РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Добрич, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230103600 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от З. В. М., с ЕГН *****, с адрес: гр. В., ул.
„****“ № 31, ап. 8, ет. 3 срещу И. К. К., с ЕГН ****, с адрес: гр. В., ул. „****“
№ *, вх. Г, ап. 13, с която се иска родителските права по отношение на
роденото по време на фактическото им съжителство дете – В.И. К., ЕГН
**********, да бъдат предоставени за упражняване на ищцата, като
местоживеенето на детето бъде при майката на адрес: гр. В., ул. „****“ № **,
ап. 8, ет. 3.
Предлага се следния режим на лични отношения с бащата: всяка
първа и трета събота и неделя, за времето от 09, 00 часа в събота до 17, 00
часа в неделя, с приспиване при бащата; две седмици през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година на 25
декември, съответно всяка нечетна година на 26 декември; всяка четна година
денят след Великден, съответно всяка нечетна – денят на Великден.
Претендира се месечна издръжка в полза на детето от 400,00 лева,
платима на пето число от месеца чрез майката З.М., считано от предявяване
на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК И.К. е депозирал отговор. Предявил е и
насрещни искове срещу З.М., с които иска родителските права по отношение
1
на роденото по време на фактическото им съжителство дете – В.И. К., ЕГН
**********, да бъдат предоставени за упражняване на него, като
местоживеенето на детето бъде при бащата на адрес: гр. В., ул. „****“ № **,
ап. 8, ет. 3.
Предлага се следния режим на лични отношения с майката: всяка
първа и трета събота и неделя, за времето от 09, 00 часа в събота до 17, 00
часа в неделя, с приспиване при бащата; две седмици през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година на 25
декември, съответно всяка нечетна година на 26 декември; всяка четна година
денят след Великден, съответно всяка нечетна – денят на Великден.
Претендира се месечна издръжка в полза на детето от 400, 00 лева,
считано от предявяване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че З.М. и И.К. са живеели на семейни
начала, от декември 2011 г. до ноември 2020 г. По време на съжителството
между страните се е родил синът им – В. К., ЕГН **********. Сочи се, че
бащата не проявява интерес към детето, което понастоящем живее с майка си.
Излагат се твърдения, че детето е в първи клас. Необходими са
средства за дрехи, храна и ученически пособия. Освен това детето тренира
футбол, като се заплаща месечна такса от 50 лева. През годината се
провеждат и няколко лагера, за които се заплаща около 400 лева.
Иска се родителските права по отношение на роденото по време на
фактическото им съжителство дете – В.И. К., ЕГН **********, да бъдат
предоставени за упражняване на ищцата, като местоживеенето на детето бъде
при майката на адрес: гр. В., ул. „****“ № **, ап. 8, ет. 3.
Предлага се следния режим на лични отношения с бащата: всяка
първа и трета събота и неделя, за времето от 09, 00 часа в събота до 17, 00
часа в неделя, с приспиване при бащата; две седмици през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година на 25
декември, съответно всяка нечетна година на 26 декември; всяка четна година
денят след Великден, съответно всяка нечетна – денят на Великден.
Претендира се месечна издръжка в полза на детето от 400, 00 лева,
платима на пето число от месеца чрез майката З.М., считано от подаване на
исковата молба до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника.
Последният сочи, че ищцата живее с детето в град Добрич в жилище на
родителите , на адрес: ул. „****“ № **, ет. 2. Оспорва твърдението, че не
проявява интерес към сина си. В тази връзка заявява, че контактът със сина му
бива възпрепятстван от ищцата и родителите . Сочи, че ежемесечно
превежда на ищцата сума в размер на 638 лева – 700 лева, която служи за
изплащане на вноските по ипотечен кредит, изтеглен от страните за
закупуване на апартамент на адрес: град В., ул. „****“ № **, ап. 8, ет. 3.
2
Ответникът заявява, че майката не се грижи добре за сина им. Според
И.К., детето не се отглежда в подходяща среда. Храни се с нездравословни
храни, в негово присъствие се пуши. В допълнение ответникът изтъква, че
жилището, в което майката иска да отглежда сина си, на адрес: град В., ул.
„****“ № **, ап. 8, ет. 3, няма статут на семейно жилище. То е закупено от
страните по време на съжителството им и вноските се плащат изцяло от
ответника.
Прави се искане за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
И.К. е предявил и насрещни искове по чл. 127 от СК. Същият излага
твърдения, че със З.М. са живеели на семейни начала в град В., ул. „****“ №
**, ап. 8, ет. 3, до месец ноември 2020 г. След това З.М. е напуснала
жилището и е отвела малолетния В. К. със себе си. Ищецът по насрещните
искове сочи, че майката на детето възпрепятства контактите между баща и
син. Изтрила е вайбър акаунта, чрез който двамата са комуникирали известно
време. И.К. твърди, че З.М. не се грижи добре за малолетния – в негово
присъствие се пуши, детето се храни нездравословно. Сочи се също, че
майката има интимни отношения с друг мъж.
Иска родителските права по отношение на роденото по време на
фактическото им съжителство дете – В.И. К., ЕГН **********, да бъдат
предоставени за упражняване на него, като местоживеенето на детето бъде
при бащата на адрес: гр. В., ул. „****“ № **, ап. 8, ет. 3.
Предлага се следния режим на лични отношения с майката: всяка
първа и трета събота и неделя, за времето от 09, 00 часа в събота до 17, 00
часа в неделя, с приспиване при бащата; две седмици през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година на 25
декември, съответно всяка нечетна година на 26 декември; всяка четна година
денят след Великден, съответно всяка нечетна – денят на Великден.
Претендира се месечна издръжка в полза на детето от 400, 00 лева,
платима на пето число от месеца чрез неговия баща, считано от подаване на
исковата молба до настъпване на законово основание за нейното изменение
или прекратяване. Иска да му бъдат присъдени и разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от З.М., с който се
оспорват твърденията от насрещната искова молба.
Сочи се, че бащата не желае да комуникира със сина си. Когато се
чуват по телефон или провеждат видео разговор, бащата се държи хладно със
сина си. Оспорват се твърденията, че в присъствието на детето се пуши и че
се храни нездравословно. Заявява се, че ищецът по насрещния иск до
настоящия момент не е заплащал никаква издръжка на сина си.
Прави се искане насрещните претенции да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуалните си
представители. В хода на устните състезания всяка страна поддържа
3
претенциите си и прави искане за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа
страна:
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че страните са родители на детето В.И. К., че не са
в брак и че към датата на исковата молба живеят разделени.
От представеното удостоверение за раждане се установява, че В. К. е
роден на 08.07.2014 г.
Представен е социален доклад от ДСП – Добрич, в който е отразено,
че З.М. отглежда детето в дома на родителите си в град Добрич, ул. „****“ №
58, ет. 2. Според социалните работници, жилището е тристайно и разполага с
необходимото обзавеждане за отглеждане на малолетното дете. Родителите на
З.М. и брат помагат в грижите за В.. В тази връзка се изтъква, че майката на
ищцата четиридесет години е била учител. Майката е споделила, че детето е в
първи клас, като се справя успешно с уроците. Отделно посещава и
тренировки по футбол (л. 39).
Пред социалните работници майката е обяснила, че с ответника са
живеели заедно в град В. от 2011 г. до месец ноември 2020 г. Впоследствие
отношенията им са се влошили, поради което страните са се разделили.
Майката е изтъкнала, че ответникът не ги подпомага финансово откакто са се
разделили. Освен това същият не изявява желание да контактува с детето.
В социалния доклад на ДСП – В. е посочено, че И.К. живее в
апартамент в град В., ул. „****“ № **(л. 42). Социалните работници са
констатирали, че имотът се състои от три стаи и разполага с всичко
необходимо за отглеждане на детето. По информация на ответника, в град В.
живеят майка му и сестра му. Същият е споделил пред социалните работници,
че майката препятства контактите му с детето. Изразил е желание за
разширен режим на лични контакти с детето.
Видно от договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот
по програма Премия HL 63650 от 15.10.2013 г., страните са получили заемна
сума от 112 500, 00 лева (л. 44-59 от гр.д. № 9900 по описа на Районен съд В.
за 2021 г). Страните са използвали заемната сума по предназначение и са
придобили апартамент, находящ се в гр. В., район „**“, ул. „****“ № **,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.2560.***.1.8 по КК и КР на град В., с площ от 61, 50 кв.м., ведно с
принадлежащото му избено помещение и припадащото му се паркомясто,
изводимо от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 182,
том II, рег. № 4339, дело 353 от 2013 г. от 15.10.2013 г. на нотариус Д.С. (л.
60-62 от гр.д. № 9900 по описа на Районен съд В. за 2021 г).
Представени са вносни бележки, от които се установява, че И.К. е
превеждал на З.М. различни суми - между 325, 00 лева и 950, 00 лева, в
периода от 16.08.2017 г. до 18.08.2021 г. (л. 28-43 от гр.д. № 9900 по описа на
4
Районен съд В. за 2021 г). В съдебно заседание ответникът призна, че сумите
са били предназначени за покриване на вноските по изтегления заем.
От протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажната собственост с адрес: гр. В., ул. „****“ №
31 от 24.07.2020 г., се установява, че И.К. е бил избран за управител на
етажната собственост (л. 84-89 от гр.д. № 9900 по описа на Районен съд В. за
2021 г).
В писмо на Г.Г. – Директор на СУ „***“ – град Добрич е
удостоверено, че В. К. е записан в I - ви „в“ клас за учебната 2021 г./2022 г. в
СУ „***“ – град Добрич (л. 102 от гр.д. № 9900 по описа на Районен съд В. за
2021 г).
По делото са изготвени справки от ТД на НАП – В. за декларирани
доходи и регистрирани трудови договори от двете страни, за периода от
01.03.2021 г. – 28.02.2022 г. (л. 30 – 38 от гр. д № 3600 по описа на Районен
съд Добрич за 2021 г). От същите се установява, че З.М. работи по трудово
правоотношение в Сметна палата и получава основно трудово
възнаграждение в размер от 1410, 00 лева. За този период е декларирала
доход от около 1500, 00 лева месечно и веднъж 3000, 00 лева. И.К. работи по
служебно правоотношение към НАП. За процесния период е декларирал
доход, който варира между 1749, 00 лева и 3000, 00 лева.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК З.М. заяви, че детето е в
първи клас в СУ „****“ – град Добрич. Обясни, че в отглеждането му
помагат нейните родители. Изтъкна, че се нуждае от допълнителна
финансова подкрепа, тъй като наред с обичайните разходи всеки месец плаща
петдесет лева за тренировки по футбол на детето. Освен това плаща и
екипировката му. Майката пожела първоначално да бъде определен по-
ограничен контакт между бащата и детето, без преспиване в дома на
ответника. В тази връзка обясни, че взаимоотношенията между двамата не са
добри. По-продължителен контакт може да се отрази негативно на
малолетния. За да се аргументира, майката разказа, че преди време с детето са
посетили ответника, но последният не е проявил интерес към сина си и не е
поискал да разговаря с него.
При изслушването си по чл. 59, ал. 6 от СК И.К. заяви, че ищцата
препятства контактите му с детето. Бащата разказа, че на първи юни е отишъл
в град Добрич, за да се срещне със сина си. Имал намерение да го изведе на
разходка, но ищцата го заплашила с полиция. Затова си тръгнал и не правил
повече опити да се свържат. Ответникът счита, че майката желае детето да го
забрави. Обяснява, че през месец май 2021 г. е искал с ищцата да се
споразумеят по отношение на родителските права. Не са се споразумели,
защото З.М. искала контактът между бащата и детето да е два часа месечно.
Бащата сподели, че детето не се отглежда в здравословна среда.
Твърди, че майката, нейните родители и брат , пушат и злоупотребяват с
консумацията на алкохол.
5
И.К. потвърди, че всички парични суми, които е превеждал на
ищцата, са за изплащане на изтегления от тях паричен заем. Желае разширен
режим на лични отношения – два пъти месечно, с преспиване, както и по една
седмица през пролетната и лятната ваканции. Бащата заяви, че може да плаща
месечна издръжка в размер на 300 лева.
В хода на производството бяха разпитани свидетелите Р.К.Х.-Л.
(приятелка на майката), С.Ж.учителка на детето), С.Н. и М.Г. (приятели на
бащата).
Свидетелката Х.Л. обясни, че със З.М. се познават от седем години.
Заедно са отгледали децата си. Според свидетелката, майката се грижи добре
за детето. Счита, че му осигурява всичко, от което има нужда. Твърди, че
детето е много привързано към ищцата, но не контактува с баща си. В тази
връзка свидетелката посочи, че е виждала много рядко И.К. с В..
Свидетелката заяви също, че отскоро майката се среща с друг мъж.
Свидетелката Ж. сподели, че малолетният В. К. е възпитано и
любознателно дете, с богата обща култура. От разговорите си с него е
разбрала, че майката помага на детето извън училище. То разказало, че
вкъщи четат детски книжки и енциклопедии с майка си и с вуйчо си.
Свидетелката разказа също, че В. винаги носи домашно приготвена храна за
обяд. При разпита си свидетелката Желева изтъкна, че бащата по никакъв
повод не се е интересувал как се справя детето в училище.
Свидетелят Н. заяви, че е приятел на ответника. Последният му е
споделил, че във взаимоотношенията им с ищцата са възникнали проблеми.
Разказал му, че са се разделили, защото З.М. има любовник. Ищцата
напуснала ответника и отвела детето със себе си. От този момент контактите
на бащата с В. са били прекъснати. Свидетелят твърди, че пред него И.К. се е
опитвал да се свърже със сина си, посредством телефон и таблет, но връзката
е била прекъсвана от насрещната страна.
Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетеля Г. Същият
разказва, че на 01.06.2021 г. заедно с ответника са посетили град Добрич с
намерение да изведат детето на разходка и да се почерпят. Ищцата обаче
отказала да пусне детето с баща си и заплашила И.К., че ще извика полиция.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
кореспондират както помежду си, така и с останалата част от
доказателствения материал по делото. Показанията на двете групи свидетели
(на страната на ищцата и на страната на ответника) не са еднопосочни
единствено в частта относно привързаността на бащата към детето.
Според свидетелките, бащата не показва заинтересованост към
малолетния си син, докато, според свидетелите Гочев и Николов, бащата
няколко пъти е опитвал да се свърже с детето по телефон и интернет
приложение и веднъж е отивал в дома му.
Изводите, оценките и съжденията, които правят свидетелите, не
следва да бъдат взимани предвид от съда. Те са продукт на мисловната им
6
дейност, изведен въз основа на възприетите от тях факти и обстоятелства.
Релевантни за производството са само фактите и обстоятелствата, които
свидетелите са възприели непосредствено, а съдът е този, който е задължен да
направи извод за съществуването на определен факт и евентуално да прави
оценки и съждения, когато е необходимо.
От анализа на гласните доказателствени средства може да бъде
заключено, че през периода на раздялата бащата е правил опити да установи
контакт със сина си. Не може да бъде изведено обаче, че тези няколко опита
показват твърдото и непоколебимо желание на бащата за поддържане на
постоянни взаимоотношения със сина му. Напротив, изолираните и
спорадични опити за търсене на близост демонстрират непостоянното
отношение на бащата към детето. В подкрепа на този извод са и твърденията
на свидетелката Ж., която обясни, че ответникът по никакъв повод не я е
търсил, за да получи информация как протича обучението на В.. На тази
основа трябва да бъде изтъкнато, че първоначалната искова молба за
уреждане на отношенията между страните във връзка с отглеждане на детето
е подадена от майката. Инициативата изхожда от нея, а не от ответника, чиято
пасивност потвърждава тезата на ищцата за нездравата връзка между И.К. и
сина му.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с искове на З.М. и на И.К. с правна квалификация по
чл. 127, ал. 2 от СК.
В тежест на всяка от страните е да докаже изложените в исковата си
молба положителни факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, конкретно: 1) всички наведени обстоятелства, обуславящи
интереса на детето родителските права да се упражняват от нея; своята
пригодност като родител; интереса на детето от контакт с другия родител в
рамките на предложения режим и годността и възможностите на другия
родител да се грижи за децата при осъществяване на личните си контакти с
него при предложения режим; 2) доходите и имуществото на насрещната
страна и възможностите да дава издръжка, както и нуждите на детето от
издръжка.
Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Втората алинея на цитираната разпоредба предвижда, че ако
родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му.
В настоящото производство водещ за съда е „интересът на детето“.
Легалната дефиниция на това понятие е дадена в ДР на пар. 1, т. 5 от ЗЗДт.
7
Според нея той се изразява в преценката на желанията и чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните потребности на детето,
възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците,
които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други факти,
имащи отношение към детето.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото налагат
извода, че интересът на детето изисква то да бъде отглеждано от майка си –
З.М. и местоживеенето му да бъде при нея. Установи се, че майката разполага
с необходимия родителски капацитет за възпитанието на малолетния.
Свидетелките Х.Л. и Ж. заявиха, че детето е възпитано и любознателно.
Стана ясно, че З.М. полага усилия да задоволява потребностите на детето си и
се грижи за физическото му развитие като го води на тренировки по футбол.
Детето също е изключително привързано към майка си. От социалния доклад
се установи, че то се отглежда в добри битови условия. Във възпитанието му
участват и прародителите му по майчина линия. Тук трябва да бъде
акцентирано и на обстоятелството, че майката на ищцата е пенсиониран
учител. Опитът, който е придобила в обучението на деца, би бил от
изключителна полза при отглеждането на В..
Твърденията на бащата за злоупотреба с алкохол от страна на
живущите с детето не бяха доказани. Липсват и доказателства, от които да се
установи, че И.К. някога е сигнализирал Дирекция „Социално подпомагане“ с
подобни твърдения. При това положение не може да бъде изведено, че
средата, в която се отглежда малолетния, е опасна. Затова не е необходимо
настоящото положение да бъде променяно и упражняването на родителските
права да бъде предоставено на бащата.
Съблюдавайки интереса на детето, следва да бъде определен режим
на лични отношения с бащата. За всяко дете е важна връзката и с двамата
родители. Непосредственият контакт с двамата родители в по-голяма степен
способства за пълноценното формиране на добродетели у детето и
изграждането му като личност. Съществуващото положение, в което връзката
между бащата и детето е прекъсната не следва да бъде поддържано.
Отсъствието на взаимоотношения трябва да бъде заменено с един по-широк
режим на лични контакти между двамата.
За да може детето да формира положително отношение към баща си,
е необходимо срещите между тях да са по-чести – два пъти в месеца. Тези
срещи обаче, през първите четири месеца от влизане на решението в сила,
трябва да се провеждат в присъствието на майката и да са с продължителност
не по-голяма от пет часа. През този първоначален четиримесечен период И.К.
и В. К. ще могат да възстановят прекъснатата връзка помежду им. Целта е
детето да привикне към новото положение постепенно без да изпитва
притеснение. Този подход се налага от установеното по-горе в изложението
8
продължително отсъствие на контакт между ответника и малолетното дете.
Присъствието на майката ще спомогне евентуално възникналите чувства на
враждебност или отчужденост у детето да бъдат притъпени.
След този четиримесечен период срещите между бащата и детето
следва да бъдат с преспиване в дома на бащата всяка първа и трета събота и
неделя от месеца.
През лятото детето трябва да осъществява режим на лични контакти с
бащата в рамките на две седмици. То ще прекарва великденските празници с
баща си всяка четна година, а през нечетните години заедно ще прекарват
коледните празници.
При това положение следва да бъде определен режим на лични
отношения на бащата с В. К., както следва:
През първите четири месеца след влизане на решението в сила
бащата ще вижда детето всяка първа и трета седмица от месеца, в
присъствието на З.М., за времето от 10, 00 часа до 15, 00 часа, в събота или
неделя (по предварителна уговорка между страните);
След първите четири месеца от влизане на решението в сила:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 10, 00 часа в събота до 17,
00 часа в неделя, с преспиване в събота вечер в дома на бащата;
- две седмици през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва платен годишен отпуск;
- всяка нечетна година за Коледа, за времето от 24 декември от 10, 00
часа до 18, 00 часа на 25 декември, с преспиване в дома на бащата на 24.12;
- всяка четна година на Великден – от 10, 00 часа на Разпети петък до
17, 00 часа на първия ден от Великден.
- бащата може да присъства на рождения ден на детето.
При осъществяване на контактите бащата следва да взима детето от
град Добрич, ул. „****“ № 58, ет. 2 и да го връща там.
Предявен е и иск с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК вр. с чл.
143, ал. 1 от СК за осъждане на И.К. да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си в размер от 400, 00 лева, считано от подаване на исковата молба.
Искът има за предмет вземането на ненавършилото пълнолетие дете
за издръжка, дължима от родителя му. Задължението на дължащия издръжка
е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства
за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.
При определяне размера на издръжката съдът се ръководи от
податните възможности на дължащия издръжка и от нуждите на детето.
Съдът следва да държи сметка за обикновените условия на неговия живот,
като взема предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от
значение за случая, а нуждите винаги са конкретни. В този смисъл е и
Решение № 9 от 29.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 4657/2013г., IV г.о., ГК.
9
В случая се установи, че нуждите на В. К. са обичайни за деца на
неговата възраст. Допълнителен разход е единствено месечната такса за
тренировки по футбол от петдесет лева.
На следващо място следва да бъдат преценени възможностите и на
двамата родители да дават издръжка на детето си. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, където изрично е посочено, че
„Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си“.
В т. 8 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на ВС са
приети критериите, от които трябва да се ръководи съдът в преценката за
възможностите на родителя: „Възможността на лицето, което дължи
издръжката, е основание за даване на издръжка и показател за размера .
Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се определя от доходите,
имуществото и квалификацията за задълженото лице“.
В конкретния случай не се установи двамата родители да плащат
издръжка на други лица или да имат други деца. Бащата живее в
съсобствения между страните апартамент, а майката при родителите си.
Получават постоянни доходи. От справките на ТД на НАП – В. стана ясно, че
месечният доход на майката възлиза на около 1410, 00 лева, а този на бащата
надвишава 2000, 00 лева. При определяне на размера на издръжката трябва да
бъде акцентирано на обстоятелството, че И.К. погасява заем с месечни
вноски, надвишаващи 600, 00 лева.
При съобразяване на горните обстоятелства може да бъде направен
извод, че на В. К. е необходима месечна издръжка от 550, 00 лева. По-
голямата част от сумата – 300 лева, трябва да се осигурява от бащата, а
останалата част от 250 лева трябва да се плаща от З.М.. Съдът счита, че И.К.
трябва да поеме по-голямата част от издръжката на детето, защото разполага
с по-висок доход от ищцата. Освен това, при изслушването си ответникът сам
заяви, че има възможност и желае да плаща месечна издръжка в размер на
300, 00 лева.
Ето защо претенцията на В. К., предявена чрез неговата майка и
законен представител – З.М., срещу И.К. следва да бъде уважен за сумата до
300 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от 400 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът е длъжен да постанови
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните на
решението, в частта досежно постановената в полза на детето издръжка по чл.
143, ал. 2 СК.
Насрещните искове по чл. 127, ал. 2 от СК на И.К. срещу З.М. за
предоставяне упражняването на родителските права на бащата и определяне
на местоживеенето на детето при него; за присъждане на издръжка в размер
на 400 лева и за определяне на режим на лични отношения с майката, следва
10
да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенциите.
Ищцата е представила списък на разноските, като претендира
адвокатско възнаграждение от 700 лева и държавна такса в размер на 25 лева.
Ответникът е представил списък на разноските, като претендира
адвокатско възнаграждение от 1000 лева и 25 лева държавна такса.
Процесуалният представител на ищцата направи възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ответника. Съдът намира възражението за основателно, тъй като размерът
на претендираното възнаграждение не е съобразен с минималното
възнаграждение, предвидено по чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 6 вр. с ал. 9 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност.
Приключи в едно заседание при събиране на писмени и гласни
доказателствени средства. Затова, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, размерът
на претендираното възнаграждение следва да бъде намален до 900, 00 лева.
Ако условно възнагражденията бъдат разделени на три, колкото са
претенциите на всяка от страните, то за защита по иска за издръжка ищцата е
платила на процесуалния си представител 233, 33 лева, а ответникът е платил
на своя пълномощник 300, 00 лева (след редуцирането).
С изключение на иска за издръжка в частта над 300, 00 лева до
пълния претендиран размер от 400, 00 лева, претенциите на ищцата са
уважени в цялост.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 666, 66 лева –
разноски в исковото производство.
Ищцата дължи на ответника платеното адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от претенцията по иска за издръжка.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцовата страна следва да
бъде възложена за плащане сумата от 75, 00 лева – разноски в исковото
производство.
По иска за издръжка ищците не дължат държавна такса – чл. 83, ал. 1,
т. 2 ГПК. Така, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
заплати държавна такса по сметка на съда върху присъдената издръжка в
размер на 432, 00 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1, пр. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. К. К., с ЕГН ****, с адрес: гр. В.,
ул. „****“ № 4, вх. Г, ап. 13, срещу З. В. М., с ЕГН *****, с адрес: гр. В., ул.
„****“ № 31, ап. 8, ет. 3, насрещни искове с правно основание по чл. 127, ал. 2
от СК, за предоставяне на упражняването на родителските права по
отношение на детето В.И. К., ЕГН **********, на бащата; за определяне на
местоживеенето на детето при бащата; за осъждане на ответницата да плаща
издръжка на детето в размер на 400, 00 лева, считано от подаване на исковата
молба; за определяне на режим на лични отношения с майката, като
неоснователни.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето В.И. К., ЕГН **********, на неговата майка - З. В. М., с ЕГН *****.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.И. К., ЕГН **********,
при неговата майка - З. В. М., с ЕГН *****.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на ИВ. К. К., с
ЕГН ****, с адрес: гр. В., ул. „****“ № **, вх. Г, ап. 13, с детето В.И. К., ЕГН
**********, като бащата трябва да взима детето от град Добрич, ул. „****“ №
**, ет. 2 и да го връща там:
През първите четири месеца след влизане на решението в сила:
- всяка първа и трета седмица от месеца, в присъствието на З.М., за
времето от 10, 00 часа до 15, 00 часа, в събота или неделя (по предварителна
уговорка между страните);
След първите четири месеца от влизане на решението в сила:
- всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10, 00 часа в
събота до 17, 00 часа в неделя, с преспиване в събота вечер в дома на бащата;
- две седмици през лятната ваканция на детето, когато майката не
ползва платен годишен отпуск;
- всяка нечетна година на Коледа, за времето от 24 декември от 10, 00
часа до 18, 00 часа на 25 декември, с преспиване в дома на бащата на 24.12;
- всяка четна година на Великден – от 10, 00 часа на Разпети петък до
17, 00 часа на първия ден от Великден;
- бащата може да присъства на рождените дни на детето.
ОСЪЖДА И. К. К., с ЕГН ****, с адрес: гр. В., ул. „****“ № 4, вх. Г,
ап. 13, да заплаща на детето В.И. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител З. В. М., с ЕГН *****, на основание чл. 143, ал. 1 от СК,
на пето число от месеца, месечна издръжка в размер на 300, 00 лв., считано от
06.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 300, 00 лева до пълния
претендиран размер от 400, 00 лева.
12
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. К. К., с ЕГН ****, с адрес: гр. В., ул. „****“ № 4, вх. Г,
ап. 13, да заплати на З. В. М., с ЕГН *****, с адрес: гр. В., ул. „****“ № **, ап.
8, ет. 3, сумата от 666, 66 лева, представляваща разноски по гр.д. № 3600/2021
г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА З. В. М., с ЕГН *****, с адрес: гр. В., ул. „****“ № **, ап.
8, ет. 3, да заплати на И. К. К., с ЕГН ****, с адрес: гр. В., ул. „****“ № 4, вх.
Г, ап. 13, сумата от 75, 00 лева, представляваща разноски по гр.д. №
3600/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА ИВ. К. К., с ЕГН ****, с адрес: гр. В., ул. „****“ № 4, вх.
Г, ап. 13, да заплати по сметка на Районен съд Добрич сумата от 432, 00 лева,
представляваща държавна такса по гр.д. № 3600/2021 г. по описа на Районен
съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13