№13
гр. Перник, 22.01.2020г.
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, Ш-ти състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на девети януари, две хиляди и двадесета година, в състав;
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07026 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Районен съд - гр. Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявен от А.К.А., с ЕГН: **********, чрез пълномощника му адв. Г.Б. ***, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“ № 1, представлявана от ст. комисар Димитър Попов, с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2221,38 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, получен от положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 01.10.2016г. до 11.11.2019г. и сумата от 305.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, получен от положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от падежа до датата на депозиране на исковата молба - 11.11.2019г., ведно със законната лихел върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.11.2019г. до окончателното й изплащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски
В исковата молба се твърди, че ищецът, като служите, в структурата на МВР и в частност: Второ РУ при ОД на МВР - Перник, е полагал труд на смени - 12 или 24- часови, съобразно утвърден от Началника на РУ управление график, като смените са дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа, при сумарно изчисляване на работното време, като с протоколи са били отчитани и часовете изработен нощен труд. Твърди се още, че за процесния период, ищецът е положил общо 2040 часа нощен труд, които преизчислени с нормативно установения коефицент се равняват на 287 часа изработен извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Сумата, която ищецът претендира е в размер на 2221,38 лева. Ищецът твърди, че посочената сума не му е заплатена от страна на ответника, поради което предявява понастоящем осъдителните си искове. Ищецът претендира и обезщетение за забава за периода от датата на падежа до датата на депозиране на исковата молба - 11.11.2019г. в размер на 305.00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. 3. Василева, е депозирал писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове. В писмения отговор ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в Първо РУ към ОД на МВР - Перник. Твърди се, че липсва материалноправна легитимация по отношение на ответника, тъй като правоотношението със служителите в ОД на МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи, а директорът на ОД на МВР може само да преназначава на длъжност. Сочи се, че Директорът на ОД на МВР - Перник няма правомощия да разпределя бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения. Твърди се още, че на ищецът са били изплатени реално дължимите средства за положен извънреден труд, за което представят писмени доказателства. Твърди, че прилагането на разпоредби от Наредбата за структурата и организация на работната заплата, приета с ПМС №4 от 17.01.2007г. би било в противоречие с трайната тенденция, обществените отношения, свързани с определянето на допълнителни възнаграждения в МВР да бъдат уреждани с изрични наредби и заповеди, съобразно възложените функции и правомощия на министъра на вътрешните работи. С тези аргументи се иска постановяване на съдебно решение, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съдебно заседание, проведено на 09.01.2019г. по искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е допуснал изменение на предявените искове по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК, като същите са приети за разглеждане за сумата от 2072,82 лева, относно главния иск, и за сумата от 252,52 лева - за акцесорния такъв. Производството по делото, в частта до пълните предявени размери на исковете, е било прекратено.
В хода на устните състезания, процесуалния представител на ищца пледира за постановяване на решение, с което предявения осъдителен иск да бъде уважен, като основателен. Процесуалния представител на ответника излага аргументи за неоснователност на предявената искова претенция, поради което моли за отхвърлянето й.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 124 във вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 124 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД и съдът намира същите за допустими.
Допустимостта на иска се извежда от обстоятелството, че ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването му е Директора на ОД на МВР - Перник. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на пасивна процесуална легитимация. Доколкото ОД на МВР - гр. Перник е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период, то същата се явява пасивно легитимирана да отговаря по предявения от ищеца иск. В този смисъл е и Решение №99/03.07.2019 по дело №1876/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. Аргументи, в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР, се извличат и от Решение №311/08.01.2019г. по г. д. № 1144/2018г. на ВКС, IV г.о., с което ОДМВР е осъдена да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд. Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се извлекат и от Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2010 г., ОСПС, независимо че същото касае трудово, а не служебно правоотношение.
По основателността:
С доклада по чл. 146 Г11К, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът в посочения исков период е бил служител на ОД на МВР -- Перник. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител в Първо РУ към ОД на МВР - Перник. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд/178, ал. 1, т. 3 отЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период/чл. 187, ал. 3, изр.
1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.0 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период/чл. 187, ал. 3, изр. 3 отЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т.
2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи/чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи/обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./, която е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./. Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора- подзаконови нормативни актове, съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.10.2016г. до 11.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22.0 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период - т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до
6,0 ч., а съобразно чл. 9 и чл.* 12 от Раздел Ш на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г,, изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часаI и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на. обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период/чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период/седмица, месец/да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 96/нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г./ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/НРВПО/, при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 96 /чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО/. Съгласно чл. 9а, ал. 4 /нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9г/нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г./от НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 96, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131/05.07.2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските/обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от 17.07.2018 г./ в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават. От това законодателно изменение е видно, че волята на нормотвореца е да признае за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, поради което са неоснователни възраженията на ответника за неприложимост на НСОРЗ и за действие на чл. 9г от НРВПО в редакцията му от ДВ, бр. 41- от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. През целия процесен период е действало правилото на чл. 18, ал. 3 /обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г./ от НСОРЗ, което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. В този смисъл е и разпоредбата начл. 9, ал. 5 /обн., ДВ, бр. 102 от 03.12.1993 г./ от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. С оглед на изложеното относно нормативната уредба, касаеща наличието на положен извънреден труд за исковия период от. 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г., съдът намира, че липсва изрично законово правило, което да урежда въпроса дали е налице извънреден труд при надвишаване на нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време в резултат от превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В този случай приложение следва да намери прогласеният в чл. 5 от ГПК принцип за законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. Въз основа на гореанализпраните разпоредби съдът приема, че общият разум на закона е да признае нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд. В този смисъл е и нормотворческото решение, вложено в новата редакция на чл. 9г /изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г./ от НРВПО. Съдът основава решението си и на прогласения в чл. 16отКРБ и чл. 1, ал. 3 от КТ принцип за закрила на труда, насочен към подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима страна по съответното правоотношение. Ето защо, съдът намира, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд.
По делото е изслушана и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода от 01.10.2016г. до 11.11.2019г., положения от ищеца нощен труд е общо 2 040 часа. Същите не са преизчислявани чрез превръщане на нощните часове в дневни, с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време и не са включени във ведомостите за работна заплата. Установява се, че превръщането на тези 2040 часа в дневен труд с коефицент 1,143 се равнява на 2 331,72 часа, като разликата от 291,72 часа не са начислени и заплатени като извънреден труд. Вещото лице е изчислило, че тази разлика от 291,72 часа, при изчисляването им като извънреден труд при 150% от часовата ставка за съответния период, в който е положен нощния труд, е общо в размер на 2 072,82 лева. От обсъжданата експертиза се установява, че за исковия период положения и отчетен нощен труд е заплащан на ищец по 0,25 лева, като общо за исковия период същия е в размер на 510 лева. Вещото лице е посочило, че след приспадане на платеното възнаграждение в размер на 510 лева от изчислената и дължима сума в размер на 2331,72 лева, неплатената сума за положен извънреден труд, получен при посоченото преобразуване, на ищеца за исковия период е в размер на 1562,82 лева.
С оглед горните съображения, исковата претенция за заплащане на нощен труд за приравнени нощни часове в дневни часове за исковия период, се явява доказана по основание до размера от 1562,82 лева, респ. следва да бъде отхвърлена до пълния претендирай размер от 2072,82 лева, предвид доказването на извършено плащане от страна на ответника в размер на 510.00 лева.
С горните съображения, съдът намира за основателен и акцесорния иск - с правно основание чл. 86 ЗЗД, до размера на сумата от 200.83 лева, изчислен съобразно главниците, получени след приспадане на платения нощен труд и с използването на общодостъпен програмен продукт, и отхвърлен в останалата му част - до пълния предявен размер.
На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на завеждане на исковата молба в Районен съд - Перник- 11.11.2019г. до окончателното й плащане.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, Договореният адвокатски хонорар, възлизащ на сумата 600 лева, е изцяло заплатен в брой. Ищецът, обаче, е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна, съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.З от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника за двата обективно съединени иска срещу всеки един от тях в исковия процес е в размер на 392,78 лв., поради което и съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ищеца е основателно до размера от 450.00 лева.
С оглед изхода на делото и предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 341.30 лв., представляваща направени в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение, изчислена съобразно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи се такси и разноски по делото - държавна такса в размер на 70.55 лева, както и
държавна такса от 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да понесе и разноските по изготвеното заключение на експертизата по делото в размер на
166.0 лева, платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Пернишкия районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР - Перник, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес на управление; гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., с ЕГН; ********** и адрес: *** сумата от 1562,82 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016г. - 11.11.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен и сумата от 200.83 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата, считано от 01.11.2016г. до 11.11.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 11.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искови пренеции до пълния им предявен размер - 2221,38 лева за главния иск и 305.00 лева - за акцесорния, като неоснователни.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Перник, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес на управление: гр. Перник, 2300, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 341.30 лева, представляващи направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение, изчислена съобразно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Перник, с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. Перник, 2300, ул*„Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен съд сумата от 70.55лв., представляваща дължимата се държавна такса, държавна такса от 5 лева в случай на издаване на изпълнителен лист и сумата от 166,00лв., представляваща направени по делото разноски за съдебно-икономическа експертиза.
Сумите, присъдени в полза на ищеца, да бъдат заплатени по следната банкова сметка *** „Експресбанк”:
- BG49 ТТВВ 9400 1521 0223 60.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 от ГПК предварително изпълнение на решението.
- Решението да се връчи на страните по делото. Същото подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от 22.01.2020г. /съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК/.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: