О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Маринов
търговско
дело № 1620 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, гр. София, чрез процесуален представител юриск. А. П.срещу Определение № 9878/01.08.2019 г. по гр. дело № 18047/2018 г. по описа на ВРС, с което възражението на жалбоподателя за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – София, на осн. чл. 115, ал.2 от ГПК е оставено без уважение.
В жалбата се излага становище, че постановеното определение е неправилно, тъй като в процесното правоотношение са неприложими, както нормата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, така и тази по чл. 113 от ГПК. На първо място сочи, че специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 от ГПК е изборна и се прилага единствено при изрично позоваване на ищеца, което в случая липсвало.Дори и при позоваване на същата, тя уреждала компетентността при искове от непозволено увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД и не можела да се тълкува разширително. От съдържанието на разпоредбата се установявало, че изключение прави едиснтвено прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, който не касае процесната застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“. Спорът между страните изключвал фигурата на „увредено лице“ по смисъла на чл. 478 , ал. 2 от КЗ. По отношение на специалната подсъдност по чл. 11 от ГПК сочи, че същата е неприложима към ЮЛ, тъй като същите нямат качеството на потребители на застрахователна услуга, което се установявало и от липсата на постоянен и настоящ адрес, които по смисъла на разпоредбата са критерии за избор на компетентния съд.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Сис пропърти инвест“ ЕООД, гр. Варна, представлявано от адв. П. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се отправя искане за потвърждаване на обжалваното определение, като правилно и съобразено с процесуалния закон.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от „СИС ПРОПЪРТИ ИНВЕСТ“ ЕООД, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.СЛИВНИЦА 189, ЕИК *********, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, адрес: гр.София 1504, бул. „Княз Ал.Дондуков“ № 68 иск с правно основание чл. 399 КЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1 250,00 лева с ДДС, част от иск в размер на общо 11 895,07 лева с ДДС, представляваща застрахователно обезщетение за поправка на щетите, нанесени на офис с адрес: София, ул. „Жетварка“ 20 в резултат на настъпил застрахователен риск - проливен дъжд, реализирал се на 18.06.2018 г., покрит по силата на имуществена застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, сключена с ответника по силата на Полица № 0870170030002881, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е предявил иска си пред родово компетентния съд по местонахождение на своето седалище. Същият има качеството на ползвател на застрахователна услуга, но не и на потребител по § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което приложима към процесните правоотношения е разпоредбата на ал. 2 от чл. 115 ГПК. По силата на същата пострадалото лице може да избере да предяви исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застрахователя пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище или по местонастъпване на застрахователното събитие.
Настоящият съдебен състав намира, че посочената норма е ясна и не следва да бъде подлагана на стеснително тълкуване, доколкото в нея не са ограничени исковете по КЗ, които могат да бъдат предявени по правилата на специалната подсъдност, още по-малко се съдържа ограничение, че последната касае единствено преките искове по чл. 432 от ГПК. Макар законодателят да е използвал терминът „увредено лице“, с оглед общата формулировка на исковете, по отношение на които се прилагат правилата на подсъдноста по чл. 115, ал. 2 от ГПК, следва да се приеме, че значението му не съвпада по съдържание с легалната дефиниция, дадена в чл. 478, ал. 2 от КЗ. Използваната законодателна техника цели в категорията „увредено лице“ да включи всички физически или юридически лица, претърпели вреди, които имат искови претенции спрямо застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилисти, като не допуска приложимост на специалната изборна подсъдност в случаите, в които ищци са застрахователите и фондът. Целта на законодателя да разшири приложното поле на изборната компетентност по чл. 115, ал. 2 от ГПК се установява и от факта, че в актуалната редакция от 07.08.2019 г. е заменил изразът „преките искове“ с общата формулировка „Исковете за обезщетение по кодекса на застраховането…“.
Предвид гореизложеното, ищецът е разполагал с правото на избор на местно компетентен съд, пред който да заяви исковата си претенция, като е упражнил своето правомощие своевременно и в съответствие с разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, поради което възражението за местна неподсъдност на ответника се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Постановеното в посочения смисъл обжалвано определение е правилно като постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, поради което подлежи на потвърждаване.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9878/01.08.2019 г. по гр. дело № 18047/2018 г. по описа на ВРС, в частта, с която възражението на жалбоподателя за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – София, на осн. чл. 115, ал.2 от ГПК е оставено без уважение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.