Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест срещу
присъда от 27.02.2018г. постановена по НОХД№16621/2016г. по описа на СРС, с
която подсъдимия Х.А.Х. е бил признат за невинен в извършване на
престъпление по чл. 209, ал.1 от НК и оправдан по обвинението.
В протеста са изложени оплаквания за необоснованост на присъдата. Твърди
се, че в хода на проведеното съдебно следствие са събрани достатъчно доказателства
в подкрепа на извода, че подс. Х. ***, с цел да набави за себе си имотна облага
в размер на 9000 /девет хиляди/ лева, възбудил и подържал заблуждение у Д.П.Т.и
Т.А.А., че е служител на „Т.Б.“ АД и ще им съдейства при закупуването на три
броя апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, върху
които била учредена ипотека в полза на „Т.Б.“ АД и с това причинил на Д.П.Т.имотна
вреда в размер на 6000 /шест хиляди/ лева и на Т.А.А. имотна вреда в размер на
3000 /три хиляди/ лева, с която деятелност е реализирал състав на престъпление
по чл. 209, ал.1 НК. Решаващият съд провел неправилен доказателствен анализ,
допуснал е съществено процесуално нарушение като не е обсъдил цялата
доказателствена съвкуност, дал е вяра на доказателствен източник, който освен
двойнствената си природа, добре описана в мотивите на съда, влизал и в остро
противоречие с останалата доказателствена съвкупност, и в следствие на тези
обстоятелства е достигнал до неправилен и незаконосъобразен извод. Иска се да
отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдим да бъде
признат за виновен.
Защитникът
счита протеста и жалбата за неоснователни. Твърди, че при постановяване на присъдата СРС е спазил всички
изисквания на разпоредбите на чл. 13, чл.14 и чл. 107 от НПК, във връзка с чл.
102 от НПК. Правилно и законосъобразно били изложени причините, поради които следвало да
бъде постановена оправдателна присъда. Възприел е всички доказателства и
правилно е съпоставил взаимовръзките, които са били в хода на фактическата
обстановка. В последното съдебно заседание станало
ясно, че дефакто самият подсъдим първо, че е подведен и лицето, което е
заблудило него му дължи пари. Всичките парични средства били възстановени още на досъдебното производство от
собствения джоб на подсъдимия. За това два от елементите и в субективната и
обективната част на деянието не са налице, поради което правилно и законосъобразно СРС е извел изводите и е
постановил оправдателна присъда. Моли същата
да бъде потвърдена..
Подсъдимата моли да се потвърди присъдата.
Протеста
е ОСНОВАТЕЛЕН.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Х.А.Х. е роден на ***г. в гр.Свищов, живущ ***, българин, български
гражданин, разведен, с висше образование, не работи, неосъждан. На 30.08.2006г.
той бил назначен на длъжност „охранител“ в „Т.Б.“АД. На 30.09.2009г. трудовото
му правоотношение било прекратено. През 2011г.подсъдимия не бил служител на
банката. В телефонен разговор със св. Т.А., негов братовчед, подсъдимия му казал,
че е възможно да закупи апартамент, ипотекиран от банката. Св.А. решил да се
срещне с него и да предприеме действия за закупуване на апартамент. За
разговора си с подс. Х. свидетелят уведомил и св. Д.Т., който от него знаел, че
подсъдимият е братовчед на А. и работи в „Т.Б.“ АД. След като и св. Т. решил да
закупи апартамент, двамата със св. А. пристигнали на 06.07.2011г. в град София.
