Разпореждане по дело №210/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 490
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20237080700210
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

№ 490

 

гр.Враца, 27.04.2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  втори  състав,  в публично заседание на 24.04.2023г. /двадесет и четвърти април, две  хиляди  двадесет и трета година/,  в състав:

   АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря  Даниела МОНОВА, без участие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ  адм. дело № 210 по  описа  на  АдмС – Враца за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 276  и сл.  от  Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/.  

  Образувано  е  по постъпило искане по  обективирано в „ЖАЛБА“ вх. № 1102/12.04.2023г. от ** В.Б.Р.,***. Иска се прекратяване действия на посочени длъжностни лица от затворни-ческата администрация, а именно – *****, **** и *** ** * *, изразяващи се в твърдяни **, използване на **, ***, причиняване на неимущест-вени и имуществени вреди, ********, с които действия, подробно описани в жалбата, се твърди, че е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС. Иска се от съда спиране на неправомерните действия на горепосочените три длъжностни лица, както и на посочени още две длъжностни лица - ***********************************************************.

 В искането са изложени факти и обстоятелства, свързани с твърдяни неправомерно наложени дисциплинарни наказания по два броя заповеди на ****, Заповед № Л-3104/19.10.2022г. и Заповед № Л-938/ 27.03.2023г., настаняване в * на ***, подаване на молби за поощрения, без отговор, настаняване на ***, поставен на ***********************, невръщане разрешена за ползване и съхранение вещ – „****“, недопус-кане на*, формулирани в доклада за оценка на риска от вреди и *********************************************************************************************. Претендира се преустановяване на  незаконосъобразните действия – спиране на безотговорната и безконтролна дейност в нарушение на закона на посочените длъжностни лица от *** и понасяне от тях на админи-стративно-наказателна отговорност за причинените му вреди в резултат на умишлената ******.

            В  с.з.  **  В.Б.Р. се явява лично и поддържа изложеното в жалбата. Иска да се укаже на администрацията, че тези действия са незаконни и трябва да носят отговорност. Да се препоръча допълнително обучение по прилагането на законите и дейността на администрацията при затвора. Иска връщане на раницата, която не му е върната.

             Ответникът Началник на ***** се представлява от  ******, *****,  който заявява, че  исканията в жалбата са неоснователни и недоказани. Сочи, че не са представени доказателства за използване ************, *************************** и * на *. Акцента в жалбата - обжалването на дисциплинарни наказания не са предмет на настоящето производство. *********************************************************************************************************************************************************************************************.

            По делото във връзка с депозираното искане са събрани писмени доказателства. От страна на ** В.Р. са представен и приети – 2бр. заповеди със жалбата и в с.з. – Протокол за иззети вещи при личен обиск от ****, Декларация от ** * *и    Планиране на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС. От страна на ответника са представени и приети с писма вх. № 1178/20.04.2023г. и вх. № 1192/21.04.2023г. – 2 бр. заповеди, Заповед № Л-3104/19.10.2022г. и Заповед № Л-938/ 27.03.2023г., ведно с административните преписки по издаването им, 4 бр. Молби от л.св. с дати от 15, 19 и 21.12.2022г. и 26.01.2023г., справка за населеността на **, справка за дейността на редакционната колегия на затворнически вестник „**“, Дневник за индивидуалната работа с ** Р. и Молба от ** от 07.03.2023г., и в с.з. – 2бр. Декларации от ** В.Р.. За изисканите Доклад по чл.156 от ЗИНЗС е уточнено, че не е изготвян, тъй както не е изтекъл едногодишния период от изготвяне плана на присъдата, а Молба с № 2109/16.03.2023г. от л.** Р. не е открита в ЗД /**/ Изпратените от ответника Първоначален доклад по чл.154 от ЗИНЗС и Доклад по чл.155 от ЗИНЗС съдът е приел, че са несъотносими към предмета на делото и същите не са приети за доказателства по делото и са върнати.

          От приетите по делото доказателства, посочени по-горе, се установява следната фактическа обстановка:

           Жалбоподателя В.Б.Р. *********************. ***************************************************** *********************************************************************************************************************************************************************************************************

           Със Заповед № Л-3104/19.10.2022г. на Началника на ***, ***. *******************************************************************************************************Предложение /л.42/, график /л.43/, мед.справка /л.44/, Докладна записка /л.45/ и обяснения от л.св. /л.47 и л.48/.

           Със Заповед № Л-938/27.03.2023г. на Началника на ***************************************************************************************************************************.

          Съгласно справка за **********************************************************************************************************************************************.

          С Декларация от ***************************************************************************************************************************************************.

         Планирането на ****************************************************************************************************************************************************

          В писмата на ответника до съда за Първоначален доклад по чл.154 от ЗИНЗС и Доклада по чл.155 от ЗИНЗС е посочено, че информацията се използва единствено за професионални цели и е конфиденциална.

          През м.декември на 2022г. с три молби **********************************************************************************************************************.

           В първата молба от *********************************************************************************************************************************************

          Във втората Молба от *******************************************************************************************************************************************

         В третата Молба от ***********************************************************************************************************************************************.

       С Молба от ***********************************************************************************************************************************************************

         С Молба от *********************************************************************************************************************************************************

          При така установена фактическа обстановка по делото, съдът намира от правна страна следното:

           Жалбата на ** В.Б.Р. се явява ДОПУСТИМА, като подадена от лице изтърпяващо *****, което е безспорно по делото и предявено искане по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС с твърдяни нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, описани и конкретизирани в жалбата-искане.

           Разгледано по същество искането по чл.276 ал.1 от ЗИНЗС, се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.

             Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки *** може да иска: по т.1 „прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3“ и по т.2 „извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3.“, като съгласно ал.2 „Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал.1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението по чл.3.“

          Разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗИНЗС  посочва, че * не могат да бъдат подлагани ***, *****************, като ал.2 на същата разпоредба визира, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в *** за изтърпяване на ****, изразяващи се в липса на *************************************, необоснована употреба помощни средства,   както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, ******************************************.

          В жалбата-искане и в с.з. от страна на ** В.Р. се посочва според същия, че неправомерно наложените му дисциплинарни наказания по два броя заповеди на Началник ***, ****, подаването на молби ******************************************************************************* форму-лираните в доклада за оценка на риска от вреди и **************************************** и ***************************************, в резултат на действията на длъжностни лица при *****************************************************************************, са  извършени в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС с **********************************************************************************.

         Съдът намира, че по делото не се доказаха от страна на ** В.Р. твърдяните от него нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от посочените длъжностни лица при **.

          Издадените две заповеди за дисциплинарни наказания са издадени по съответния законов ред и от съответните отговорни длъжностни лица. В случай, че дисциплинарно наказания не е съгласен със заповедите, същия може да ги обжалва по указания законен ред, съгласно чл. 110 от ЗИНЗС, а именно пред Гл. Директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съдът не е компетентен по реда на косвен съдебен контрол да се произнася по тяхната законосъобразност. Следва обаче да се отбележи, че от приложените към заповедите документи към административни преписки по тяхното издаване, няма данни *******************************, причиняване на неимуществени и имуществени вреди, ********************

        По отношение подаването на молби до началника на ** за ****, без отговор, същото обстоятелство, не е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Видно от молбите по тях е взето отношение от ИСДВР и произнасяне от началника на **, в чиято компетентност съгласно чл.99 от ЗИНЗС е да ***. Молбите са приложени към затворническото досие. Действията на ИСДВР и Началника на ** са в резултат на изпълнение на служебните им задължения и в тях няма данни за използване на* и ***********.

         От сочените обстоятелства - **************************************************************  би било евентуално нарушение на забраната по чл. 3 ал. 1  вр. ал. 2 от ЗИНЗС. Не се доказа по делото обаче **** да е недостатъчна. Съгласно чл. чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС - Минималната жилищна площ **************************************. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС - *****************************************************в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. Наличието на такова отнасяне е относително и се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими доказателства по делото и тяхното кумулативно въздействие. Видно от текста на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, послед-ният не пояснява установената минималната жилищна площ от 4 кв.м. дали включва или изключва мебелите в помещението. В тази връзка в своя практика ЕСПЧ пояснява, че заетото от мебели пространство в помещението би могло да представлява нарушение по чл. 3 от закона и Конвенцията, но не само по себе си и при определени условия. Безспорно е, че в от *******************************************, т.е. на тези лица им е осигурена  възможност за уединение. В случая съгласно справката от *** площа на спално **** е 20.53 кв.м. при четирима пребиваващи в нея, при което няма нарушение на закона. Относно настаняването на * в помещението, същото не е нарушение, няма подавана молба, че същия пречи по някакъв начин на останалите обитатели, дори **Р. е подал молба за поощрение с твърдение, че е превъзпитал това лице. С последващи декларации ** Р. се е съгласил да бъде преместен в ***. Настаняването на ***********************************************************************************************************************************************************************

         Относно невръщането на разрешена за ползване и съхранение вещ – ****има произнасяне на съответните длъжностни лица. Същата е иззета тъй като не е бил представен документ за собственост, като е постановено при какви условия може да се върне. При извършване на горното действие няма  данни за  използване на ***********************************************************************************

          За недопускане ** няма данни по делото. От справката относно дейността на редакционната колегия на затворническия вестник „**“ е видно, че ** В.Р. след извършени проверки, е предложен за дисциплинарно наказание, спиране ** и незачитане на работни дни. В с.з. процесуалния представител на ответника уточни, че спирането ** е заради допуснатите дисциплинарни нарушения по утвърдени правила, а не вид * и наказание. В случая при извършване на горното действие няма  данни за използване на **, *****.

          Относно формулирани в доклада за оценка на ************************************************** му, съдът прие, че този доклад е несъотносим към предмета на делото. Доклада по чл.155 от ЗИНЗС се съхранява в книжката на **, а информацията в същата се използва единствено за профе-сионални цели и е конфиденциална. Доклада по чл.155 от ЗИНЗС е основа за оценка при предложение за промяна в режима, преместване в затворническо заведение от по-лек или в съответно по тежък тип и при условно предсрочно освобождаване, които обстоятелства не са предмет на настоящето съдебно производство. За Планирането на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС на л.св. В.Р., същото е изготвено на 23.09.2022г. от ИСДВР и подписано от ** Индивидуалната работа с ** Р. е отразена в Дневник /л.53/, с подписи на лицето л.св. и ИСДВР. Доклад съгласно чл.156 ал.4 от ЗИНЗС не е изготвян, тъй като не е изтекъл едногодишния период от изготвяне плана на присъдата. В случая също няма  данни за  използване на **,************************..

          Относно преместването на ** В.Р. ***, същото не се доказа по делото, но също не е нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. От компетенциите на началника на ** е това обстоятелство и същото стана по негова преценка. Няма данни за нарушение по чл.3 от ЗИНЗС - няма  данни за използване на ******************************************..        

        По изложените по-горе съображения съдът намира, че исканията за преустановяване на незаконосъобразни действия на  ответника, с които  е нарушил  изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. Както се посочи по-горе много-кратно - няма събрани данни по делото за нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС - няма  данни за *********************************************************..   

          При този изход на делото неоснователни се явяват и исканията в с.з. на ** В.Р. - да се укаже на администрацията, че тези действия са незаконни, да носят отговорност, да се препоръча допълнително обучение по прилагането на законите и дейността на администрацията при затвора и изрично произнасяне на съда за връщане на раницата, която не му е върната.

            Водим  от  гореизложеното  и на основание чл. 280 ал. 2, т.1 от ЗИНЗС,  Съдът

                                              Р А З П О Р Е Д И :

 

           ОТХВЪРЛЯ  искането на  **В.Б.Р.,***, за прекратяване на действия, извършени от длъжностни лица при **, **********************************************************************************, формулирани в доклада за оценка на риска от вреди и **************************т.

            

          РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва от страните в 3 /три/ дневен срок от уведомяването им, пред тричленен състав на същия съд,  АдмС Враца, съгласно чл. 281, ал .1 ЗИНЗС. 

                                                                             

                          АДМ.СЪДИЯ: