№ 2082
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110123497 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск за възстановяване на запазена част по чл. от 30 ЗН и иск за делба с
правно основание чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН) от Р. К. П. срещу П. К. Н..
Ищецът Р. К. П. твърди, че с ответника П. К. Н. са еднокръвни сестри и съсобственици
по наследство от покойния техен общ наследодател - Коста Петков Костов, баща на
страните, починал на 02.07.2019 г., на следния недвижим имот:
• САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.4360.253.20.2 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град
София, ж.к. „Люлин“, бл. 713, вход А, етаж 1, апартамент 2, който самостоятелен обект се
състои от: две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 84.00
квадратни метра, при граници както следва: на изток - зелена площ, от запад - стълбище и
преградителна стена с вход Б, отгоре апартамент 5, отдолу мазета, заедно с избено
помещение № 2 със застроена площ от 3.05 квадратни метра заедно с 1.332 % идеални части
от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото,
при съседи: ниво 1, на същия етаж обект с идентификатор 68134.4360.2523.20.24, под обекта
- няма, над обекта - обект с идентификатор 68134.4360.253.20.5 и обект с идентификатор
68134.4360.253.20.4, за който самостоятелен обект е издаден нотариален акт № 86, том LIV,
н.д. 465/1997г. по описа на Софийска нотариална служба при Софийски районен съд.
Ищецът твърди, че приживе наследодателят и неговата съпруга от втория му брак –
Еленка Асенова К., с договор за дарение от 20.05.1997г., са дарили придобития от тях по
време на брака им и описан по-горе недвижим имот в полза на ответника. Поддържа, че
посредством тази сделка е накърнена запазената част от наследството на ищеца, включващо
единствено посочения недвижим имот, като се прави искане същото да бъде намалено, след
1
което да се допусне делба на индивидуализирания недвижим имот. Прави възражение за
възстановяване на запазена част от наследството на баща си, като счита, че разполагаемата
част на баща й е била 1/6 част от наследството, в която се включвала 1/2 ид.ч. от посочения
имот. С оглед възстановяване на запазената част счита, че е налице съсобственост между
страните върху описания имот, възникнала по наследство и договор за дарение, поради
което иска същият да бъде допуснат до съдебна делба. Прави се искане да бъде изплатен
дълга на ищцата.
Ответникът - П. К. Н., е депозирала отговора на исковата молба, в който оспорва
изложените от ищеца обстоятелства. Възразява срещу правото на ищеца да иска делба на
процесния имот с довод, че с договор за дарение й е прехвърлено правото на собственост по
отношение на целия имот и ищеца не притежава право на собственост върху същия. Твърди,
че приживе общият на страните наследодател заплатил значителни по размер задължения на
майката на ищцата, като сторил това с оглед запазване имуществото на майката на ищцата,
състоящо се от апартамент в гр. София, ж.к. „Хиподрума“, в който имот понастоящем живее
ищцата. Твърди, че е полагала грижи за баща си в последните 7-8 години, преди да почине,
както и е заплатила разноски за погребението му, в които ищцата не е имала участие.