Те се срещнали с подсъдимия Х., който не познавал св. Д.Т. и се представил като
служител по кредите в „Т.Б.“АД. Подсъдимия им казал, че има налични апартаменти
ипотекирни от „Т.Б.“ АД и подлежащи на продажба. Подсъдимият предложил да им съдейства за
закупуването на такива апартаменти, като ще внесе паричната сума за капаро
която ще му дадат и ще им представи вносна бележка. Твърдял, че ще ги потърси
за съставяне на договори. Подс. Х. завел свидетелите А. и Т. до строяща се
жилищна сграда на ул. „Зайчар“ в гр.София, твърдейки, че в нея се намират продаваните
от банката апартаменти. Всъщност, „Т.Б.“ АД нямала никакво отношение към обекти
в тази жилищна сграда, не била предоставяла ипотечни кредити за такива и не
била предприемала никакви действия за продажба на апартаменти. Свидетелите харесали
сградата и решили да закупят апартаменти в нея със съдействието на подсъдимия.
Те му дали съответно св. А. сума от 3 000 лв. капаро за един апартамент, а св. Т.
сума от 6 000 лв., капаро за два апартамента. След това свидетелите А. и Т.
отпътували за гр. Плевен. На излизане от гр.София, св. Т. се усъмнил в
случилото се и решил да потърси свой познат, в телефонен разговор от когото разбрал, че е
възможно да става жертва на измама. Решили със св. А. да потърсят обратно
подсъдимия. Провели разговор с него по телефон, като му заявили, че искат
спешно да се видят, да им предостави вносна
бележка за парите. След това сигнализирали в 05 РУП-СДВР.
На същата дата около обяд подсъдимият посетил офис на „Т.Б.“ АД, където работела
св. Б., с която поддържали приятелски отношения от времето когато работел в
банката. Подсъдимия поискал да захрани дебитната си карта с парична сума в
размер на 200 лв., като предал две банкноти от по 100 лв. След извършване на
превода подсъдимият напуснал офиса на банката. Малко по-късно той потърсил св. Б.
по телефон, като заявил, че му е нужна вносна бележка, тъй като ще внася
парична сума. Подсъдимият получил вносна бележка - празна с печат на банката.В
нея собственоръчно попълнил номер на несъществуваща в „Т.Б.“ АД банкова сметка,
***си за вносител и касиер. След това се срещнал със свидетелите, като им
представил вносната бележка, за да ги увери, че е внесъл парите. След като
свидетелите настояли да им върне сумите, подсъдимия казал, че не може да стори
това. След това бил отведен в 05 РУП-СДВР.
Съпругата на подсъдимия на следващия ден потърсила св. А. и върнала на
същия паричната сума в размер на 3 000 лв., като на 09.07.2011г. в гр. Плевен
била съставена разписка за връщането на сумата на свидетеля и такава за връщането
на паричната сума в размер на 6 000лв. на св. Т., която той получил.
Изложената
фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в хода на
производството доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите снети в хода на съдебното следствие проведено от първоинстанционния съд,
както и в приобщените показания чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 НПК/ и чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК - св. Т.А. / л.77 т.1 от д. пр./, Б.
/ л.79 т.1 от д. пр./, частично от обясненията на подсъдимия, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства-заключението на експерта по
съдебно-графическата експертиза, вносна бележка/ л.65 т.1/, протокол за
претърсване и изземване, разписки - два броя / л.53 и л.54 т.1 д. пр./., писма
от „Т.Б.“ АД, заключения по съдебно-оценителна експертиза, справка за
съдимост.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд необосновано е приел,
че подс.Х.А.Х. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 209 ал. ал.1 от НК. Съдът е отразил в
мотивите, че кредитира всички доказателства, считайки ги за кореспондиращи
помежду си и без да ги анализира обстойно, а и изопачавайки действителния
смисъл на някой от тях, е формулирал незаконосъобразния извод: “ Отчитайки факта подсъдимият да е
потърсен непосредстевно след като са му предадени паричните средства, факта
същият да е бил задържан на същата дата, и липсата на доказателства, очертаващи
невъзможността му да предаде сумата на лице, респективно да бъдат потърсени
след три седмици за сключване на договори, очертава несъставомерност на
деянието.“ Събраните от първоинстанционния съд доказателства позволяват
решаването на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия, като за
съставомерността на деянието е без каквото и да било значение факта, че
подсъдимия е задържан по-късно същия ден в който е извършил престъплението.
