Р
Е Ш Е Н И Е
№ 155 07.07.2023 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, публично
съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и трета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №103 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ю.Г.Д. против Решение №83/09.03.2023г постановено по
АНД №3416/22г по описа на РС Стара агора, с което е потвърдено Наказателно
постановление №22-1228-001813/05.07.2022г, издадено от Началник група, сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер
на 600лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание
чл.182 ал.5 вр. с ал.2 т.4 от ЗДвП за
това, че на 14.05.2021г около 13.55ч по път ІІ-66 км.82+800, община Стара
Загора, в посока запад-изток управлява собствения си лек автомобил M. с рег. №****
като в условията на системност управлява със скорост от 97км/ч при максимално
разрешена скорост за движение от 60км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Нарушението е заснето с АТСС TFR1-M №573 И
клип №17101/мобилна радарна система/. Предходни извършени нарушения – фиш серия
К №3936523/03.09.2020г, връчен на 17.09.2020г, и влязъл в сила на 02.20.2020г,
фиш серия К№3973051/17.09.2020г, връчен на 05.11.2020г и влязъл в сила на
20.11.2020г и фиш серия К №3377968/10.02.2020г, връчен на 17.09.2020г и влязъл
в сила на 02.10.2020г. Нарушителят е установен на 04.01.2022г, попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП. С извършеното на 14.05.2021г деяние е осъществен
нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП в условията на системно превишение на
разрешената максимална скорост, извън населено място със стойност на
превишението от 31 до 40км/ч.
Наказателното постановление е издадено въз основа
на АУАН №22-1813/10.02.2022г, при съставяне на който нарушителят е възразил, че
попълнената от него декларация по чл.188
от ЗДвП на 04.01.2022г е с невярно съдържание, защото не е бил сигурен кой
точно е управлявал моторното превозно средство. След като се прибрал в град
София установил, че на 14.05.2021г автомобилът е управляван от Р.С.Д..
С въззивната жалба е поискана отмяна на
наказателното постановление, поради направеното възражение при съставяне на
АУАН, което не било разследвано от административно наказващия орган, както и
поради липса на доказателства, че актосъставителя е компетентен, че
техническото средство отговаря на изискванията техническа годност, поради
неизпълнение на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.
За да потвърди Наказателното постановление
въззивния съд е приел въз основа на служебно събраните писмени доказателства,
че наказаното лице е собственик на управлявания лек автомобил. Установяването
на съставомерните място и скорост на
движение е въз основа на годно
веществено доказателствено средство, изготвено от технически изправна и
използвана по съответния ред мобилна
радарна система. Превишението на
скоростта, извън населено място, е деяние противоправно и осъществено в
условията на системност, по аргумент от влезлите в сила през 2020г три
електронни фиша с наложени на водача глоби за превишение на скоростта, осъществени
през същата 2020г. Всички съставомерни фактически обстоятелства – място, време
и скорост на управление, както и фактите, обуславящи системност са описани в
АУАН и в НП, а водачът е удостоверил по съответния ред с писмена декларация, че
именно той е управлявал собственото си МПС, което свое изявление не може да
опровергава с възражение против съставения му АУАН.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се оплакване
за несъответствие между съдържанието на АУАН с изискванията на чл.42 от ЗАНН и
между съдържанието на НП с изискванията на чл.57 ал.1 от същия закон, без да се
сочи кой конкретно реквизит отсъства. Твърди се, че фактическата обстановка не
отговаря на констатациите от извършената проверка – не се посочва коя проверка.
Съществена е липсата на необходимата пълнота при описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено, което отново е бланкетно твърдение, без необходимата
конкретика – кое обстоятелство, имащо признаците на съставомерен елемент от
административно наказателния състав, посочен като основание за наложените
административни наказания не е намерил израз в обстоятелствената част на АУАН и
на НП.
Твърди се, че
от събраните писмени доказателства не може да се приеме, че АНО е доказал
извършеното нарушение – това по своето същество е оплакване за необоснованост
на съдебното решение, а необосноваността не е самостоятелно касационно
основание по НПК. Релевантни относно допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита са оплаквания
за установяване на фактите по делото в противоречие с правилата на чл.13 и
чл.14 от НПК – непълнота на доказателствения материал, превратна, непълна или
противоречаща на формалната, житейска и правна логика оценка на
доказателствените средства. Относимо към посоченото касационно основание е
твърдението, че фактите са установени единствено от АУАН, който не може да има
материална доказателствена сила, защото разпоредбата на чл. 182 ал.2 от ЗДвП
противоречи на чл.14 ал.2 от НПК, която е правна норма от по-висок ранг. Поддържа
се, че няма съставен протокол за използване на мобилната радарна система, не е
приложена снимка на разположението й, за да се установи измерване на скоростта
в зоната на действие на знака, както и не е доказано да е поставен пътен знак,
указващ максимално допустимата скорост. От
съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с
което да се отмени издаденото наказателно постановление и да се присъдят
сторените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.
Ответника Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, чрез редовно
упълномощен юрисконсулт иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение като твърди, че възраженията против неговата незаконосъобразност са неоснователни.
Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на един адвокат.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните,
съобразно доказателствата и закона и след извършена служебна проверка за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Въззивния съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита и изразяващо се в неспазване на
задължението по чл.13 от НПК за служебно разкриване на обективната истина за
фактите, предмет на обвинението и на правилата за формиране на вътрешното
убеждение по чл.14 от същия кодекс.
По делото са събрани писмени
документи – протокол за използване на мобилната радарна система на 14.05.2021г,
чрез която е изготвен клип №17101 и чийто номер е след номера на първия клип
17084 и преди този на последния 171 15, съгласно удостовереното време и място
на работа на системата. На следващо място с този протокол е удостоверено
поставянето на пътен знак, който указва ограничение на скоростта от 60км/ч на
път ІІ-66, км.82+800, което е мястото на контрол, осъществен на посочената дата
от полицейските служители. Измервана е скоростта на приближаващите моторни
превозни средства, които се движат от запад на изток по второкласната пътна
мрежа. Описани в протокола са регистрационните номера на МПС, чиято скорост е
установена в посочен точен час със съответния клип – вещество доказателствено
средство. Следователно фактическото обстоятелство – въведено с пътен знак
ограничение на скоростта до 60км/ч на път ІІ-66 км.82+800 е доказано от
изготвено по съответния ред и поради това годно веществено доказателствено
средство. Фактите, сочещи на системност, описани в АУАН са доказани от
съответните справки за влезли в сила електронни фишове, с които е ангажирана
отговорността на водача, установен по правилата на чл.188 от ЗДвП, за извършени
нарушения на скоростта в период по-кратък от една година спрямо релевантната
дата 14.05.2021г. Техническото средство е проверено за изправност с Протокол
№3-48-21 на 22.01.2021г и в рамките на потвърдената му техническа изправност и
точност е използвано на 14.05.2021г. Същото притежава и Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г, валидно до
07.09.2027г. При това положение не може да се приеме за основателно
оплакването, че съдът е установил съставомерните факти само от съставения АУАН.
АУАН е съставен въз основа на веществени и писмени доказателствени средства, в
присъствието на нарушителя, след неговото установяване по реда на чл.188 от ЗДвП.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №83/09.03.2023год., постановено
по АНД №3416/2022г. по описа на РС Стара
Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.