Намира, че лисват предпоставки за уважаване на иска по чл. 30 ЗН, доколкото между
страните не е налице съсобственост, като при тези съображения оспорва предявения иск за
делба. Твърди, че част от наследството на наследодателя Коста Петков Костов е и право на
собственост на поземлени имоти – гори и зеленчуково - воднополична нива в землището на
с. Смирненски, общ. Брусарци, обл. Монтана. Поддържа, че при образуване на
наследствената маса следва да се включат всички имоти, които са били в патримониума на
наследодателя, като от стойността на наследствената маса следва да се извадят
подобренията, които твърди да е извършила в процесния имот след дарението и чиято
стойност надхвърля размера на запазената част на ищеца в наследството, както и разноските
за положени от нея грижи приживе за наследодателя и сторените разходи за погребение, с
оглед на което намира възражението на ищеца за накърняване на запазена част за
неоснователно. Ответникът твърди, че от момента на дарението и в продължение на 26
години владеела имота явно, непрекъснато и необезпокоявано, при които обстоятелства
прави възражение за придобиването му по давност. Предвид изложеното, възразява против
правото на ищцата да предявява иск за делба за процесния имот. При евентуалност спрямо
изложените доводи, възразява по отношение на заявения от ищеца размер на запазена част
от наследството. Поддържа, че размерът на запазената част на ищеца в наследството на
баща й Коста Петков Костов е 1/4 идеална част, тъй като той е била собственик на 1/2
идеална част от процесния имот, придобит в режим на СИО, с който се е разпоредил чрез
дарение, то запазената част на ищеца в делбения имот, в случай, че се уважи неговата
претенция, се равнява на 1/4 от 1/2, или на 1/8 идеална част, с оглед на което квотите в
делбения имот следва да се разпределят между страните в настоящото производство в
посочения размер, като при евентуалното накърняване на запазена част, същата следва да
бъде допълнена с паричната равностойност на тази част, без да се формира наследствена
маса.
2
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл.140, ал. 3 ГПК, намира следното:
Съдът намира, че направените в отговора на исковата молба възражения за
недопустимост на иска за неоснователни. Наличието на пасивна процесуална легитимация
като предпоставка за допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца
и спорното право, което се претендира от него и което предопределя предмета на делото. В
исковата молба се съдържат твърдения, че е налице съсобственост между страните по
отношение на процесния недвижим имот, а въпросът относно наличието на съсобственост
между страните не касае процесуалната допустимост на производството, като същият
подлежи на изследване по същество на спора с крайния съдебен акт в първа фаза на делбата.
По иска по чл. 30 ЗН тежест на ищеца е да докаже, че е сред кръга от наследници с
право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН - низходящ /в случая дъщеря на покойния
наследодател/, родител или съпруг; че приживе наследодателят й се е разпоредил
безвъзмездно със свое имущество – в случая чрез дарение; че оставеното от наследодателя
наследство не е достатъчно за получаване от наследника със запазена част на пълния размер
на тази част поради извършено дарение.
В тежест на ищеца по обективно съединения иск за делба при условията на
евентуалност е да докаже, че е налице съсобственост върху имота - предмет на делбата,
както и основанието за възникване на съсобствеността.
На ответницата следва да бъде указано да докаже обстоятелствата, от които произтичат
възраженията , включително да докаже, че имуществото на покойния на страните
наследодател не се изчерпва само с посочения в исковата молба имот, а включва и други
имоти, тяхната стойност, по-малък размер на запазена част на ищеца от наследството на
общия наследодател; съществуването на задължения и извършени подобрения в дарения
имот – по вид и размер, довели до увеличаване стойността му, както и че стойност на
наследственото имущество надхвърля размера на запазената част на ищеца в наследството.
В тежест на ответника е да докаже фактите, от които извежда правото си на
собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение, а именно: че е
упражнявал в период повече от 10 години фактическата власт по отношение на процесния
недвижим имот без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца, и че
е демонстрирал по отношение на другия съсобственик – Р. К. П., поведение на пълноправен
собственик, като е упражнявал за заявения период собственическите правомощия
единствено за себе си.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи следва да се
приемат като относими, допустими и необходими за изясняване на делото.
По искането на ответника по чл.186 ГПК съдът ще се произнесе в о.с.з. Към молба от
25.07.2023г. са приложени книжа досежно имот – апартамент № 43, находящ се в гр. София,
ж.к. Красно село, поради което и след запознаване с тях ответниците следва да заявят дали
3
поддържат искането.
Произнасянето по искането на ответника за допускане на съдебно – оценителна
експертиза относно стойността на процесния имот, както и на други имоти в наследството,
следва да бъде отложено за първото по делото открито заседание след уточнение за
състоянието на дарения имот към датата на подаряването, както и дали в наследствената
маса се съдържат други имоти, които се иска да бъдат остойностени с оглед иска по чл. 30
ЗН.