От обективна страна
подс.Х. е осъществил признаците от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. На 06.07.2011г. в гр. София е възбудил и подържал заблуждение у Д.П.Т.и Т.А.А.,
че е служител на „Т.Б.“ АД и ще им
съдейства при закупуването на три броя апартаменти в жилищна сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*******, върху които била учредена ипотека в полза на „ Т.Б.
“ АД. Районният съд е отразил в мотивите си вероятно реципирания извод „следователно
е нужно доказателствата по делото да установяват годността на инкриминираното
действие да очертае изначално престъпното деяние от към един от съставомерните
му признаци - въвеждането в заблуждение“, но напълно пренебрегвайки събраните
доказателства е формулирал необоснован собствен такъв за несъставомерност на
деянието. Безспорно е установено от събраните доказателства, че към
06.07.2011г. подс.Х. не е бил служител на „Т.Б.“ АД. Нещо повече, видно от
приложените трудов договор
и заповед,
той е напуснал банката на 30.09.2009г., т.е. почти две години преди извършване
на престъплението, като длъжността, която е заемал е била „охранител“. С
показанията на св. Т.А.А. и св.
Д.П.Т.е установено по категоричен
начин, че на 06.07.2011г. подсъдимия им се е представил като действащ служител
на банката и то заемащ длъжност „служител по кредите“. С оглед на това въззивният съд приема, че по
делото е категорично доказано, че подсъдимия е въвел в заблуждение двамата
свидетели относно първия инкриминиран от прокуратурата факт-„че е служител в „Т.Б.“АД“.
Подсъдимия е въвел в заблуждение
свидетелите и относно това, че „ще им съдейства при закупуването на три броя
апартаменти в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******“. С
показанията си свидетелите Т. и А. еднопосочно установяват, че целта на срещата
им с подсъдимия на 06.07.2011г. в гр.София е била по повод твърдяната от него възможност
за съдействие при закупуване на „евтини апартаменти“. Свидетелите заявяват, че подсъдимия ги е завел
до посочената сграда и им обяснил какви
са параметрите на бъдещите сделки, във връзка с които те трябвало да дадат
капаро по 3000 лева на апартамент. Видно от писма от „Т.Б.“АД,
същата не е отпускала кредити и не е предприемала действия по принудително
събиране на суми по такива по отношение на обекти в сградата на ул. „*******,
т.е. никога не е имала отношение към продажба на имоти в нея. Това дава
основание на въззивния съд да приеме, че всички твърдения на подсъдимия относно
потенциална възможност за покупка на апартаменти в посочената сграда, продавани
от „Т.Б.“АД са били лъжливи. Обективирайки тези твърдения пред свидетелите Т.А.А.
и Д.П.Т.подсъдимия ги е въвел в заблуждение. Същите са останали с грешното
впечатление, че той е служител в банката, че заема длъжност която му позволява
„да окаже съдействие“ за продажба на апартаменти в сграда, която им е показал.
Районният съд е останал безразличен и към доказателствата събрани чрез разпита
на св.Петров-изпълнителен директор на дружеството реализирало строежа на
сградата находяща се на ул. „*******, с които също се установява, че строежа не
е финансиран от „Т.Б.“АД и продажба на апартаменти никога не е реализирана по
твърдения от подсъдимия начин.
В
резултат на измамливите действия на подс.Х. в съзнанието на свидетелите Т.А.А.
и Д.П.Т.са се формирали грешни представи въз основа на които те са извършили
имуществено разпореждане-предали са сумата от 3000 лева първия и 6000 лева
втория. До тези размери обективно им е причинена имотна вреда, с което е
реализиран и този обективен признак от състава на престъплението. Неоснователно
е възражението на защитника, че изпълнителното деяние не било реализирано,
защото „парите били върнати“ и нямало имотна вреда. Всъщност, връщането на
сумите е категорично установено в хода на производството, но погрешно се смята,
че по този начин престъплението не е осъществено. Деянието е довършено с факта
на предаването на сумите. Без значение за съставомерността му са следващите
действия на подсъдимия, или както е в случая на трето лице-неговата съпруга,
свързани с възстановяване на предмета на престъплението. Този факт може да бъде
отчитан само като обстоятелство по чл.54, ал.2 от НК. Именно поради това,
въззивният съд приема, че на двамата свидетели е причинена имуществена вреда в
посочените размери и изпълнителното деяние на престъплението е довършено. Единственото
основание за превеждането на сумите, представляващо фактическо разместване на
имотни блага, е било заблуждението възбудено у свидетелите Т.А.А. и Д.П.Т..
Наред с това, подсъдимия е поддържал това заблуждението у двамата, показателно
за което са не само действията свързани с воденето им до сградата и показването
й като доказателство за лъжливите му твърдения, но и тези, свързани с
изготвената от него вносна бележка. С последната, която сам е съставил,
подсъдимия е целял да убеди свидетелите, че парите им са използвани по
предназначение. Видно от показанията на св.Б., приобщени в с.з.от 12.04.2017г., именно тя е дала на подсъдимия празна бланка
с печат на банката. Със заключението на експерта по изготвената
съдебно-графическа експертиза
се установява по категоричен начин, че подписите за „вносител“ и „касиер“ в бележката са положени от подсъдимия, който
е и автор на ръкописния текст. С писмо от „Т.Б.“АД
по делото е доказано, че изписаната във вносната бележка банкова сметка № BG86 T******** не
съществува в информационната система на банката, с оглед на което по нея няма
как да са внесени от подсъдимия пари.
Изложеното
дава основание на въззивния съд да приеме, че подс.Х. е реализирал всички
обективни признаци от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Същият е възбудил
и поддържал заблуждение у измамените свидетели А. и Т., като в резултат на това
в съзнанието им се е създала невярна представа относно посочените по-горе факти
и обстоятелства. Мотивирано от тази погрешната представа е било имущественото
разпореждане извършено от двамата в полза на подсъдимия, като
първоинстанционния съд пренебрегвайки значителна част от събраните
доказателства незаконосъобразно е приел, че всичко това не обосновава
съставомерност на деянието.
От
субективна страна подс.Х. е действал с пряк умисъл. Същият от интелектуална
страна е разбирал, че не е служител в „Т.Б.“АД, както и че никога не е бил
такъв „ по кредите“. Разбирал е, че
въвежда в заблуждение св.А. и Т. не само относно този факт, но и относно
възможнастта да им окаже съдействие за закупуване на жилища продавани от
банката. На подсъдимия му е било добре известно, че правоотношенията му с
банката са прекратени още през 2009г., както и причините за това. Въпреки, че в
заповедта е посочено „взаимно съгласие“, видно от приложеното писмо,
подсъдимия се е представял за висш служител на банката и срещу заплащане е
обещавал да съдейства на различни лица да провеждат обучения и след това да
бъдат назначени в структурите й. Това му поведение е определено като уронващо
престижа на банката. Именно поради това подсъдимия е знаел, че няма възможност
да оказва каквото и да било съдействие във връзка с дейност на банката, а още
по-малко като „служител по кредите“, какъвто не е бил, да съдейства за
закупуване на апартаменти. За да
поддържа заблуждението у свидетелите, подсъдимия е изготвил вносна бележка в
която се е подписал за „касиер“ и е посочил несъществуваща банкова сметка. ***,
че бележката не отразява реално осъществено внасяне на суми, още по-малко на
посоченото в нея основание „депозит за зак. на апартаменти“. Изложеното доказва
наличието на интелектуален момент на умисълът му. От волева страна подсъдимия е
действал с цел да набави за себе си по измамлив начин имотна облага.
