите записи на заповед били донесени готови от
тримата съдружници, но свидетелят не знае как са формирани сумите в тях, а те
били дължими, ако фирмата излезе на печалба в края на 2016 г., наложило се да
бъдат прехвърлени дяловете им, защото те отказали да работят за дружеството, да
го подпомагат и да внасят суми в него, ответникът не искал да ги изключва, но
без прехвърляне на дяловете нямало възможност да се вземат други оперативни
решения и да се набавят парични средства, а общото между „Г. г.“ ООД и и един
от основните кредитори на последното „П.-Б.М.К“ ООД е, че те били семейни фирми,
в които участвали ответникът, децата и съпругата му.
Същите твърдения са изложени и от
свидетелката Х. П. /дъщеря на ответника/, според която през 2015 г. – 2016 г.
„Г. г.“ ООД изпитвало финансови затруднения, имало големи задължения, в т.ч.
към Държавата, нямало налични финансови средства, провело се събрание, на което
съдружниците били поканени да внесат допълнителни финансови средства, но
предложението било отхвърлено, част от съдружниците продали дяловете си на
ответника, това станало по тяхно настояване, тъй като те не желаели да поемат
повече отговорност за съдбата на фирмата, баща й подписал запис на заповед в
полза на Н., но тогава бил в такова състояние, което според свидетелката не му
позволило да обмисли сериозно последиците от това, като имало условие сумата да
бъде изплатена, когато се стабилизира фирмата, свидетелката не е присъствала
при подписването на записа на заповед и не знае как е формирана сумата в нея,
тя била занесена на баща й и той я подписал.
Макар в известна част показанията
на разпитаните свидетели да са противоречиви, от тях, както и от признанията на
страните по делото, се установява, че към април 2016 г. „Г. г.“ ООД било в
тежко финансово състояние, съдружниците в него били поканени да внесат доброволни
допълнителни вноски за погасяване на задълженията му, но те отказали и
най-доброто разрешение било част от съдружниците, в т.ч. ищецът, да продадат
дяловете си на ответника, който освен че бил управител на дружеството от
създаването му, бил още по-заинтересуван да развива дейността му, доколкото
двете му деца и зет му били в трудово-правни или гражданскоправни отношения с
него.
Съдът не приема за установен
факта, че ответникът бил принуден да подпише процесния запис на заповед,
независимо дали той е бил донесен в готов вид от ищеца или не, тъй като сумата
в него /подобна на тази за другите съдружници, които са напускали дружеството/
е била уговорена между страните в резултат на преговори, като от друга страна
дружеството е можело да се развива успешно при добър мениджмънт и без да е било
необходимо на всяка цена съдружниците да продадат на ответника дяловете
си.
При преценка на доказателствената стойност на показанията
на последните двама свидетели съдът отчита не само факта, че те са в пряка
родствена връзка с ответника, което ги прави заинтересувани по смисъла на чл.
172 от ГПК от изхода на делото, но и това, че свидетелите не са запознати с
основни релевантни по делото факти, а именно как е формирана сумата по записа
на заповед /за да се прецени дали има съвпадение с друг твърдян от ответника
договор/ и защо записът на заповед е подписан от П. в лично качество, при
условие, че се касае за задължение на представляваното от него дружество.
Доколкото не се установява да е
бил сключен договор, по силата на който П. се е задължил да заплати на Н.
исковата сума при отлагателно условие – стабилизиране на финансовото състояние
на „Г. г.“ ООД до края на 2016 г. и реализиране на печалба, са неотносими по
спора представените счетоводни документи, касаещи дружеството, както и приетото
в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза
досежно тези обстоятелства.
Подобна уговорка за отлагателно или
прекратително условие за дължимост на паричната престация противоречи на самата
същност на ценната книга, която ответникът е подписал, като при наличие на
такава негова воля и съгласие на съконтхахента му за това, те са можели да
оформят създаденото облигационно отношение в договор в писмена форма, каквато е
трябвало да бъде спазена при направените твърдения от ответника за изменение на
съгласието им, постигнато по договора от 22.04.2016 г., сключен в писмена
форма, досежно уговорената цена и срокът и условията за плащането й.
Тук следва да се отбележи, че
свидетелски показания за установяване, че волята на П. в записа на заповед от
21.04.2016 г. или на съдоговарящите в договора за продажба на дялове от
22.04.2016 г. е привидна са недопустими, тъй като по делото не са представени
писмени доказателства по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, изходящи от другата
страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят
вероятно твърдението й за привидност на съгласието.
При даване на обяснения по реда
на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание на 05.11.2019 г. нито ищецът, нито
ответникът са направили признание на неблагоприятни за тях факти, което да бъде
използвано като доказателство по делото.
На база на всички събрани
доказателства съдът приема за недоказано, че между страните е бил сключен друг,
каузален договор, съответстващ по съществените си условия /цена, срок за
плащане, права и задължения на страните/ на подписания от П. запис на заповед,
като последният да е издаден с единствената цел да го обезпечи, като от друга
страна записът на заповед съдържа всички необходими реквизити на менителничната
сделка и поражда правно действие.
Дори да се приеме, че записът на
заповед обезпечава друго съглашение между страните, не е установено то да е с
твърдяното от ответника съдържание, а по-скоро е във връзка с дадените на дружеството
заемни средства за покриване на текущи разходи, и за ползването на машини и
съоръжения, предоставени от съдружниците /вж. показанията на свидетелите К. и С./,
без уговорено отлагателно или прекратително условие на задължението по него,
като при липса на данни за изпълнение на това задължение от ответника,
вземането на ищеца е изискуемо.
Това води до обоснован извод, че П.
е поел безусловно и неотменимо задължение да заплати на Н. на 31.12.2018 г.
сумата 41 150 лв., което не е направил, на ищеца е била издадена заповед
за незабавно изпълнение, но ответникът е направил възражение по нея, поради
следва да бъде признато по отношение на ответника вземането на ищеца в
посочения размер, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 182/ 15.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2019 г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до окончателното й
изплащане.
Законосъобразно и в
съответствие с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС окръжният съд е присъдил и дължимите на ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 823 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, както и направените такива в първоинстанционното производство в размер на 2 623 лв., от които 823 лв. заплатена държавна такса и 1 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
на процесуалния му представител адвокат Д.П..
Доколкото първоинстанционният съд е
стигнал до същите правни изводи, решението му е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемия направените от
него разноски във въззивното производство в размер на 1 800 лв.,
представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д.П..
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 205/13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 121/2019 г. по описа на
Кърджалийския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г.С.П. ***, ЕГН **********,***,
Комплекс „О.“, офис № 2, Адвокатска кантора „Д. § п.“ /чрез адвокат И.Б./ да
заплати на С.Х.Н. ***, ЕГН **********,*** /чрез адвокат Д.П./ сумата
1 800,00 лв. /хиляда и осемстотин лева/ разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.