№ 8685
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110118701 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 432, ал.1 КЗ-2015 г. за сумата 2500 лв., ведно със
законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие до окончателното й
изплащане-обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” съгласно издадена от ответника за л.а. Мицубиши „Спейс рънър“, с рег.
№ СМ **** АН, застрахователна полица №BG/03/117000569575 валидна за периода
16.02.2017г.-15.02.2018г. за имуществени вреди-разходи за ремонт на лек автомобил
„Хюндай Елантра“, с ДК № *** Н 733, вследствие на пътно-транспортно произшествие
(ПТП), настъпило на 20.04.2017 г., София на ул. „Банско шосе“ на кръстовището с ул.
„Земеделска“.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2017 г. на посочените дата и място настъпило
ПТП по вина на водача на л.а. Мицубиши „Спейс рънър“. За процесното ПТП е съставен
Протокол от 21.04.2017 г. Посочено е, че в следствие на удара върху собственото на ищец
МПС са нанесени множество увреждания, като ищецът е завел щета в ответното дружество с
№ 471017171703098, но ответникът е отказал да заплати обезщетение, с което обосновава
интереса си от предявяване на иска. Претендира разноски за производството.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва изцяло предявения иск. Потвърждава, че е налице валидно сключена
гражданска отговорност по отношение на л.а. Мицубиши „Спейс рънър“. Оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорен е и размерът на причинените вреди.
Прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихви, като отделно от това
заявява, че вземането за лихви, възникващо при заплащане на застрахователно обезщетение
при тотална щета на автомобила възниква след представяне на документ за дерегистрация
на МПС-то като условие за плащане на обезщетението. Претендира разноски.
В проведеното ОСЗ на 11.07.2022 г. е допуснато увеличение на предявения иск на
основание чл. 214 ГПК, като същият следва се счита предявен за сумата от 3 325 лева.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на иска с правно основание чл. 432 КЗ, в тежест на ищцовата страна е
да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1)
1
настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитиеПТП; 2)
отговорността на застрахования водач за причиняване на процесното ПТП съобразно
фактическия състав на чл.45 ЗЗД: деяние, вреда за ищеца, причинна връзка,
противоправност и вина; 3) описаните в исковата молба вреди; 4) наличието на сключен от
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по посочената в исковата молба полица, със застрахователно покритие
към датата на процесното ПТП, по силата на който ответното дружество се е задължило да
застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че ответното дружество е застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно посочената в исковата
молба застрахователна полица, както и че ищецът е изпълнил задължението си по чл.380,
ал.1 КЗ за уведомяване на ответното дружество.
От събраните в хода на производството писмени доказателства и изслушаната
съдебно автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 20.04.2017 г. в гр.
София, водач на МПС „Мицубиши Спейс Рънър“, с рег. № СМ **** АН, се е движел по ул.
„Банско шосе“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към гр. Банкя. По същото време и
в същата посока пред него се е движел и водачът на МПС „Хюндай Елантра“, рег. №
***Н735. По ул. „Банско шосе“ в обратна посока от гр. Банкя към гр. София се е движел и
водачът на МПС „Хюндай Соната“, с рег. № СА 7551 ВМ. Движението на автомобилите се
осъществявало по път с предимство обозначен с пътен знак Б3 от ЗДвП, в тъмната част на
денонощието, на прав пътен участък, предназначен за двупосочно движение, със суха
асфалтова настилка. Около 23:30 часа достигайки кръстовището на ул. „Банско шосе“,
водачът на МПС „Хюндай Елантра“ предприел спиране, за да пропусне насрещно
преминаващия МПС „Хюндай Соната“ и да извърши маневра на ляв завой към ул.
„Земеделска“ в посока към кв. „Филиповци“. Водачът на МПС „Мицубиши Спейс Рънър“ в
процес на застигане с предната габаритна част на автомобила реализира удар в задната
габаритна част на МПС „Хюндай Елантра“. Вследствие реализирани удар и поетата
кинетична енергия МПС „Хюндай Елантра“ се измества в посока напред и наляво, като
навлиза в лентата за насрещно движение, където реализира удар в насрещно движещия се
МПС „Хюндай Соната“.
По делото е изискано от СДВР отдел пътна полиция заверено копие на
административно-наказателна преписка, каквото е представено. От влязлото в сила
наказателно постановление на 06.10.2017 г., се установява, че водачът /Марияна Златкова
Кирилова/ на л.а. „Мицубиши Спейс Рънър“, с рег. № СМ **** АН, е санкциониран за това,
че не е управлявал МПС със скорост, съобразена с атмосферни условия, релеф, условия на
видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спре предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението. Към преписката е приложен и АУАН,
ведно с декларациите към него. В декларацията Марияна Златкова Кирилова е признала
вината си. С оглед изложеното съдът намира че се установи противоправност в поведението
на водача на МПС„Мицубиши Спейс Рънър“, с рег. № СМ **** АН, изразяваща се в това, че
водачът се е движел с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, поради което не е
могъл да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасна за движението –
нарушение по чл. 20, ал.2 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. В случая, настъпването на ПТП се дължи на
това, че водачът на МПС„Мицубиши Спейс Рънър“, с рег. № СМ **** АН, не е видял, че
автомобилът пред него ще извършва маневра и го е ударил отзад.
С оглед изложеното и предвид наказателното постановление, в което е обективирано
2
посоченото нарушение, за което водачът е наказан, съдът намира, че поведението на водача
на МПС„Мицубиши Спейс Рънър“, с рег. № СМ **** АН е в противоречие с предписаното в
цитираните норми поведение и е противоправно. Презумпцията за виновност по чл. 45 от
ЗЗД в случая не е оборена. Поради изложеното съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От заключението на вещото лице става ясно, че щетите по увреденото МПС „Хюндай
Елантра“ се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че водачът
му не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Според експерта
към дата на ПТП стойността на нанесените на процесното МПС щети възлиза на сумата от
5 241,92 лева, а действителната стойност на МПС към същата дата е 4 400 лева, поради
което и е налице тотална щета. Вещото лице е дало заключение, че при наличието на
тотална щета, размерът на обезщетението за щетите възлиза на 3 300 лева, а с включени
ликвидационни разноски – 3 325 лева.
Както бе посочено по-горе първоначално искът е бил предявен за сумата от 2 500
лева, като впоследствие размерът е увеличен, което е допуснато на основание чл. 214 ГПК и
искът се счита предявен за сумата от 3 325 лева. Действително ищецът е увеличил размера
на предявения иск за посочената сума, която обаче представлява сбор от обезщетението и
ликвидационните разноски. В случая липсват доказателства и твърдения, ищецът да е
извършил такива разноски, поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 3 300
лева, а за разликата над тази сума следва да се отхвърли като недоказан.
С оглед частичната основателност на главния иск, следва да бъде разгледано
своевременно наведеното възражение за давност от страна на ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 378, ал. 2 КЗ правата и задълженията по застрахователния договор по
застраховки "Живот", "Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка
със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие. В случая застрахователното събитие е
настъпило на 20.04.2017 г., а исковата молба е предявена на 07.04.2022 г., т.е. преди
изтичане на 5 години от датата на настъпване на застрахователното събитие, поради което и
възражението на ответника е неоснователно.
Ищецът е претендирал и присъждане на законна лихва върху сумата от датата на
настъпване на застрахователното събитие – 20.04.2017 г. до окончателно изплащане. На
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ съдът намира, че ответникът е
изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок за определяне и изплащане на
обезщетение, който тримесечен срок е започнал да тече от датата на извънсъдебната
претенция – 26.04.2017 г., и е изтекъл на 26.07.2017 г., поради което и най-ранната дата, от
която може да се претендира лихва е 27.07.2017 г. и същата следва да бъде присъдена от
тази дата.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая ищецът е бил в забава по
смисъл на чл. 380, ал. 3 КЗ, тъй като не е предоставил банкова сметка за заплащане на
застрахователното обезщетение. Посочената хипотеза на забава на кредитора не намира
приложение в случаите, когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на
увреденото лице, включително в съдебното производство по чл. 432, ал. 1 КЗ. Забава на
кредитора е налице само ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на
непосочване от увредения на банкова сметка. В настоящия случай ответникът не е
ангажирал доказателства, от които да се установява по несъмнен начин, че се е произнесъл
по претенцията на ищеца в срока по чл. 497, ал. 1 КЗ като е определил конкретен размер на
застрахователното обезщетение, но последното е останало незаплатено само поради липсата
на представена от ищеца банкова сметка.
Следва да бъде разгледано възражението за давност по отношение на акцесорната
претенция. Както бе посочено по-горе лихва може да се претендира от 27.07.2017 г.
Исковата молба е предявена на 07.04.2022 г. и съответно към този момент част от
3
претенцията за лихва е погасена по давност. Непогасената такава датира от 07.04.2019 г.
/три години назад от предявяване на исковата молба/, поради което и следва да се присъди
от тази дата.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че предявеният иск следва да бъде
уважен за сумата от 3 300 лева, ведно със законната лихва от 07.04.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането, а за горницата над 3 300 лева, както и за присъждане на лихва от
20.04.2017 г. (дата на застрахователно събитие) до 06.04.2019 г. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на разноските по делото.
В полза на процесуалния представител на ищеца, предвид представеното
пълномощно /л.11/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 459,27 лв., съразмерно на уважената част от иска,
изчислено върху заявената претенция въз основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (редакция от ДВ. бр.43 от 8 Юни 2010 г.), действаща към
момента на заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска е в размер на 462,75 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 200 лв. за САТЕ. Заявил е и претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в минималния
нормативно предвиден размер от 100 лв., съобразявайки обема на извършените от
юрисконсулта действия по защитата, както и това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се дължат разноски в размер на 2,25 лева.
Ответникът следва да заплати в полза на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
сумата от 330,50 за държавна такса, дължима върху уважената част от иска и за експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.......“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, представлявано от Н.Д.Ч. и Т.И.И., да заплати на ВЛ. Г. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 3 300 лв., ведно със законната лихва от
07.04.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
имуществени вреди-разходи за ремонт на лек автомобил „Хюндай Елантра“, с ДК № *** Н
733, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 20.04.2017 г.,
София на ул. „Банско шосе“ на кръстовището с ул. „Земеделска“, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 3 300 лева до пълния претендиран размер от 3 325 лева, както и за лихва за
периода от 20.04.2017 г. до 06.04.2019 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.......“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Д.Ч. и Т.И.И., да заплати на адвокат М. М. от
САК, със съдебен адрес гр. София, ж.к. „Младост 3“ блок 303А, ет.5, офис 21, на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 459,27 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ВЛ. Г. Г., ЕГН ********** , да заплати на ЗАД „Б.......“ ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Д.Ч. и
Т.И.И., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2,25 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.......“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Н.Д.Ч. и Т.И.И., да заплати по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, 330,50 лева за държавна такса, дължима върху
уважената част от иска и за експертиза.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5