Обясненията му, че е предал парите за капаро за три апартамента на лице с малко
име „Н.“, които лековерно първоинстанционния съд е кредитирал, не изключват
субективната съставомерност на деянието. В обясненията на подсъдимия липсват
данни относно обстоятелството защо не е споделил за това лице на двамата
свидетели Т. и А.. Обстоятелството около вносната бележка, представена от подс.
Х. на двамата пострадали, също не намират разумен и логичен отговор в неговите
обяснения. Последните са негова защитна теза, която противоречи на всички
събрани доказателства и следва да се приемат единствено като форма на защита. В
цялата предоставена от „Т.Б.“ АД информация ясно и недвусмислено се очертават
неверните параметри на представите, които Х. е формирал у двамата пострадали.
Именно
поради това, въззивния съд приема, че подсъдимия е действал със съставомерната
специална цел-набавянето на имотна облага за себе си. Същият е разбирал
общественоопасният характер на деянието и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Изложеното дава
основание на въззивният съд да приеме, че по делото е доказано, че подс.Х. с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и подържал заблуждение у Д.П.Т.и
Т.А.А., че е служител на „Т.Б.“ АД и
ще им съдейства при закупуването на три броя апартаменти в жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „*******, върху които била учредена ипотека в
полза на „ Т.Б. “ АД, и с това причинил на Д.П.Т.имотна вреда в размер
на 6 000 /шест хиляди/ лева и на Т.А.А. имотна вреда в размер на 3 000
/три хиляди/ лева. С оглед на това протеста е основателен и като
такъв следва да се уважи. Присъдата на районният съд следва да
се отмени, като вместо нея се постанови нова, с която подсъдимия да бъде
признат за виновнен. При определяне на наказанието съдът съобрази чистото
съдебно минало на подс.Х. и изтеклия седем годишен период от време от
извършване на престъплението, като смекчаващи обстоятелства. Като такова следва
да бъде отчетено и възстановяването на паричните суми-предмет на престъплението.
Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита завишената степен на обществена
опасност на деянието, обусловена от характера на измамливите действия послужили
за извършването му-чрез представяне за длъжностно лице, показване на сградата в
която уж се намират имотите, съставяне на неистинска вносна бележка, която е
представена на свидетелите, както и от високата стойност на предмета на
престъплението.
Въз основа на тези обстоятелства съдът
определи за подсъдимия на основание на
основание, чл.209, ал.1 от НК и чл.54 от НК при значителен превес на
смекчаващите обстоятелства наказание
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Това наказание
по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на
деянието и дееца. С него на първо място ще се окаже възпиращо за подсъдимия
въздействие, за периода на изпитателния срок да не върши други престъпления. Въпреки,
че то е ориентирано към минималния размер, същото би допринесло той да не
формира престъпни навици. Същевременно, наказанието ще способства за
поправянето и превъзпитанието на подс. Х.,
чрез отстраняването на възгледите и ценностните критерии които са в основата на извършеното от него престъпление
и формирането в съзнанието му на нови такива, съответни на обществените
изисквания за спазване на законовите предписания. Видно от доказателствата по
делото подсъдимия и преди извършване на конкретното престъпление е проявявал
склонност да използва неверни твърдения за набавянето на средства по
неправомерен начин, което е станало причина и да бъде освободен от работа.
Наред с
това, наложеното наказание ще въздейства възпитателно и предупредително и върху
останалите членове на обществото, с което ще се осъществи и генералната
превенция, като негова цел. Наказанието лишаване от свобода в отмерения размер
по преценка на съда е адекватно на обществената опасност на подсъдимия и
извършеното от него престъпление и напълно достатъчно за постигане на визираните
в наказателния закон цели.
В
тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените по делото разноски.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: