РЕШЕНИЕ

 

№ ...........

гр. Плевен, 19.07.19 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                       КРИСТИНА ЛАЛЕВА     

при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ като разгледа докладваното от съдията БАНКОВ ВНОХД № 471 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С присъда № 40/26.03.19г., постановена по НОХД № 1788/19г. РС-Плевен е признал подсъдимия Й.Б.Р. за невинен в това, през периода от неустановена дата през 2008 г. до 01.10.2008 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил заблуждение у В.Й. *** - поискал да му бъдат отпуснати парични заеми, предоставени му на различни дати в посочения период, с обещание, че ще бъдат върнати и че ще бъде дадено обезпечение (ипотека на жилище) за тях, но без да предостави такова и с това да е причинил на В.Й.Й. имотна вреда в размер на 50 000 лв., като причинената вреда е в големи размери, както следва:

На неустановен ден през 2008 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил заблуждение у В.Й. *** - поискал да му бъде отпуснат заем в размер на 12 000 лв., който получил същия период, срещу обещание, че ще бъде върнат и че ще бъде предоставено обезпечение за него, но без да предостави такова и с това да е  причинил на В.Й.Й. имотна вреда в размер на 12 000 лв.;

На  01.10.2008 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага поискал да му бъде отпуснат заем в размер на 38 000 лв., който получил на същата дата срещу обещание, че ще бъде върнат и че ще бъде предоставено обезпечение (ипотека на жилище) за него, но без да предостави такова и с това да е причинил на В.Й.Й. имотна вреда в размер на 38 000 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Недоволен от присъдата е останал прокурор от ПРП,който е депозирал срещу нея протест,в който сочи,че същата е неправилна-необоснована.Моли въззивната инстанция да постанови решение,с което да отмени присъдата и да постанови друга,с която да осъди оправдания подсъдим.

          Представителят на ОП-Плевен поддържа протеста.Моли въззивната инстанция да постанови решение,с което да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови друга,с която да осъди оправдания подсъдим.

          Заивнтересованата страна, частен обвинител, В.Й., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира мнение по протества.

          Защитникът на ответника по протеста изразява становище, че протестът е неоснователен, а присъдата на РС е правилна. Моли ОС да постанови решение, с което да я потвърди.

          Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:

          Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК,поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Оплакването, че присъдата е необоснована е неоснователно. При постановяване на съдебния акт РС е съобразил всички събрани в хода на наказателното производство доказателства. Тъй като същите са противоречиви в съответствие с разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК първоинстанционния съд е изложил подробни съображения, защо приема едни от тях, а други отхвърля. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на предходната относно фактическата обстановка.

По категоричен начин е установено, че подсъдимият  Й.Р. и частният обвинител  В.Й. се намирали в близки приятелски отношения, които датирали от началото на 90-те години по повод родствената връзка, която съществувала между Р. и съпругата на В.Й. - св. Р.Й., които били първи братовчеди. Р. и Й., както и двете им съпруги - свидетелките Р.Й. и Ю.Р. поддържали тесни контакти, като често се събирали по различни семейни и лични поводи.

През 2005г. подсъдимият Р. решил да стартира самостоятелна стопанска дейност. За целта се ригистрирал като ЕТ „Й.Р.“ и започнал да експлоатира  кафе-аперитив, разположен в търговски комплекс пред *** на жк.“***“ в гр. Плевен. Р. решил да организира към кафенето и букмейкърски пункт с игри на „Еврофутбол“ ООД като печели комисионна от 6 % от приеманите залози. Необходимо условие за започване на букмейкърска дейност и снабдяване с необходимите разрешителни било изпълнение на поставените от възложителя специални условия, което налагало обезпечаването на първоначален капитал, с който семейството на подсъдимия не разполагало. В тази връзка Й.Р. и съпругата му – св.Ю.Р. получили през 2005г. кредит за сумата от 30000 лева от „Българска пощенска банка“ /“Юробанк и Еф Джи България“ АД/, който обезпечили с договорна ипотека върху семейното им жилище, находящо се на адрес *** – н.а. № 25,том VIII,р.№4894, дело 1084/2005г. на нотариус рег.№ ** с район на действие РС-Плевен.

С помощта на отпуснатия му ипотечен кредит подс.Р. изпълнил поставените му от „Еврофутбол“ ООД условия и въз основа на сключен договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 15.09.2005г. започнал  да  осъществява такава. Договорът бил срочен, като периодично се подновявал, а съгласно установената рамка представлявания от подсъдимия ЕТ следвало да организира управлението на залозите и изплащането на печалбите посредством централизирана компютърна система, която представлявала комплекс от хардуер и софтуер наричана още „терминал“. Следвало също така да  осигури оперирането с нея от лица преминали специален курс на обучение и придобили след изпит съответ*** правоспособност. Букмейкърът трябвало да  не приема залози на кредит, а дължимите суми следвало да внася в рамките на деня следващ приключването на съответната програма по банкова сметка на „Еврофутбол“ ООД, като при неизпълнение на това задължение или надвишаване на установените лимити от налични парични средства, които не се превеждали по сметка на дружеството,  функционирането на терминала се преустановявало. Последното изключвало възможността да се правят залози.

Развиването на бизнеса и обслужването на горепосочения кредит довело до  натрупване на задължения, което мотивирало Й.Р. да инициира отпускането на други кредити през 2007г. и 2008г. за сумите от  15 000 евро и 30000 евро. По повод на това в полза на „Българска пощенска банка“ АД /“Юробанк и Еф Джи България“ АД/,били учредени нови договорни ипотеки върху семейното им жилище със св.Ю.Р., находящо се на адрес ***№1794, дело 156/2007г. на нотариус рег.№ ** с район на действие РС-Плевен и н.а. № 123, том II, р.№2095, дело 213/2008г. на нотариус рег.№ ** с район на действие РС-Плевен. Свидетелят П.Т. покрил задълженията на подсъдимия и станал неформален съдружник в букмейкърската дейност като на 14.11.2008г. сключил с „Еврофутбол“ ООД договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност и съвместно  с подсъдимия експлоатирали пункта и кафенето, но Р. имал водеща роля  за организацията на залаганията и контактите с клиенти. Постепенно финансовите показатели на съвместната дейност с Т.  започнали да се влошават. Причина за това била допускането на необезпечени залози от различни лица, които обаче трябвало да бъдат покрити с оглед установените специфични изисквания от „Еврофутбол“ ООД, тъй като в противен случай се прекъсвала терминалната връзка и букмейкърският пункт не можел да осъществява залози, да изплаща печалби на клиенти и да осигурява приходи от основната си дейност. Това наложило подсъдимият да взема заеми от частни лица, с които да покрива необезпечените залози. Връщането на последните и обслужването на банковите кредити принудило подсъдимия да се обърне към частния обвинител и да го моли за предоставяне на заеми. През 2005-2008г. В. Й. многократно откликвал на претенциите на подсъдимия за финансова помощ, като предоставените от него парични средства били  връщани своевременно.

Високата задлъжнялост на Й.Р. и желанието му да изчисти нарастващия дълг го мотивирали да поиска от Й. пореден паричен заем. Последният, предвид близките отношения, в които се намирали двете семейства и воден от желанието да помогне на роднината на съпругата  си, му отпуснал първоначално сумата от 12 000 лв. в заем, а на 01.10.2008 г. му дал и втори заем в размер на 38 000 лв., с което общото задължение на подсъдимия към частния обвинител достигнало 50 000 лв. В последствие и по настояване на счетоводителката си – св. В.М., Й. решил, че следва да документира предоставения заем, тъй като била използвана кредитна линия на представляваното от него търговско дружество „Вали“ ЕООД, което се занимавало със строителна дейност. Й.Р. се съгласил и подписал  запис на заповед на 09.10.2008 г. за сумата от 50740 лв. с падеж на предявяване 01.10.2010 г.

Междувременно подсъдимият не успял да организира стопанската си дейност и да подобри финансовите показатели на букмейкърския пункт и кафенето, с което да обслужи взетите заеми. Последното мотивирало свидетелят П.Т. да се откаже от съвместния бизнес като продаде фактическия си дял и по този начин си възвърне заетите от него средства. След проведен разговор в тази връзка между В. Й. и св. П.Т., последният получил сума в общ размер  от 30000 лв.- първоначално - 20000 лв., а в последствие и втора вноска от 10000 лв., с което финансовите му претенции били удовлетворени. В. Й. решил, че посредством тази стъпка ще осъществи контрол върху бизнеса на Р. като си възвърне  предоставените средства. Затова и по негово настояване било учредено „Юливали“ ООД, в което съдружници станали Й. и св.Ю.Р., което щяло да експлоатира кафенето и букмейкърския пункт.

Подсъдимият се опитал да въведе частният обвинител и съпругата си в спецификата на дейността на пункта, като им разясни принципите на функциониране и персоналния подход при работа с клиентите. Въпреки това обаче натрупаните значителни финансови задължения към частни лица и невъзможността да се справи с тях принудили подсъдимия на 10.03.2009г. да напусне пределите на страната без да уведоми за това както съпругата си св. Ю.Р., така и ЧО В.Й., който осигурил значителен финансов ресурс, за да подпомогне неговия бизнес. Р. съставил и писмо, в което описал задълженията към частни лица, дал указания за начина на осъществяване на дейността на пункта и се сбогувал със съпругата си като дори отправил личен укор към себе си.

ЧО В.Й., тъй като нямал познания върху спецификата на букмейкърската работа и не разполагал със собствени букмейкъри за осъществяване на дейността, се наложило да предприеме спешни стъпки, за да възвърне лицата, които работили до този момент в пункта. Ангажирал отново свидетелите П.Т. и Б.Б. и възобновил дейността посредством съвместно регистрирано между него и св.Ю.Р. търговско дружество „Юливали“ ООД. Планът на частният обвинител бил съвместното дружество да осъществява букмейкърската  дейност и извлича печалби от посоченият стопански обект, докато си извади самостоятелен лиценз, с който да работи независимо. Й. разплатил и дължимите към  „Еврофутбол“ ООД  суми. Въпреки положените усилия пункта и кафенето не успели да постигнат целените финансови резултати, което мотивирало частният обвинител и св.Р., която нямала достъп до управлението, да потърсят начин да отчуждят пункта на трети лица посредством търговският субект, който ги експлоатирал, а именно „Юливали“ ООД. Като такива лица открили св.И.С. и неговата съпруга Т.С., която се легитимирала като купувач с оглед интереса на съпруга /същият към онзи момент бил служител на МВР/ и да си възвърне заем от 8000 лв., който бил дал на Й.Р.. При продажбата през 2009 г. на търговското дружество Й. получил сумата от 20000 лв. от  св.Т.С..

Впоследствие и въз основа на подадена от св. В.Й. *** било образувано досъдебно  производство № Д-2374/2009 г. по описа на РП- гр. Плевен.

Тази фактическо обстановка се установява на първо място от  показанията на частният обвинител В.Й. в частта, в която същият описва близките отношения, в които се намирало неговото семейство със семейството на подсъдимия Р. от началото на 90-те години, както и оказваната от него материална помощ на подсъдимия с различни суми за осъществяване на дейността му. Тези показания на ЧО кореспондират както с относимата част от обясненията на подсъдимия, така и с показанията в тази насока на св. Р.Й.. Допълнителна опора същите намират и в показанията на бившата съпруга на подсъдимия - св. Ю.Р.. Й. при разпита си е посочил, че в края на  месец юли - началото на месец август, 2018 г. е предоставил по искане на подсъдимия сумата от 12 000лв., а малко по-късно, около месец, месец и половина, според неговите твърдения по повод оплаквания на Р., че има сериозни  проблеми с хора от които е взел средства за осъществяване на бизнеса си и отправена молба за допълнителен заем, взел решение да го подпомогне като за целта му предоставил средства от кредитната линия на фирмата си.  Правилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на Й. в тази част и в частта, в която искания от подсъдимия  заем е фиксиран на 50000 лв. Този размер на задължението кореспондира както с ценената част   от обясненията на подсъдимия, така и с показанията на св. Р. и Й., а също така и с приложения по делото запис на заповед. От показанията на частният обвинител става ясно, че той разделя отпускането на заема на два транша  /12 000 лв., дадени през лятото на 2008г. и 38 000 лв., дадени на 01.10.08г./, като втория /на стойност 38 000 лв./ обвързва в показанията си с предложението на подсъдимия да ипотекира семейното си жилище с оглед обезпечаване на предоставените заемни средства. За сумата 12 000 лв. твърди, че е дал в заем защото подсъдимият му е обяснил, че  е във влошено финансово състояние, дължи пари на много лица, които заплашват него и семейството му. Така подсъдимият е получил двукратно суми - в размер на 12000 лв. и в размер на 38000 лв., като видно от показанията на св. Й. при отпускането на първия заем не е било поставено условие същият да бъде обезпечен с недвижимо имущество или пък друга собственост притежавана от подсъдимия, но при втория подсъдимият е обещал да върне парите като изтегли ипотечен кредит от банка.