Ответницата е направила искане по чл. 349, ал. 2 ГПК, както и е релевирала довод, че
има право да задържи имота. Искането по чл. 349, ал. 2 ГПК подлежи на разглеждане във
втора фаза на делбеното производство, ако искът за делба се уважи. Искането за задържане
на имота обаче е неясно – следва да се уточни дали това искане за задържане на имота се
прави в случай, че надареният е наследник със запазена част и стойността на имота не
надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
В отговора на исковата молба ответницата е заявила, че прави възражение за
придобиване на имота по давност, което следва да се конкретизира – следва да се изложат
фактическите обстоятелства, на които възражението се основава, както и периода на
твърдяното владение.
От изложеното в отговора на исковата молба не стават ясни обстоятелствата, за които
се иска допускане до разпит на трима свидетели, за което следва да се дадат указания, след
което съдът ще се произнесе по искането.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба, с молба от 25.07.2023г. и отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищцата най-късно в насроченото по делото о.с.з. да представи актуална
схема за имота, чиято делба се иска – самостоятелен обект с идентификатор
68134.4360.253.20.2.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за стойността на твърдените други
имоти като част от имуществото на покойния на страните наследодател; че не сочи
доказателства за съществуването на задължения и за извършени от нея СМР – по вид,
размер, довели до увеличаване на наследството и стойност на увеличението, респ. че към
датата на дарението дареният имот е бил в друго състояние с оглед извършените по-късно
подобрения в него; че стойността на наследството надхвърля размера на запазената част от
наследството, както и че е упражнявала в период повече от 10 години фактическата власт по
отношение на процесния недвижим имот без противопоставяне и без прекъсване за време,
по-дълго от 6 месеца, и че е демонстрирал по отношение на другия съсобственик – Р. К. П.,
поведение на пълноправен собственик, като е упражнявал за заявения период
4
собственическите правомощия единствено за себе си.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с
препис за насрещната страна да заявят дали само с посочения в исковата молба имот се
изчерпва имуществото - като съвкупност от права и задължения, на покойните общи
наследодатели към датата на смъртта, както и дали то включва и задължения, като се
индивидуализира съответното имущество – като съвкупност от права и задължения, което се
твърди, че е част от наследството.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с
препис за насрещната страна да уточнят състоянието на дарения имот към датата на
дарственото разпореждане.
УКАЗВА на ответника П. К. Н., в двуседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ищеца, да посочи изрично дали прави възражение
за придобивна давност, ако прави такова да индивидуализира периода, в който твърди, че е
владяла процесния имот с начална и крайна дата, както и обстоятелствата, на които
възражението се основава.
УКАЗВА на ответника П. К. Н., в двуседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ищеца, да посочи какво е било състоянието на
процесния имот към момента на даряването му, извършвала ли е подобрения в дарения й
имот след момента на изповядване на сделката, ако е извършвала такива: 1./ да ги
индивидуализира строително- монтажните дейности по вид и стойност за материали и
труд; 2./ да посочи период от време (с начална и крайна дата) отделно за всяка
календарна година (в случай, че подобренията са извършени през повече от една
календарна година).
УКАЗВА на ответника П. К. Н. в двуседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ищеца, да посочи обстоятелствата, за които иска
допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане.
УКАЗВА на ответника П. К. Н. в двуседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ищеца, да заяви поддържа ли доказателственото
искане по чл. 186 ГПК с оглед представените от ищеца документи за собственост за
апартамент № 43, находящ се в гр. София, ж.к. Красно село.
УКАЗВА на ответника П. К. Н. в двуседмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за ищеца, да уточни искането си за задържане на
имота, като изложи обстоятелствата на които то се основава.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника по чл.186 ГПК.
ОТЛАГА за първото по делото открито съдебно заседание произнасянето по искането
на ищеца за допускане на съдебно-оценителна експертиза.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
5
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2024 г. от
15:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл.146 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията. При неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по
делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях отсъства повече от един месец от адреса, на
който веднъж му бъде връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При
неизпълнение на тези указания, всички съобщения ще се прилагат по делото и ще се смятат
за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи препис
от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6