№ 460
гр. Русе, 03.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201138 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Топлофикация Русе“ АД против Наказателно
постановление /НП/ № Р-10-309/28.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на
Комисията по финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност“, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, предл.
първо от ЗППЦК е наложена административна имуществена санкция в размер на 5000
лева за нарушение на чл. 100о1, ал. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 3 във вр. с ал.
1, изр. първо, предл. второ от ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
В жалбата са инвокирани оплаквания за несъответствие на възприетите от
административните органи фактически положения с обeктивната действителност,
както и за некоректно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че
се касае за маловажно нарушение предвид обстоятелството, че нарушението, във
връзка с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател се явява първо за дружеството, както и че „Топлофикация
Плевен“ ЕАД в качеството си на дружество-майка е представила обобщена
информация, включваща и изисканата информация спрямо „Топлофикация Русе“ АД,
1
доколкото последното се явява дъщерно дружество на „Топлофикация Плевен“ ЕАД.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител. Представя се молба от процесулания представител на дружеството-
жалбоподател, с която се доразвиват наведените в жалбата съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Слави Налбантов, който пледира за неоснователност на жалбата и моли
оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Развива подробни съображения в писмен вид и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН при потвърждаване
на НП.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от НП е бил връчен на
представител на дружеството на 10.05.2021 г., а жалбата е подадена на 17.05.2021 г.,
касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„Топлофикация Русе“ АД е публично дружество, вписано под № РГ-05-1602 в
регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1,
т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), и като такова е адресат на
разпоредбите на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
В хода на документна проверка от служители на КФН на дейността на
дружеството е установено, че към 01.10.2020 г. дружеството не е представило на
обществеността публично уведомление за финансовото си състояние за първото
2
тримесечие на 2020 г. чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга
медия. Едва на 09.11.2020 г. „Топлофикация Русе“ АД е предоставило тримесечен
финансов отчет за дейността си през първото тримесечие на 2020 г. чрез интернет
портал, достъпен на адрес http://www.x3news.com.
Така допуснатото нарушение е установено преди 04.11.2020 г. по време на
осъществена документална проверка от служител на длъжност „старши експерт“ в
отдел „Надзор на публичните дружества, емитенти на ценни книги и дружества със
специална цел“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ , управление „Надзор
на инвестиционната дейност“ на КФН. На тази дата била изпратена покана до
законните представители на дружеството за явяване в КФН за съставяне на АУАН за
констатираното нарушение.
След установяване на така описаните обстоятелства и след извършена проверка
в интернет портала и след като се убедил, че до 30.09.2020 г. от жалбоподателя не е
представен на обществеността публично уведомление за финансовото си състояние за
първото тримесечие на 2020 г., актосъставителят приел, че дружеството-жалбоподател
е извършило нарушение на чл. чл. 100о1, ал. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 3
във вр. с ал. 1, изр. първо, предл. второ от ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП,
тъй като не е публикувало публично уведомление за първото тримесечие на 2020 г. в
избрания интернет портал в законоустановения срок – до 30.09.2020 г. включително, а
след изтичане на срока на 09.11.2020 г. В акта е прието, че нарушението е извършено
на 01.10.2020 г. в гр. Русе.
В тази връзка бил съставен и АУАН № Р-06-822/13.11.2020 г., в присъствие на
упълномощен представител на нарушителя и на двама свидетели, което се
удостоверява от техните подписи. На датата на съставяне на АУАН-а, препис от същия
е връчен на пълномощника, като в акта същият е отбелязъл, че в рамките на тридневен
срок ще изложи възражения срещу него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
дружеството-жалбоподател е депозирало подробни възражения, в които е посочило, че
предвид обстоятелството, че „Топлофикация Русе“ АД се явява дъщерно дружество
спрямо „Топлофикация Плевен“ ЕАД, то последното дружество е представило
публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние за първото
тримесичие на 2020 г., в което са включени и данните за „Топлофикация Русе“ АД.
Въз основа на АУАН № Р-06-822/13.11.2020 г. било издадено и оспореното
наказателното постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, предл. първо от ЗППЦК е наложена
административна имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.
3
100о1, ал. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 3 във вр. с ал. 1, изр. първо, предл.
второ от ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № Р-06-822/13.11.2020 г., НП № Р-10-309/28.07.2021 г.,
пълномощно на Тянко Георгиев, писмо с изх. № РГ-05-1602-15/04.11.2020 г., ведно с
извадка от електронна поща, удостоверяваща изпращането и получаването на писмото,
възражение от дружеството-жалбоподател, разпечатка от електронния портал
http://www.x3news.com, удостоверяваща датата на представения пред обществеността
тримесечен консолидиран отчет на „Топлофикация Русе“ АД за първо тримесечие на
2020 г.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка о начина,
възприет от съда.
От горепосочените писмени доказателства се установява датата на публикуване
на информацията в интернет портала /тоест предоставянето пред обществеността/,
което и не се оспорва от жалбоподателя.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 221, ал. 1 от ЗППЦК АУАН-ите по чл. 221 и чл. 221а следва да се
съставят от длъжностни лица, упълномощени от заместник-председателя на КФН, а
НП се издават от заместник-преседателя на КФН. Видно от посоченото актът, с който е
установено процесното нарушение е съставен от компетентен служител на КФН,
доколкото същият е оправомощен по силата на Заповед № 3-249/20.10.2020 г.,
издадена от заместник-председателя на КФН, а обжалваното НП е издадено от
компетентен АНО – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор
на инвестиционната дейност“.
4
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението на разпоредбата на чл. 100о1, ал. 2 във вр.
с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 3 във вр. с ал. 1, изр. първо, предл. второ от ЗППЦК във
вр. с § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
Разпоредбата на чл. 100о1, ал. 2 от ЗППЦК въвежда задължение за емитента,
който изготвя консолидиран финансов отчет, да разкрива публично уведомление на
консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на първо,
трето и четвърто тримесечие, което следва да се осъществи чрез предоставянето на
информацията на комисията и на обществеността /чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК/.
Съдържанието на уведомлението е уредено в чл. 100о1, ал. 4 от ЗППЦК. Като
алтернативен способ за предоставяне на регулирана информация е предвидено
представянето на тримесечен консолидиран финансов отчет в срок до 30 дни от края на
първо, трето и четвърто тримесечие /чл. 100о1, ал. 7 от ЗППЦК/ със съдържанието по
чл. 100о, ал. 4 от ЗППЦК и при съответно прилагане на чл. 100о, ал. 2, 5, 6 и 7 от
ЗППЦК.
Съгласно § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП през 2020 г. горепосочените срокове са
удължени до 30.09.2020 г.
Видно от гореизложеното дружеството-жалбоподател, в качеството му на
публично дружество вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН като емитент на
емисия облигации, е следвало да предостави на обществеността – чрез публикуване в
специализиран интернет портал, уведомление за финансовото си състояние през
5
първото тримесечие на 2020 г. най-къно до 30.09.2020 г., включително. По делото се
установи, че „Топлофикация Русе“ АД е изпълнила задължението си на 09.11.2020 г. –
повече от месец след изтичане на нормативно предвидения срок. В тази насока съдът
счита, че по безспорен начин се установи, че дружеството-жалбоподател е извършило
нарушение на разпоредбата на чл. 100о1, ал. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 3
във вр. с ал. 1, изр. първо, предл. второ от ЗППЦК, доколкото не е представило
изисканата информация до 30.09.2020 г. включително. Нарушението, във връзка с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, е формално, на просто извършване, доколкото в състава му не се
предвижда настъпването на съставомерни вредни последици. Извършено е чрез
бездействието на емитента в срока, в който е следвало да изпълни задължението си за
публично разкриване на информацията чрез представянето пред обществеността.
Датата на нарушението е 01.10.2020 г. – първият ден следващ изтичането на
удължения с § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП 60 дневен срок, в който въззивникът, като не
представил тримесечен консолидиран финансов, е бил длъжен да представи публично
уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние.
Съдът счита за неоснователно направеното от въззивникът възражение, че
същият е изпълнил задължението си, доколкото „Топлофикация Плевен“ ЕАД, в
качеството си на дружество-майка на „Топлофикация Русе“ АД е представила
публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние за първото
тримесичие на 2020 г., в което са включени и данните за „Топлофикация Русе“ АД.
Касае се за различни задължения на различни субекти, като изпълнението на
задължението на „Топлофикация Плевен“ ЕАД не може да санира осъществения
пропуск от „Топлофикация Русе“ АД. Възприемане на посоченото е в противовес на
целта на нарушената норма, а именно да опази интереса на облигационерите и
акционерите да са навременно информирани за финансовото състояние на публичното
дружество.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, то субективната съставомерност на нарушението не следва да се обсъжда,
като са неотносими и всички възражения в жалбата за липса на виновно поведение.
Съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, поради изключителната важност на обществените отношения, регулирани от
ЗППЦК, свързани със сигурността на търговията с ценни книжа и защита на
инвеститорите в публични дружества, предлагащи ценни книжа, включително чрез
създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар,
създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов
пазар, поддържане на стабилност и на обществено доверие в капиталовия пазар /чл. 1,
6
ал. 2 от ЗППЦК/. В тази насока следва да се посочи, че в процесния случай не се
констатираха многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи
обстоятелства. Точно обратното, допуснатото от дружеството-жалбоподател
закъснение не е незначително – въззивникът е представил пред обществеността
публично уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2020 г.
повече от месец след изтичане на законно предвидения срок, в който е следвало да го
представи. Съдът акцентира, че това просрочие е осъществено независимо, че срокът е
бил удължен с повече от три месеца по силата на § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП. Както се
посочи и по-горе процесното нарушение е формално, поради което е без значение
обстоятелството, дали от същото са настъпили вредни последици. С оглед изложеното
съдът счита, че извършеното съставлява нарушение, разкриващо типична обществена
опасност за нарушенията от този вид, като при индивидуализацията на наказанието е
било отчетено единственото смекчаващо вината обстоятелство - че процесното
нарушение се явява първо за дружеството-жалбоподател.
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 221, ал. 8, т.
3, предл. първо от ЗППЦК, предвиждаща за първо нарушение на разпоредбата на чл.
100о1 от ЗППЦК, осъществено от юридическо лице, административна имуществена
санкция в размер от 5000 до 10000 лева. Видно от посоченото на дружествто-
жалбоподател е наложено наказание в предвидения от закона минимален размер, а
именно 5000 лева, поради което и доколкото административното наказание съответства
на характера и тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с целите, визирани
в ЗАНН, не са налице основания за промяната му.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно, издадено в съответествие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед на изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния
представител на КФН за присъждане на юрсиконсултско възнаграждение на
наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. По делото като
представител на КФН в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт, като
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа
на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 120 лева. Съдът намира, че в случая
производството не е с особена правна и фактическа сложност и е проведено в едно
съдебно заседание, поради което и на основание чл. 63, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗАНН на
КФН следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80
7
лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-309/28.07.2021 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията по финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на „Топлофикация Русе“
АД на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, предл. първо от ЗППЦК е наложена
административна имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.
100о1, ал. 2 във вр. с ал. 4 във вр. с чл. 100т, ал. 3 във вр. с ал. 1, изр. първо, предл.
второ от ЗППЦК във вр. с § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, ул. „Тец Изток“ № 1 да заплати на Комисията за финансов надзор
сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8