№ 49130
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110152810 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на В. С. С. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 21.02.2023 г. сключили с ответника договор за паричен заем №
1241173, по силата на който получил сумата от 500 лв. при ГЛП от 2,35 % и ГПР 49,85 %,
която сума следвало да бъде върната в срок от 21 дни – до 14.03.2023 г. В чл. 5 било
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „M.B.“ в полза на
дружеството, за което му била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на
108,25 лв. Ищецът твърди, че е заплатил всички задължения по договора. Твърди, че
процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като били нарушени
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че договорът не съдържа начина на изчисляване
на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като
сумата за предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е
следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е
задължително условие за сключване на договора за кредит, сумата за поръчителя е разход
във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с уговарянето на
възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Счита, че целият
договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като
съдържащата се в него клауза за предоставяне на гаранция не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора, с което е нарушено и
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от
него като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на
чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между
страните договор за паричен заем е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна
клаузата на чл. 5 от него. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със
соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Твърди, че
кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини,
като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и евентуален
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4,
1
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП.
В тежест на ищеца по исковете е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание,
който противоречи на императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието
на посочената клауза, която се намира в противоречие с императивни норми на закона и има
неравноправен характер.
В тежест на ответника по исковете е да докаже валидно обвързващи страните
договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен
соченият договор за потребителски кредит с описаното съдържание, по силата на който на
ищеца е отпусната заемна сума от 500 лв.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи справка
от счетоводството си за всички извършени плащания по договора за потребителски кредит,
копие от договора, от договора за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ е
основателно и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в
исковата молба въпроси следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо за
изясняване на спора предвид характера на предявените искове.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Българска народна банка за снабдяване с информация относно всички сключени между
страните сделки, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да й послужи пред
„Изипей“ АД за снабдяване с информация относно извършените между страните парични
преводи, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не се явява необходимо за
изясняване на настоящия спор.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.02.2025 г. от
09,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, да представи справка от счетоводството си за всички
извършени плащания по договора за потребителски кредит, копие от договора, от договора
за гаранция, погасителен план и СЕФ, като непредставянето им съдът ще цени по реда на чл.
161 ГПК, включително ще приеме, че ищецът е заплатил сумата от 620 лв. в полза на
ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3