РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 20.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав,
в открито заседание на 27 януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при
секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6411 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД с
ЕИК: ********* претендира от ответника Р.П.Т. сумата от 650,00 лева по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № ********** /02.04.2014г. Ищецът
претендира и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 09.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
деловодни разноски в общ размер на 200 лева, от които 150,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 50 лева д.т. за образуване на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от процесуалния представител на ответника, с който оспорва предявения
иск като допустим, но неоснователен. Оспорва съществуването на валидно
правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние. Твърди, договорът
не е подписан от ответника.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото като писмени доказателства
са приети договор за предоставяне на паричен заем от разстояние № ********** /02.04.2014г.,
слючен между „4 финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „ВИВУС“ и Р.П.Т., който
не носи подписите на страните по делото; Общи условия по договор за
предоставяне на паричен заем от разстояние; документи удостоверяващи
извършването на вътрешнобанкови преводи. Като писмени доказателства са приети и
Договор за прехвърляне на вземания N:BGF-2018-005/01.02.2018г., Приложение-таблици N:1 към Договор за прехвърляне на
вземания N:BGF-2018-005/01.02.2018г., потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018г. и уведомление за прехвърляне на вземания от „4 финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „ВИВУС“ към Р.П.Т.,
с приложена пощенска разписка от 09.03.2018г.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с
договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателят
определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне.
Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не
от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен
акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на
договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе
си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени
като доказателство за сключен договор. Тежестта на доказване на съществуването
на такъв е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца на
когото е цедирано звемането, който твърди, че
ответникът не му е върнал съответната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената
тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало.
Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2
от ЗПФУР, за доказване на електронни изявления е приложим ЗЕДЕП. В
последния закон е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се
приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е
доказал, че върху представените от него договори е положен електронен подпис от
страна на ответника. Според чл.2 от ЗЕДЕП "електронен подпис" означава данни в електронна форма, които
се добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се
използват като метод за удостоверяване. В самите общи условия на договора е
предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора,
като натисне изпратения от кредитора линк или бутон за потвърждение. От този
момент се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка.
Доказателства, че именно ответната страна е получила „линка за потвърждение” и
последващите й действия не са ангажирани по настоящото дело.
Нещо повече, по силата на
горепосочените разпоредби от ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на
изявлението-заявка или формуляр за кандидатстване, направен от заемополучателя
по електронен път, респективно да докаже извършването му със самия запис.
По делото е приложен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние, който не е подписан от кредитополучателя.
Като неподписан документ от ответната страна, същият не може да й се
противопостави, а като частен документ, който удостоверява само изгодни за
ищцовата страна обстоятелства, същият не се ползва с противопоставима нему
доказателствена сила.
В настоящия казус, ищецът не ангажира
доказателства, които да установят факта, че претендираната парична сума е била
предоставена на ответника. По делото ищеца не ангажира доказателства за това
банковата сметката, по която е преведена сумата да е на ответника. Ответникът
от своя страна оспорва, както сключването на процесния договор и съществуването
на облигационни отношения между страните по същия, така и да е получил заемната
сума, както и поддържа, че част от клаузите в Договора са неравноправни клаузи
по смисъла на Закона за защита на потребителите и нищожни на основание чл.146
от същия закон.По отношение на представените с исковата молба договор за кредит
от разстояние, неподписан за кредитополучател и общи условия към същия, съдът
намира, че същите не удостоверяват наличието на облигационна връзка между
страните породена от договор за заем. В конкретния случай не са представени
доказателства, че е постигнато съгласие между страните, постигнато чрез
договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Липсват всякакви
доказателства, че ответника, посредством
електронната страница на заемодателя е подал искане за получаване на паричен
заем или се е съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази посока,
както се твърди от ищеца.
За да възникне между страните
облигационно правоотношение от вида договор за заем, като потребителят на този
кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният
му предмет на търговска дейност, то към този договор са приложими изискванията
на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е
сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се
твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, но по
делото липсват технически или електронни записи, от които да е установено по
безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на
договора, за да е спазено изискването за съхраняването му на траен носител.
Съгласно чл.2 и 3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ. Такъв в производството не се установи да е
съставен.
Съгласно постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г.
о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2
ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за
електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен
документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението (виж чл.180 от ГПК).
Както се посочи вече липсват
доказателства по делото, че ответника се е съгласил да получи изявлението в
електронна форма, както и че е направил такова като страна по представения
договор. Електронни документи в случая следва да са електронни изявления на двете страни отправени една до
друга, изразяващи волята си за сключване на договор, каквито на хартиен носител
не бяха представени. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1 изр.1 от ГПК, той
се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната.
От събраните по делото доказателства
остана недоказано ответника да е отправил волеизявление до „4 финанс“ ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската марка „ВИВУС“ за предоставяне на кредит от разстояние в претендиранияв
размер, а още по-малко при посочените в представения с исковата молба договор.
По изложените съображения предявената
искова претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана,
тъй като не се установи наличието на облигационна връзка между страните по
делото и получването на заемна сума от ответника.
При този изход на делото направените от
ищеца разноски остават за негова сметка, а разноските на ответника сторени за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева следва да се присъдят в тежест на ищеца.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ
България“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Шандор Петъофи“ 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, искове с
правно основание чл.422 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде признато за
установено, че Р.П.Т. с ЕГН:********** дължи сумата от 650,00 лева на Кредитреформ България“ ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петъофи“ 10, представлявано
от управителя Радослав Велчев по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № ********** /02.04.2014г., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение N:8 / 11.01.2019г. по ч.гр.д. N:18/2019г. по описа на районен съд гр.Кубрат.
ОСЪЖДА „Кредитреформ България“ ЕООД с
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петъофи“
10, представлявано от управителя Радослав Велчев да заплати на Р.П.Т. с ЕГН:**********
сумата от 300,00 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/