№ 661
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина С.
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503094 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗД Евроинс“ АД
срещу решение № 262882/ 02.09.2022г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по
гр.д. № 16821/19г. в частта, в която са уважени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от по 100 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди за всеки един от ищците С. С. Х. и С. Р. Х..
Жалбоподателят счита за неправилни, недоказани и необосновани
изводите на съда за наличието на силна духовна връзка между починалия А.
П. и ищците. Събраните доказателства сочат на противното. Необосновано
са кредитирани показанията на свидетелите на ищеца без да става ясно кои
писмени доказателства ги подкрепят. Неправилно не са кредитирани
показанията на свидетеля П. П. и е прието, че тя е заинтересувана от изхода
на спора. Нейните показания се подкрепят изцяло от тези на свидетеля Ц. Г..
По делото е представен препис от домовата книга от последния адрес на
починалия, но това доказателство не е взето предвид. От него се установява,
че от 2003г. до 2018г. ищецът С. Х. не е живяла на същия адрес, на който е
живял А. П.. Показанията на Ц. Г. и П. П. сочат същия факт. Ищецът С. Х. не
е живяла повече от 13 години с починалия на съпружески начала. Затова не
1
може да се приеме изводът на съда за особена близост, от която са се
породили морални болки и страдания за ищците. Отношенията между тя и
починалия са приключили през 2005г. Определеното обезщетение като размер
е прекомерно завишено и не отговаря на принципа на справедливостта в чл.52
от ЗЗД. Въззивникът оспорва иска за присъдената лихва, такси и разноски.
Затова моли въззивни съд да отмени решението в обжалваните части .
Претендира разноски.
Ищците С. Х. и С. Х. в депозиран писмен отговор и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Молят
първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната част. Считат
жалбата за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.432, ал.1 и чл.497, ал.1от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава. В
исковата молба ищците С. Х. и С. Х. твърдят, че на 12.08.2018г. около 14.20ч.
на път II-15/ с. Борован- с . Алтимир/ в участъка при км.38, водачът С. И. Р.
при управление на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** е
предприел маневра „изпреварване“ и поради скорост по- висока от
допустимата за пътния участък е навлязъл в лентата за насрещно движение в
посока с. Борован. Поради тези свои действия е реализирал удар с
движещият се в тази лента лек автомобил „Хюндай Соната“ с рег. №
********, управляван от А. Ц. П.. В резултат от удара последният е получил
травми несъвместими с живота й е починал. По отношение на С. Р. е
образувано досъдебно производство, внесен е обвинителен акт в съда и с
присъда № 24/16.10.2019г. по нохд № 290/19г. на ОС-Враца е признат за
виновен за станалото ПТП. Ищецът С. Х. е живяла дълги години съвместно с
починалия на съпружески начала като двамата са споделяли всичко един с
друг, подкрепяли са се, живеели са трайно в разбирателство и любов.
Изградили са свой дом, който са изпълнили с топлина и семеен уют. С. Х. е
съкрушена от смъртта на А. П., изпаднала е в емоционална бездна и със сълзи
на очи споделя как е научила за случилото се. Тя е разчитала на починалия в
добро и лошо. Той е бил изключително деен и отзивчив като личност. Винаги
2
са се изслушвали и са споделяли ежедневието си. Ищецът С. Х. е започнала
да страда от депресивни състояния на съзнанието, често е меланхолична, не
може да спи спокойно нощем, което води до проявата на обща, константна
физическа отпадналост и умора. Тя е измъчвана постоянно от липсата на А.
П., станала е затворена в себе си. Преди смъртта му тя е била общителна,
позитивно настроена. Ищецът С. Х. е приемала починалия като човекът,
който й е дал безрезервна любов и всеотдайните си грижи, който могат да се
нарекат „бащини“, макар да не й е бил биологичен баща. Двамата са градили
в продължение на десетилетия дълбока връзка като между родител и дете,
имало е привързаност между двамата. С. Х. е дълбоко разтърсена от
настъпилата смърт на човека, който заедно с майка й и е помогнал да израсне
и да се изгради като характер, давал й е съвети, помагал й е да учи. А. П. се
е грижел й за дъщерята на С. Х.. Загубата му се е отразила върху съзнанието
и живота й. Започнала е да изпитва депресивни състояния, социалните й
контакти са се променили, затворила се е в себе си. Между тримата е
съществувала привързаност. Отправили са застрахователна претенция пред
ответното дружество на 10.10.2019г. като са представили доказателства.
