ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14
гр. гр. София, 18.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.270, ал.4 от НПК.
Производството е образувано по постъпил частен протест от С. Ш. –
европейски делегиран прокурор, с искане да бъде отменено Определение от
21.12.2021 г., постановено по НОХД №4117/2021 г. по описа на СНС, 1-ви
състав, с което при условията на чл.270 от НПК е изменена мярката за
неотклонение на подс.Т.М.Д. от „задържане под стража” в „гаранция в пари“
в размер на 10 000 лева. В частния протест се сочи, че постановеното
определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което делегирания
европейски прокурор Ш. иска съдът да го отмени. Намира, че не е оборено
обоснованото предположение, че подс.Д. е извършил престъплението, за
което е обвинен с внесения в съда обвинителен акт, а именно такова по
чл.304б, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК. Прокурорът сочи, че в подкрепа на
обоснованото предположение е цялата събрана по делото доказателствена
съвкупност, а именно показанията на разпитаните свидетели, назначената и
извършена съдебно-техническа експертиза, протоколите за извършени
претърсвания и изземвания, веществените доказателствени средства,
изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства.
По отношение на реалната опасност подс.Д. да извърши престъпление,
1
делегирания европейски прокурор Ш. намира, че същата се извежда от
изключително високата степен на обществена опасност и укоримост на
извършеното престъпление, доколкото се касае за държавен служител
поискал и приел неследваща му се облага, за да упражни влияние при вземане
на решение по служба от неговите колеги длъжностни лица в Държавен фонд
„Земеделие“. На следващо място европейския делегиран прокурор отбелязва,
че в делото не се съдържат, а и защитата не сочи промяна на обстоятелствата
по смисъла на чл.270, ал.1 от НПК, които да налагат изменение на мярката за
неотклонение по отношение на подсъдимия. С оглед на горното
представителя на Европейската прокуратура в Р.Б. моли съда да провери
атакуваното определение и да остави в сила мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на подс.Т.Д..
Съдът, след като се запозна с доводите в частния протест и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по
същество, съдът намира частния протест за неоснователен, поради което
следва да го остави без уважение.
С атакуваното определение, постановено в открито съдебно заседание
на 21.12.2021 г. по НОХД №4117/2021 г. по описа на СНС, 1-ви състав е
изменил мярката за неотклонение на подсъдимия Т.Д. от „задържане под
стража“ в „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева след като е достигнал до
извода, че е налице обосновано предположение подс.Т.Д. да е евентуалния
извършител на престъпление по чл.304б вр. чл.26, ал.1 от НК. Съдът е
преценил, че липсва опасност подсъдимият да се укрие, с което да попречи на
приключването на наказателното производство. На следващо място СНС е
приел, че действащата до момента мярка за неотклонение спрямо лицето
„задържане под стража“ е намалила в значителна степен интензитета на
опасността от извършване на престъпление от подс.Д., поради което е
намерил, че е възможно изменението на марката за неотклонение на
подсъдимия в по-лека.
Видно от материалите по делото в Специализирания наказателен съд на
17.12.2021 г. Европейската прокуратура чрез делегирания европейски
прокурор - С. Ш. е внесла за разглеждане обвинителен акт срещу ТР. М. Д. за
2
престъпление по чл.304б, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, че в
периода 27.02.2021 г. до 02.09.2021 г. в гр.П., с.Ц., обл.П. и гр.С., при
условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление, извършени през
продължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите е поискал и приел от И.
Т. Г. – собственик и управител на „В.“ ЕООД пари – сумата от 10 000 лева
общо, която не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение
от длъжностни лица при Държавен фонд „Земеделие“ във връзка със
службата им. От материалите по делото е видно, че подс.Т.Д. е бил задържан
по делото на 02.09.2021г., а ОС – П. с определение от №583 от 06.09.2021 г. е
взел мярка за неотклонение „задържане под стража“, която лицето търпи до
момента.
Настоящият въззивен съдебен състав намира постановеното определение
за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди.
Правилно е преценил СНС, че от материалите по делото и събраните, в
изключително кратък срок, доказателства може да се направи обосновано
подозрение, че подс.Т.Д. е евентуален автор на престъплението, за което е
обвинен с внесения в СНС обвинителен акт, а именно такова по чл.304б, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК. На следващо място законосъобразно е приел
първоинстанционният съд, че липсват другите две кумулативно изискуеми
предпоставки за продължаване действието на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на лицето. Проверяваният съд
правилно е достигнал до извода, че липсва опасност подсъдимият да се укрие,
тъй като същият е лице с установена самоличност и с трайно установени
социални и семейни връзки на територията на Р.Б. На следващо място
въззивният състав намира, че интензитетът на опасността подс.Д. да извърши
престъпление е значително намалял с оглед изтеклия срок, в рамките на който
същият търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“. Към момента
липсва каквато и да било опасност подсъдимият да манипулира доказателства
и да повлияе на разпитаните по делото свидетели. На 17.12.2021 г. в СНС е
внесен обвинителен акт, като всички относими към предмета на доказване
доказателства, според становището на делегирания европейски прокурор С.
Ш., са събрани. Липсата на опасност подсъдимият да повлияе на показанията
3
на свидетелите – служители на ДФ „Земеделие“ се извлича и от
обстоятелството, че със Заповед № ОЗ-РД/3253/08.10.2021 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, подсъдимият е временно
отстранен от заеманата длъжност на главен експерт в звено „Сертификация на
разходи по оперативна програма за развитие на „Рибарство““ и същият по
този начин му е отнета възможността да осъществява служебни контакти с
тези лица и да влияе на техните решения. От горното следва също така, че
към настоящия момент няма основателна причина да се смята, че ако бъде
освободен подс.Д. ще извърши престъпление от същия сериозен вид, за които
му е повдигнато обвинение с обвинителния акт (виж решенията по дела на
ЕСПЧ Matznetter срещу Австрия, Contrada срещу Италия). Подсъдимият е с
чисто съдебно минало, с висше образование и добро обществено положение,
от което може да се направи извода, че същият няма утвърдени престъпни
навици.
Съгласно решението на ЕСПЧ по делото „Стайков срещу България“
съдът, в своя съдебен акт следва да посочи конкретни обстоятелства във
връзка с риска от рецидив, оказване на влияние върху свидетели или укриване
от правосъдието, който налагат задържането на лицето под стража. Отново
съгласно това решение само сериозността на повдигнатите обвинения и
тяхната обществена опасност не е достатъчна, за да продължи задържането на
едно лице. Изтъкването на тези обстоятелства са достатъчни при вземане на
първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража“ и в кратък
период след това, като периодът на задържане под стража на подс.Д. от
четири месеца и половина, не е такъв.
На следващо място въззивният съдебен състав намира, че определената
от първоинстанционния съд мярка за неотклонение „гаранция в пари“ е
подходяща и съобразена със семейното, имущественото и здравословно
състояние на подс.Т.Д., като при определянето й първоинстанционният съд е
съобразил разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.345, във вр. с чл.
270, ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.12.2021 г. постановено по НОХД
№ 4117/2021 г. по описа на СНС, 1-ви състав, с което е изменена мярката за
неотклонение на подс.Т. М. Д., ЕГН:********** от „задържане под стража“ в
„гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5