МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 5073 по описа на
Варненския районен съд за 2018
година, ІV състав.
Против подсъдимите М.Е.Т. и П.К.С.
Варненският районен прокурор е повдигнал обвинения както следва:
Срещу Т. по чл. 195,
ал. 1, т. 7 във вр.
с чл. 194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал. 1 във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на 07.06.2017г.
в гр.Варна, действайки в условията на повторност, в
съучастие като съизвършител с П.К.С. отнела чужди
движими вещи -
портмоне, лична карта и сумата от 150,00 лева, всички вещи на обща стойност
160,80 лева /сто и
шестдесет лева и осемдесет стотинки/ от владението на В.П.А., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.
Срещу С. по чл. 195,
ал. 1, т. 7 във вр.
с чл. 194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал. 1 във вр.
с чл. 28, ал. 1
от НК за това, че на
07.06.2017 г. в гр.Варна,
действайки в условията на повторност, в съучастие
като съизвършител с М.Е.Т., отнела чужди движими вещи - портмоне, лична карта и сумата от
150,00
лева, всички вещи на обща стойност 160,80 лева /сто и шестдесет лева и осемдесет
стотинки/ от владението на В.П.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.
В съдебно заседание подсъдимите не признават
вината си.
В обясненията си пред съда подс. Т. заявява, че не е извършвала кражба.Сочи че заедно с подс.С. са срещнали пострадалия в центъра на гр.Варна, до
шадраваните и са посетили с него барче, след това са пазарували алкохол от
магазин за което е плащал пострадалия. След това седнали на пейка в района на
„Адвокатската градинка“ където в един момент пострадалия започнал да буйства, след
което първоначално подс.С. си тръгнала а подс.Т. я последвала и двете отишли в близконаходяща
се бинго-зала.
Отрича да е бъркала в джобовете на
пострадалия и да е вземала портфейл тя или подс.С..Сочи
че живее под наем в гр.Варна, но не работи никъде, няма доходи а била издържана
от приятеля си.
Моли за справедлива присъда.
В обясненията си пред съда подс.С. заявява, че не е извършвала кражба.дава обяснения
идентични с тези на подс.Т., като конкретизира, че не
е виждала пострадалия А. да има в себе си портфейл.
Сочи, че визираното в обвинителният акт не
отговаря на истината т.к. не се е опитвала да бърка в джобовете на пострадалия,
нито да му сваля панталона, нито да му взема портфейла. Не била видяла подобни
действия и от страна на подс.Т..
На въпроси на прокурора сочи, че като си е
тръгвала от градинката в ръката й е нямало портфейл.
Моли за справедлива присъда.
В пледоарията
си по съществото
на делото представителят на ВРП поддържа обвинението. Счита фактическата
обстановка за безспорно установена такава, каквато е описана в обвинителния
акт.След анализ на доказателствата моли съда да наложи наказания „Лишаване от
свобода” в размер около минималния за
всяка от подсъдимите като това на подс. С. да бъде
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, а по отношение на подс.Т.
да бъде наложено ефективно изтърпяване.
Защитника на подсъдимата Т. счита, че от
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
фактическата обстановка, твърдяна от обвинението. Сочи, че е налице разминаване
в показанията насвидетелите дали подсъдимата е взела
портфейл или плик, поради което моли съда да признае подсъдимата за невинна по
възведеното й обвинение.
Алтернативно моли за минимално наказание.
Защитника на подсъдимата С. също счита, че
от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
фактическата обстановка, твърдяна от обвинението.
Също сочи, че е налице разминаване в
показанията насвидетелите дали подсъдимата е взела
портфейл или плик, поради което моли съда да признае подсъдимата за невинна по
възведеното й обвинение.
Алтернативно моли за минимално наказание и
приложение на чл.66 от НК.
След преценка на събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Подс. М.Т. и подс. П.С.
се познавали и на 07.06.2017
г. в късния следобед били централната част на гр. Варна, където случайно се
срещнали изаговорили със свидетеля В.П.А., който също
се разхождал из центъра. Свидетелят А. бил пенсионер /72 годишен/ бил пенсионер
и същият ден си бил взел пенсията. От нея 150 лева – 3 банкноти от по 50 лева
бил сложив в портфейла си и го оставил в джоба на панталоните
си. Останалата сума около 15 лева оставил в преден джоб на панталона си.
Двете подсъдими се заговорили с него,
започнали да го разпитват и свид. А.
предложил да ги почерпи. Около 18,35 ч. свидетелят А., подс.
Т. и подс.С. влезли в магазин „Кохиба",
намиращ се на ул. „Фредерик Шопен" № 6 до площад „Независимост" в гр. Варна
откъдето св. А. купил цигари. След това пили кафе в заведение, намиращо се
срещу магазин „Ню Йоркър" до
площад Независимост", след което тръгнали заедно в посока към т.нар.
„адвокатска градинка" на ул. „Драгоман".
Влезли в малък хранителен магазин, откъдето А.
купил две пластмасови бутилки с червено вино и пластмасови чаши и седнали на
една от пейките в градинката.
Св. А. отпил малко от виното. Подс. Т. също пила малко вино. След известно време подс. С. отишла до кафе-автомат и донесла две пластмасови
чаши, като дала на свидетеля да пие от едната, като му казала, че трябва да
изтрезнее. Малко по-късно свид. А. дал пари на подс.Т.
да купи пържени картофи. След като изпил даденото му от С. кафе, свидетелят
усетил, че се замайва и му се приспива.
Междувременно на съседна пейка в същата
градинка на около 7-8 метра седяли св. М.С.Ц. и св. В.Р.И.,
които наблюдавали действията на А. и двете подсъдими.
Направило им впечатление, че двете жени са
доста по-млади от мъжа и постоянно му искат пари за нещо. В един момент
подсъдимите Т. и С. започнали да опипват А., опитвали се да му бръкнат в
джобовете, въпреки че той им казвал да го оставят на мира. Свидетелят А.
направил опит да стане от пейката, но залитнал и паднал. Подсъдимите го
вдигнали на пейката, след което той отново се опитал да стане и пак паднал на
земята. Подс.С. и Т. отново го сложили да седне, като
междувременно решили да се възползват от състоянието му и да извършат кражба на
портмонето с парите му. Подс. Т. казала на С. да застане
пред св.А., за да не се вижда какво правят. Подс. С.
застанала пред него по такъв начин, че да скрива действията си от намиращите се
на съседната пейка свидетели.
Подс.С. и Т. започнали да му дърпат панталона и
да бъркат в джобовете му. Св. А. им извикал да спрат да му бъркат по джобовете
и сам извадил портмонето от джоба си, но тъй като подсъдимите го дърпали, го
изтървал на земята. Подс. С. веднага взела портфейла
в ръка и тръгнала в бърз ход към пешеходната зона на града. Почте
веднага след това и подс. Т. я последвала, като малко
по-късно двете подсъдими посетили игрална зала
„3V BET" /Бинго „Венеция"/.
Веднага след вземането на портфейла му и
бягството на двете подсъдими, св. А. се опитал да ги последва, но бил в
неадекватно състояние и тръгнал в противоположна посока, след което паднал на
земята.
Св. М.Ц.
и св. В.И. го попитали има ли документи в себе си, за да съобщят данните му на
полицията, на което А. неразбираемо отговорил, че двете жени са му откраднали
портмонето с документите и парите. В портмонето му към този момент била
останала парична сума в размер на 150,00 лв. и личната карта на свидетеля.
Св. Ц. се обадил на тел.
112 и на място пристигнал екип
от Първо РУ-Варна в чийто състав бил свид.М.Н.. Той
разговарял с двамата свидетели - Ц. и И., направил опит да
извлече информация и от св. А., но последният бил във видимо неадекватно
състояние, говорел неразбираемо, правел неуспешни опити да стане от пейката.
Предвид състоянието му, св. Н. поискал изпращането на медицински екип и
впоследствие В.А. бил транспортиран във ВМА-Варна. Бил приет с диагноза
токсично въздействие на алкохол и опиати. Били му взети проби от кръв и урина
за изследване.
От химическото изследване на пробите било
установено наличието на 1,53
промила етанол в кръвта, а в урината - следи от кветиапин,
пирацетам, кофеин и никотин. Бил изписан от ВМА на
08.06.2017 г. с
подобрение,като в епикризата му била посочена диагноза „токсично въздействие на
етанол и невролептик /Кветиапин/.
Видно от заключението
на назначената и приета от съда съдебно-психиатрична
експертиза пострадалия А. не страда от психично заболяване, няма данни и за зависимост
към психоактивни вещества или алкохол. Към момента на деянието на
07.06.2017 г. А. е бил в
състояние на токсично въздействие на етанол и невролептик /Кветиапин/. В
резултат на интоксикацията, към момента на извършеното спрямо него деяние той
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, поради което не може да дава достоверни показания за времето от
настъпване на интоксикацията до отзвучаването й и съответно в този период не е
можел да участва пълноценно в наказателното производство.
В хода на проведеното ДП са били изискани и
приложени по надлежния ред видеозаписи от камери за видеонаблюдение
от магазин „Кохиба", Община Варна в района на
площад „Независимост" и Игрална зала „3V
BET", на които са
заснети действията на подсъдимите преди деянието.
От заключението на
изготвената и приета от съда видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза е видно, че
записите са без следи от манипулация /намеса върху записаната информация. На
същите са заснети действията на две лица от женски пол, като съответно от
записите на магазин „Кохиба" - и на лице от мъжки пол. И на трите видоеозаписи от трите обекта са заснети едни и същи лица от
женски пол. Експертизата посочва, че „лице
1" на възраст около
50 години, с тъмна до
раменете коса, облечено с пъстра блуза с дълъг ръкав и сини дънки,
вероятно е М.Е.Т.. За „лице 2", на възраст около
30 години, с тъмна коса,
вързана на опашка, със синьо яке и дънки, не се
изключва възможността да е П.К.С..
Видно от заключението на назначената и приета от съда
съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи, към момента
на деянието възлиза на 160.80 лева.
В хода на ДП били извършени разпознавания при
които св. В.И. е разпознала подс. П.С. и подс. М.Т. като двете извършителки.
Св. М.Ц. разпознавал подс. Т. като едно от лицата
извършили кражбата.
Св. А. не успял да разпознае подсъдимите,
което се обяснява предвид особеното състояние на токсично въздействие, в което
се е намирал към момента на контакта си с тях.
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства: показанията на
разпитаните в
с.з. свидетели В.И., М.Ц., М.Н. и В.А., приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства – заключения на
назначените съдебно-оценителна, съдебно-психиатрична и видео-техническа
и лицево-идентификационна експертизи, свидетелства за съдимост, протоколи за
разпознаване на лица и др., като всички те са
непротиворечиви и се допълват взаимно.
В настоящият казус спор относно фактите по
срещането на подсъдимите със свид. А., консумирането на напитки заедно и
пребиваването им на пейката в градинката
не е налице, доколкото освен горевизираните
доказателства са налице и обяснения на подсъдимите в тази насока.
В настоящият казус е налице спор единствено
относно това дали подсъдимите са отнели
портфейл със сумата от 150 лева от свид.А. или не, доколкото позицията им в
хода на производството, съобразно дадените от тях обяснения е, че не са взели
инкриминираните вещи.
По този начин се оформят две отделни тези –
тази на обвинението и тази на подсъдимите.
При преценка на това коя от двете оформили
се тези отговаря на действителната фактическа обстановка, съдът намери, че
следва да кредитира тезата на обвинението базирана на показанията на разпитаните в
с.з. свидетели В.И., М.Ц., М.Н. и В.А. тъй като
същите са безпристрастни, взаимнодопълващи се и като
такива обективно отразяват фактическата обстановка.
Пред съда и свид. В.И., М.Ц. сочат че са
наблюдавали действията на подсъдимите Т. и С. от непосредствена близост и са
възприели бъркането по джобовете на св.А., опитите да прикрият действията си
при заставането на С. като „параван“ между тях и свидетелите както и
отдалечаването на С. с портфейла в ръка и последването
и от Т..
В показанията си пред съда свид. Ц. заявява
че с оглед изминалия период от време не си спомня подробности. След прочитане
на показанията дадени в хода на ДП по реда на чл.281 от НПК същият потдърждава същите, като видно от тях е че свид.Ц. изрично
в разпита си от 13.09.2017г. л.65/гърба/
сочи, че „….по-млодото бяга надолу, като в
едната си ръка държеше портфейла, който мъжа преди това извади от джоба си…“.
В показанията си пред съда свид. И. също
сочи, че подс.С. е взела предмет от пострадалия и се
е отдалечила бързо като уточнява, че не е сигурна дали това е било плик
или портфейл.
По отношение показанията на свид. А. съдът
кредитира същите до момента в който същият е консумирал напитки с подсъдимите
предвид заключението на вещото лице по изготвената СПхЕ.От
показанията му се установява, че същият е носел портфейл в който е била
поставена личната му карта и сумата от 150 лева.
Съдът намери, че обясненията на
подсъдимите, че са срещнали непознат мъж в напреднала възраст – 72 годишен, и
са се запознали с него и са му правили компания в рамките на около 2-3часа,
след което внезапно са си тръгнали от градинката не само, че противоречат на
нормалната житейска логика и не се подкрепят от нито едно доказателство по
делото, а напротив именно от доказателствата по делото се опревергават
по категоричен начин.
Доколкото изградената от подсъдимите версия
не се подкрепя от нито едно доказателство съдът намира, че същата се явява само
една защитна теза не следва да бъде кредитирана.
Като взе предвид изложеното по отношение на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие за установена
изложената по- горе фактическа обстановка и не кредитира защитната версия на
подсъдимите.
Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимиата Т. е осъществила от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7 във вр.
с чл. 194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал. 1 във вр.
с чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на 07.06.2017г.
в гр.Варна, действайки в условията на повторност, в
съучастие като съизвършител с П.К.С. отнела чужди
движими вещи -
портмоне, лична карта и сумата от 150,00 лева, всички вещи на обща стойност
160,80 лева /сто и
шестдесет лева и осемдесет стотинки/ от владението на В.П.А., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.
Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимиата С. е осъществила от обективна и субективна
страна състав на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7 във вр.
с чл. 194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал. 1 във вр.
с чл. 28, ал. 1
от НК за това, че на
07.06.2017 г. в гр.Варна,
действайки в условията на повторност, в съучастие
като съизвършител с М.Е.Т., отнела чужди движими вещи - портмоне, лична карта и сумата от 150,00
лева, всички вещи на обща стойност 160,80 лева /сто и шестдесет лева и осемдесет
стотинки/ от владението на В.П.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.
Квалификацията на деянието по чл. 195,
ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подс.М.Т.
се определя от
приложената справка за съдимост. Видно от същата е че подс.М.Т.
е осъждана с присъда № 326/2014
г. по НОХД № 3417/2014
г. на PC-Варна, в сила от
13.11.2014 г. за деяние по
чл. 195,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26 от НК, като й било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години на основание чл.
66 ал.
1 от НК. Видно от горното подс.
Т. е извършила гореописаното престъпление в условията на повторност
съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК, като не са изтекли сроковете по
чл. 30, ал. 1 от НК.
Деянието по настоящето производство се явява
и извършено в определеният изпитателен срок и обуславя приложението на чл.68
ал.1 от НК.
Квалификацията на деянието по чл. 195,
ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подс.С.
се определя от приложената справка за съдимост. Видно от същата е че подс.С.
е осъждана -
с присъда № 138/2015
г. по НОХД № 4781/2014
г. на PC-Варна, в сила от
15.04.2014 г. за деяние по
чл. 194, ал.
1 от НК й било
наложено наказание „пробация" с налагане на
мерките по чл.
42а, ал. 2, т. 1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ
адрес" за срок от шест месеца и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца. Наказанието е изтърпяно на 29.10.2015 г. Съответно подс.
С. е извършила гореописаното престъпление в условията на повторност
съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като не е изтекъл петгодишният
срок по чл. 30, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението: обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост
върху движими вещи.
От обективна страна : изпълнителното деяние е осъществено чрез поредица от действия, при които двете подсъдими се
правили множество опити да вземат портфейла от джобовете на св.А., взаимно са
се прикривали от погледите на свид.Ц. и И. докато накрая са отнели портфейла и
са
установили фактическа власт
над него.
Субект
на престъплението - пълнолетни вменяеми
физически лица.
От
субективна страна - деянието е
извършено от всяка от
подсъдимите при пряк умисъл. Подсъдимите т. и С. са съзнавали,
че отнемат вещи - чужда собственост,
били са наясно с противоправния характер на това,
което вършат, но въпреки
всичко са насочили действията
си към отнемане
на вещите. Волята на всяка от тях е била насочена именно
към постигане на съставомерния резултат, като всяка е
искала и целяла настъпването
му.
Причини
за извършване - незачитане на установения
в страната правов ред, стремеж към
облагодетелстване по неправомерен начин, установени престъпни навици. Съдът на мери, че
подсъдимите
са били мотивирани да извършат кражба от възможността да си набавят средства, без
за това да
им се
налага да полагат обществено - полезен труд или
да извършват действия на разпореждане със свое имущество.В тази насока е установено и че и двете
подсъдими не работят и нямат законоустановени доходи.
При
определяне на наказанието на подсъдимите, съдът прецени степента на обществена опасност
на конкретното деяние около минималната в сравнение с обичайните случаи от този
вид.
От друга страна съдът се съобрази и с обществената
опасност на подсъдимите, като взе предвид :
Смекчаващите отговорността обстоятелства: не особено
висок размер на инкриминираните вещи.
Отегчаващи отговорността оБстоятелства
съдът не констатира доколкото предходната съдимост обуславя и по-тежката
квалификация на деянието и при двете подсъдими.
Изложените
обстоятелства, предвид вида и характера на конкретното деяние,наличието на смегчаващо отговорността обстоятелство и липсата на
отегчаващи такива мотивираха съда да наложи наказания около минималния
предвиден от закона размер,за всяка от подсъдимите а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ по ЕДНА ГОДИНА.
По отношение на подс.С.
съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на същата не е необходимо тя да
бъде изолирана от обществото и с определяне на изпитателен срок ще се постигнат
по - ефективно целите на генералната и специалната превенция. С оглед
изложеното, съдът намери , че следва да отложи изтърпяването на наказанието на подс.С. с изпитателен срок в минимален размер, поради което
и на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на
наказанието на подс. С. с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ
ГОДИНИ.
По отношение на подс.Т. съдът
прецени неприложимостта на разпоредбите на чл.66 ал.1 от НК и определи
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ по ЕДНА ГОДИНА да бъде изтърпяно от подс.Т. при първоначален ОБЩ режим.
Като взе предвид, че деянието, предмет на разглеждане по
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на наказанието наложено с
присъдата по НОХД № 3417/2014г. по описа
на РC-
Варна, съдът намери, че са
налице предпоставки за привеждане в изпълнение на отложеното наказание. Водим
от горното и на осн. чл.68 ал.1 от НК съдът ПРИВЕДЕ в
изпълнение отложеното наказание : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА,
което да бъде изтърпяно от подс.Т. при първоначален ОБЩ режим.
Съдът
възложи направените деловодни разноски на подсъдимте, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3
от НПК.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :