РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500592 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв.
Победа, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от Гл. юриконсулт
Десислава Златева против Решение № 41 от 05.02.2021 г., постановено по гр.
дело № 5496/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е приел
за установено в отношенията между страните, че К. Г. М., ЕГН **********,
от гр. Бургас, ул. „М.“ *, ет.* не дължи на въззивника сумата от 772,81 лв.,
представляваща сбор от неизплатени суми по фактури за доставена, отведена
и пречистена вода за абонатен № 808771, издадени в периода 18.02.2010 г.-
2305.2012 г. и касаещи отчетен период 29.12.2009- 26.04.2012 г., ведно със
законната лихва от 11.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 125 лв.- разноски по делото, включваща държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение като е осъдил въззивника да заплати на
въззиваемата страна 450 лв. направени разноски пред първата инстанция.
1
Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява
въззивникът, който намира обжалвания съдебен акт за неправилен,
постановен при несъобразяване на задължителната съдебна практика. Излага
съображения. Моли съда за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне
на предявената претенция.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от К.
Г. М., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „М.“ *, ет.*, с който счита
въззивната жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт. Излага съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас е предявен иск с правно основание чл. 439
във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
При извършена проверка на валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по повод
искова молба подадена от К. Г. М., срещу „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, с която се претендира от съда да приеме за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 20.04.2012г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение № 3776/17.07.2012г., по ч.гр.д. №5713/2012г.
по описа на БРС, а именно: 772,81 лв. – главница за доставена, отведена и
пречистена вода, за която са издавани фактури в периода 18.02.2010г. -
23.05.2012г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и сумата от 125 лв. – разноски по заповедно
производство.
Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения изпълнителен лист е
било образувано на 29.17.2014 г. изп. дело № 920/ 2014 г., по описа на ЧСИ
Д.Н., което било прекратено на 03.05.2019г. Въз основа на същия
изпълнителен лист, ЧСИ И.Б. образувал изп. дело № 187/2020 г. на
2
10.06.2020г.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на изпълняемото право, предмет на изпълнителния лист, която води до
недължимост на сумите. Сочи се, че взискателят е бездействал по изп. дело №
920/2014 г., по описа на ЧСИ Д.Н.. Според ищеца, ЧСИ Д.Н. следвало да
прекрати изпълнителното дело още преди 03.052019 г., поради бездействие,
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Посочва се, че изп. дело № 187/2020 г.
по описа на ЧСИ И.Б. е незаконосъобразно и следва да се прекрати.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца, че
вземането на „ВиК“ ЕАД е погасено по давност, като се твърди, че в хода на
изпълнителното дело са извършвани принудителни действия, водещи до
прекъсване на давността. Претендира се отхвърляне на предявения иск.
Претендират се направените в производството по делото разноски.
Със Заповед № 3776 от 17.07.2012г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№5713/ 2012 г. на Бургаския
Районен съд, е разпоредено длъжникът К. Г. М. да заплати на кредитора
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД следните суми: 772.81.,
представляваща задължение за доставена, отведена и пречистена вода на
абонатен номер 808771, за периода на доставки 18.12.2009г. – 16.05.2012г., за
които са издадени фактури в периода 18.02.2010г. – 23.05.2012г., ведно със
законната лихва върху сумата, от подаване на заявлението - 11.07.2012г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 125 лв. – разноски по
делото, от които: 25 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С молба адресирана до ЧСИ Д.Н., въз основа на горепосочения
изпълнителен лист от 19.09.2012г. „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е
поискало образуване на изпълнително производство за събиране на вземането
срещу длъжника К.М..
На 29.07.2014г. е образувано изпълнително дело № 920 по описа на ЧСИ
Д.Н., с район на действие Окръжен съд – Бургас.
3
По изпълнителното дело са изготвени справки относно имущественото
състояние на длъжника, представен е протокол за опис на движими вещи/
опис на имущество не е извършен/, както и запорно съобщение до Първа
инвестиционна банка за наложен запор върху банковите сметки на длъжника
и запор върху личните превозни средствана на М..
На 29.03.2019г., кредиторът е депозирал молба до ЧСИ Д.Н. за
прекратяване на изпълнителното производство.
С Постановление от 11.04.2019г., ЧСИ Д.Н. е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК. Няма
данни постановлението за прекратяване да е съобщено на длъжника.
С молба от 10.06.2020г., взискателят е поискал образуване на
изпълнително дело срещу длъжника К.М., въз основа на същия изпълнителен
лист, като на същата дата е образувано изпълнително дело № 187 от 2020 г.
по описа на ЧСИ И.Б..
По изпълнителното дело са извършени справки за имущественото
състояние на длъжника и са изпратени запорни съобщения.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, спорен по делото е
въпросът дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и
дължимостта на процесните суми от въззивамия.
С предявяването на иска по чл.439 от ГПК, длъжникът оспорва
изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел да
отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът
може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в
4
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят
е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414,
ал.1 от ГПК, длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от
което следва правото на кредитора съгласно чл.415 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416
ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, имат за последица създаване на стабилитет за
заповедта за изпълнение.
В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5713/2012 г. по
описа на Районен съд - Бургас, се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това, искът по чл.439 ГПК може да се основа само
на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание,
послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.
