РЕШЕНИЕ
№ 1886
гр. Пловдив, 09.10. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря П.Ш., като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1505 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на Териториална дирекция
„Тракийска” (правоприемник на Митница – Пловдив), представлявана от своя
директор, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт З. Б., срещу решение № 147/25.04.2019 г. на директора на Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на ТД „Тракийска” срещу разпореждане изх. №
С180016-035-0344817/11.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив
за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания
по изпълнително дело № **********/2016г., относно установените публични
вземания на Агенция Митници, Митница – Пловдив по наказателно постановление №
445/04.07.2016г. и наказателно постановление № 310/25.05.2016г.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и
се иска неговата отмяна. Поддържа се, че публичният изпълните необосновано е
счел наличието на основанията по чл.225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на производството по
принудително изпълнение. Сочи се, че всички справки за проучване активите на
длъжника „БТ – ОЙЛ” ЕООД са неактуални към датата на прекратяване на
производството, поради което не следва да се приема че са били приложени всички
възможни способи за събиране на публичното вземане. Иска се присъждане на
сторените в съдебното производство разноски и се прави възражение за
прекомерност на претенцията на другата страна за дължимо юрисконсултско
възнаграждение.
3. Ответникът – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д. П., поддържа становище за
неоснователност на жалбата като изцяло поддържа изложените в оспорения акт
мотиви. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски и
прави възражение за прекомерност на претенцията на другата страна за дължимо
възнаграждение за юрисконсултска защита. 4. Окръжна прокуратура - гр.
Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото
производство, не взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Публичният
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив с разпореждане изх. № С180016-035-0344817/11.12.2018г.
на основание чл.225, ал. 1, т. 4 от
ДОПК, е прекратил производство по
принудително изпълнение по изп. дело №
**********/2016г., образувано срещу длъжника „БТ – ОЙЛ” ЕООД, относно
установените публични вземания на Агенция Митници, Митница – Пловдив по
наказателно постановление № 445/04.07.2016г. и наказателно постановление № 310/25.05.2016г. По изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване
на публичните задължения, установени с посочените изпълнителни основания.
Преди да
прекрати производството публичният изпълнител е извършил проучване за наличието на
имущество и активи, притежавани от дружеството, в резултат на което към месец
април 2017 г. от Службата по вписванията – Пловдив, Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Пловдив, Министерство на земеделието и храните,
Областна дирекция „Земеделие” и община
Първомай е удостоверено, че по отношение на „БТ — ОЙЛ” ЕООД няма регистрирани
сделки с имоти, моторни превозни средства, земеделска и горска техника или
собственост върху земеделски земи в картата на възстановената собственост.
Към административната преписка са приложени справки от
електронни регистри, според които не са намерени кораби, регистрирани на името
на дружеството, а в Регистъра на особените залози не са открити данни,
съответстващи на името/партидата на „БТ — ОЙЛ” ЕООД, както и че на името на
длъжника не са открити вписани въздухоплавателни средства. Според справка за
имуществото на длъжника, актуална към 06.12.2017 г., няма данни за недвижими
имоти по чл. 14 от ЗМДТ, няма данни за декларирани от дружеството пътни
превозни средства, както и данни за декларирани плавателни и въздухоплавателни превозни
средства. Констатациите
на публичния изпълнител за липсата на имущество, годно да послужи за целите на
принудителното изпълнение, са обобщени в справка изх. № С
180016-134-0000933/14.05.18г. за проучено имуществено състояние и категоризация
на задължено лице.
7. Разпореждане изх. № С180016-035-0344817/11.12.2018г. е
оспорено от жалбоподателя пред директора на ТД на НАП – Пловдив, който е
отхвърлил жалбата като е приел, че действията на публичния изпълнител са
правили и законосъобразни. За да подкрепи този извод контролният
административен орган е изтъкнал, че публичният изпълнител е предприел съответните действия за
установяване на имущественото и финансовото състояние на длъжника, извършвайки
в необходимата пълнота съответните справки в публичните регистри относно
осъществяваната икономическа дейност, приходите от тази дейност, движимо и
недвижимо имущество, включително и банкови сметки, притежавани от длъжника. В
допълнение към мотивите на публичния изпълнител ответникът е посочил, че въз
основа на извършена служебна справка в информационните
масиви на НАП е установено, че последните подадени от задълженото лице
декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъка
върху добавената стойност касаят данъчен период 2017 г., което навежда на
извод, че през следващите данъчни периоди „БТ — ОЙЛ” ЕООД не е осъществявало
дейност. Дружеството няма регистрирани фискални устройства. При извършената
справка за наличието на действащи трудови договори е установено, че към датата
13.09.2017 г. е прекратен и последният действащ трудов договор в дружеството.
Всички тези факти в своята съвкупност са квалифицирани като индиция,
че от 01.01.2018 г. дружеството е преустановило дейността си и към датата на
прекратяване на производството длъжникът не притежава имущество, спрямо което
да бъде насочено принудителното изпълнение, поради което публичните вземания се
явяват несъбираеми.
IV. За правото:
8. Според чл.225, ал.1, т.4 от ДОПК
производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява
с разпореждане на публичния изпълнител, когато публичният изпълнител е
преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са
изчерпани. Без съмнение в посочената хипотеза административният орган извършва
преценката си в условията на оперативна самостоятелност, но тази преценка
винаги следва да бъде обоснована и да почива на обективни и актуални данни за
имущественото състояние на длъжника. В случая от доказателствата по делото
безспорно се установява, че тази преценка е базирана на справки за имущественото
състояние на длъжника, които третират периоди през 2017 г. и които по никакъв
начин не могат да се счетат за актуални към датата на прекратяване на
производството. Отделно липсват данни в хода на производството да са извършвани
справки в службите по вписвания на територията на цялата страна, поради което
не може да се приеме за категорична и достоверна информацията, че длъжникът към
настоящия момент не притежава никакво имущество. При това положение необоснован
се явява и изводът, че публичното вземане е несъбираемо. Между страните няма спор, че към настоящия момент вземането
не е погасено по давност и подлежи на принудително събиране. След като не са
осъществени всички процесуални действия, респективно не са ангажирани
доказателства за използване на всички способи за принудително изпълнение,
предвидени в ДОПК, незаконосъобразни се явяват изводите на публичния изпълнител
и ответния административен орган за
наличието на основание по чл. 225, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прекратяване на
производството по принудително изпълнение. Посоченото правно основание
предвижда като единствена предпоставка изчерпване на всички изпълнителни
способи, която както се установи не е налице. Като е прието обратното в
обжалваното решение е постановен неправилен административен акт, който подлежи
на отмяна.
V. За разноските
9. Предвид изхода на делото претенцията на оспорващия за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита е основателно. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 147/25.04.2019
г. на директора на
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив и разпореждане
изх. № С180016-035-0344817/11.12.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични
вземания по изпълнително дело № **********/2016г. в обжалваната част.
ВРЪЩА преписката по изпълнително дело №
**********/2016г. на публичния изпълнител при Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите – Пловдив за продължаване на изпълнителното
производство.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив да заплати на Териториална
дирекция „Тракийска”, сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение
за юрисконсултска защита.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: