РЕШЕНИЕ
№ 1928
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20225330203671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш серия К № 4459489 издаден от ОДМВР -
гр.Пловдив, с който на А. Н. К., с ЕГН **********, в качеството на
представител на „Фреш Енд Фууд Лоджистик“ ЕООД, ЕИК *********, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/
лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по
съображения изложени в жалбата и в писмени бележки към нея, като въпреки
предоставената му възможност не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но
взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 03.02.2021 г. в 11:12 часа лек автомобил "Мерцедес Е 220 Д 4
Матик" с рег. № *******, с ползвател „Фреш Енд Фууд Лоджистик“ ЕООД,
1
чийто законен представител е жалбоподателя К., се движил по път клас ІІ-64
Карловско шосе. При км 33+500 в посока от с. Граф Игнатиево към с.
Черноземен скоростта му била 111 км/ч при ограничение за движение с
нарочен пътен знак В-26 за скорост до 60 км/ч. Горното било заснето с
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 монтирана в служебен
автомобил. В последствие бил разпечатан електронния фиш предмет на
разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като законен
представител на дружеството ползвател на МПС, с което е извършено
нарушението.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към
него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за
последваща проверка и протокол за употреба на АТСС, справка от база данни
на КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство,
справка за нарушител/водач, снимка на служебния автомобил, в който е
позиционирана системата за видеоконтрол, които съгласно чл.189, ал.15 от
ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира
като обективни и непротиворечиви.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства. По
фактите жалбоподателя спори, но нито ангажира доказателства, водещи на
други фактически положения, нито такива има приложени по делото към
момента на изпращането му в съда. Недоказано остана твърдението на К., че
не му е дадена възможност да посочи лицето, управлявало лекия автомобил
на процесната дата. Предоставената в чл.189, ал.5 от ЗДвП възможност на
собственика на МПС да посочи в писмена декларация лицето, извършило
нарушението е негово право, но не и задължение на контролния орган. В
случая нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, поради което правилно е наложено наказание на неговия
законен представител в лицето на жалбоподателя, за когото по делото
липсват данни да е изпълнил процедурата, предвидена в закона да оспори
фиша, посочвайки лицето, което дефакто е извършило нарушението и така да
обоснове отпадане на отговорността си. Като не е сторил това и съобразно
нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, той следва да понесе административното
наказание, което изрично е посочено в процесния фиш.
Не се установява и твърдяното в жалбата нарушение на чл.34 от ЗАНН.
Като властнически акт с установителни и санкционни функции ЕФ по своето
правно действие съчетава функциите и на АУАН, и на НП. Поради това за
него не се прилагат правилата, уредени в чл.34 от ЗАНН относно сроковете за
съставяне на АУАН, съответно за издаване на НП. Съгласно трайната
съдебна практика при ЕФ субсидиарно приложение намира само абсолютната
давност от 4,5 години по чл. 81, ал. 3 от НК, но не и обикновената
тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Доколкото в случая
2
нарушението е извършено на 03.02.2021 г., то срокът на абсолютната
преследвателна давност безспорно е спазен. Нещо повече, даже и да
намираше приложение обикновената тригодишна давност при ЕФ, то и този
срок не е изтекъл, доколкото същата се прекъсва с издаването на фиша,
съобразно правилата на чл.81, ал.2 от НК и не е изтекла нито към момента на
връчването му, нито към настоящия момент.
За така установеното нарушение е изготвен ЕФ, който съответства на
одобрения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец и
съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
По преписката е приложен снимков материал, от който се установяват
точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на
техническото средство и на регистриране на нарушението.
Нарушението е установено и надлежно заснето с автоматизирано
техническо средство, което е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Въпреки, че издаденото в тази
връзка Удостоверение № 10.02.4835 е с изтекъл срок на валидност към датата
на нарушението, съдът счита мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M за одобрен тип, предвид
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. За точността на
измерване АТСС е преминала последваща проверка в лабораторни условия,
приключила със заключението за съответствие с одобрения тип, за което е
съставен протокол № 9-33-20/20.10.2020г. За използването на 03.02.2021г.
АТСС е изготвен протокол съгласно чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР, приобщен по делото като писмено доказателство. Що
се касае до спазване на изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената
Наредба относно съпровождане на протокола по ал.1 на чл.10 със снимка на
разположението на АТСС, следва да се има предвид, че измервателното
средство тип TFR1-M се поставя за работа в лек автомобил. По тази причина
не се изисква изготвянето на снимка на уреда, тъй като разпоредбата на чл.10,
ал. 3 от Наредбата е адресирана до онези АТСС, които са разположени на
участък от пътя, каквито са тези от тип ARH CAM S1 или така популярните в
разговорната реч „триножници“. Въпреки това в административно
наказателната преписка е приложена снимка на служебния автомобил, в който
е разположено използваното измервателно средство.
Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било
подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.2, т.6 от
ЗДвП и е определена глоба от 600 лева за превишение от 51 км/ч.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Превишението на
разрешената скорост е значителна, а от справката за нарушител/водач се
установява, че спрямо жалбоподателя има наложени и други санкции по
3
ЗДвП, което разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
По изложените съображения електронният фиш следва да се потвърди.
С оглед потвърдителното решение, на въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 80 лева на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4459489 издаден от
ОДМВР-гр.Пловдив, с който на А. Н. К., с ЕГН **********, в качеството на
представител на „Фреш Енд Фууд Лоджистик“ ЕООД, ЕИК *********, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин/
лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателят А. Н. К., с ЕГН **********, в качеството на
представител на „Фреш Енд Фууд Лоджистик“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4