Р
Е Ш Е Н И Е
№
1667
гр.Пловдив,
тридесети юли 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Първо отделение, ІХ-ти състав, в публично заседание на двадесет
и девети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Велизар Русинов
при
участието на секретаря Диана Караиванова като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 898 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 145 – 178 от Административно –процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано
е по жалба на Н.Г.П., ЕГН **********, с посочен адрес: ***, чрез адв. Д. ***, против Заповед № ЧР-01-531/20.02.2019г. на
Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която на основание чл. 107,
ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение.Според жалбоподателката заповедта е издадена в нарушение на
материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при неизпълнен фактически състав, при несъответствие с целта на
закона. Сочи, че изискването за владеене на английски език е посочено в
длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ в отдел „ИСР“, главна
дирекция „Регистри“, утвърдена на 12.11.2018г., която характеристика не й е
предоставена за подпис, след връчване на предходна заповед за възстановяване.
Изложено е, че заповедта не съдържа мотиви, от които да се направи обоснован
извод за наличието на елементите от фактическия състав за изпълнението на
предпоставките по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. В жалбата са изложени подробни
съображения за това кога е налице обективна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения, като в тази насока се твърди, че въведените специфични
изисквания за длъжността, в случая не стоят извън волята на органа по
назначаването, а напротив - това е извършено по изрично волеизявление, обективирано в заповед от 12.11.2018г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по вписванията. Иска се отмяна на атакуваният адми¬нистративен акт. Претендират
се направените по делото разноски. В постъпили по делото писмени бележки са
изложени съображения в подкрепа на жалбата. Ответникът
- изпълнителният директор на Агенция по вписванията, в писмен отговор от
процесуалния си представител юр. Г., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Административен
съд- Пловдив, IX-ти състав, след като обсъди данните по делото и доводите на
страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира
жалбата за процесуално ДОПУСТИМА. Видно от отбелязването в самата заповед,
същата е връчена на жалбоподателката на 21.02.2019г.,
а жалбата е подадена чрез
административния орган на 06.03.2019г., т.е. в предвидения от закона срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес. От
фактическа страна се установява следното:от приложената по делото
административната преписка е видно, че със Заповед № ЧР – 01-397 от
22.11.2011г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията (лист 286 по
дело № 2715/2019г. на АССГ) Н.П. е назначена на работа в Агенция по вписванията
– отдел Административни-правно обслужване – дирекция АПО на длъжност “главен
юрисконсулт”.През годините П. е била преназначавана на различни длъжности
(главен експерт в отдел „Анализ и методология“, финансов контрольор, началник
отдел „Анализ и методология“) и повишавана, което се установява от надлежно приложените
по делото заповеди.Със заповед № ЧР-01-453 от 24.07.2015г. на Изпълнителния
директор на Агенция по вписванията (лист 161 по дело № 2715/2019 на АССГ) Н.П.
е преназначена на длъжност главен експерт в отдел „Информационни системи на
регистрите“, главна дирекция „Регистри“. На лист 120 - 123 по дело №
2715/2019г. на АССГ е представена Длъжностната характеристика, подписана от
лицето на 17.09.2016г., в която като изисквания за заемане на длъжността не е
посочено владеене на английски език.Със заповед № ЧР-01-735 от 14.08.2017г. на
Изпълнителния директор на Агенция по вписванията (лист 82 по дело № 2715/2019г.
на АССГ) на основание разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е прекратено
служебното й правоотношение. След оспорване по съдебен ред от страна на П., с
Решение № 5680 от 11.10.2017г., постановено по адм.
дело № 10136/2017г. АССГ е отменил заповедта. Решението на АССГ е оставено в
сила с Решение № 1240 от 30.01.2019г. по адм. дело №
1532/2018г. на ВАС.Със заповед № ЧР-01-530 от 20.02.2019г. на Изпълнителния
директор на Агенция по вписванията (лист 70 по дело № 2715/2019г. на АССГ) Н.П.
е възстановена на длъжността главен експерт в отдел „Информационни системи на
регистрите“, главна дирекция „Регистри“ считано от 12.02.2019г. В заповедта е
отбелязано, че същата е връчена на П. на 21.02.2019г. в 9:55 часа. В 9:58 часа
на същата дата на жалбоподателката е връчена и
оспорената в настоящото производство заповед № ЧР-01-531/20.02.2019г. на
Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с която на основание
разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл е прекратено служебното й
правоотношение. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че в
длъжностната характеристика е посочено изискване „владеене на английски език“,
а в служебното досие на Н.П. липсва документ, удостоверяващ владеенето на този
език. Това обстоятелство обуславя обективната невъзможност за изпълнение на
служебните задължения на длъжността „главен експерт“ в отдел „Информационни
системи на регистрите“, главна дирекция „Регистри“.На лист 27 - 30 по дело №
2715/2019г. на АССГ е представена Длъжностната характеристика за длъжността
главен експерт в отдел „Информационни системи на регистрите“, главна дирекция
„Регистри“, в която като изисквания за заемане на длъжността е посочено
владеене на английски език. Длъжностната характеристика е подписана на
12.11.2018г. от лицето, което я разработило и от лицата, с които е съгласувана
и утвърдена, но не е подписана от Н.П. (най-вероятно поради факта, че е
възстановена на заеманата преди освобождаването й длъжност след тази дата).По
дело № 2715/2019г. на АССГ е представено пълното служебно досие на Н.П., ведно
с цитираните по-горе заповеди, трудови договори, както и трудовата книжка на жалбоподателката, диплома за висше образование и формуляри
за оценка. Представени са и Вътрешни правила за организацията и дейността на
отдел „Човешки ресурси и протокол“, дирекция „Правно обслужване, човешки
ресурси и деловодство“ (лист 45 и сл. по
адм. дело № 2715/2019г. на АССГ). Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и
валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна,
по следните съображения:съдебният контрол в случая се свежда до проверка законосъобразността
на заповедта на прекратяване на служебното правоотношение в рамките на
посоченото от издателя на административния акт основание.Оспорената заповед е
издадена от органа по назначаването – изпълнителният директор на Агенция по
вписванията, който е материално компетентния такъв съгласно чл. 107, ал. 1 от
ЗДСл. Заповедта е издадена в писмена форма.Настоящият съдебен състав изцяло
споделя възражението на жалбоподателката, че
оспорената заповед е немотивирана. В случая, въведените специфични изисквания
за длъжността не стоят извън волята на органа по назначаването.В действителност
като правно основание за издаване на заповедта е посочено чл. 107, ал. 1, т. 5
във вр. с чл. 108 и чл. 124, ал. 1 от ЗДСл.Съгласно
чл. 108. Ал.1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба, като в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се
посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за
изпълнение на служебните задължения.Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. В тази връзка
следва да се отбележи, че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно
определение на понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна предпоставка за издаване на
административния акт. Поради това органът по освобождаването е приел, че
липсата на допълнителна квалификация „владеене на английски език“, съгласно
длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателката
длъжност, обуславя обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения. По силата на чл. 14, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за
администрацията, основните изисквания към всяка длъжност в администрацията, се
определят със закон. Минимално необходимите изисквания за заемане на длъжността
се отразяват в длъжностното разписание, а с устройствения
правилник на съответната администрация предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от
Закона за администрацията могат да се определят и допълнителни изисквания. За
пълнота следва да се отбележи, че длъжностната характеристика има вторично
значение и с нея се извършва подробно описание на функциите, задачите и
задълженията, присъщи на длъжностите и в нея могат само да бъдат възпроизведени
нормативно установените изисквания, както и да залегнат специфични такива за
конкретната длъжност, въведени по преценка на органа по назначаването, ако това
се налага в интерес на службата. Този извод следва от разпоредбата на чл. 2 от
Наредбата за единния класификатор на длъжностите в администрацията, която
съдържа дефиниция на понятието "длъжност" и указва съдържанието на длъжностната
характеристика. Ето защо настоящия съдебен състав счита, че атакуваният
административен акт е издаден при несъответствие между фактическото и правно
основание, посочени в него. В хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се
изисква нова фактическа обстановка, която да стои извън волята на
административния орган. Напълно обосновано е възражението на жалбоподателката, че обективната невъзможност следва да е
породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по
правоотношението не е съдействала в една или друга степен. Фактът на въведените
специфични изисквания за длъжността „главен експерт“ в отдел „Информационни
системи на регистрите“, главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията, не
стои извън волята на органа, напротив - това е извършено по изрично
волеизявление, обективирано в длъжностната
характеристика. Едновременно с това, обективната невъзможност за изпълнение на
служебните задължения следва да се дължи и на причини, които са извън волята на
държавния служител, а в случая не е налице обективна невъзможност за изпълнение
на служебните задължения от страна на П., тъй като липсват данни за нормативна
или друга по характер фактическа промяна, която да е извън волята на страните и
която да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а оттам и на
задълженията, заложени за изпълнение на процесната
длъжност. Отделно от това, следва да се отбележи, че видно от представената на
лист 27 - 30 по дело № 2715/2019г. на АССГ длъжностната характеристика за
длъжността главен експерт в отдел „Информационни системи на регистрите“, главна
дирекция „Регистри“, в която като изисквания за заемане на длъжността е
посочено владеене на английски език, същата не е връчена на Н.П. и не е
подписана от нея, а само от лицето което я разработило и от лицата с които е
съгласувана. Изложеното е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 6
от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, съгласно
която екземпляр от утвърдената длъжностна характеристика се връчва на
служителя, заемащ длъжността, и се подписва от него.Следва да се отбележи , че
в приложената на лист 120 - 123 по дело № 2715/2019г. на АССГ Длъжностната
характеристика за длъжността главен експерт в отдел „Информационни системи на
регистрите“, главна дирекция „Регистри“, подписана от П. на 17.09.2016г., в
изисквания за заемане на длъжността не е посочено владеене на английски език.
Тук именно следва да се съобрази, че съгласно чл. 8 от Наредбата за
длъжностните характеристики на държавните служители изменение на длъжностните
характеристики може да се извършва по инициатива на звеното по човешки ресурси
или на преките ръководители при: 1. настъпили промени в характера и
организацията на работата; 2. изменения във функциите на звеното, регламентирани
с устройствения правилник на администрацията; 3.
въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на
определени административни дейности или работни процеси; 4. предписания от
контролни органи. По делото липсват доказателства относно възникването на нови
обстоятелства, такива каквито изисква чл. 8 от Наредбата, за промяна на
длъжностна характеристика. Но дори и да бяха представени такива доказателства,
както бе отбелязано по-горе в мотивите на настоящото решение, изменението на която
и да е част от длъжностната характеристика е във волята, преценката на органа
по назначаване и не може да бъде обективен фактор, който да обоснове обективна
невъзможност за изпълнение на служебните му задължения. По
изложените съображения обжалваната заповед следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.С оглед изхода на делото ответникът дължи разноски в полза на
жалбоподателя. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът съобрази, че същото в размер на2000лв. е прекомерно.
Същото следва да бъде намалено, като
съдът го определя на основание разпоредбата на
чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на500лв. Водим
от горното, съдът,
Р Е Ш И
:
Отменя
Заповед № ЧР-01-531/20.02.2019г. на Изпълнителния директор на Агенция по
вписванията, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния
служител/ЗДСл/ е прекратено служебното правоотношение с Н.Г.П., ЕГН **********. Осъжда Агенция по вписванията да заплати
на Н.Г.П., ЕГН **********, с посочен адрес: *** направените по делото разноски
в размер на 500 /петстотин/ лева.Препис от акта да бъде изпратен на страните.Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ:/П/