МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 61 ПО ОПИСА НА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2019 ГОД., ІV СЪСТАВ
Провадийската районна прокуратура е внесла в ПРС обвинителен акт, по
който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Я.Н.С. роден на ***г. в
гр.Провадия, живущ ***, ЕГН **********, по обвинението за извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 183 ал.1 от НК
В заключителната част на обвинителния акт е
посочено, че:
ПОДС.
Я.Н.С. :
През периода от
16.02.2009г. до 22.01.2019г. в гр.Провадия, община Провадия, област Варна, след
като с Решение №6 от 16.02.2009г. по бр.д.№60/2008г. по описа на PC-Провадия, влязло в законна
сила на 16.02.2009г., е бил осъден да издържа свой низходящ - сина си Н. Я. С.,
роден на ***г. като заплаща в негова полза месечна издръжка в размер на 80.00
лева чрез неговата майка и законен представител З. А. Н., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 120 месечни на обща
стойност 9 600.00 лева.
След внасяне на обвинителния акт, съдът
насрочи делото за разглеждане в разпоредително съдебно заседание, с оглед
характера на проведеното досъдебно производство, като в съдебно заседание
служебно разясни възможността предвидена
в разпоредбата на чл.370 ал.1 и 2 от НПК
за предварително изслушване по делото.
В
хода на разпоредителното заседание подс. С., чрез процесуалният си представител
адв. И. Х., АК-Варна, изрази своето желание наказателното
производство да продължи по реда на съкратеното съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението и моли съда да признае за виновен подсъдимия, като му наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, намалено при условията
на чл.58а от НК, на четири месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на основание разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подс. С. моли за минималното
предвидено в закона наказание „лишаване от свобода“ отложено при условията на
чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимия
Я.Н.С. призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази желание да бъде
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 т.2 от НПК и даде
съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. След даване
ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетели и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да
извършва разпит на подсъдимия и свидетелите. В последната си дума заявява, че
няма какво да каже и ще направи всичко възможно, за да плати издръжката, която
дължи за детето си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Я.Н.С. и св.З. А. Н. били съпрузи,
считано от 28.08.2001г. Имали две деца – Я. Я. Н., родена на ***г. и Н. Я. С., роден
на ***г. Семейството живеело в собствено жилище в гр.Провадия, област Варна.
С Решение №6 от 16.02.2009г. по
бр.д.№60/2008г. по описа на PC-Провадия, влязло в законна
сила на 16.02.2009г., бракът между С. и Н.бил
прекратен с развод. Съгласно постигнато между двамата споразумение със същото
упражняването на родителските права спрямо двете деца било предоставено на
майката - З.А.Н.с определен режим на лични контакти на бащата Я.Н.С. с децата.
Бащата следвало да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата по 80.00 лева
чрез тяхната майка и законен представител Златина Александрова Николова.
След развода св.Н. останала да живее по
постоянния си адрес в гр.Провадия с двете деца Я. и Н., а подсъдимия С. се
преместил да живее в дома на своята майка в с.Н., община Ветрино, област Варна.
Около три години след развода Н. заедно с двете си деца заминала за
Великобритания, където започнала работа, като в България се завръщала периодично
по постоянния си адрес. Тъй като подсъдимия С. не заплащал никакви суми по
постановената издръжка в полза на децата си, през 2013г. св.Н.инициирала образуването
на изп.дело №167/2013г. по описа на ДСИ при PC-Провадия. Видно от
приложените в копия материали по същото, подсъдимия С. еднократно е внесъл
сумата от 144 лева за погасяване задължението си по постановената издръжка, без
уточнение в полза на кое от децата е станало това.
Видно от писма рег.№30-03-03-25548 от
03.06.2015г./л.45 от ДП/ и рег.№10-03-03-850 от 14.12.2018г./л.85 от ДП/, двете
на БТ-гр.Вълчи дол, подсъдимия Я.Н.С. няма регистрации като активно търсещ
работа след влизане в сила на решението, с което е постановена издръжката в
полза на двете му деца.
Видно от писма изх.№59269-3 от 19.05.2015г.
/л.39-40/ и изх.№65937-1 от 13.12.2018г./л.87-88, двете на ТД НАП-Варна, през
инкриминирания период подсъдимия С. е бил временно в трудови правоотношения с
„Техномат“ с БУЛСТАТ *********; „Консултгруп СД“ЕООД с БУЛСТАТ ********* и с
„Акватек ЕООД“ с БУЛСТАТ *********.
На 18.10.2013г. по-голямото дете на подсъдимия
С. – Я. Я. Н. е навършила 18-годишна възраст, във връзка с което към датата на
предявяване на окончателното обвинение по чл.183, ал.1 от НК на подсъдимия С. -
22.01.2019г. е изтекла предвидената в чл.81, ал.З, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК
абсолютна погасителна давност по отношение на наказателната отговорност по
дължимата издръжка за това дете.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства,
а именно- обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, свидетелство за
съдимост и другите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
След като прецени, че всички
доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички
елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА ПОДС. Я.Н.С.:
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
През периода от
16.02.2009г. до 22.01.2019г. в гр.Провадия, община Провадия, област Варна, след
като с Решение №6 от 16.02.2009г. по бр.д.№60/2008г. по описа на PC-Провадия, влязло в законна
сила на 16.02.2009г., е бил осъден да издържа свой низходящ - сина си Н. Я. С.,
роден на ***г. като заплаща в негова полза месечна издръжка в размер на 80.00
лева чрез неговата майка и законен представител З. А. Н., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 120 месечни
на обща стойност 9 600.00 лева.
-
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
Горното
решение, съдът взе по следните правни съображения:
От обективна страна деянието е осъществено
чрез бездействие на подсъдимия относно едно свое алиементно задължение по
отношение изплащане издръжка на свои низходящи.
От субективна страна- деянието е извършено
при форма на вина пряк умисъл.
Смекчаващи
отгворността обстоятелства-
чисто съдебно минало.
Отегчаващи отгворността обстоятелства –
няма
Причини за извършване на деянието-
незачитане задължението за издържане на низходящ и на родителските задължения.
Предвид обстоятелството, че производството
е по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът приема, че на основание чл.373 ал.2 от НПК, следва при определяне на наказанието на подс. Я.С. да бъде приложен чл.54
ал.1 от НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца.
Деянието не се отличава с висока степен на
обществена опасност. При определяне на вида наказание съдът отчита и
обстоятелството, че са налице единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства, като от друга страна отчита и целите на индивидуалната и на
генералната превенция. При демонстрираното от подсъдимия самокритично отношение
към извършеното следва да се приеме, че тези цели могат да бъдат постигнати и с
по-малка доза строгост на закона. Подсъдимият Я.С. е млад човек и спрямо него
следва да се приложи точната мяра строгост на закона, с оглед и общия принцип
визиран в чл. 35 ал.3 от НК, че „наказанието е съответно на престъплението”. В
този смисъл съдът определи наказания „Лишаване от свобода” към минималния
размер от шест месеца, което наказание на
осн. чл.58а от НК намали с 1/3 и му наложи наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, изпълнението на което, на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По този начин и с така наложеното наказание съдът
счита, че те съответстват в пълна степен на обществената опасност на деянието и
дееца. С налагането им последния ще има възможност да преосмисли постъпката си,
да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
По този начин и с
това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати
целите, както на специалната, така и на генералната превенция.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :