№ 119
гр. С., 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Ваня Анг. Маркова
Пламен Д. С.ов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С.ов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20252200600258 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 151/14.10.2024г. по НОХД № 1066/2024г., С.ският
районен съд признал подс. Н. Д. И. за виновен в това, че:
- на 09.02.2024г. в гр.С. не изпълнил заповед за защита от домашно
насилие - Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024 г., издадена в
изпълнение на Определение № 130/11.01.2024г. по гр.д.№
20242230100157/2024г. на Районен съд С., с която бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Г. К. и му била
наложена забрана да доближава на разстояние по-малко от 50 метра И. Г. К. и
малолетното дете Й. Н. И., роден на ***г., и жилището, в което живеят в гр.С.
бул.“П.Х. *** - престъпление по чл.296 ал.1 предл.2 от НК и на основание
чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от девет
месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му
определил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим;
- на 09.02.2024г. в гр.С. извършил приготовление за убийство (умишлено
умъртвяване) на И. Г. К., като я полял с бензин, държал запалка и казал, че ще
я подпали - престъпление по чл.117 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му
наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на
основание чл.58а ал.1 от НК намалил с 1/3 и така му определил наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при
първоначален строг режим;
1
- на 09.02.2024г. в гр.С. извършил приготовление за убийство (умишлено
умъртвяване) на малолетното дете Й. Н. И., роден на ***г., като го полял с
бензин, държал запалка и казал, че ще го подпали - престъпление по чл.117
ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от три години, което на основание чл.58а ал.1 от НК намалил с
1/3 и така му определил наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.23 от НК определил на подс. И. едно общо наказание, а
именно лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
С присъдата съдът отнел в полза на държавата веществените
доказателства - натривка от вътрешната част на лекия автомобил „П.Р.“ с рег.
№ ***, поставена в плик с лепенка № Г4639; контролна проба, поставена в
плик с лепенка № Г4640; ПВЦ-бутилка с етикет „Fanta - портокал“, с оранжев
цвят, с бензин в нея в количество от 20мл преди експертното изследване,
поставена в плик с лепенка № Г4638; торбичка с надпис „Love”, поставена в
плик с лепенка № Г4637; обтривки от дясна ръка, поставени в плик с лепенка
№ Г4641; обтривки от лява ръка, поставени в плик с лепенка № Е4642;
контролна проба, поставена в плик с лепенка № F4643, които след влизане в
сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност. Със същата
присъда съдът е върнал на И. Г. К. веществените доказателства - 1 бр. черно
на цвят шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“; 1 бр. сиво на цвят
шушляково яке с надпис „Zara“.
С присъдата съдът е осъдил подс. Н. Д. И. да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 100.28 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР С., както и направените на
досъдебното производство разноски в размер на 128.58 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР Б..
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна
жалба от подсъдимия Н. Д. И., чрез защитника му адв. Д. А. от АК-С.З. с който
се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното от Районния съд
наказание, породена от индивидуализацията му при неприлагане условията на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и неприлагането на разпоредбата на чл.
59 от НК. Предлага се постановената присъда да бъде отменена и да се
постанови нова, с която подсъдимият Н. Д. И. да бъде признат за виновен по
повдигнатите му обвинение и да му бъде намалено наложено наказание, което
според въззивника се явява несъразмерно тежко или алтернативно -
атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд-С..
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна
жалба от частния обвинител И. Г. К., лично и като майка и законен
представител на малолетното дете Й. Н. И., чрез повереника им адв. С. К. от
АК-Б., в която се сочи, че определените наказания на подсъдимия са
несправедливи и силно занижени. Акцентира се, че не е взето предвид
2
обремененото съдебно минало на подсъдимия, както и факта, че въпреки
изтърпяно от него наказание лишаване от свобода, то не е изпълнило
функциите си и подсъдимият не е поправил. Посочва, че подсъдимият е залял
с бензин жената, с която е живял на съпружески начала и невръстното си дете,
като държал запалка и заплашвал, че ще ги запали, което е тежък случай на
нарушаване на заповедта за защита. Относно извършеното деяние по чл.117
ал.1 от НК, твърди, че съдът не е взел предвид факта, че е извършено по
отношение на две лица и механизмът на деянието би довел до мъчителна
смърт на пострадалите - бивша жена и собственото дете. Заявява, че
определените наказания не съответстват на целта на закона, не могат да
осъществят индивидуалната и генерална превенция, като степента на
обществена опасност е висока. Иска определяне на наказание в размер за
двете деяния по чл.117 ал.1 от НК и чл. 58а от НК от по четири години
лишаване от свобода и на основание чл.23 от НК да му се определи едно общо
наказание от четири години лишаване от свобода.
В разпоредително заседание на 15.05.2025 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд, представителят на Окръжна прокуратура- С.
намира обжалването от страна на подсъдимия за неоснователно. Намира, че
при постановяване на първоинстанционната присъда не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По отношение жалбата на частния
обвинител, с която се иска увеличение4 на наложеното наказание
представителя на Окръжна прокуратура- С. намира за основателно.
Подсъдимият Н. Д. И., редовно призован, явява се лично и със
защитника си адв. Д. А. от АК-С.З.. Адв. А. посочва доводи за завишеност
според него на наказанието доколкото производството е протекло по реда на
гл. 27 от НПК.
Частния обвинител лично и като майка и законен представител на
малолетното дете Й. Н. И. редовно призована се явява лично и с повереника
им адв. С. К. от АК Б. и заявява че поддържат въззивната жалба. Повереникът
и адв. К. сочи, че с оглед механизма на извършване на деянието по чл.117 от
НК, с оглед обекта на това престъпление следва наказанието на подсъдимия да
бъде увеличено.
В гарантираното му право на последна дума, подсъдимият И. моли за
намаляване размера на наложеното му наказание.
Окръжен съд-С., след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалванаjа присъда съобразно изискванията
на чл. 313 във вр. с чл. 314 НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел
законосъобразно съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК, в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, в хода на което е
3
гарантирал пълната състезателност и равнопоставеност на страните и като е
съобразил направеното от подсъдимия Н. Д. И. признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
депозираните на досъдебната фаза показанията на свидетелите И. Г. К., Д. Н.
Т., С. М. Д., Я. Р. З., С. Г. Р., заключенията на назначените химическа
експертиза и видеотехническа експертиза, протоколи за доброволно
предаване на дрехите с които е била облечена па време на инцидента от
пострадалата, протокол за доброволно предаване на диск с видеозапис от
охранителна камера, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум,
протокол за изземане на обтривки от подсъдимия, удостоверение за раждане
на Й. Н. Й.ов, заповед за незабавна защита № 1 от 11.01.2024г. издадена по гр.
дело № 157/24 г. по описа на РС-С., Решение № 124 от 21.02.2024г. по гр. дело
№ 157/2024г. по описа на РС-С. за налагане на мерки за защита от домашно
насилие, Определение №167 от 12.02.2024г. по чнд № 214/2024г по описа на
РС-С. за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
подсъдимия И., актуална справка за съдимост, обосновано е приел от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. Д. И. е роден на 27.05.1988г.в гр. С., българин,
български гражданин, с основно образование, неработи, разведен, осъждан е
шест пъти за извършени умишлени престъпления от общ характер, адрес: с.
С., общ. С., ул. „Средна гора“ №1, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н. Д. И. употребявал често наркотични вещества, осъждан
е бил за престъпления против собствеността и по транспорта.
В периода от края на 2018 год. до м. август 2023 год. подс. Н. И. и свид.
И. К. живеели на семейни начала. От тяхното семейно съжителство имат дете
Й. И., роден на *** год. През м. август 2023 год. подсъдимият и свид. И. К. се
разделили, като синът им останал да живее при нея в гр. С., бул. „П.Х. ***.
