ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
гр. гр. София , 21.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Мариета Неделчева
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345, вр. чл. 270 ал.4, вр. 1 и ал. 2 от
НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 10.05.2021г.,
постановено по НОХД №2829/20г. по описа на СНС, 1-ви състав, с което на
основание чл. 66 от НПК спрямо подсъдимия Г. О. Т. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Първоинстанционният съд е приел, че
с поведението си подсъдимото лице възпрепятства провеждането на
съдебното производство.
Срещу съдебния акт е постъпила въззивна частна жалба от защитника
на подсъдимия Г.Т. - адв. А.Г., в която са релевирани оплаквания за
отсъствие на предпоставките за налагането на посочената мярка за
процесуална принуда. Твърди се, че подсъдимото лице не е било призовано за
съдебното заседание, поради което обективно не е могъл да знае, че ще се
провежда такова. Навежда се още, че подсъдимият не бил обявен за
общонационално издирване. Поддържа се, че подсъдимият имал изрядно
процесуално поведение в хода на наказателното производството и към
момента нямал наложени мерки за неотклонение, нито забрана за напускане
на страната. Изложени са съждения за прекомерно тежкия характер на
1
наложеното законово ограничение.
По изложената аргументация се претендира отмяна на съдебния акт или
алтернативно постановяване на нов, с който да бъде взета по-лека мярка за
процесуална принуда по отношение на подсъдимото лице
Настоящата инстанция след като се запозна с атакуваното определение, с
материалите по делото и обсъди доводите, очертани в подадената частна
жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 342 от НПК срещу подлежащ
на атакуване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Правилни и обосновани са изводите на пъроинстанционния съд, че в
конкретния случай процесуалното поведение на подсъдимия Т. индикира
сериозен риск от бягство, поради което следва да му бъде наложена мярката
за неотклонение „Задържане под стража“.
От материалите по делото е видно, че на подсъдимия Г.Т. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК. Визираното
престъпление се явява тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото за
същото е предвидено наказание лишаване от свобода за период, повече от 5
години. В контекста на изложеното явяването на подсъдимото лице в
съдебното заседание е задължително, съгласно нормата на чл. 269, ал. 1 от
НПК.
След внасяне на обв. акт е насрочено разпоредително заседание за
02.11.2020г., което е единственото на което подс. Т. се е явил, но същото не е
проведено, поради множество процесуални пречки, стоящи извън неговото
поведение. Съдът е връчил препис от обв. акт на подс. Т. и го е уведомил за
следващата дата на разпоредително заседание - 10.12.2020г. Независимо, че е
бил своевременно уведомен, подсъдимият Т. не е се е явил на 10.12.2020г.,
нито е посочил причина за неявяването си. Съдът не е дал ход на
разпоредителното заседание и го е отложил за 17.03.2021г. На това заседание
подсъдимият Т. отново не е се явил, но за разлика от преди е би нередовно
призован, поради което съдът е постановил принудително довеждане и е
2
разпоредил да се изискат множество справки за установяване на
местопребиваването му. Подсъдимият Т. не е бил открит до следващата дата
на разпоредителното заседание – 12.04.2021г., като е мотивирало съдът да го
обяви за общодържавно издирване. Последното не е дало резултат и с
оспореното определение от 11.05.2021г. е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
При описания развой няма как да се възприеме тезата защитника, че
подс. Т. е имал добросъвестно процесуално поведение. Напротив, той се е
отклонил от адреса, който е съобщил за призоваване и местопребиваването
му не е установено, въпреки проведеното общо държавно издирване. А това
означава, че той се е укрил и за да бъде обезпечен хода на съдебното
производство следва да бъде взета мярка за неотклонение „ Задържане под
стража“. Виждането на СНС в разисквания аспект е правилно, поради което
определението следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.05.2021г., постановено
по НОХД №2829/20г, с което спрямо подсъдимия Г. О. Т. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3