В противоречие на тези гласни доказателства се явяват обясненията на подсъдимия и показанията на бившата му съпруга св.Ю.Р., които хармонират помежду си и еднозначно сочат, че подсъдимият не е обещавал на частния обвинител, че ще му върне взетите назаем средства като изтегли ипотечен кредит от банка. Същите заявяват, че към момента на получаване на процесните суми са били наясно, че недвижимият имот, апартамент № 9 на ул. **** **** в гр.Плевен е бил ипотекиран с оглед започване на бизнес от представлявания от подсъдимия ЕТ и покриване на минималните изисквания за реализацията на букмейкърска дейност в стопанисваните от него пункт и кафене. На следващо място твърденията на св. В. Й. са и житейски нелогични – отпускането на ипотечен заем е процес, който протича в стеснени времеви рамки и при установени правила – нито подсъдимия има нужда от „съдействие“, за да му се отпусне банков кредит, ако разполага с необходимото обезпечение, нито пък има нужда да заема пари от частния обвинител, а след това да ипотекира жилището си, за да върне заема, който е получил използвайки толкова усложнена в житейски аспект схема. От друга страна ЧО Й. е участник в стопанския живот, търговец, който управлява свой бизнес и притежава необходимия и достатъчен житейски опит, за да се счете, че ще извърши проверка на така заявеното според него от подсъдимия обезпечение предварително, а не впоследствие. Следва да се посочи,че по делото Й. не е посочил и с кои длъжностни лица от съответните банкови институции е водил разговори в хода на които е узнал, че Р. вече е бил ипотекирал семейното си жилище.

С други думи цялата история на взаимоотношенията между семействата на подсъдимия и частния обвинител, както и родствената връзка, която съществува между Й.Р. и Р.Й. илюстрира близки отношения, чести контакти между двете семейства и познаване на спецификите на семейния им живот и лични особености, което придава недостоверност на тезата на  частния обвинител, че решаващ мотив да отпусне процесният заем от 50000 лв. се явява вмененото от държавното обвинение убеждение от страна на Р., че същият може да обезпечи предоставения от него заем посредствено  ипотека на семейното си жилище. Няма как да бъдат кредитирани твърденията на Й., че в рамките на период от около седмица след предоставяне на процесния заем същият е извършил проверка в няколко банки, в хода на която се убедил, че процесното жилище било ипотекирано и поради това всъщност подсъдимият не е могъл да предостави  надлежно обезпечение на получения от него преди това заем. На първо място ЗКИ забранява получаването на такава информация от трети лица. В тази връзка следва да се посочи, че последвалата хронологически  линия на поведение на Й. допълнително внася съмнение в тази част от показанията му, в която същият се опитва да формира убеждение, че единствената причина, поради която е отпуснал въпросния заем в този му размер се явявало уверението на Й.Р., че ще се издължи като изтегли кредит срещу ипотечно обезпечение. Ако подсъдимият е увещавал частният обвинител да му отпусне заем, който впоследствие ще погаси, със средства които ще получи от ипотечен кредит, логично частният обвинител е можел да го насочи направо към кредитна институция или пък да поиска ипотекиране на недвижимо имущество в негова полза, т.е. да обезпечи отпуснатия от него заем чрез ипотека.  Подписването на запис на заповед след получаване на втората сума от 38 000 лв., а в последствие и включването на частния обвинител в стопанската дейност осъществявана от подсъдимия Р. в посоченият букмейкърски пункт и кафене сочат готовността на подсъдимия да уреди финансовите  си задължения към частния обвинител като предостави единствения източник на доходи, който е имал към този момент. В този смисъл показанията на Й. в частта, в която същият сочи проведената през 2009 г. среща между неговото семейство и семейството на подсъдимия при което последният предложил той да изкупи дяловете които имал св. П.Т., условието което поставил за извършване на стопанската дейност, а именно  посредством нова фирма, в която същият да бъде съдружник със съпругата на подсъдимия - св.  Ю.Р. и предоставените парични суми в размер на 30000 лв. на П.Т. са логични и напълно кореспондират с доказателствата, които съдът е приел за установени по делото след извършения от него анализ на доказателствената съвкупност. Показанията на частния обвинител кореспондират и с показанията на св. П.Т., който при разпита си сочи работата си като букмейкър при Й.Р., а в последствие при В.Й., възобновената букмейкърска дейност, при което Й. покрил неразплатени отчети, тъй като съществувала опасност  терминалите да бъдат затворени,  както и липсата на участие на св.Юл. Р. в бизнес дейността на пункта, тъй като същата не го посещавала. Показанията на Й., в които същият сочи напускането на страната от подсъдимия, както и последвалото решение да бъде продадена общата фирма „Юливали“ООД на св. Т.С. кореспондират както с показанията на  тази свидетелка, така и с показанията на нейният съпруг И.С., като същите са мотивирани и с лошите резултати от стопанската дейност на букмейкърския пункт и затрудненията при осъществяване на дейността. Свидетелят Й. е категоричен, че  цената на дяловото участие на свидетеля П.Т. е била определена от подсъдимият и Т., като видно от показанията на последния в този си размер същата е изведена на базата на направените от него разходи за осигуряване на стопанската дейност на обекта държан от подсъдимия.

Свидетелката Р.Й. установява при разпита си близките отношения, в които са се намирали с подсъдимия Р., който бил  неин братовчед, и със семейството му, както и честите му посещения през 2008 г. в офиса на представляваното от съпруга и търговско дружество „Вали“ ООД. Заявява, че когато попитала съпруга си-ч.обв. Й., за какво говорят с подсъдимия, той и отговорил: „Мъжки разговор.“. Сочи, че впоследствие е разбрала, че съпругът й е дал на подсъдимия назаем значителна сума пари и по-късно подсъдимият издал запис на заповед за сумата 50 000 лв. и обещал, че ще върне парите като ипотекира апартамента. Твърди, че на 09.03.09г. подсъдимият напуснал на пределите на страната без да уведоми никого. Свидетелката  Й. пресъздава една обективна картина на затрудненията, които срещнало нейното семейство във връзка със  стопанисването на букмейкърския пункт, държан преди това от ЕТ „Й.Р.“, след изкупуването  на фактическия дял на св. П.Т., както и ангажирането на ползваният от подсъдимия персонал във връзка с осъществяване на дейността с оглед стабилизиране на предприятието и възвръщане на  предоставените от нейното семейство заемни средства. Показанията на Й. установяват липсата на участие от страна на бившата съпруга на подсъдимия- св. Ю. Р. в стопанската дейност на букмейкърският пункт, както и отсъствие на достатъчни приходи за покриване на разходите по заплати, наем, осигуровки на персонала и режийни разноски, което мотивирало вземането на решение за продажба на дружеството на други лица за извличането на някакви средства. В тази част показанията на Й. намират опора в доказателствената съвкупност възприета от съда и те се кредитират от него.

Показанията на свидетелката М. са обективни като от тях се установява влошеното финансово състояние, в което е изпаднало „Вали“ ООД във връзка с отпуснат заем на подсъдимият Р. от кредитната линия, с която разполагало дружеството, както и притесненията и като счетоводител, че отпуснатия заем следва да бъде документално оформен.  Свидетелката М. установява в показанията си също така, че съвместната експлоатация на „Юливали“ ООД не е довела до регистрирането на печалба, фирмата не е имала самостоятелен начален капитал, а след продажбата и няма спомен нито на каква цена е продадена, нито дали са внесени суми от същата, които да бъдат отразени по съответния счетоводен ред.

Свидетелката Ю.Р. е бивша съпруга на подсъдимият, което от една страна налага показанията й да бъдат преценени внимателно, не само с оглед промяната в брачният й статут, но и от гледна точка на това, че същата е имала и дългогодишни лични отношения с Р., с който са имали общо семейство. Ето защо гласните доказателства събрани при разпита на Р. следва да бъдат анализирани и съпоставени в контекста и на останалите събрани по делото гласни и писмени такива. Показанията на свидетелката, в които същата сочи уговорката с частния обвинител да бъде създадена обща фирма, в която да участва заедно с него, макар и без да може да посочи основанието за своето участие са логични и те кореспондират с показанията на св. В.Й., който посочва, че инициативата за съвместно участие в дружество е била негова. Свидетелката е последователна в твърденията си че не е участвала нито с физически усилия, нито с техническа помощ при осъществяването на дейността на „Юливали“ ООД, което кореспондира както с показанията на разпитания по делото св. Т.., който е бил букмейкър в пункта, така и с показанията на св. Р. Й. и частния обвинител, което на практика сочи пълен контрол върху дейността на дружеството от В. Й.. Твърденията на Р., че статуса на семейното жилище, а именно неговото  ипотекиране в полза на банкова институция е било известно на частния обвинител и неговата съпруга не могат да срещнат надеждна подкрепа, въпреки че същите имат логическо оправдание, предвид близките отношения между двете семейства. В останалата част, в която св. Юл. Р. е заявила, че частния обвинител е намерил купувач на съвместната им фирма в лицето на св. Т.С., както и, че същата е погасявала на части задълженията на подсъдимия към П.Т. и И.С. са  убедителни и намират кореспондента основа в приобщените по делото разписки.

Проведените очни ставки с участието на свидетелите В.Й., Ю.Р., Р.Й. и подсъдимия не са довели до преодоляване на основните противоречия в ангажираните от тях гласни доказателства, а именно дали подсъдимият и неговата съпруга са довели до знанието на частния обвинител и съпругата му факта, че жилището обитавано от подсъдимия и св.Ю.Р. е било ипотекирано, поради което същото не може да послужи като обезпечение за предоставеният от В. Й. заем. Липсата на алтернативни доказателствени източници по отношение на процесните факти не позволява изграждането на убедителен извод в посока както кредитирането на показанията на частния обвинител и св. Р. Й. в тази им част, респективно за кредитиране на показанията на св. Ю. Р. и обясненията на подсъдимия, в които същите категорично заявят, че финансовото състояние на семейството и първоначалният капитал, който е бил използван от Й.Р. за организиране административно на букмейкърския пункт чмрез ипотекиране на семейното им жилище е би доведен до знанието на свидетелите Й. в период от време значително предхождащ процесните събития.

Свидетелят П.Т. при разпита си установява финансовите затруднения, които е имал подсъдимия във връзка с осъществяване на бизнеса си, което го мотивирало да изплати задълженията му към предхождащи съдружници и заедно да осъществяват стопанска дейност, която първоначално регистрирала добри финансови показатели. Впоследствие тези показатели се влошили в резултат на натрупването на загуби, което го мотивирало да потърси начин да напусне дружеството, като възвърне първоначалната си инвестиция. Свидетелят Т. е убедителен и в тази насока показанията му кореспондират с обясненията на подсъдимия и показанията на ЧО В.Й., че в резултат на постигната договорка същият получил вложените от него парични средства в предприятието, като Р. включил на негово място частния обвинител. Твърденията на Т., че подсъдимия е участвал в натрупването на загуби на букмейкърския пункт посредством необезпечени залози, които лично е извършвал не могат да бъдат проверени и установени  по надлежен ред доколкото същият сам признава, че клиенти са извършвали необезпечени залагания, но не посочва кои са същите, така че да бъде опровергана по категоричен начин и лансираната  от подсъдимия и негова защитна теза, че липсата на възвръщане на необезпечените залози е довела до влошаване на финансовите показатели на ЕТ представляван от Й.Р..

Събраните по делото и описани по-горе в мотивите писмени доказателства, а именно разписки и декларации сочат, че съпругата на подсъдимия към този момент - св. Ю.Р. е полагала усилия за връщане на част от взетите парични средства  след като подсъдимият напуснал страната и така прекратил ангажимента си по обслужване на задълженията на ЕТ представляван от него.

От показанията на свидетелите Т.С. и И.С. се установява, че през 2009г. С. закупила „Юливали ООД“ от В. Й. и Ю.Р., като  и двамата свидетели сочат причината за извършване на сделката, а именно желанието да отстранят финансовите загуби, които семейството им е имало във връзка с отпуснат  заем в размер на 8000 лв. на два транша от страна на св. И.С. на подсъдимия, с когото към този момент били близки приятели и поддържали ежедневни контакти помежду си. Свидетелят С.  е категоричен, че в резултат на натрупаните от подсъдимия задължения, последния  избягал и преустановил дори телефонните си контакти с него, а при последвала среща и разговор със св. Юл. Р., разбрал че Р. е оставил един лист, в който бил описал задълженията, които имал към частни лица оставяйки я да се оправя с тях. Св. И.С. заявява в показанията си, че е извършена продажба на фирмата, чиито собственици били частния обвинител и Ю.Р., като същият платил чрез съпругата си сумата от 12 000 лв. на Р., приспадайки задължението, което имал подсъдимия към него, а в последствие  е била изплатена и частта на В. Й. в размер на 20000 лв. В тази част обаче показанията на св. И.С. не кореспондират с показанията на съпругата му и тези на Р., доколкото св. С. твърди, че парите са били предадени в кантората на нотариуса където е изповядана сделката, а св. В. Й. заявява при разпита си, че С. му е дала парите преди влизането при нотариуса, като същият няма знание С. да е дала пари на Ю. Р.. От друга страна св. Р. отрича да е получавала каквито и да е било суми във връзка с продажбата на процесното търговско предприятие, което поставя под съмнение въпроса дали действително съобразно изявленията на И.С. и Т.С., Р. е получавала парични суми във връзка с продажбата на търговското предприятие.

Обясненията на подсъдимия Й.Р. следва да бъдат разглеждани от една страна както като средство за защита, така и като доказателствено средство  съобразно трайната практика на съдилищата. Обясненията в частта, в която подсъдимият заявява, че е получил заем в размер на 50000 лв., отпуснат на два транша от св. В.Й., както и затруднението, което е имал във връзка с дейността на стопанисвания от него букмейкърски пункт, се ценят от настоящата, както и от предходната съдебни инстанции, като обективни и кореспондиращи както с показанията на Й. и неговата съпруга, така и с показанията на св. Ю.Р. и издадения впоследствие запис на заповед, който цели да документира  предоставените от частния обвинител средства в заем. Могат да се кредитират и обясненията на подсъдимия и в частта, в която същия заявява, че проблемите  започнали в началото на 2008 г. в резултат на отпускането на необезпечени залози извършени по телефон. В тази посока са налице и  кореспондиращи показания, като не може да се установи по категоричен начин дали причината за това е извършването на необезпечени залози  във връзка с лична дейност от страна на подсъдимия или във връзка на негови клиенти които не са изплащали залозите правени от тяхно име. Наличието на такива клиенти по делото е установено, както и от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите П.Т. и Т.., като самите клиенти не са могли да бъдат установени по делото и няма как да бъде извършен техния разпит и проверени по категоричен начин обясненията на подсъдимия в тази част.  Всъщност извода, който се налага е, че в резултат на наличието на необезпечени залози и  необходимостта от своевременно внасяне на сумите по тях в полза на „Еврофутбол“ ООД и „Евробет“ ООД с оглед опасността от прекратяване на дейността на букмейкърския пункт се стигнало до натрупването на финансови задължения, което наложило и обръщането на подсъдимия към частния обвинител за предоставяне на въпросната парична сума. Твърденията на подсъдимия, че Й. е знаел че апартамента му е бил ипотекиран намират опора в показанията на св. Юл. Р., но те не намират независима опора в страничен доказателствен източник, поради което същите не могат да бъдат кредитирани от съда. По аналогичен начин съдът намира, че показанията на св. В. Й. и Р. Й., в които сочат,че същите не са знаели, че семейното жилище на подсъдимия е било ипотекирано и липсата на тези представи е послужила като основа за отпускането на заема, не намират насрещен доказателствен източник, който да придаде убедителност на лансираната от тях доказателствена теза. Обясненията на Р., в които същият признава, че св. П. Т. се е включил в осъществявания от него  бизнес с оглед дължимите от него суми  напълно кореспондират с  показанията на този свидетел, както и с формалното основание за извършеното прехвърлянето на дял вместо изплащане на дължимите към него суми. Подсъдимият признава основанието за подписване на процесния запис на заповед, което кореспондира и с изготвената по делото съдебно-графологична експертиза № 231 по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен. Видно от същата подписа е положен от подсъдимият.

Нуждата от набавянето на парични средства е била провокирана от  необходимостта от продължаване на дейността на букмейкърския пункт, тъй като в противен случай терминалите, посредством които са се осъществявали залаганията, са щели да бъдат изключени, което е щяло да доведе до спиране на единствения източник на доходи за представлявания от подсъдимия  ЕТ. Обясненията на подсъдимия, в които същият твърди, че между него и частния обвинител е съществувала уговорка, последния да встъпи в бизнеса му, ако не може да обезпечи покриване на предоставените от него заемни средства, са логични и те всъщност намират опора в последващото развитие на събитията, които са довели до създаването на съвместно дружество между неговата съпруга и Й. като преди това последния е изкупил фактическия дял на св. П.Т., заплащайки първоначално сумата от 20000 лв., а впоследствие и допълнително плащане, който размер се разминава със заявеното от св. П. Т., а именно вместо 15000 лв.  – 10000 лв.

По-нататък обясненията на подсъдимия, в които сочи установената стриктна отчетност и режимни изисквания за осъществяване на дейността от „Еврофутбол“ООД, намират опора в представените рамкови договори за осъществяване на дейността на букмейкърския пункт, както и в показанията на свидетелите Т., Т.. и Й. и в достатъчна за нуждите на наказателното производство степен установяват готовността на Р. да обезпечи възможност за връщане  на взетите парични средства  от страна на Й. като последния встъпи в дейността на неговото предприятие.

Следва да се ценят с доверие и приобщените при условията на чл.283 от НПК писмени доказателства които не са оспорени от страните и в конкретност: уведомление от Б.Б. – представляващ „Юливали“ ООД-Плевен на л. 64, споразумение от 25.09.2009 г. между „Еврофутбол“ ООД и „Юливали“ на л. 65, протокол от общо събрание на  ДОО „Юливали“-Плевен на л. 66, нотариална покана от Ю.Р. – съдружник в „Юливали“ ООД на л. 67, удостоверение № 20090223151438/23.02.20109 г. издадено от АВ на л. 68, счетоводен банас към 31.12.2009 г. на л. 69-л.72, отчет за приходите и разходите на 2009 г. на л. 73-л.76, декларация от П.Д. Т. от гр. Плевен от дата 15.04.2009 г. на л. 86, декларация от П.Д. Т. от гр. Плевен с дата 01.09.2009 г. на л. 87, договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 15.09.2005 г. на л. 113-л.124, приложение№ 1-протокол от 06.12.2005 г. на л. 125, споразумение от 29.02.2018 г. на л. 126, договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 18.06.2008 г. на л. 127-137, приложение№ 1-протокол от 27.06.2008 г. на л. 139, споразумение от 28.11.2008 г. на л. 140, договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 14.11.2008 г. на л. 141-153, приложение№ 1- протокол от 19.06.2009 г. на л. 154, споразумение от 19.06.2009 г. на л. 155, договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 15.05.2009  г. на л. 156-**7, приложение№ 1-протокол от 19.06.2009 г. на л. **8, споразумение от 25.09.2009 г. на л. **9, договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от  23.09.2009 г. на л. 170-181, приложение№ 1-протокол от 25.09.2009 г. на л. 1**, споразумение от 27.11.2009 г. на л. 183, договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от  19.11.2009 г. на л. 184 – л.195, приложение № 1-протокол от 27.11.2009 г. на л. 196, споразумение от 04.01.2011 г. на л. 197, договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, от дата: 30.06.2008 г. на л. 201-л.2012, протокол между „Евробет“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК: *******, към договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от дата: 30.06.2008 г. на л. 213, споразумение за ползване на терминал, сключено е акцесорно спрямо договора по предходната точка 1.1. и е сключено между АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, от дата: 30.06.2008 г. на л. 214-219, приложение №1 към споразумение за ползване на терминал между „АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, от дата: 30.06.2008 г. на л. 220, приложение № 3 към споразумение за ползване на терминал между „АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „ЕВРОБЕТ“ ООД) и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, от дата: 30.06.2008 г. на л. 221, писмо от „Евробет“ ООД до ЕТ „Й.Р.“         с ЕИК:*******,    което писмо е неразделна част към договор за възлагане   и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, от дата: 30.06.2008 г. на л. 2252, декларация по чл.5, ал.З от договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен на 30.06.2008 г., между „Евробет“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК: ******* на л. 223,  договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК: *******, от дата: 27.08.2007 г. на л. 224-л.235, протокол от **.11.2007 г., между „ЕВРОБЕТ“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, към договор за възлагане и извършване на букмейкърска мрежа от дата: 27.08.2007 г. на л. 236, споразумение за ползване на терминал, сключено е акцесорно спрямо договора по предходната точка 1.8. и е сключено между „АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, от дата: 27.08.2007 г. на л. 237-л.242, приложение №1 към споразумение за ползване на терминал между „АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК: *******, от дата: 27.08.2007 г. на л. 243, приложение № 3 към споразумение за ползване на терминал между „АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК: *******, от дата: 27.08.2007 г. на л. 244, писмо от „Евробет“ ООД до ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, което писмо е неразделна част към договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:*******, от дата: 27.08.2007 г. на л. 244, декларация по чл.5, ал.З от договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен на 27.08.2007 г., между „Евробет“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК:******* на л. 246, договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 06.04.2009 г. на л. 247-л.258, протокол от 06.04.2009 г., между „Евробет“ ООД и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, към договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от дата: 06.04.2009 г. на л. 259,  споразумение за ползване на терминал, сключено е акцесорно спрямо договора по предходната точка 2.1. и е сключено между „АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 06.04.2009 г. на л. 260-265, приложение № 1 към споразумение за ползване на терминал     между „АЙ          СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „ЕВРОБЕТ“ ООД) и „ЮЛИВАЛИ“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 06.04.2009 г. на л. 266, приложение №3 към споразумение за ползване на терминал          между „АЙ          СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „ЕВРОБЕТ“ ООД) и „ЮЛИВАЛИ“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 06.04.2009 г. на л. 267,  писмо от „ЕВРОБЕТ“ ООД до „ЮЛИВАЛИ“ ООД, с ЕИК:*******, което писмо е неразделна част към договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „ЕВРОБЕТ“ ООД и „ЮЛИВАЛИ“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 06.04.2009 г.  на л. 268, приемо-предавателен протокол от „Евробет“ ООД до „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, който протокол е изготвен на основание чл.1, ал.7 от договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД И „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 06.04.2009 г. на л. 269, декларация по чл.5, ал.З от договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен на 06.04.2009 г., между „Евробет“ ООД и ЕТ „Й.Р.“ с ЕИК: ******* на л. 270,  договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 01.12.2010 г. на л. 271-2**, протокол от 01.12.2010 г. към договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 01.12.2010 г. на л. 283, споразумение за ползване на терминал, сключено е акцесорно спрямо договора по предходната точка 2.9. и е сключено между „АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 01.12.2010 г. на л. 284 - л. 288, приложение №1 към споразумение за ползване на терминал между „АЙ СИ ЕС" ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 01.12.2010 г. на л. 289, приложение №3 към споразумение за ползване на терминал между „АЙ СИ ЕС“ ЕАД (дъщерно дружество на „Евробет“ ООД) и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 01.12.2010 г. на л. 290, писмо от „Евробет“ ООД до „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, което писмо е неразделна част към договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 01.12.2010 г. на л.291, приемо-предавателен протокол от „Евробет“ ООД до „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, който протокол е изготвен на основание чл.1, ал.8 от договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност, сключен между „Евробет“ ООД и „Юливали“ ООД, с ЕИК:*******, от дата: 01.12.2010 г. на л. 292,   всичките приложени по НОХД № 1788/2018 г. по описа на ПлРС, а също и жалба от В.Й. *** на л. 29-л.31, жалба от В.Й. ***-л.35, договор за потребителски кредит HL 34046 от 21.02.2008 г. на л.40-л.44, договор за извършване на ремонт-подобрения на недвижим имот № HL 19446/09.02.2007 г. на л. 44 - л.48, договор за извършване на ремонт-подобрения на недвижим имот № HL 6712/29.12.2005 г. на л. 49-л.53, договор за банков кредит № 506/11.09.2007 г. на л. 54-л.56, погасителен план- приложение № 1, неразделна част от договора за микрокредит № 506/11.09.2007 г.-кредитополучател ЕТ „Й.Р.“ на л. 57, договор за банков кредит № 460/15.05.2007 г.  на л. 58 – л.60, погасителен план - приложение № 1, неразделна част от договора за микрокредит № 460/15.05.2007 г.- кредитополучател ЕТ „Й.Р.“ на л. 61, удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице с изх. № 6092/18.08.2009 г. от АВ на л. 63 и л. 64, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том 36, дело № 7096/1997 г. на л. 65, нотариален акт за дарение на низходящ № 131, том 14, дело 2731/1997 г. на л. 66, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **4, том 1, рег. № 1929, дело № 128/2008 г. на л. 67, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 191, том 1, рег. № 2025, дело № 148/2008 г. на л. 69, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 25, том 8, рег. № 4894, дело № 1084/2005 г. на л. 70, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 151, том 2, рег. № 1794, дело № 156/2007 г. на л. 72 и л. 73, нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 123, том 2, рег. № 2095, дело № 213/2008 г. на л. 76 и л. 77, „писмо“ на л.**, разходен касов ордер от 10.03.2009 г. на л. 83, фактура № **********/31.12.2008 г. и разписка за лихва № **********/11.03.2009 г.,фактура № 002005**01/31.01.2009 г. на л. 84, разписка за лихва № 662005**01/11.03.2009 г.и фактура № **********/28.02.2009 г. на  л.85, фискални бонове на л. 86, вносна бележка от 10.03.2009 г. на л. 87, балансов отчет от 10.03.2009 г. и вносна бележка от 10.03.2009 г. на л. 88, разходен касов ордер от 10.03.2009 г. на л. 89, разписка от 07.03.2009 г.  на л. 90, разходен касов ордер от 07.03.2009 г. и опис на л. 91, запис на заповед на предявяване без протест ибез разноски от 09.10.2008 г. на л. 92, удостоверение изх. № 20090414140557/14.04.2009 г. издадено от АВ на л. 93, протокол за доброволно предаване от 25.09.2014 г. на л. 133, справка в регионална база КАТ –Плевенза ПС настояща и бивша собственост на л. 138, удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице с изх. № 241/22.01.2018 г. на л. 140  ил. 141, молба изх. № 3601/02.02.2017 г. на л. 142, молба – акт № 186, том 2, вх. № 2100/2015 г. на л. 143, искане за вписване на възбрана изх. № 9997/29.08.2013 г. на л. 144, решение № 1446/30.09.2014 г. по гр. д. № 6007/2013 г. по описа на ПлРС на л. 156 и л. 157, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на л. 158 – л. **0, заповед № 2392 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 24.07.2013 г. на л. **2, справка за съдимост по отношение на Й.Р. на л. 243, всичките от ДП.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че не е необходимо да анализира в детайли всички ПД, а само да маркира основното по някои от тях, а именно:

От приложените по делото н.а. № 25, том VIII, р.№4894, дело 1084/2005г. на нотариус рег.№ ** с район на действие РС-Плевен, н.а. № 151, том II,р.№1794, дело 156/2007г. на нотариус рег.№ ** с район на действие РС-Плевен и н.а. № 123, том II, р.№2095, дело 213/2008г. на нотариус рег.№ ** с район на действие РС-Плевен  се установяват взетите от подсъдимия потребителски кредити от „Българска пощенска банка“ АД /“Юробанк и Еф Джи България“ АД/ и обезпечаването им с ипотека върху семейното му жилище, находящо се в гр.Плевен, ул. **** ****, вх. А, ет. 5, ап. 9, а от представените по делото копия от договори за кредит  с „Райфейзенбанк“ АД – заемането на кредит и от тази  банкова институция.

От приложените  договори за букмейкърска дейност, споразумения за ползването на терминали на „Еврофутбол“ ООД и „Евробет“ ООД и споразумения за прекратяване на същите се установява регистрирането на процесния пункт в букмейкърската система на посочения оператор, установяването на  специални правила свързани  с организацията на пункта, управлението на залозите, изплащането на печалбите и внасянето на получените суми, включително и санкции за неизпълнение на поставените изисквания, които в последните случаи освен  финансови под формата на неустойки, включвали и спиране на обслужващия терминал и преустановяване на залаганията, а оттам и на приходите на пункта.Договорите от 2005 – 2009г. проследяват промените в управляващия собственик от ЕТ „Й.Р.“,представляван от подсъдимия,през „Петрокомерс“ ООД и „Юливали“ ООД до Т.С.,която придобила последното дружество.

От приложените по делото нотариална покана от св.Ю.Р. до В.Й. и протокол от ОС от 27.08.2009г. се установява свикване на общо събрание на съдружниците в „Юливали“ ООД за вземане на решение за изкупуване на дружествените дялове и постигнатия консенсус заедно или поотделно да продадат същите.

От приложените по делото декларация от 15.04.2009г. на П.Т. – л.89 от ДП се установява продажбата на „Джип Чероки“ с р.№ ЕН ** за сумата от 4000 лв. на св.П.Т. за покриване на задължения на подсъдимия от 14000 лв. към него,а от подписаната декларация от 1.09.2009г. изплащането на цялата сума от Ю.Р. по повод дълг на подсъдимия към него и липсата на финансови претенции в този аспект към нея.

От приложената към делото разписка от 7.03.2009г. и РКО № 183/7.03.2009г. се установява – л.90 от ДП се установява получаването на сумата от 20000 лв. от В.Й. за ½ дялово участие от кафе-аперитив и букмейкърски пункт пред *** на кв.“***“, а от запис на заповед от 9.10.2008г. - задължаването на Й.Р. към частния обвинител със сумата от 50740 лв. със срок на предявяване до 1.10.2010г.

Съдът кредитира гореописаните  писмени доказателства като кореспондиращи с ценената от него доказателствена съвкупност и възприетите от него гласни доказателства извлечени при разпита на подсъдимия и свидетелите Й., Р., Т. и С..

Видно от изготвената съдебно – графическа експертиза №231    /   г. по описа на БВТЛ при ОД на МВР-Плевен подписите 26.09.2014г. подписът в Запис на заповед с издател Й.Б.Р. от 09.10.2008 г. е положен от Й.Б.Р., а ръкописният текст в Запис на заповед с издател Й.Б.Р. от 09.10.2008 г. е изписан от Й.Б.Р..

Съдът приема заключението като обективно и компетентно, а същото кореспондира и с ценената част от обясненията на подсъдимия и показанията на В.Й..Страните не са и оспорили същото заключение.

 

Съгласно разпоредбата на чл.303,ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Т.е. необходима основа за постановяване на осъдителен съдебен акт е наличието на доказателствена обезпеченост на обвинителната теза по такъв начин, че да няма съмнения в направените от съда правни изводи. В този ред на мисли настоящата, подобно на предходната съдебна инстанция намира, че установените по делото фактически положения не позволяват формирането на извод съгласно параметрите установени в посочената разпоредба. Видно от внесения обвинителен акт подсъдимият е сключил с частният обвинител договор за зааем, който е нямал намерение да изпълни и е въвел частният обвинител в заблуждение, като го е убедил, че спешно има нужда от пари, за да покрие загубите от упражняманата него стопанска дейност, като му обяснил, че е получил пари от различни лица, които го притискат да върне дължимато в т.ч. и заплашвайки него и семейството му. Освен това, според обвинението изложено в обвинителния акт, подсъдимият уговарял частният обвинител В.Й., че предоставените от него в заем средства в общ размер от 50000 лв. ще бъдат върнати посредством обезпечението им с ипотека на притежаваното от подсъдимия Й.Р. и съпругата му жилище или с други думи казано св. В. Й. е отпуснал заема на подсъдимия воден от погрешното си убеждение, че подсъдимият има финансови проблеми, по повод тях получава заплахи и че тези средства ще бъдат обезпечени посредством ипотека на  жилището на ул.“****“ в гр.Плевен. От събраните по делото гласни доказателства /обясненията на подсъдимия, показанията на свид. В. Й., Р. Й.,  Ю. Р., П. Т., П. Т.., Т. С., И. С./ действително се установява, че в резултат от дейността на търговски обект на подсъдимия последният е бил натрупал значителни дългове. Ето защо не може да се приеме, че съобщавайки тази информация на частният обвинител подсъдимия го е въвел в заблуждение. Също така подсъдимият твърди, че действително, за да покрие финансовите си загуби е получавал в заем пари от различни лица, които впоследствие са искали обратно дадените суми и са го заплашвали. Що се отнася до обещанието на подсъдимия да обезпечи връщането на взетите в заем суми, чрез сключване на договор за ипотечен кредит с банка, следва да се отбележи, че доказателсдтва за това се намират единствено в показанията на  свид.Й., при това той заявява, че такова обещание е получил на 01.10.08г., преди да даде сумата 38 000 лв., но не и преди това, когато е дал в заем 12 000 лв. Съпругата на частния обвинител заявява, че когато е бил подписан записът на заповед /същият е с дата 09.10.08г./ подсъдимият е заявил, че ще върне парите, като ипотекира апартамента си. Не посочва обаче такава уговорка преди това. От своя страна подсъдимият напълно отрича да е дал такова обещание, като заявява, че на свид. Й. е било известно, че имотът вече е ипотекиран. Свид. Ю. Р. също твърди, че са били близки със сем. Й. и те са знаели, че жилището е ипотекирано. Базспорно по делото е установено ,че семействата на подсъдимия и на Й. се намират в близки и приятелски, и роднински отношения помежду си, тези отношения имат дългогодишна давност и датират от началото на 90-те години, налице са трайни, периодични, а не инцидентни контакти помежду им и изградено доверие в годините, познаване на особеностите на стопанската им дейност и личен живот в рамките на общоприемливите граници на човешкото поведение, така че ОС, както и РС, намира за неубедителни и не кредитира показанията на частния обвинител и съпругата му, че частният обвинител е отпуснал процесния заем воден от убеждението, че е налице имот който е годен да обезпечи това задължение. В житейски аспект противоречи на правилата на формалната логика получаването на заем от подсъдимия от частния обвинител вместо от банкова институция при наличието на подходящо за това имущество като обезпечение, каквото всъщност същият заявява, че му било доведено до знанието от страна на подсъдимия. Прочее, както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на частния обвинител, се установява, че и преди получаване на сумите, предмет на настоящето дело частният обвинител е давал на подсъдимия пари назаем, които последният е връщал. В този ред на мисли може да се приеме, че съществуващите между двамата добри лични и имуществени отношения са мотивирали частният обвиннител да даде назаем и средствата по процесния казус и не е било необходимо подсъдимият да се възползва от комплицирани способи за убеждаване. От друга страна цялостният ход на стопанската дейност на букмейкърският пункт и предаване на фактическото и правно управление на същия в ръцете на частния обвинител посредством прехвърляне дяловете на П.Т. на Й., а в последствие и чрез учредяването на съвместно дружество с бившата съпруга на подсъдимия са довели до възможност за установяването на пълен контрол от негова страна. Т.е. извършените от подсъдимия фактически и правни действия кореспондират напълно с обясненията на подсъдимия, че е предприел необходимите стъпки,  така че да осигури възможност частния обвинител да възстанови предоставените от него парични средства чрез букмейкърския пункт в рамките на конкретната икономическа ситуация в която същия се е намирал.

Ето защо не може да се приеме тезата на обвинителната власт, че пострадалият Й. е бил мотивиран да извърши акт на имуществено разпореждане със сума в размер на  50000 лв., представляваща общия размер на предоставения от него два парични заема на подсъдимия Р. като в основата на измамата са договорни отношения за паричен заем помежду им, сключен в устна форма. Според органите осъществяващи фукция по обвинението в различните фази и стадии на наказателния процес частният обвинител е бил въведен в заблуждение, като до знанието му са били представени данни за влошено финансово състояние на подсъдимия в резултат на дължими от него суми на различни лица със съответната лихва и отправени закани за живота и здравето му и на семейството му, които са обосновали неговото искане за спешно отпускане на тези парични средства съпроводено с липсата на изначални намерения да ги върне.  Според прокуратурата подсъдимият е съзнавал, че  няма финансови възможности предвид учредените договорни ипотеки на жилището и взетите банкови кредити да изпълни или обезпечи своето задължение към Й., и използвайки тези  гражданскоправни отношения му е причинил съответната имуществена вреда, а подписания впоследствие запис на заповед не е променил факта на въвеждането в заблуждение от страна на В. Й.. Действително договорните отношения могат да бъдат използвани и в този смисъл е налице и съдебна практика като способ за измама, но не може да се приеме а приори, че всяко неизпълнение на договорните отношения следва да бъде квалифицирано като измама,   а също така  и неправилно е възприетото разширяване на предмета на доказване съобразно предложената от държавното обвинение в обстоятелствената част на обвинителния акт рамка. Както бе посочено по-горе до момента на взимане в заем на сумите 12 000лв. и впоследствие 38 000лв. подсъдимият, и този извод не се опровергава от показанията на В. Й., е получавал заеми, които своевременно е връщал на Й.. На следващо място данните за влошеното състояние на представлявания от Р. ЕТ не са неверни и скрити. Установените по делото гласни доказателства сочат влошаване на стопанските показатели на експлоатирания от него търговски субект в резултат на отпускането на необезпечени залози, като досежно въпроса кои лица са се възползвали от същите  по делото няма безспорни доказателства.  Несъмнено обаче по делото е установено, че в резултат на отпускането на тези необезпечени залози и необходимостта от покриване на съответните разчети с „Евробет“ООД и „Еврофутбол“ ООД на подсъдимия се е налагало да ползва заеми от частни лица със съответна лихва, като същият е имал намерението да запази стопанската си дейност, тъй като тя е била единственият му източник на доходи до този момент, и в този смисъл са както неговите обяснения, така и правилата на житейската логика. От друга страна се установява от обясненията на подсъдимия и от показанията на св. П. Т.,че подсъдимият е бил обект на натиск за връщане на взетите назаем суми от страна на външни лица, както  самият Т. е посочил в показанията си, и  че в резултат на неговата намеса е било прекратено настъпването на „по-тежки последици”. Необходимостта от връщане на паричните средства  се установява от данните по делото, но категорично не може да се обоснове от същите тезата на прокуратурата, че подсъдимият изначално е нямал намерение да върне заемите си, тъй като неговите финансови възможности предвид учредените договорни ипотеки на жилището и банковите му кредите са създавали обективна невъзможност пречка за това. Подсъдимият е предприел съответните мерки за реорганизиране на стопанската си дейност и връщане на взетите суми като в тази насока могат да бъдат посочени както издаването на запис на заповед, който фактически е документирал неговото задължение към ч.о., а не имало пречка той да откаже да бъде съставен такъв документ, с който на практика претенцията на Й. би била недоказуема в един бъдещ граждански процес. На следващо място подсъдимият не само е издал въпросния запис на заповед, с който  фактически е дал несъдебно изпълнително  основание в ръцете на ч.о., но и е предприел съответните усилия да осигури контрол от страна на ч.о. върху самостоятелно изградения от него бизнес като е осигурил  първоначално встъпването му в него, а в последствие посредством учреденото съвместно със св. Юл. Р. дружество „Юливали“ ООД, което е проект на самият В.Й., и по този начин е предоставил на последния контрол върху дейността на стопанският обект заедно с всички приходи и разходи на същия.

Горните обстоятелства сочат логическа линия на поведение, която опровергава тезата на прокуратурата, че изначално е съществувало намерение от страна на подсъдимия да откаже да върне предоставените му в заем парични средства, а обстоятелството, че същият е напуснал семейството си и страната в резултат на тежкото състояние, в което се е привел не води до промяна на така направените от съда изводи.

В тази посока следва да се посочи още и, че извършването впоследствие на разпоредителна сделка с „Юливали“ ООД фактически е довело до реализирането на приходи, макар и в по-ограничен обем от направените вложения, от страна на ч.о., което се установява както от неговите показания, така и от показанията на свидетелите Т.С. и И.С., което означава, че фактически на него му е било прехвърлено имущество с реална стойност на пазара и активи, а не празен търговски субект. Обстоятелството, че спецификата на осъществяване на букмейкърска дейност до определена степен е ориентирана с оглед способностите на мениджърския екип да осигурява участници  в игрите и в резултат на това да прави обороти, от които  се извлича търговска комисионна е факт който също не може да бъде игнориран по делото.

Разсъждавайки в  този смисъл първоидстанционният съд е достигнал до единствения правилен извод, че не са налице доказателства установяващи извършването на престъплението „Измама“ от страна на подсъдимия и го е признал за невинен по повдигнатото му от РП обвинение.

При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените в протеста.

С оглед гореизложеното съдът намира,че протестът е неоснователен,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена.

          Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда  № 40/26.03.19г., постановена по НОХД № 1788/19г. по описа на РС-Плевен.

          Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: