№ 401
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20211001001097 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260281/17.02.2021год. , постановено по т.д. № 643/2020год. по описа на
СГС е „ Интеренешънъл Асет Банк „ АД е осъдена да върне на „Деведжи - 2005“ ООД на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 733.70 евро,платена на 02.04.2019год. без
основание като част от плащане в размер на 41 885 евро,ведно със законната лихва върху тази сума
от 01.04.2020год. до окончателното й връщане,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски по
делото в размер на 81.84 лева като е отхвърлен иска по чл.55,ал.1,предл.1-во за разликата над
733.70евро до 15 000евро.
Със същото решение „Деведжи -2005“ ООД е осъдено да заплати на „ Интернешънъл Асет
Банк“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 570.66лева разноски по делото.
Решението е постановено при участие на Н. А. А. и „ Мусан-Д“ ООД като трети лица –
помагачи на страната на „ Деведжи-2005“ ООД.
Срещу отхвърлителната част на така постановеното решение е подадена въззивна жалба
вх.№ 3045/09.04.2021год. от „ Деведжи-2005“ ООД , който счита решението за неправилно поради
противоречие с материалноправните норми и нарушаване на съдопроизводствените правила и за
необосновано. Твърди ,че в противовес на събраните по делото доказателства
първоинстанционният съд бил приел ,че ищецът няма законово основание да си търси обратно
платените въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 51/28.02.2019год. по ч.гр.д.№
106/2019год. суми, приемайки неправилно наличието на преклузия относно направените от ищеца
възражения по заповедта за изпълнение. Този довод обосновава с липсата на категорични
доказателства за влизане в сила на процесната заповед за изпълнение и издаването й по
процесния договор за инвестиционен кредит, но твърди , че такава преклузия не е настъпила дори
и да се приеме , че обсъдената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение е издадена по
процесния договор за инвестиционен кредит. Поддържа се ,че няма как да се преклудира
нещо,което не е съществувало към момента на издаване на заповедта за изпълнение ,както и
липсата на пълно покритие на фактите и обстоятелствата по заповедното производство и
последващите счетоводни действия на банката по отнасяне кредита като просрочен и
1
допълнително начисляване на сума по вземането си,посочвайки точния период въз основа на който
го начислява. Определя като неправилен и извода на съда, че процесният договор за
инвестиционен кредит е обявен за предсрочно изискуем и че за банката е възникнало право да
начислява т.н. наказателна лихва,съобразно чл.14 от Договора като твърди , че той е направен при
неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Като такъв сочи и извода за
обявена на 19.04.2018год. предсрочна изискуемост на кредита, обосновавайки се с липсата на
връчване на уведомлението на банката за предсрочна изискуемост и на солидарно задължените
лица, в това число и Е. А. А., „Хит Билдинг“ ЕООД и „Керванстрой „ ООД .Счита ,че по
отношение обявяване на кредита за предсрочно изискуем намира приложение ТР № 4 на
18.06.2014год. по т.д.№ 4/13год. на ВКС и ТР № 8/ 02.04.2009год. по т.д. № 8/17год. на ВКС ,с
постановките в които първоинстанционният съд не се е бил съобразил. Поддържа ,че
предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена на 19.04.2018год., поради което липсвало
основание за начисляване на наказателни лихви считано от тази дата. С оглед на това се твърди ,
че ако банката не е била доначислила 36 747.85 евро лихви , то със сумата от 421 331.84 евро биха
били погасени всички текущи задължения по процесния договор и би останало задължение в
размер на 4 512.13 евро, вместо 41 259.98 евро, които се претендират като недължимо платени и
подлежащи на връщане.
В подаден писмен отговор „ Интернешънъл Асет Банк“ АД твърди , че процесната
заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила и като такава спрямо нея било приложимо
приетото в Тълкувателно решение № 3/2016год. на ВКС -ОСГТК, а именно че решението по
уважен частичен за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков
процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане
,произтичащо от същото право.С оглед на това се твърди ,че е настъпила преклузия на всички
възражения относно предсрочната изискуемост ,които ищецът би могъл да въведе чрез подаване на
възражение против заповедта за изпълнение и че не могат да се обсъждат доводи за нищожност на
клаузите относно предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост,в който смисъл било и
възприетото от първоинстанционния съд. Дори и да се приеме ,че заповедта за изпълнение не се
ползва със сила на пресадено нещо или че постановките на ТР № 3/2016год. на ВКС са
неприложими,то се сочи като неоснователно позоваването на ищеца, че кореспонденцията между
страните по кредитната сделка е следвало да се подчиняват на правилата, установени в чл.26 от
договора.В тази връзка се твърди ,че уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено на
Н.А., като представляващ кредитополучателя пред банката, като ирелевантно е обстоятелството
дали той е изпълнил задълженията си да предаде уведомлението за предсрочна изискуемост на
управителя на дружеството – кредитополучател или не. Освен горното се твърди ,че е налице и
извънсъдебно признание от управителя на „ Деведжи-2005“ ООД за връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост и то се съдържало в налична по делото молба от 22.03.2019год.Твърди се
,че посочваната от въззивника грешка в изписването на една от цифрите в номера на договора за
инвестиционен кредит ,макар и налична, не обосновавала извод за издадена заповед за незабавно
изпълнение за вземане,различно от вземането по сключения между страните договор за
инвестиционен кредит и че липсата на посочена в заповедта за изпълнение дължима сума-като
главница и лихва не ограничавала правото на защита на длъжниците ,тъй като възражението по
чл.414 от ГПК би могло да бъде и немотивирано.
По изложените съображения въззиваемото дружество прави искане за потвърждаване на
обжалваното решение, в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно и за
присъждане на направени във въззивното производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Третите лица-помагачи- Н. А. А. и „ Мусан-Д“ ООД не са депозирали писмен отговор по
въззивната жалба на „ Деведжи-2005“ ООД.
Срещу отхвърлителната част на решението е подадена въззивна жалба вх.№
332631/28.06.2021год. и от третите лица – помагачи- Н. А. А. и „ Мусан Д“ ООД, в която са
изложени доводи за неговата неправилност и необоснованост. В нея изрично се твърди от Н.А. , че
е получил уведомлението за предсрочна изискуемост на сключения между главните страни
договор за кредит като физическо лице , а не като пълномощник на „ Деведжи-2005“ ООД, поради
което приемането на последното от първоинстанционния съд било незаконосъобразно.
Решаващият съд се бил позовал на пълномощно, което нямало отношение към договора за кредит
2
и не бил съобразил обстоятелството, че уведомлението за предсрочна изискуемост било получено с
други документи от банката, без да бъде съобразено неговото съдържание и значение от
получателя. Поддържано е, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила
не се бил произнесъл по направеното възражение за нищожност на клаузата на чл.14 от процесния
договор за кредит, която била нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Дори да била
отречена нещожността на цитираната клауза, то би следвало първоинстанционният съд да
съобрази, че основанието за предсрочна изискуемост на кредита не е неизпълнението на пряко
задължение на длъжника по процесния договор за кредит, а неизпълнение на свързано лице по
друго кредитно правоотношение с „ Интернешънъл Асет Банк“ АД, по което „ Деведжи-2005“ не е
страна, нито солидарен длъжник. В тази хипотеза, дори и при обявена предсрочната изискуемост
на кредита, това не пораждало вземане за неустойка по смисъла на чл.14 от договора , поради
което получаването на такава се явявало безпричинно на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и
подлежащо на връщане.
По изложените съображения и поддържайки ,че решението, в обжалваната му част, е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въззивниците
правят искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и
алтернативно- за отмяната му и постановяване на ново решение ,с което исковата претенция да
бъде уважена изцяло.
Писмен отговор на въззивната жалба е подаден от „ Интернешънъл Асен банк“ АД ,в
който са изложени доводи за нейната неоснователност, идентични на изложените такива в
писмения отговор срещу въззивната жалба на „ Деведжи-2005“ООД. Въз основа на тях се прави
искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на
първоинстанционното решение, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно. При
отхвърляне на жалбата се претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
„Деведжи-2005“ ООД не е подало писмен отговор.
Апелативен съд –София , в настоящия си състав , след като се запозна с доказателствата по
делото и доводите на страните, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани да обжалват лица - имащи
интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване акт.
Пред СГС е предявен иск от „Деведжи-2005“ ООД за осъждане на „ Интернешънъл Асет
Банк“ АД на основание чл.55, ал.1 ,предл.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 15 000 евро
,представляваща част от недължимо събрана сума от 49 512.99 евро по Договор № ДК 123-
*********-073/19.07.2016год. за инвестиционен кредит,ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на плащането- 21.03.2019год. до окончателното й възстановяване. В случай ,че бъде
прието наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост е предявен алтернативен иск за
осъждане на „Интернешънъл Асет банк“ АД да заплати на „ Деведжи-2005“ ООД сумата от 1000
евро като част от недължимо събрани 2000 евро, представляващи разликата между платената сума
в размер на 49 512.99 евро и дължимата законна лихва върху главницата за периода 19.04.2018год.-
21.03.2019год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2019год. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди ,че на 19.07.2016год. между него и и „ Интереншънъл Асет
банк“ АД бил сключен договор № ДК-123-*********-073/19.07.2016год. за инвестиционен кредит
в размер на 495 000 евро с краен срок за погасяване 30.04.2023год., че кредитът му бил
предоставен и обезпечен по уговорения в чл.17-чл.19 от договора начин. Твърди, че по негово
искане му било издадено от банката Удостоверение № 084/11.03.2019год. ,в което било посочено
че остатъчно задължение по кредита възлиза на сумата от 403 655евро-главница , 12 270.24евро-
лихви , 4 036.55 евро – такси и 8 489.99 евро съдебни разноски 4428 451.78 евро, а съгласно второ
удостоверение № 43/19.03.2019год.-на 403 655 евро -главница , 13 640.29евро-лихва, 4 036.55евро
такси и 8 481.83евро съдебни разноски. Посочва се ,че на 21.03.2019год. бил извършил пълно
плащане на сума от 421 331.84 евро,с което задължението било изцяло погасено, но въпреки това
бил уведомен / уведомление изх.№ 31-283/22.03.2019год./ че остава да дължи още 41 259.98евро
главница . Уведомен бил ,че на 19.04.2018год.чрез Н.А. му е връчено уведомление за предсрочната
изискуемост на кредита и удостоверено от банката / удостоверение № 103/01.04.2019год./ че
остатъчното му задължение по договора е 41 884.88евро, от които 41 259.98евро главница и 114.61
3
евро лихви и 1004.30лева съдебни разноски, която сума бил платил на банката на 02.04.2019год.
Ищецът твърди , че поисканите от банката суми са недължимо платени ,тъй като кредитът е бил
редовно обслужван и тъй като банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем в Централния
кредитен регистър,каквото е изискването на чл.10 от Наредба № 22 от 16.07.2009год.,поради което
липса основание за начисляване на лихви. Твърди ,че на дружеството не връчено уведомление за
предсрочна изискуемост на кредита по уговорения в чл.26, ал.2 от договора начин,поради което не
е било налице основание за банката да начислява лихви от 19.04.2018год.. Твърди че банката е
следвало, но не е дала достатъчен срок на длъжника да изпълни задължението си преди да обяви
кредита за предсрочно изискуем ,поради което няма право на лихви и събраните такива в размер на
49 512.29евро са недължими. Сочи също така ,че сумата е недължима ,тъй като не е изчислена
съобразно уговореното в чл.14 от договора за кредит , начислението на лихвата е извършено в
противоречие и на ТР № 3/27.03.2019год. по т.д.№ 2/2017год. ,както и че е неправилно определена
съобразно действителния момент за уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита-
28.02.2019год. По тези съображения счита ,че начислена за периода от 19.04.2018год. до
21.03.2019год. сума от 49 512.29евро е недължимо платена и подлежи на връщане ,ведно с лихвите
от датата на плащането- 21.03.2019год.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от „ Интернешънъл Асет Банк „
АД, с който ответната банка оспорва иска по основание и размер. Описвайки отношенията с
ищцовото дружество по повод сключения между тях договор за инвестиционен кредит и
излагайки факти във връзка със солидарните длъжници, свързаността им с дружеството -
кредитополучател и общото им представителство, ответникът твърди, че са били налице
законоустановените предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита. Позовава се на
некоректност на данните в двете издадени на ищеца удостоверения за остатъчния размер на дълга ,
дължаща се на незнание на конкретните служители относно обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита.Твърди ,че пропускът да се отрази предсрочната изискуемост на кредита в
Централния кредитен регистър не се отразява върху отношенията между страните и счита ,че
уведомлението за предсрочната изискуемост валидно и редовно връчено на Н.А.. Поддържа ,че
предсрочната изискуемост е обявена на основание предвидени в договора за кредит- чл.26,ал-1, т-
5,т.8 и ал.21, с което обосновава неприложимостта на Тълкувателно решение № 4 по т.д. №
4/2013год. и Тълкувателно решение № 8 по т.д. № 8/2017год. на ВКС. Счита ,че всички
претендирания плащания-за главница , лихви и неустойки са говорена последица от настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита ,както и че лихвата за забава не е начислена в противоречие с
ТР № 3 /2017год. от 27.03.2019год. по т.д. № 3 /2017год. на ВКС, тъй като то е неприложимо в
случая. В случай на приложимостта му отбелязва, че е претендирана единствено възнаградителна
лихва, но не и такава за бъдеще време. Отделно от това се поддържа , че ищецът основава
претенцията на изначална липса на основание за заплащане на банката на сумата от 49 512.99 евро
и доколкото не се установява нищожност\унищожаемост на сключения договор за кредит, респ.
клауза от него и доколкото това не е установено по делото, то предявеният осъдителен иск за
неоснователно обогатяване подлежи на отхвърляне. Респективно на това се поддържа
неоснователност и се прави искане за отхвърляне и искането за присъждане на лихва за забава
върху процесните суми.
По така предявения иск СГС се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство
решение ,с което е уважил частично предявения иск по чл.55, ал.1 ,предл.1 от ЗЗД за връщане на
ищеца на сума в размер на 733.70 евро като част от общо плащане в размер на 41 885евро ,ведно
със законната лихва, считано от 01.04.2020год. до окончателното издължаване на сумата и го е
отхвърлил за разликата до 15 000 евро като неоснователен и недоказан. Приел е ,че ищецът е
извършил плащане по влязла в сила за заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №106/2019год.
по описа на РС-Момчилград ,поради което няма законово основание да се търсят обратно . Прие е
също така ,че връщането на сумите не може да се основава на факти, които са могли , но не са
релевирани по реда на чл.414 от ГПК, поради което всички възражения относно предпоставките за
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за инвестиционен
кредит за платените суми не могат да се обсъждат в настоящото производство. По тази причина не
е осъждал доводите за нищожност на клаузите на договора относно предпоставките за настъпване
на предсрочна изискуемост . За пълнота е изложил мотиви ,че дори да се приеме че настъпването
на предсрочната изискуемост и обявяването й от банката не следват от влизането в сила на
заповедта , то уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника чрез
упълномощен представител- Н.А. , че поведението му след връчването е непротивопоставимо на
4
банката и че издадените от банковите служители удостоверения касаещи размера на дълга
съставляват извънсъдебно признание на факти, които с оглед разпоредбата на чл.175 от ГПК
следва да се преценяват с оглед всички обстоятелства по делото. Приел е също така , че при
обявена предсрочна изискуемост на кредита длъжникът дължи връщане на цялата получена
главница, а при забава- главницата и обезщетението за забавено плащане, в случая уговореното
такова по чл.14 от договора, както останалите задължения по договора , чийто падеж е настъпил
преди обявяване на предсрочната изискуемост. Така при настъпила предсрочната изискуемост на
19.04.2018год. , натрупана до този момент възнаградителна лихва в размер на 3 976.61евро и
присъдени разноски в размер на 7 823.32лева и данните за извършени плащания съдът е приел ,че
с платената сума от 421 331.84 евро не е погасено цялото задължение по кредита , а останалите към
02.04.2019год. непогасени задължения - главница в размер на 36 691.91евро,задължения за
неустойка в размер на 382.70евро и разноски в размер на 7 973.32лева и са изцяло погасени с
извършеното на 02.04.2019год. плащане на сума в размер на 41 885 евро са изцяло погасени тези
задължения, надвишавайки ги със сума в размер на 1 434.99лева или 733.70евро,която подлежи на
връщане. Приел е също така ,че банката няма вземане към кредитополучателя за такса за
предсрочно погасяване, поради което е отхвърлил и направеното от ответника възражение за
прихващане.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на
решението, за неговата допустимост, а за правилността му - единствено по въведените в жалбата
основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни
материалноправни норми.
Съобразно очертания с исковата молба предмет на делото и при съблюдаване нормата на
чл. 6, ал. 2 ГПК съдът е сезиран с предявени обективно съединени искове за осъждане ответника да
заплати на ищеца исковата сума от 15 000 евро, като част от получена от ответника без основание
на 21.03.2019год. сума в размер на 49 512.99 евро, която сума е получена във връзка със сключен
между страните договор № ДК- 123-*********-073/19.07.2016год. за инвестиционен кредит, но са
платени в повече от дължимото по договора, по която причина и ответникът се е обогатил, а
ищецът обеднил с последната сума. По така заявените факти за получена от ответника сума без
наличие на правно основание – извън дължимото по сключения между тях договор, правната
квалификация на предявения иск е дадената от първоинстанционният съд такава по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД – получена без правно основание.
При горната правна квалификация на предявения иск съдът приема следното:
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за инвестиционен кредит № ДК-
123-*********-073/19.07.2016год. се установява, че на посочената дата страните са сключили
договор за кредит за сумата 495 000 евро с цел изграждане на нов производствен цех за тестени
изделия и закупуване ,монтаж и внедряване на рециклирана производствена линия за тестени
изделия . В договора е уговорен краен срок за погасяване на кредита 30.04.2023год. при
погасителен план, съставляващ неразделна част от договора като няма спор, а и това се установява
от изготвената съдебно-икономическа експертиза, че кредитът е усвоен от ищеца. Задължения по
договора в качеството си на солидарни длъжници са поели Н. А. А. , Е. А. А. ,както и „Мусан- Д“
ООД , като последният и длъжника са учредели редица обезпечения по кредита.Към договора е
представен погасителен план от 16.10.2016год.
На 16.08.2017год. страните по договора за кредит и „Устра Еко Тур“ ЕООД и ЕТ „ Еко
тур-Р. М.“ в качеството си на ипотекарни длъжници са сключили Анекс № 1 , с който са
предоговорили част от клаузите по договора и „Устра Еко Тур“ ЕООД и ЕТ „ Еко Тур- Р. М.“ са
приели да обезпечат кредитния дълг чрез учредяване на договора ипотека върху свое имущество.
Към анекса е представен нов погасителен план от 31.08.2017год.
В уведомление , адресирано до „Деведжи -2005“ООД , е налице изявление на банката за
обявяване за предсрочно изискуемо цялото си вземане по Договор за инвестиционен кредит № ДК
123-*********-073/19.07.2016год. на основание чл.26, ал.1 ,т.5, т.8 и ал.2 от договора. Посочено е
,че към 05.04.2018год. вземането е в размер на 460 640.61 евро , от които главница в размер на
455 035 евро, лихви в размер на 2 861.76евро и такси в размер на 2 743.85 евро.
Уведомлението е връчено на Н.А. на 19.04.2018год.
Уведомление с горното съдържание е изпратено до „Месан-Д“ ООД , Е. А. А. и Н. А. А.
като солидарни длъжници по отпуснати на „ деведжи-2005“ ООД инвестиционен кредит. И трите
5
уведомления са получени от Н.А. на 19.04.2018год.
На същата дата Н.А. е получил и уведоление за настъпила предсрочна изизскуемост и на
вземането на „ Интернешънъл Асет Банк“ АД и по Договор за инвестиционен кредит № ДК 491-
022076-142/29.12.2015год.
По подадено заявление на банката е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.02.2019год. по гр.д. 106/2019г. по описа на Районен
съд – Момчилград. Заповедта е издадена срещу „ Деведжи-2005“ ООД , „ Мусан-Д“ ООД, Н.А. А.
и Е. А. А. и е сума в размер на главница от 200 000 евро, законна лихва върху главницата от
27.02.2019год. до окончателното изплащане на вземането ,както и разноски в размер на
7 823.32лева .Посочено е ,че заповедта се издава срещу „ Деведжи-2005“ ООД в качеството му на
кредитополучател, а спрямо останалите- в качеството на солидарни длъжници и че сумата е
дължима по договор за инвестиционен кредит № ДК 123-*********-073/19.07.2016год. и Анекс №
1 / 16.08.2017год.
С писмо 06.03.2019год., входирано на 06.03.2019год. „Деведжи-2005“ ООД е поискало от „
Интернешънъл Асет Банк“ АД информация за актуалния размер за кредитния дълг по сключения
между тях договор за инвестиционен кредит .В отговор е издадено на длъжника Удостоверение
изх.№ 084/11.03.2019год. от Директора на „Интернешънъл Асет Банк“ клон Галакси, съгласно
която остатъчния дълг по кредита към 11.03.2019год. е посочен в размер на 428 4578 евро, от
които: 403 655евро-главница, 12 270.224 евро-лихви, 4 036.55 евро такси и 8 489.99 евро съдебни
разноски. В последващо удостоверение изх.№ 043/19.03.2019год. остатъчния дълг по кредита към
18.03.2019год. е посочен в общ размер от 429 821.83 евро, от които : 403 655 евро главница,
13 640.29евро-лихви, 4 036.55 евро такси и 8 489.99 евро-съдебни разноски.
От представено извлечение за движение по разплащателна сметка с титуляр „ Деведжи-
2005“ ООД е видно извършване на 21.03.2019год. на валутен превод в полза на банката по
процесния договор за инвестиционен превод в размер на 421 371.69 евро.
По делото е налично уведомление от „ Интернешънъл Асет Банк“ АД изх.№ 31-
283/22.03.2019год. до „Деведжи-2005“ ООД ,че сключеният между тях договор за кредит е обявен
за предсрочно изискуем ,поради което и с оглед клаузата на чл.14 от договора от датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем върху непогасената част от главницата се дължи
лихва,равна на определение в чл.12 лихвен процент плюс 10,съобразно което и извършения превод
на сумата от 421 331.84евро,дължимите суми по договора за кредит са в остатъчен размер от
41 259.98 евро-присъдена главница.
В удостоверение изх.№ 103/01.04.2019год. , издадено от налични „ Интеренешънъл Асет
банк“ АД са налични данни ,че остатъчният дълг по договор за инвестиционен кредит от
19.07.2016год. към 01.04.2019год. е в размер на 41 884.88 евро от които :41 259.98евро-главница,
114.61 евро-лихва и 1004.30лева-съдебни разноски.
На 02.04.2019год. е извършен превод от „ Деведжи-2005“ ООД в полза на банката на
сумата от 41 885 евро и това се установява от представено по делото платежно нареждане от
същата дата.
По делото са налични молби, входирани от „ Деведжи-2005“ ООД, Е. А. А., „Мусан - Д“
ООД и Н. А. А. , депозирани по ч. гр. дело № 106/2019год. по описа на Р С-Момчилград , с които и
на основание чл.416 от ГПК са заявили оттеглянето си подадените от тях срещу Заповед за
незабавно изпълнение № 51/28.02.2019год. възражения по чл.414 от ГПК.
По делото е налично пълномощно с нотариална заверка от 08.04.2014год., с което Н. А. А.
е упълномощена от Е. А. А. в качеството си на Управител на „ Деведжи-2005“ ООД да
представлява дружеството пред всички министерства в Р България, банки , юридически лица и
физически лица, да подава, подписва и получава документи. Упълномощаването е без определен
срок.
По делото са налице данни за сключен на 29.12.2015год. договор за сключен за
инвестиционен кредит ,по силата на който „Интернешънъл Асет Банк“ АД и предоставила на
Преработвателна компания „ ЕООД в качеството му на кредитополучател кредит в размер на
2 335 000 лева с цел покупка на дружествени дялове ,равняващи се на 100%от капитала на „Мед
Техноложи“ ЕООД и увеличение на капитала на дружеството „ Мед Техоложи „ ЕООД ,който е
сключен и с „ Мусан-Д“ ЕООД в качеството му на солидарен длъжник. Към договора е приложен
6
погасителен план ,както и Анекс № 1 от 10.02.2016год., и Анекс № 2/ 30.11.2016год.,с приложен
към него погасителен план и Анекс № 3/18.08.2017год., с които са предоговорени условия по
цитирания договор за инвестиционен кредит.
С решение № 210/17.12.2019год., постановено по гр.д.№25/2019год. по описа на Окръжен
съд-Кърджали и на основание чл. 422 от ГПК е прието за установено, че съществува вземане
„Интернешънъл Асет Банк“ АД от „ Мусан-Д“ ООД за сума в размер на 750 00лева-част от
главница по предоставен кредит от „ Интернешънъл Асет Банк“ АД на „ Преработвателна
компания“ ЕООД в качеството му на кредитополучател и „ Мусан-Д“ ООД во качеството му на
солидарен длъжник на основание Договор за инвестиционен кредит № ДК-91-022076-
142/29.12.2015год., Анекс № 1 10.02.2016год., Анекс № 2 / 30.11.2016год. и Анекс № 3
/18.08.2017год. към него, както и законна лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК- 27.02.2019год. до окончателното погасяване на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№ 50/ 28.02.2019год. по ч.гр. д.№ 104/2019год. на РС- Момчилград.
Решението е влязло в сила на 24.01.2020год.
По делото е налична Заповед № 49/28.02.2019год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК , издадена по заявление на „ Интернешънъл Асет Банк“
АД срещу „ Месан-Д“ ООД на кредитополучател и срещу „ деведжи-2005“ ООД в качеството му
на солидарен длъжник за сума в размер на 194 000лева – главница, ведно със законната лихва
,считано от 27.02.2019год. и разноски в размер на 3 880 лева , дължащи се на основание Договор за
предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка № 2438-01/01.04.2015год. и Анекс от
31.03.2016год. към него. Въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 28.02.2019год.
По делото е наличен и сключен на 21.02.2019год.между „ Търговска банка Д“ АД и
„Деведжи-2005“ ООД договор за кредит, по силата на който на „ деведжи-2005“ ООД е отпуснат
стандартен кредит в размер на 2 450 000лева до 05.02.2027год. за финансиране на остатъчни
задължения /главница ,лихви и такса предсрочно погасяване/ към „ Интернешънъл Асет Банк" “АД
както следва : до 1 730 000 съгласно договор за инвестиционен кредит № 2377-01/31.03.2014год. и
договор за инвестиционен кредит № ДК-123-*********-073/19.07.2016год. сключени с „Деведжи-
2005“ ООД и до 720 000лева съгласно Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по
разплащателна сметка № 2483-01/01.04.2015год., Договор за кредит срещу сторниране на фактури
№ ДК-123-002841-113/04.01.2017год. и Договор Асет Бизнес Динамика № ДК 123-002438-
153/12.07.2017год. , сключени с „ Мусан-Д“ООД. Представени са приложения към договора ,
както и извлечение от сметката на „ Деведжи-2005“ ООД за период 06.10.2016год.-21.03.2019год.
По делото е представена и молба от 21.03.2019год., подадена от „Деведжи-2005“ ООД до
„ Интеренешънъл Асет Банк“ АД във връзка с Удостоверение № 43/19.03.2019год.В същата се
съдържа изявление ,че с постъпили суми се извършва погасяване на дължа по договорите за
кредит, които са обявени за предсрочно изискуеми считано от 05.04.2018год. съгласно получено
изрично изявление за предсрочна изискуемост.
Върху молбата е наличен печат на „ Деведж-2005“ ООД и подпис на лице , посочено като
управител на дружеството.
От Удостоверение изх.№ 22/13.01.2020год. е видно ,че видно че Нурхан Ахед А. е баща
на Х. Н.А., А. Н. А. и А. Н.А. и съпруг на Н. М. А..
Представени са запорни съобщения от 06.03.2018год., 13.12.2016год. и 11.04.2017год. за
наложени в полза на НАП запори върху банкови сметки на „Мусан-Д“ ООД като обезпечение във
връзка с публични задължения на дружеството.
Налична по делото е и декларация 28.06.2017год. ,установяваща свързаност между „
Деведжи-2005“ООД, „Мусан-Д“ ОО Д , Е. А. А. и Н. А. А..
От данните в поддържания вещото лице вариант на съдебно-икономическата експертиза,
депозирана на 12.01.2021год. се установява, че за периода от сключване на договора за
инвестиционен кредит до 02.04.2019год. общото задължение по него за месечни вноски и такси е в
размер на 219 537.46 евро, от които 135 385 евро начислена главница по 30 броя месечни вноски,
60 037.30евро- начислена възнаградителна лихва по 30 бр. месечни вноски за периода от
30.10.2016год. до 31.03.2019год. и 16 115.16 евро начислени такси управление и такса
ангажимент.Установява се , че към 21.02.2019год. за погасяване на задължението по договора са
7
постъпили общо 160 423.85 евро, към 02.04.2019год.- общо 581 755.69евро, от които 421 331.84
евро на 21.03.2019год.,към 03.04.2019год. са постъпили общо 623 015.67 евро, като към горните
две суми на 02.04.2019год. са постъпили 41 259.98 евро, като част общо постъпилата сума от
41 885 евро. В експертизата си вещото лице е посочило какви задължения по вид и размер са
погасени с всяка една от постъпилите суми . Според констатациите на вещото лице към
30.09.2018год. сумите постъпвали по договора са били достатъчни за погасяване на задълженията
като е имало периоди когато просрочените суми са били по два броя падежирани вноски.
Просрочието е след 30.09.2018год. като към 21.03.2019год.непогасените задължения по договора
за главница , лихва за забава и такси /без да се взема предвид присъдената главница и разходите по
изпълнителния лист/ са били в размер на 46 160.00 евро.
В експертизата е посочено , че ако банката не бе начислила 36 747.85 евро лихва за забава
на 22.03.2019год., то със сумата от 421 331.84 евро биха се погасили всички задължения по
договора ,както и такси и разноски по изпълнителния лист, включ. присъдената законна лихва и би
останало задължение за присъдена главница в размер на 4 512.13 евро, вместо
41 259.98евро.Посочено е също така към 19.04.2018год. непогасените задължения по кредита за
главница и лихва с настъпил падеж е в размер общо на 9 780.77 евро като са дадени варианти на
задълженията по вид към 21.03.2019год. и към 01.04.2019год., ако се приеме ,че предсрочната
изискуемост на е обявена/ ако се приеме , че настъпила предсрочна изискуемост на задълженията
на 19.04.2018год. и след тази дата се начислява само уговорената в договора за кредит лихва за
просрочие /неустойка за забавено плащане/ и ако се приеме , че е настъпила предсрочната
изискуемост на задълженията на 19.04.2018год. и след тази дата се начислява само законна лихва.В
тези три варианта е изчислен и размера на таксата за предсрочно погасяване.
Предвид горепосочените факти , установени по делото, се налагат следните правни
изводи:
Възникването на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на
правно основание (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума
на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на
блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без
да е бил налице годен юридически факт за превеждането на сумата от 49 512.29 евро , част от
които са процесните 15 000 евро. От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба става
ясно , че посочената като „недължимо платена сума „ в размер на 49 512.29 евро съставлява
начислената от банката на основание чл.14 от сключения между страните договора лихва за
просрочие за периода от 19.04.2018год. до 21.03.2019год. Съгласно данните по делото ,
съдържащи се в изготвената и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза ,
преведената на 21.03.2019год. от кредитополучателя сума в размер на 421 331.84 евро е отнесена от
банката за погасяване на 174 295 евро – главница и 49 512.29 евро-лихва по просрочена главница.
Така, по категоричен начин се установява твърдяното разместване на блага от патримониума на
ищеца-кредитополучател в патримониума на ответната банка като спорен по делото се явява
въпроса дали това разместване /касателно сумата от 49 512.29 евро,респ. 15 000 евро като част от
нея / е извършено без правно основание – в повече от дължимото се по договора за кредит ,
сключен между страните .
Ищецът твърди, че с плащането на 21.03.2019год. на сумата от 421 331.84 евро е погасил
изяло задължението си по сключения с банката – ответник договор за кредит и че с извършеното на
02.04.2019год. плащане на сума в размер на 41 885 евро по искане на банката , обективирано в
уведомление изх.№ 31-283/22.03.2019год.,/сумирано към преходните плащания/, е надплатил сума
в размер на 49 512.29 евро, част от които са процесните 15 000 евро/. Банката противопоставя
становище , че не е налице твърдяното надплащане , позовавайки се на предсрочна изискуемост на
целия кредит , съставляваща основание съгласно чл.14 от процесния договор за начисляване на
лихва за просрочие.
Безспорно в тази хипотеза отговора на спорния въпрос предпоставя изследване и
установяване наличието на кредитен дълг, а при наличие на такъв – на неговия размер , както и на
извършените от кредитополучателя плащания за неговото погасяване. При съпоставката им би се
установило дали с последното плащане на кредитополучателя на сумата от 41 885 евро е погасен
изцяло дълга или са налице надвнесени суми/платени без основание / и ако така- в какъв размер.
8
В контекста на гореизложеното следва да бъде посочено ,че настоящият състав на въззивния
съд напълно споделя извода на първоинстанционния съд за настъпила на 19.04.2018год.
предсрочна изискуемост на задълженията на „ Деведжи-2005“ ООД по процесния договор за
инвестиционен кредит и обявяването й и то като следващ се от влизането в сила на Заповед за
изпълнение № 51 /28.02.2019год. След като подадените срещу заповедта за изпълнение от
кредитополучателя и солидарните длъжници възражения по чл.414 от ГПК са оттеглени , то
съгласно чл.416 от ГПК тя е стабилизирана и възможността на длъжника да противопостави на
кредитора всички факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, включително и за нищожност на клаузи от договора е преклудирана. При наличие на
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото ,
които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение
или с които не е могъл да се снабди в същия срок той би могъл единствено да предяви иск по
чл.424 от ГПК или да оспори вземанията по заповедта за изпълнение по реда на чл.439 от ГПК, но
само въз основа на твърдения за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.В този смисъл възраженията на
длъжниците –ищец и трети лица-помагачи във връзка с предсрочна изискуемост на задълженията
по процесния договор за кредит и обявяването й,както и за нищожността на клаузата на чл.26, ал.1,
т.5 и т.8 от договора са преклудирани, след като не са направени в рамките на заповедното
производство .Предвид на това тези факти не могат и не следва да бъдат разглеждани и като
основание на предявен впоследствие осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД ,респ. във въззивно
производство , образувано по жалба срещу постановено по този иск съдебно решение.
Обстоятелството ,че влязлата в сила заповед за изпълнение е издадена само за част от
главницата по процесния договор за инвестиционен кредит, не променя направения по-горе извод
.Това виждане намира опора в Тълкувателно решение № 3/2016год. на ВКС, ОСГТК, постановено
във връзка с частичните искове, цитирано от първоинстанционния съд и правилно преценено като
относимо и към влезлите в сила заповеди за изпълнение. С оглед дадените разяснения в
тълкувателното решение следва да бъде прието, че за останалата част от вземането по договора за
кредит , която не е била предмет на заповедното производство , респ. на влязлата в сила заповед за
изпълнение не се считат за преклудирани единствено правопогасяващите възражения на
кредитополучателя , каквито се явяват възраженията за погасяването му поради плащане,
прихващане, давност или по друг допустим начин, както и правоотлагащите възражения ,тъй като
е възможно за разликата да се твърдят факти, които да отлагат нейната изискуемост. Основание за
приложимостта на цитираното тълкувателно решение в конкретния случай настоящият състав
намира в ефекта, настъпващ при влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, аналогичен на силата на
пресъдено нещо. След като е налице вляза в сила заповед за изпълнение за част от главницата по
процесния договор за кредит , искането за издаването на която не е спорно че е било обосновано от
банката-заявител с настъпила предсрочна изискуемост на кредита, обявена на длъжника-
кредитополучател, то посочените факти като правопораждащи остатъчното вземане по договора за
кредит, не могат да бъдат преразглеждани. Неподаването,респ. оттеглянето на подадено
възражение възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК може да се приравни и на извънсъдебно
признание на вземането от длъжника,което признание има отношение както към размера,така и
към основанието, на което се претендира вземането .
При настъпилата на 19.04.2018год. предсрочна изискуемост на вземането по процесния
инвестиционен кредит първоинстанционния съд е приел , че длъжниците дължат връщане на
цялата получена главница , а при забава – и уговорената в чл.14 от договора неустойка при
предсрочна изискуемост, както и останалите задължения по договора, чийто падеж е настъпил
преди обявяване на предсрочната изискуемост и направените в заповедното производство
разноски. Така възприетия от първоинстанционният съд подход за определяне на процесния
кредитен дълг се споделя напълно от въззивния съд тъй като е съответен на възприетото в
Тълкувателно Решение 3/2017год. от 27.03.2019год. по т.д. № 3/2017год. на ОСГТК на ВКС. С
оглед допусната в мотивите на цитирания тълкувателен акт възможност обезщетението за забавено
плащане да бъде уговорено в договора, се явяват несъстоятелни доводите на длъжниците -
жалбоподатели , че такава се дължи в размер на законната лихва, а не в уговорения в чл.14 от
договора размер.
При съобразяване на гореизложеното и данните в изготвената по делото съдебно-
9
икономическа експертиза настоящият съдебен състав намира ,че размерът на непогасените
задължения към 21.03.2019год. при настъпила предсрочна изискуемост на 19.04.2018год. по
процесния договор за кредит възлиза на 433 292 .68 евро- непогасена главница и 24 928.78 евро –
непогасена лихва за забава , начислявана върху предсрочно изискуемата главница, както и
разноски по заповедта за изпълнение в размер на 7 973.32 лева. Съпоставяйки така установения
размер на кредитния дълг спрямо извършеното на 21.03.2019год. плащане в размер на 421 331.84
евро и последващото плащане в размер на 41 885 евро на 02.04.2019год. се налага извода, направен
и от първоинстанционния съд ,че с извършено плащане на 02.04.2019год. кредитния дълг е
надвишен със сумата от 733.70 евро или 1434.99 лева . Тази сума се явява платена без основание и
подлежи на връщане ,поради което и предявеният по отношение на нея иск чл.55, ал.1 , предл.1 от
ЗЗД се явява основателен и доказан и правилно е уважен от първоинстанционния съд, респ.
отхвърлен за разликата до пълния размер на частичния иск.
Предвид горния извод за неоснователност на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за сумата над уважения размер от 733.70 евро и съвпадането му с извода на първоинстанционния
съд постановеното от него решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
В останалата част ,като не обжалвано ,решението е влязло в сила.
При този изхода на спора право на разноски има въззиваемото дружество . Предвид на
това и на основание чл.78, ал.8 от ГПК му се дължат такива в размер на 100 лева ,представляващи
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,ТО, 9-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260281/17.02.2021год., постановено по т.д.№ 643/2020год.
по описа на Софийски градски съд , ТО, VI-ти състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен
предявения от „ Деведжи-2005“ ООД срещу „ Интернешънъл Асет Банк „ АД иск по чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за сума в размер на разликата между 733.70 евро до 15 000 евро, както и в ЧАСТТА
му, с която е осъден да заплати на „ Интернешънъл Асет Банк“ АД разноски в размер на 570.66
лева.
ОСЪЖДА „Деведжи-2005“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Джебел, кв.“Прогрес“ № 2 да заплати на „ Интернешънъл Асет Банк“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ Тодор Александров“ № 81-83 сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на Н. А. А. и „Мусан-Д“ ООД като трети лица
помагачи.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10