Застрахователят е изискал допълнителни документи, които са му били
предоставени, но въпреки това е отказал да определи и им изплати
обезщетение за неимуществени вреди. Затова молят съда да осъди
ответника да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
150 000 лв. за всяка една от ищците, в едно със законната лихва от
30.11.2019г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. №
********. Оспорва, механизма на ПТП, вината на водача на МПС, чиято
гражданска отговорност е застраховал. Прави възражение за съпричиняване
на вредите от страна на починалия А. П., защото е нарушил чл.137а от
ЗДвП. Счита, че не следва да се вземе предвид приложената към исковата
молба присъда, тъй като не е влязла в сила. Оспорва наличието на
неимуществени вреди за ищците. Позовава се на ТР № 1/2016 на ОСГТК на
ВКС и счита, че между тях и починалия не е имало особено близка духовна
връзка и действително претърпени от смъртта му сериозни морални вреди.
Счита претендирания размер на обезщетения за прекомерно завишен.
3
Безспорно е, че 12.08.2018г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол с пострадали лица от
11.09.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие от 12.08.2018г. и
фотоалбум.
Не се спори, че за лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към
датата на ПТП.
Не е спорно, че с влязла в сила присъда, постановена по нохд. №
290/19г. на ОС- Враца водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, е признат за виновен за настъпилото на 12.08.2018г. ПТП, при
което е причинил смъртта на А. Ц. П..
Безспорно е, че ищците са отправили извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от
застрахователя на 10.10.2019г. С писмо от 21.10.2019г. той е поискал
представянето на нови документи, а с писмо от 22.11.2019г. им е отказал
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице лекар и автоексперт, която е
установила механизма на ПТП, причините за неговото настъпване,
възможността за предотвратяването му, в коя лента за движение е настъпило,
скоростта на движение на двата автомобила, травматичните увреждания,
получени от А. П., довели до неговата смърт. Според експертите, той е
пътувал с поставен предпазен колан.
Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и
безпристрастно, основаващо се на научните правила.
Ответникът във връзка с направените възражения е представил книга
на собствениците, заведена на 15.09.2009г., списъци на живущите в бл.15,
вх.Б за периода 2003г.-2018г., както и писмени доказателства за заплатени
разходи във връзка с погребението на А. П. от свидетеля П. П.. Съдът счита за
неотносима към спора квитанция, издадена от ЦСМ- гр. Враца, тъй като
същата е издадена 07.09.2018г. и се отнася до превоз на болен, но не и до
погребението на А. П..
4
Ищците са представили писмени доказателства, свързани с
погребението на А. П..
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. Р. е очевидец на произшествието, станало през 2018г.,
тъй като е бил водач на лек автомобил „Тойота Корола“, но не си спомня
нищо за катастрофата и как е настъпила. Заявява само, че е пътувал със
съпругата си, която е починала на място при ПТП. Управлявал е автомобила
с нормална скорост, сочи мястото, на което е станал пътния инцидент, както
и в коя част на денонощието е станал.
Свидетелят Т. е племенница на ищеца С. Х. и братовчедка на С. Х. и
желае да свидетелства. Тя депозира показания за болките и страданията,
които са изпитвали ищците от смъртта на А. П., от кога са живеели заедно и
къде.
Свидетелят Г. заявява, че е племенник на А. П.. Познава ищците и
знае, че те и вуйчо му са живеели заедно в гр. Стара Загора, а след това са се
преместили в гр. София, както и че са живеели заедно до 2005г. Но
отношенията между А. и С. са останали приятелски, както и между него и С..
Не знае как ПТП се е отразило на ищците. След 2005г. са се събирали заедно
на празници. Разходите за погребението на А. П. са покрити от майка му,
баба му и дядо му.
Свидетелят В. А. е познавал А. П. от 1966г. и споделя своите
възприятия относно неговия живот, от кога са заживели заедно със ищците
като семейство и че това е било първо в гр. Стара Загора през 1984-1985г., а
след това и в гр. София. С. Х. и А. П. са живеели заедно в неговия апартамент
в бл.15 до смъртта му. През 2018г. свидетелят и А. П. са ходили до гр.
Пловдив, за да купят кола за С., която е била записана на името на
починалия. Свидетелят е бил на погребението на последния. На него са
присъствали и ищците, както и А., дъщерята на С. Х..
Свидетелят П. П. е сестра на А. П.. Тя излага, че С. и брат й са живеели
са семейни начала до 2005г. Първо са живеели в гр. Стара Загора, а след това
са се преместили в гр. София в края на 2001г. Свидетелят е ходила при тях на
гости само три пъти. Той много е обичал С. и нейната дъщеря А.. В гр.
София С. и С. са живели в жилището на А. П. в кв. „Хаджи Димитър“, бл.15
5
до 2005г., а след това той е живеел сам в него. Свидетелят е организирала
погребението от гр. Враца и това в гр. София. Тя, двама братовчеди и С. са
ходили до фирма Аскони. Не е видяла С. Х. на погребението. Братът на
свидетеля е бил военен и го е посещавала само три пъти. След това е била на
абитуриентския бал на С., на сватбата й и на едно събиране на брат й. С. и А.
са били в приятелски отношения след 2005г. заради С. и А.. А. го е приемала
като дядо. Брат й е държал много на С.. Не е виждала ищците от
погребението, а С. Х. от преди това. Свидетелят знае за закупуване на кола
като брат й е взел пари от съпругът на С.. Затова са отишли са в гр. Пловдив
заедно с В.. Свидетелят споделя и други възприети от нея обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Не
кредитира показанията на свидетелите Г. и П. в частта, в която твърдят, че С.
Х. и А. П. са се разделили в края на 2005г., тъй като има противоречие в
показанията им- от една страна те са запазили приятелски отношения, но от
друга страна А. П. е имал връзка с друга жена. Показанията на свидетеля П.
П. са вътрешно противоречиви, доколкото в частта, в която се отнася до
фактическото съжителство между ищеца С. Х. и починалия А. П.. В тази
част те не са достоверни и противоречат на останалите събрани свидетелски
показания. Показанията на свидетеля Т. съдът възприема при условията на
чл.172 от ГПК поради близката й родствена връзка с ищците, но ги счита за
убедителни и достоверни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100
000лв. за всяка една от ищците. Решението е влязло в сила в частта, в която
исковете са отхвърлени по пълните им предявени размери.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е са обекти и субективно
съедини искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ за присъждане на лихва за
забава.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
6
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищците са отправили писмена
претенция към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и в
него той им е отказал да определи и изплати обезщетение. С оглед на това
следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
7
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег. № ******** е била застрахована при
ответника- застраховател. Застраховката е била валидна към момента на
настъпване на произшествието. По делото не се спори относно механизма
му, вината на водача на лекия автомобил. Срещу застрахования водач има
влязла в сила присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за
съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. С оглед на това и
на изяснените причини за настъпване на ПТП, следва да се приеме, че са
настъпили предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради
което застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на това дали за ищците са
настъпили неимуществени вреди и по размера на обезщетенията, които да
ги репарират.
По иска на С. Х..
Тя извежда своето субективно материално право от факта на
фактическо съжителство с починалия А. П.. ППВС 5/24.11.1969г. включва в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при
смърт и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия.
Тези отношения се считат за изпълнени със същата емоционалност, както и
отношенията между съпрузи. За да установи факта на фактическо
съжителство и как смъртта на починалия й се е отразила ищецът С. Х. е
ангажирала гласни доказателства. От показанията и на двете групи разпитани
свидетели се установява еднозначно, че те са имали такова съжителство от
1985г.- до 12.08. 2018г., което я определя като правоимащо лице да получи
обезщетение поради болките и страданията, които са били предизвикани от
смъртта му.
Пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е
застрахователят, застраховал гражданската отговорност на деликвента.
Настъпил е покрит риск, който ангажира неговата отговорност.
Установено е по делото, че ищецът С. Х. и А. П. са имали дълга връзка
8
във фактическо съжителство като семейство, имали са общ дом
първоначално в гр. Стара Загора, а след това и в гр. София. Те са отглеждали
детето С. Х.. С. Х. е приела тежко смъртта на А. П., с който са споделяли
живота си. Липсата на правна обвързаност между тях не игнорира и не
намалява по интензитет чувствата, които са споделяли, както и тези,
породени у С. Х. от смъртта на А. П.. Отношенията, които се установяват
между фактически съжителстващи мъж и жена, са такива на привързаност,
обич, разбирателство и подкрепа. Те обичайно изпълват и връзката между
съпрузи. Фактът на фактическо съжителство, установен от събраните гласни
доказателства, не се опровергава и от събраните писмени документи,
представени от ответника. Книгата на собствениците няма характер на книга
на етажната собственост по смисъла на чл.7 от ЗУЕС. Представеното копие от
Книга на собствениците- заглавна страница и тази за ап.24, на който е бил
собственик А. П., изисква вписване и посочване само на собствениците на
недвижими имоти в етажната собственост. В нея не се изисква посочването
на останалите обитатели в жилището. От представените списъци на
живущите в бл.15, вх. Б за 2004-2005г. се установява, че в ап.24 са живели
двама човека. В този за 2006г. няма посочен номер на апартамент, за да се
направи извод за това, в този, собственост на починалия, колко човека са
живели. Макар, че за останалите години е отразено, че в ап.24 е имало един
живущ, това не може да доведе до извод за преустановяване на фактическото
съжителство между С. Х. и А. П.. Следва да се посочи, че в списъка за
събираните такси за 2018г. има поставени подписи за заплатени такива за
ап.24 и след месец август 2018г. Съдът кредитира изцяло показанията на св.
В. А., които са ясни и убедителни, както и тези на св. Т.. Заплащането на
разходите за погребението на починалия от свидетелят П.П., негова сестра, не
може да разколебае изводът за фактическо съжителство между С. Х. и А. П.
след 2005г. до смъртта му. От събраните доказателства се установява, че
разходи във връзка с погребението му са направени и от ищеца С. Х., поради
което съдът счита, че и двете/свидетелят П. и Сл. Х./ са извършвали разходи
във връзка с него.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
9
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания, както и в какви отношения е бил с починалия близък. В тежест на
ищеца С. Х. е да установи, че е живяла на семейна начала с А. П., че връзката
между тях е била като между съпрузи, поради което смъртта му й е
причинила болки и страдания, които да бъдат възмездени. С оглед на
изложеното по- горе въззивният съд счита, че справедливото обезщетение,
което да репарира болките и страданията на С. Х., които й е причинила
смъртта на А. П. са 100 000лв.
По иска на С. Х..
Ищецът извежда своето субективно материално право от факта, че
починалият А. П. я е отгледал от ранна възраст и е бил като неин родител. В
тази връзка съдът следва да съобрази ПП на ВС № 4/25.05.1961г., ПП на ВС
№ 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение на въпроса относно кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Сред тях са и
детето, което е отглеждано от починалия, тъй като между тях възникват
отношения на привързаност един към друг, те съставляват една семейна
общност. Отглежданото дете получава обич и поддържка от отглеждащия
го. Последният го е възпитавал и полагал грижи за него. На основание
чл.154 от ГПК в тежест на ищеца е да установи убедително, че с починалия
А. П. са създали трайна, постоянна и дълбока емоционална връзка като
родител и дете. Това се преценява във всеки конкретен случай с оглед на
събраните по делото доказателства. В тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи обстоятелствата, които твърди като
правопораждащи за своето субективно материално право, респективно
активната си материалноправна легитимация в процеса. Възможността на
лица извън кръга на най- близките роднини да поискат обезщетение за
неимуществени вреди е изключение, поради което от важно значение в един
10
граждански процес е да се докаже, че между тях и починалия са възникнали
силни, трайни и емоционално обвързващи отношения. В случая такива между
биологичен родител и дете. От събраните гласни доказателства се
установява, че С. Х. е живяла заедно с майка си С. Х. и А. П. като семейство.
Последният я е възприемал като свое дете и е полагал грижи за нея. Всички
свидетели заявяват, че те са поддържали връзки като родител и дете дори и
след отделянето на С. Х. в друго жилище. Роденото дете от последната е
възприемало починалия като дядо. До самата му смърт, той е полагал грижа
за ищеца С. Х.- пътувал е до гр. Пловдив, за да й купи кола. Връзката между
тях е била силна и емоционална като на родител и дете, като са споделяли
живота си от ранна възраст на ищеца С. Х.. Тя е положила грижа и за
погребението на А. П. видно от събраните писмени доказателства. Липсата
на родствена и биологична връзка не отрича създаването на емоционална
привързаност в отношенията между отглежданото дете и този, който го
отглежда. Родителската грижа може да бъде полагана и към дете, което няма
произход от полагащия я. С. Х. е възприела смъртта на А. П. много тежко.
Близките взаимоотношения между тях се отразяват на единия при смърт на
другия въпреки липсата на биологична връзка. Обезщетението за
неимуществени вреди за С. Х. е в справедлив размер от 100 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2018г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната-510лв. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определените
обезщетения са съответни на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Върху обезщетенията се дължи лихва, така както е поискана с исковата
молба и е присъдена по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваната част.
11
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството пред САС.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски,
изразяващи се в адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. На АД „В. и
Б.“ следва да бъде присъдено такова в размер на 4236лв. за всеки един от
исковете или общо 8472лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262882/ 02.09.2022г. на СГС, ГО, 12
състав, постановено по гр.д. № 16821/19г. в частта, в която са уважени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата от по 100 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от ищците С. С. Х. и С. Р.
Х..
ОСЪЖДА „ ЗД Евроинс“ АД, ЕИК121265113, гр. София, бул. „Хр.
Колумб“ № 43 да заплати на АД „ В. и Б.“, ЕИК *********, гр. София, ж.к
„Младост 3“, бл.303А, ет.5, ап. 21 чрез адв. Ц. В. сумата от 8472 лв. / осем
хиляда четиристотин и седемдесет и два лева/ адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв. За производството пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която исковете по
чл.432, ал.1 от КЗ са отхвърлени до пълните предявени размери от 150 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12