Начало на формуляраНаведеното от ищеца основание за недължимост
на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Като юридически факт,
погасителната давност представлява период от време, през който не
настъпват някакви обстоятелствa, водещи до прекратяване на субективното
право на вземане на кредитора, т.е. това е период от време, през който
кредиторът бездейства, което дава право на законодателя да приложи
определени правни последици, даващи възможност да се стигне до
погасяване на това субективно право.
5
Процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, касаят вземане на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД за задължение за доставена, отведена и
пречистена вода. В случая спорът се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност относно процесните вземания.
По отношение на доказателствената тежест, всяка страна носи тежестта
да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни
последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по
изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно
доказване, настъпването на твърдените правопогасяващи факти и
обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла
погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по
изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 г. тълкуване, образуването
на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство, давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира.
Правилно районният съд е посочил в мотивите на решението, че
релевантен за настоящото производство е въпросът от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с Тълкувателно
решение № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му. Следва да се отбележи, че по този въпрос има установена
практика с решение на Върховния касационен съд № 170/ 17.09.2018 г. по
гр.д. № 2382/ 2017 г., ІV г.о.
Според тази практика, с тълкувателните си решения и постановления
Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на
6
конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна
норма, по прилагането на която е възникнала противоречива практика или е
налице неправилна такава.
В тълкувателните решения и постановления се изяснява действителния
смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това,
разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в
тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да
действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват
самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на
тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР , те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което
впоследствие е било посочено в тълкувателните актове.
Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде
изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е
налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва
занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ.
Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти, по
отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на
тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето
поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена
правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с
неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна
сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са
се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
7
настъпването на последиците(Решение №51/21.02.2019 по дело №2917/2018
на ВКС, ГК, IV г.о.).
С оглед гореизложеното, отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. има
действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното
тълкуване.
Безспорно е в конкретния случай, че изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/ 18.11.1980 г. Давността е
прекъсната с образуването на изпълнително дело № 920/04.08.2014г. по описа
на ЧСИ Д.Н.. По силата на ППВС 3/1980г., в същия момент, давността е била
и спряна, като спирането на давността се преустановява от момента на
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т.е. давността
е била спряна за периода от образуването на изп. дело на 04.08.2014г. до
отмяната на ППВС 3/1980г. и за този период давност не е текла.
С решение № 170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС е прието,
че отмененото тълкувателно ППВС № 3/18.11.1980 г. следва да намери
приложение и след отмяната на същото с Тълкувателно решение № 2/2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ВКС ще се прилага от този момент за в бъдеще.
Тъй като изпълнителното производство е образувано през 2014 г., до
26.06.2015 г. – приемането на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ВКС, следва да бъде зачетена силата на ППВС №
3/18.11.1980г., съгласно което след образуване на изпълнително дело при
висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира.
Това спиране обаче трае именно докато е висящ изпълнителния процес.
След като тази висящност на изпълнителното производство е
прекратена, в случая по силата на чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, по писмено
искане на кредитора от 20.03.2019 г. отпада и действието на спирането и от
този момент, при приложението на тълкуването, дадено с ППВС №
3/18.11.1980 г., започва да тече нова давност, която в случая е изтекла.
8
Давността е материалноправен институт, поради което и основанията за
нейното спиране и прекъсване, включително с оглед процеса са
регламентирани от материалноправни норми
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар.,,перемпция“, настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прератяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти.
Същото приемат доктрината и съдебната практика по отношение на
спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, ал. 1 т.
2 ГПК), както и при замяна на обезпечението на оценим в 25 пари иск (без
исковете за собственост) с обезпечение пред съд съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД
(чл. 398, ал. 2 ГПК). Не може да бъде споделено пробиващото си път в
доктрината и съдебната практика разбиране, че изпълнителният процес не
може да се прекрати по право и единственият начин за прекратяване на
изпълнението е чрез изрично постановление на съдебния изпълнител, тъй
като това е необходимо с оглед изискванията за яснота и сигурност, както и
защото законодателят не би изисквал постановяването на изричен акт и не би
го нарекъл постановление (определение) за прекратяване. Прекратяване и
спиране на всяко съдебно производство (в т.ч. исковото и обезпечителното) е
възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има
декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи
производството (при което актът за прекратяване има конститутивен
характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт
постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са
различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният
ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти
(обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато
прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното
производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт
(обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).
9
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение,
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като
всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това.
Както бе посочено по- горе преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015
г. и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., по отношение на
погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г.
Това тълкуване е меродавно до влизане в сила на ТР № 2/ 26.06.2015 г. и от
този момент тече нова давност, която би следвало да изтече на 26.06.2020 г.
Изпълнително дело № 187/ 2020 г.на ЧСИ И.Б. е образувано на
10.06.2020 г., но самото образуване не е действие прекъсващо давността.
Такова действие е извършено от ЧСИ едва на 11.08.2020 г., когато вече
давността е изтекла, поради което предявената претенция е основателна. В
този смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото на въззиваемата страна К. Г. М. се
дължат разноски, които видно от представения списък възлизат на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41 от 05.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 5496 по описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от Гл. юриконсулт Десислава Златева да заплати
на К. Г. М., ЕГН **********, от гр. Бургас, ул. „М.“ *, ет.*, чрез адв. Ивайло
Найденов сумата от 300 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11