№ 943
гр. Бургас, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120203658 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на ИВ. АТ. Б., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Плевен, ул. “Г...” № 76 , вх., ет. 2, ап. 3 против електронен фиш
Серия К № 4748508, издаден от ОД МВР гр. Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер
на 400 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш, като се посочват
доводи за неправилност и незаконосъобразност и се оспорва правилността на
налагането на санкцията с електронен фиш.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище, изпратено до БРС, надлежно
упълномощен процесуален представител моли НП, да бъде отменено. Прави
искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Бургас, редовно призовани, представител не се яви в съдебно заседание пред
настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят фишът да
1
бъде потвърден. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед
липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в
законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС
съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2021 г. в 10:41 ч, в гр. Бургас, ПП I-6, км 495+650 до бенз.
«Лукойл» Т.К.Ф 504, в посока към кв. «Пети километър», при ограничение на
скоростта за движение в населено място, до 50 км/ч, с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M644, бил заснет лек автомобил «Фолксваген
Пасат», регистрационен номер ЕН...КМ, който се движел със скорост 81
km/h.
Въз основа на тези данни от техническото средство и след проверка за
собственост, при която бил установен неговият собственик - жалбоподателят,
бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОД МВР - гр. Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание «глоба», в размер на 400 лева..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства.
При така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, съдът не
констатира допуснати нарушения. От формална страна, електронният фиш
съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а
именно съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
2
заплащане.
Съдът намира за неоснователни възраженията, направени в жалбата, че
електронният фиш не съдържа, предвидените в ЗДвП реквизити, още повече,
предвид факта, че същите са бланкетни.
В ЗДвП, не е предвидено електрония фиш да има дата на издаване,
посочване на физическо лице - издател и негов подпис. Той представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно - информационна система, въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства, т.е. не е документ и не е необходимо да има име и подпис на
физическо лице - издател.
От датата на нарушението – 19.04.2021 г. до датата на подаване на
жалбата до съда – 16.07.2021г, е изминал период от няколко месеца, като за
допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е
три години.
Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените
с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Нарушението за което е
ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената
скорост, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на
посочената като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От събраните
в хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът на жалбоподателя е заснет
при движение със скорост от 81 км/ч, с автоматизирано техническо средство
в гр. Бургас, при въведено ограничение от 50 км/ч..
В случая, нарушението е установено от автоматизирана система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира,
3
че процесната система за контрол на скоростта, отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да
бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Следва да се отчете, че при издаването на електронния фиш АНО се е
съобразил и с обстоятелството, че максимално допустимата грешка при
измерване на скорост при полеви условия с техническото средство, е +/- 3
км/ч. и е приел по-ниската скорост на движещия се автомобил.
Наложеното на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП административно
наказание, съответства на извършеното нарушение - превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 km/h и е с
фиксиран размер, поради което не може да бъде изменено от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва
да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 80
/осемдесет/ лева, за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат
заплатени на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, от
жалбоподателя.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4748508, издаден от ОД
МВР гр. Бургас против ИВ. АТ. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Плевен, ул. “Г...” № 76 , вх., ет. 2 , ап. 3, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание «глоба», в размер на
400 лева.
ОСЪЖДА ИВ. АТ. Б., ЕГН **********, да заплати на Сектор Пътна
полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени
по делото разноски.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5