В началото на м. януари 2024 год. между подс. Н. И. и свид. И. К.
възникнал конфликт. Във връзка с него тя подала молба до Районен съд - С. за
издаване на заповед за защита. Въз основа на това била издадена Заповед за
незабавна защита № 1/11.01.2024 год., издадена в изпълнение на Определение
№ 130/11.01.2024 год. по гр.д. № 20242230100157/2024 год. по описа на
Районен съд - С.. С посочената заповед подс. Н. И. бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо свид. И. К. и му била
наложена забрана да доближава на разстояние по-малко от 50 метра свид. И.
К. и малолетното дете Й. И., и жилището, в което живеят в гр. С. бул. „П.Х.
***, както и местата за социален контакт и отдих на същото разстояние. В
заповедта било посочено, че подлежи на незабавно изпълнение.
Заповедта за незабавна защита била връчена на подс. Н. И. на 12.01.2024
год. от свид. С. Р. - полицейски служител при РУ на МВР - С., Участък
„Запад“, за което било съставено и разпореждане на полицейски орган от
12.01.2024 год. Подс. Н. И. се запознал със заповедта и нейното съдържание,
като разбрал какво трябва да бъде неговото поведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН заповедта за незабавна
4
защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта
за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита.
В случая след издаването на заповедта за незабавна защита производството по
гр.д. № 20242230100157/2024 год. по описа на Районен съд - С. продължило и
с влязло в сила на 06.03.2024 год. Решение № 124/21.02.2024 год. било
признато за установено, че подс. Н. И. на 10 и 11.01.2024 год. е осъществил
домашно насилие спрямо свид. И. К. и малолетното дете Й. И., като на
подсъдимия били наложени мерки за защита от домашно насилие и била
издадена заповед за тези мерки.
Към 09.02.2024 год., действала Заповед за незабавна защита №
1/11.01.2024 год., издадена в изпълнение на Определение № 130/11.01.2024
год. по гр. д. № 20242230100157/2024 год. по описа на Районен съд - С., която
пораждала задължение за изпълнение.
На 09.02.2024 год., около 07,30 часа, свид. И. К. и синът й Й. И. били в
жилището, в което живеели в гр. С. бул. „П.Х. ***, като тя се приготвяла да го
закара на ** в кв. „Б.“ в гр. С.. В същото време, в непосредствена близост, на
около десет метра до жилищния блок, където живеели свид. И. К. и детето й,
се намирал подс. Н. И.. В себе си под якето носил торбичка с надпис „Love”, в
която била поставена пластмасова бутилка за безалкохолна напитка „Фанта
портокал“. В бутилката имало неустановено количество бензин, подсъдимия
носел и запалка. Подсъдимия застанал до лекия автомобил „П.Р.“ с рег. № ***,
ползван от свид. И. К., който бил паркиран зад блока. Свид. И. К. и и сина им
Й. И. слезли зад блока, в който живеели, и се насочили към лекия автомобил
„П.Р.“ с рег. № ***. Свид. И. К. видяла подс. Н. И. и го попитала подсъдимия
защо я причаква. Той й отговорил, че иска да заведе сина си на ясла като
баща, защото след няколко дни ще влиза в затвора. Свид. И. К. му казала, че
това не може да стане.
След като отказала на подс. Н. И. да заведе сина си на яслата, свид. И. К.
взела детето и го качила в автомобила на детско столче, поставено на задната
дясна седалка в моторното превозно средство. След това свид. И. К. се качила
на шофьорското място на предната лява седалка в лекия автомобил „П.Р.“. В
този момент подс. Н. И. отворил предната дясна врата на автомобила и се
качил в него на предната дясна седалка. Свид. И. К. казала на подсъдимия да
слезе от автомобила, но той й отговорил да не прави панаири и да не се кара с
него, а двамата да заведат детето на ясла, след което той щял да си тръгне.
Свид. И. К. не посмяла да извади телефона си, за да позвъни с него, защото се
опасявала, че подс. Н. И. ще й го вземе. Тя потеглила с автомобила и докато
пътували, подс. Н. И. казал на свид. И. К. да внимава какво прави, защото той
имал поставени лица пред дома й и работата й и щял да разбере.
Автомобила управляван от свид. И. К. се предвижвал към ** по ул.
„Д.Д.“ в гр. С. пред 10-то СУ „Й. Й.“. В този момент подс. Н. И. извадил изпод
якето си торбичката с надпис „Love”, в която имало ПВЦ-бутилка с етикет
„Fanta - портокал“ с оранжев цвят съдържаща бензин. Тогава свид. И. К.
спряла лекия автомобил на ул. „Д.Д.“ пред 10-то СУ „Й. Й.“, което се падало
5
от лявата страна на автомобила. Дясната страна на моторното превозно
средство била разположена срещу ул. „В. Д.“, която се намирала
перпендикулярно на ул. „Д.Д.“ и образувала кръстовище с нея.
След като автомобилът спрял, подс. Н. И. извадил от торбичката ПВЦ-
бутилката с етикет „Fanta - портокал“ с оранжев цвят, и я отворил. С бензина в
нея подс. Н. И. започнал да полива свид. И. К.. Последната веднага усетила
миризмата на бензин. След това подсъдимият се обърнал назад и започнал да
полива с бензина и детето Й. И.. За да защити детето си, свид. И. К.
изблъскала в ръцете подсъдимия, в резултат на което той също се залял с
бензина. Подс. Н. И. започнал да полива с бензина и вътрешната предна част
на автомобила. Тъй като миризмата станала много силна, свид. И. К. излязла
от превозното средство и отишла от дясната му страна, за да извади детето.
Тогава подс. Н. И. също напуснал автомобила, като при излизането му от
превозното средство на улицата изпаднала торбичката с надпис „Love”.
Подсъдимият отишъл до задната дясна врата, която свид. И. К. била отворила,
тъй като искала да извади сина си. Подсъдимият също започнал да дърпа
детето от столчето, при което свид. И. К. се развикала на подс. Н. И. да
престане, защото детето им било вече много уплашено и плачело. Тя взела
детето на ръце. Държейки ПВЦ-бутилката, подс. Н. И. полял още веднъж свид.
И. К. и детето Й. И. с бензин. След това подс. Н. И. оставил ПВЦ-бутилката с
бензина на улицата в близост до автомобила и извадил от джоба си една
зелена запалка. Като държал запалката, подс. Н. И. казал на свид. И. К., че ще
ги подпали. Подсъдимият заявил също, че няма какво да губи, тъй като му
предстояло да влиза в затвора. В този момент свид. И. К. се развикала за
помощ на преминаващите хора, при което подс. Н. И. се притеснил да не би да
дойде някой при тях и прибрал запалката. При свид. И. К. с автомобила си
спрял свид. Д. Т., който водил детето си на училище. Свид. И. К. казала на
свид. Д. Т. да подаде сигнал до полицията, защото подс. Н. И. я тормози. Свид.
Д. Т. усетил миризма на бензин. В разговора се намесил подс. Н. И., който
казал на свид. Д. Т. да си заминава, защото той и свид. И. К. имали семейни
проблеми. След това подс. Н. И. се отдалечил на около 50 метра от мястото на
инцидента и изхвърлил запалката, която държал, след което се върнал при
свид. И. К.. В това време свид. Д. Т. подал сигнал на телефон 112.
Няколко минути по-късно свид. С. Д., който бил полицейски служител
при РУ на МВР - Нова Загора и се прибирал от работа, видял лекия автомобил
„П.Р.“, който пречил на движението. Той казал на подс. Н. И. да го премести.
Подсъдимият пуснал за малко автомобила по инерция напред, но се спрял и
заявил, че автомобилът не е негов. Тогава при свид. С. Д. отишла свид. И. К.,
която му разказала какво се е случило. Свид. С. Д. усетил, че тя мирише на
бензин. Свид. С. Д. видял, че и свид. И. К., и детето Й. И. са полети с течност,
която по миризма оприличил на бензин. Свид. С. Д. отишъл да премести лекия
автомобил „П.Р.“, но установил, че вътре същият е полят с бензин и ако влезе,
униформата му ще се намокри. Затова той не предприел нищо.
На мястото на случилото се отишли и свид. Я. З. и негови колеги от РУ
6
на МВР - С., които били изпратени там с оглед подадения сигнал до
полицията. Свид. Я. З. установил самоличността на участниците в инцидента.
Свид. И. К. му разказала какво е станало. Свид. Я. З. усетил, че от свид. И. К.,
подс. Н. И. и детето Й. И. се носила миризма на бензин.
На мястото пристигнала и следствено-оперативна група начело с
разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествие,
обективиран в протокол от 09.02.2024 год. С протокола за оглед на
местопроизшествие били иззети натривка от вътрешната част на лекия
автомобил „П.Р.“ с рег. № ***, поставена в плик с лепенка № Г4639;
контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4640; ПВЦ- бутилка с етикет
„Fanta - портокал“ с оранжев цвят, с бензин в нея, поставена в плик с лепенка
№ Г4638 и торбичка с надпис „Love”, поставена в плик с лепенка № Г4637.
С протокол за изземване на обтривки, микроследи и биологичен
материал от 09.02.2024 год. от подс. Н. И. били иззети обтривки от дясна ръка,
поставени в плик с лепенка № Г4641, и обтривки от лява ръка, поставени в
плик с лепенка № Г4642, както и контролна проба, поставена в плик с лепенка
№ Г4643.
С протокол за доброволно предаване от 09.02.2024 год. свид. И. К.
предала 1 брой черно на цвят шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“, с
което била облечена, когато била полята с бензин от подсъдимия. Със същия
протокол тя предала и 1 брой сиво на цвят шушляково яке с надпис „Zara“, с
което бил облечен Й. И., когато баща му го полял с бензин.
По досъдебното производство била изготвена химическа експертиза,
според заключението на която в обекти - натривка от вътрешната част на
лекия автомобил „П.Р.“ с рег. № ***, поставена в плик с лепенка № Г4639;
контролна проба, поставена в плик с лепенка № Г4640; обтривки от дясна
ръка, поставени в плик с лепенка № Г4641; обтривки от лява ръка, поставени в
плик с лепенка № Г4642; контролна проба, поставена в плик с лепенка №
Г4643; 1 брой черно на цвят шушляково яке без ръкави с етикет „QIQIKU“ и 1
брой сиво на цвят шушляково яке с надпис „Zara“, не били открити следи от
леснозапалими вещества или нефтопродукти. Течността в ПВЦ-бутилката, с
етикет „Fanta - портокал“ с оранжев цвят, поставена в плик с лепенка №
Г4638, се определяла като леснозапалимо вещество, нефтопродукт - бензин, в
количество от 20 мл. преди експертното изследване. При експертизата бил
изразходван 1 мл. от течността бензин.
По досъдебното производство била изготвена и видео-техническа
експертиза на компактдиск, предаден с протокол за доброволно предаване от
12.02.2024 год., съдържащ записи на случилото се между подс. Н. И., свид. И.
К. и Й. И..
Описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин, в
съответствие с нормата на чл. 373, ал.3 НПК, въз основа на направеното от
подсъдимия самопризнание по фактите и събраните в досъдебното
производство доказателства, които го подкрепят - показанията на свидетелите
И. Г. К., Д. Н. Т., С. М. Д., Я. Р. З., С. Г. Р., заключенията на назначените
7
химическа експертиза и видеотехническа експертиза, протоколи за
доброволно предаване на дрехите с които е била облечена па време на
инцидента от пострадалата, протокол за доброволно предаване на диск с
видеозапис от охранителна камера, протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, протокол за изземане на обтривки от подсъдимия, удостоверение
за раждане на Й. Н. Й.ов, заповед за незабавна защита № 1 от 11.01.2024г.
издадена по гр. дело № 157/24 г. по описа на РС-С., Решение № 124 от
21.02.2024г. по гр. дело № 157/2024г. по описа на РС-С. за налагане на мерки
за защита от домашно насилие, Определение №167 от 12.02.2024г. по чнд №
214/2024г по описа на РС-С. за вземане мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо подсъдимия И., актуална справка за съдимост.
След анализ на установените факти първоинстанционният съд е
достигнал до правилни правни изводи, че с поведението си подсъдимия Н. И. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 296,
ал. 1, предл. 2 от НК, като на 09.02.2024 год. в гр. С. не изпълнил заповед за
защита от домашно насилие - Заповед за незабавна защита № 1/11.01.2024
год., издадена в изпълнение на Определение № 130/11.01.2024 год. по гр. д. №
20242230100157/2024 год. на Районен съд - С., с която бил задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Г. К. и му била
наложена забрана да доближава на разстояние по-малко от 50 метра И. Г. К. и
малолетното дете Й. Н. И., роден на *** год., и жилището, в което живеят в гр.
С., бул. „Панайот Хитов“ № 26- Б-11.
Изпълнителното деяние в настоящия случай се изразява в неизпълнение
на заповед за защита от домашно насилие. Безспорно е установено от
събраните по делото писмени доказателства, че със Заповед за незабавна
защита № 1/11.01.2024 год., издадена в изпълнение на Определение №
130/11.01.2024 год. по гр. д. № 20242230100157/2024 год. по описа на Районен
съд - С. на подс. Н. И. е забранено да приближава на разстояние по - малко от
50 метра И. К. и малолетното дете Й. И., както и да приближава на разстояние
по - малко от 50 метра жилището, в което те живеят, както и че тази заповед
му била връчена на 12.01.2024 год. от свид. С. Р. - полицейски служител при
РУ на МВР - С., Участък „Запад“, за което било съставено и разпореждане на
полицейски орган от 12.01.2024 год. Безспорно е установено от събраните по
делото доказателства, че на 09.02.2024 год. подс. Н. И. е бил на разстояние по -
малко от 50 метра от И. К. и малолетното дете Й. И.. Следователно подс. Н. И.
не е изпълнил издадената от СлРС Заповед за незабавна защита №
1/11.01.2024 год.
Настоящият съдебен състав се солидаризира и с констатациите за
наличието на субективна страна на деянието, ведно с кумулативната даденост
на нейните интелектуални и волеви характеристики. Същото е осъществено
при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Действията му са извършени в строга
логическа последователност и представляват обективен израз на формираните
8
ясни представи у него, че има издадена заповед за защита от домашно
насилие, тъй като е получил лично издадената от РС-С. Заповед за незабавна
защита № 1/11.01.2024 год. и е знаел за наложените с нея забрани, съзнавал е,
че приближава на по - малко от 50 метра от И. К. и малолетното дете Й. И.,
въпреки че му е забранено, но въпреки това е нарушил забраната.
След анализ на установените факти първоинстанционният съд е
достигнал до правилни правни изводи, че с поведението си подсъдимия Н. И. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 117,
ал. 1 от НК по отношение на И. Г. К. и на чл.117 ал.1 от НК по отношение на
малолетното дете Й. Н. И..
Същевременно, въззивният съд категорично не споделя погрешно
формираните по вътрешно убеждение правни изводи на районния съд, че в
изпълнителното деяние по 117, ал. 1 от НК следва да се включи поливането с
бензин на И. Г. К. и на Й. Н. И. и заканата, че ще ги запали от страна на
подсъдимия.
В конкретния случай от обективна страна на 09.02.2024г. в гр. С.
подсъдимия Н. И. е извършил приготовление за убийство на И. Г. К. и на
малолетното си дете Й. Н. И.. Това подс. Н. И. е осъществил, като за тази цел е
набавил средства за извършването му, а именно: купил е бензин, поставил го е
в бутилка и в съответна торбичка, след което го скрил под якето си, набавил е
запалка.
От субективна страна деянията по чл.117 ал.1 от НК са извършени при
пряк умисъл. Подсъдимият Н. И. е съзнавал обществено-опасния им характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е искал те
да настъпят. Всички негови действия, извършени в логична последователност
показват, че той е съзнавал, че извършва приготовление за убийство на И. Г. К.
и Й. Н. И., като действията на подсъдимия показват и намерението му.
При индивидуализиране на наказанията по трите обвинения, съдът
отчел следните обстоятелства - липса на смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства и като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът приел предишните му осъждания.
За деянието по чл.296 ал.1 предл.2 от НК му е наложил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което на основание чл. 58а, ал.
1 от НК намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от шест месеца при първоначален строг режим.
За престъплението по чл.117 ал.1 от НК, му определил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл. 58а, ал. 1
от НК намалил така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва
да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години при
първоначален строг режим.
За другото престъплението по чл.117 ал.1 от НК, му определил
наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, като на основание чл.
58а, ал. 1 от НК намалил така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият
следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години при
9
първоначален строг режим.
На основание чл. 23 НК определил общо наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
Районния съд не е приложил разпоредбата на чл. 59 от НК.
По възраженията на защитата и искането и за намаляване размера на
наказанието в по нисък размер и прилагане нормата на 59 от НК, както и
искането на частния обвинител за увеличение на наказанието.
Според настоящата инстанция са налице основания за прецизиране на
наказанието и по двете обвинение по чл.117 ал.1 от НК.
Въззивния съд намира искането за намаляване размера на наказанието
по отношение на тези две деяния за основателно. За всяко от тях съда е
отсъдил наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил така определеното наказание с 1/3,
като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок
от две години при първоначален строг режим.
Районния съд е приел, че така определените по вид и размер наказания
се явяват справедливи, съобразени със степента на обществена опасност на
деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и
биха постигнало целите на генералната и специалната превенция.
Наказанието на подсъдимия Н. И. за престъплението по чл.296 ал.1
предл.2 от НК, настоящият инстанция намира за справедливо и отговарящо в
пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Наказанията на подсъдимия Н. И.. за престъпленията чл.117 ал.1 от
НК, настоящият инстанция намира за явно несправедливи. В този смисъл
наложеното наказание на подсъдимия, макар и определено в границите на
закона е несъразмерно тежко. Съдът е приел, че на подсъдимия следва да бъде
наложено първото по тежест наказание, около средния размер – 3
години"лишаване от свобода", но този извод на съда е в противоречие със
събраните доказателства. Съда е пропуснал да съобрази съдействието на
подсъдимия оказано на съда по реда на чл. 371 НПК.
В този смисъл неоснователна е въззивната жалба на частния обвинител
и неговия повереник, с която искат за подсъдимия общо наказание от четири
години лишаване от свобода. Самопризнанието на подсъдимия като
смекчаващо вината обстоятелство дава основание на съда да определи
наказание за всяко от деянията по чл.117 ал.1 от НК в размер между
минималния и средния. Деянията по чл. 117 ал.1 от НК са доказват единствено
от направеното самопризнание от подсъдимия. По отношение на тези деяния
следва да се отбележи, че приготовлението е дейност само по създаване на по-
далечни или по-близки условия за извършването на престъплението. Затова
действията, чрез които се осъществява приготовлението трябва ясно да се
разграничат от действията по опита към намисленото престъпление.
Приготовлението не може да бъде осъществено чрез действия, които да
съдържат обективни признаци от състава на самото престъпление, защото ако
10
това е така, то това означава, че вече започва самото изпълнение на деянието,
стадия на опита, който ще погълне приготовлението. В конкретния случай
подсъдимия е залял пострадалите със запалителна течност, която съгласно
заключението на химическата експертиза е бензин, т. е. ако приемем, че е
целял убийството им с това действие, включително до изчакването им до
автомобила, с който пътуват и качването в него е налице опит, доколкото при
резултатните престъпления, каквото е убийството опитът е до момента на
настъпването на целения с него резултат. На следващо място ще е налице
негоден опит, ако средството, което е използвано от дееца въобще не е от
естество да създаде каквато и да е реална опасност за причиняване на целения
съставомерен резултат, поради което не е налице реално застрашаване на
обекта. В конкретния случая липсват доказателства за количеството
запалителна течност и експертно заключение, запалването и би ли
предизвикала смъртта на пострадалите, за наличието на запалка твърди само
пострадалата, както и поставянето на други въпроси, които могат да бъдат
поставени по отношение на съставмерноста на деянията по чл.117 от НК. Това
не е било изследвано по време на досъдебното производство, както и не е било
изследвано действията на подсъдимия не са ли целели само заплаха.
Единствено самопризнанията на подсъдимия направени по реда на чл. 371
НПК в съдебното производство са причина за осъждането му по тези
обвинения.
Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което
обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия Н.
Д. И. за всяко от престъпленията по чл.117 ал.1 от НК е било наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от три години.
В случая наказанията за двете деяния по чл. 117 ал.1 от НК следва да
бъдат определени при условията на чл.54 от НК, при баланс между
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, значително под
средния размер предвиден в закона, а именно две години и три месеца
"лишаване от свобода", с което наказание, настоящата инстанция намира, че
ще се постигнат в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него; както и
да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на
обществото.
На основание чл.58А от НК следва съда да намали така определеното
наказание с 1/3 и подс. Н. Д. И. да изтърпи наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода за всяко от деянията по чл. 117 ал.1 от НК.
На основание чл.23 от НК съдът следва да определи общо наказание за
трите деяния, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.59 от НК, следва съда да приспадне времето през което
подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна,
11
обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва
присъдата да бъде потвърдена в тази й част.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 337, ал.1, т.1, във вр. с чл.
334, т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда рег. № 57/28.03.2025 год., постановена по НОХД
№ 84/2025 год. по описа на Районен съд-С., в частта й, с която на подсъдимия
Н. Д. И. от с. С., общ. С., с ЕГН**********, за всяко от извършените две
деяния по чл. 117 ал.1 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години и на основание чл.58а, ал.1 от
НК, за всяко от тях е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
две години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието "Лишаване от свобода" за всяко от двете
деяния по чл. 117 ал.1 от НК от 3/три/години на 2 /две/ години и 3/три/месеца,
на основание чл.58А от НК намаля така определеното наказание с 1/3 и
определя подс. Н. Д. И. да изтърпи наказание от 1/една/ година и 6/ шест/
месеца лишаване от свобода за всяко от деянията, което да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
ИЗМЕНЯВА Присъда рег. № 57/28.03.2025 год., постановена по НОХД
№ 84/2025 год. по описа на Районен съд-С. и в частта й, с която на основание
чл. 23, ал.1 от НК е определено на подсъдимия Н. Д. И. едно общо наказание,
а именно "лишаване от свобода" за срок от 2/две/години, като НАМАЛЯВА
размера на общото наказание "лишаване от свобода" от 2/две/години на 1
/една/ година и 6/шест/месеца, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
На основание чл.59 от НК, приспадна времето през което подсъдимия Н.
Д. И. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото
наказателно производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12