Определение по дело №11718/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 676
Дата: 22 февруари 2023 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20221110211718
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 676
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Частно
наказателно дело № 20221110211718 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4-6 от НПК.
Образувано е по жалба на С. А. Ч. чрез повереника адвокат С., срещу Постановление
на прокурор при СРП от 22.03.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 5065/2021г. по описа на СДВР, пр.пр. № 43534/2020г. по описа на СРП, на основание
чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.
В жалбата се иска отмяна на постановлението, с оплакване за непълнота на
разследването, при което не е изследвано в цялост поведението на А. Б. от началото на
взаимодействието му с пострадалите. В частност се сочи, че по делото не е била изготвена
компютърна и счетоводна експертиза, която да изясни борсовите операции извършени от Б.
с предоставените му средства, тяхната последователност и резултата от тях, което прави
постановлението за прекратяване необосновано, а извода на прокурора за липсва на
извършено престъпление преждевременен.
СЪДЪТ като съобрази материалите по делото и изложените в жалбата оплаквания,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Наказателното производство е образувано по реда на чл.212, ал.1 НПК с
Постановление на прокурор при СРП от 08.03.2021г. и водено за това, че през 2017г. с цел
да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудил у И.Б., С.Ч., А. Ч., Ж. Ж. и Л.
А.заблуждение и с това им причинила имотна вреда в големи размери - престъпление по
чл.210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1 НК.
Наказателното производство по делото е било прекратено с постановление на
наблюдаващия прокурор от 22.03.2022г., по съображения за липса на осъществен от страна
на лицето Александър Байков измама, като се аргументира, че се касае единствено за
неизпълнение на задължения по договор.
Съгласно чл.243, ал.4 от НПК, постановлението за прекратяване на наказателното
производство подлежи на обжалване от обвиняемия, пострадалия и неговите наследници, и
ощетеното юридическо лице, в седемдневен срок от получаването му. В настоящия случай в
хода на разследването не е привличано лице в процесуалното качество на обвиняем,
респективно не е формулирано обвинение. Постановлението за прекратяване на
наказателното производство, предмет на настоящата проверка е атакувано единствено от
пострадалия С. Ч., комуто постановлението е връчено чрез повереника- адвокат С. на
1
06.06.2022г., съгласно приложеното известие за доставяне с баркод ................., с оглед на
което жалбата депозирана в СРП на 10.06.2022г. следва да се третира като своевременно
подадена. На следващо място тя изхожда от физическо лице, което съгласно диспозитива на
постановлението за образуване на наказателното производство има качеството на пострадал
по смисъла на чл.74 НПК. Предвид на изложеното жалбата се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество, като същевременно, останалите пострадали лица, не са
упражнили това си право след надлежно връчване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, а по досъдебното производство не е привличано лице в
процесуалното качество на обвиняем.
В рамките на настоящото производство съдът следва да прецени законосъобразността
на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като
извърши проверка на обхвата на доказателствената дейност, изложения от прокурора анализ
на доказателствата и направените изводите по фактите и правото.
Най-напред, от събраните в хода на проведеното до момента разследване
доказателства може да се изведе следната фактическа обстановка:
В периода 2015г.- 2016г. свидетелят С. Ч. се запознал със свидетеля А. Б. като
двамата имали сходни спортни интереси и с времето се сближили. Свидетелят Б.споделил,
че се занимава с търговия с валута, акции и други финансови инструменти, като извършва и
управление на акаунти на други лица, срещу което получава част от генерираната при
търговията печалба.
През 2017г. свидетелят С. Ч. също решил да инвестира парични средства в тази
дейност, като първоначално внесъл сумата от 34 000 лева по сметка в платформа за търговия
с валута и инвестиционни инструменти Т..... БГ, експлоатирана от инвестиционен посредник
„Т...............“ ЕООД, като предоставил паролата за акаунта на свидетеля Байков. Последният
започнал да оперира със средствата по същия, като за извършваната дейност, следвало да
получава 35 % от генерираната в следствие на извършените от него сделки печалба, а
останалата част оставала за инвеститора, в случая- свидетеля С. Ч.. Съгласно твърденията на
свидетеля Б..........., инвестираната сума щяла да носи около 4 % месечна печалба, а
възможната загубата нямало да надхвърли 30 %. Уговорката между двамата била единствено
устна, като липсва писмен договор или друг документ, който да обективира посочените
условия. Първоначално за период от около една година, търговията била успешна, като
регулярно се генерирала печалба, която за периода достигнала около 10 000 лева, която
свидетелят Ч. превеждал от акаунта си по своя банкова сметка, и заплащал съответен
процент на свидетеля Б........ През цялото време свидетелят С. Ч. разполагал с възможност
непрекъснато да наблюдава движението и сделките, сключвани през неговия акаунт в
Трейдър БГ, което той и правел, като единствено той имал възможност да нарежда превод
на суми по банкова сметка. След първоначалния успех на дейността, свидетелят Ч. решил да
вложи допълнителни суми, като си отворил акаунт и при инвестиционен посредник „...........
АД, където внесъл 18 000 евро.
Впоследствие обаче тенденцията се променила и управляваните от свидетеля Байков
акаунти на свидетеля Ч. при различни инвестиционни посредници спрели да генерират
печалба, като дори започнали да се трупат загуби. Свидетелят Б....... твърдял, че се касае за
временни движения на пазара, които ще бъдат преодолени при промяна на тенденциите, но
постепенно цялата вложена в Трейдър БГ сума била изгубена, а сумата внесена в акаунт на
„........... АД намаляла до 12-13 000 евро, които свидетелят С. Ч. изтеглил обратно.
Междувременно, познати и роднини на свидетеля С. Ч. също пожелали да вложат
свои средства при различни инвестиционни посредници като предоставят акаунтите и
паролите към същите на свидетеля Байков за управление на средствата. Така например през
2018г. свидетелят Ж......- приятел на свидетеля Ч., създал свой акаунт в „.......“ АД, където
внесъл сумата от 15 000 евро, като предоставил достъп до профила си на свидетеля Б......
2
Между двамата била постигната устна уговорка, последния да управлява средствата като
извършва търговия с валута, ценни книжа и други инвестиционни инструменти, като
печалбата от търговията в размер на около 4% от инвестираните средства следвало да се
разделя поравно между свидетеля Ж........ и свидетеля Б...... В първата около половин година
от съвместната дейност, от вложените средства действително се реализирал определен
доход, който постъпвал по банкова сметка на свидетеля Ж...., и последният от своя страна
чрез свидетеля Ч. заплащал уговорената в полза на Б....комисионна. През цялото време
свидетелят Ж... разполагал с достъп до акаунта си, като в реално време можел да следи
движението на суми и средства по него и единствено той имал достъп до наличната парична
сума, като можел да прехвърли цялата или част от сумата по банковата си сметка,
възможност, с която свидетеля Б.. не разполагал. При това след първите 5-6 месеца, той
забелязал, че започват да се генерират загуби, които нарастват с времето, като при разговор
със свидетеля Б...той убедил инвеститора да не тегли вложението си, тъй като се касае за
временен неуспех, но постепенно цялата сума била загубена.
По аналогичен начин свидетелят А.Ч.- баща на свидетеля С. Ч., открил сметка в
платформа ...., където вложил сумата от 15 000 евро и предоставил акаунта за извършване на
борсова търговия на свидетеля А. Б. Между двамата била постигната аналогична на вече
описаните устна уговорка, като свидетелят Б...следвало да осъществява търговия с
инвестиционни инструменти, а печалбата от същата, която постъпвала в банкова сметка на
свидетеля А.. Ч. да се дели по равно между двамата. За първата около една година от
инвестицията, същата реализирала печалба в размер на 6000 лева, разделени по равно. След
като по банковата сметка престанали да постъпват нови суми, свидетелят Ч. се опитал да се
свърже с Б...., но без успех, като при проверка извършена от С. Ч. се установило, че сумата
инвестирана в акаунта в ....... е изгубена.
През есента на 2017г., свидетелят И- Б. след като бил запознат с търговията от своя
приятел свидетеля С. Ч., също създал свой профил в платформа за борсова търговия – ....,
където вложил сумата от 30 000 лева, а достъп до акаунта предоставил на свидетеля Б.
Последният от своя страна заявил на свидетеля Б. че вложената сума ще носи около 4 %
месечна печалба, която той ще прехвърля по банковата сметка, свързана с акаунта, като се
разбрали в последствие да получава половината от тази печалба. Първоначално
А.Б.регулярно превеждал различни по размер суми от акаунта към банковата сметка на
свидетеля Благоев в „ПИБ“ АД, като освен това последният имал непрекъснат достъп до
акаунта си в........., където можел да следи наличностите по същия, което той и правел. След
като сумата в акаунта намаляла до 18 000 лева, свидетелят Б.поискал да изтегли същата, но
А. Б. му обяснил, че при това рискува да не си възстанови разликата, свидетелят не изтеглил
посочената сума, и в последствие същата била изгубена изцяло. След като се свързал с него
Б.обещал да възстанови пълната сума, вложена от свидетеля Благоев, но това така и не се
случило.
Най-сетне, и докато сам инвестирал средства, свидетелят Б. разказал за тази
възможност на свой приятел- свидетеля Л. А., който също проявил интерес към посочената
дейност. Поради това свидетелят Б. го запознал с Б.който обяснил условията, при които
работи, и свидетелят А. на свой ред на 05.10.2017г. открил своя сметка в ......., която
захранил със сумата от 40 000 лева и предоставил на свидетеля Б. потребителското си име и
парола за извършване на търговия с валута, криптовалута и други инвестиционни
инструменти, като непрекъснато следял сделките и баланса. Първоначално реализирал
печалба от около 2 % месечно от внесената сума, но впоследствие размерът на същата
започнал да намалява, като дори се регистрирали загуби.След възникнало разногласие, и
поради допълнително натрупани загуби, свидетелят А.. променил паралотала и започнал сам
да оперира с акаунта си, като в крайна сметка изгубил цялата вложена в него сума. Въпреки,
че си потърсил същата от Б. на база устната уговорка с него да покрива евентуални загуби,
то последният отказал да му възстанови вложените средства.
3
В последствие свидетелите С. Ч., Б. Ж. и А.се опитали да принудят свидетеля Б.да им
възстанови вложените суми, като през октомври 2020г. свидетелят Ч. прибягнал до заплаха
и физическа саморазправа със свидетеля Б..
Посочената фактическа обстановка съдът изведе на база доказателствения материал,
събран в хода на разследването, а именно показанията на свидетелите С. Ч., Ж.Ж., А. Ч., И.
Б. Л.А. А. Б., В.Я., С.П., Л. Ш., както и приложените писмени доказателства- извлечения от
банкови сметки, платежни нареждания, СМУ №........, справка от КФН изх. № ........21г.,
справка от „........ЕООД, справка от „........ АД, Договор за приемане на нареждания за
търговия с договори за разлика върху валутни двойки, акции, индекси, фючърси и стоки от
.......2017г., Договор за търговия през електронна платформа ........, и останалите приложени
по делото книжа.
Централен източник на информация за разследването се явяват гласните
доказателства- в частност показанията на свидетелите С. Ч. и А. Ч., Б., Ж., А., както и А.Б.
като от същите, както и от приложените писмени доказателства се установяват естеството и
условията на постигнатите между всеки от свидетелите от първата група от една страна и
свидетеля Байков от друга устни договорки, респективно тяхното изпълнение или
неизпълнение във времето, като за част от извършените във връзка със същите
разпореждания са представени и банкови извлечения или платежни нареждания. При това
гласните доказателства са еднопосочни относно обстоятелството, че всеки от свидетелите
сам е открил съответна сметка при инвестиционен посредник, която е захранил с избрана от
него сума, след което е предоставил достъп до паролата за извършване на нареждания за
търговия на свидетеля Б. като последният не е имал достъп до парични средства по
акаунтите, нито до генерираната печалба, а единствено е разполагал с възможност да ги
влага в определени активи, като купува и продава същите. При това всички свидетели са
единодушни, че сами са имали непрекъснат достъп до акаунта си, възможност да следят
наличностите и сделките в същия, както и, че доброволно са изплащали част от
генерираната печалба на свидетеля Б.В тази им част те напълно кореспондират с
приложените писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите П. и Ш.,
служители на инвестиционните посредници, които дават общи сведения за начина на работа
на платформите за инвестиции от физически лица.
Разминаване между свидетелят Б. от една страна и свидетелите, предоставили му
данните за опериране на своите инвестиционни акаунти от друга, се констатира по въпроси
свързани с конкретни параметри на постигнатия между тях устен договор, в частност поеман
ли е ангажимент за доход от инвестицията в определен размер, и за възстановяване на
евентуални загуби от страна на свидетеля Б. Посочените въпроси обаче, доколкото касаят
единствено параметрите на ненаименуван граждански договор, са ирелевантни за
наказателната съставомерност на разследваното поведение, видно от изложените по-долу
правни доводи, предвид на което не се налагат допълнителни действия в тази насока. Тук е
мястото да се отбележи, че действително в хода на разследването не са изготвяни каквито и
да е експертни заключения в частност за изследване на предадените от инвестиционните
посредници записи от акаунтите, респективно установяване на сключваните сделки,
печалбата и загубата от същите. При все това обаче съдът намира, че противно на
изложеното в жалбата оплакване, това не е довело до непълнота в доказателствения
материал, и това е така доколкото предмет на разследването не е обстоятелството дали са
сключвани изгодни, правилни или целесъобразни сделки с инвестиционните инструменти,
респективно каква е причината за генерираните загуби- незнание, немарливост, промяна в
международните пазари или други фактори, а дали има данни за измамливо в наказателно-
правен аспект поведение на свидетеля Б.. Наред с това доколкото всеки от свидетелите е
категоричен, че за определен период от време е получавал печалби, както и, че във всеки
момент е разполагал с възможност да следи движенията в акаунта си, респективно сам да
оперира с него, то установяването на всяко едно от извършените нареждания или техния
4
резултат не се налага за правилното решаване на делото. В този смисъл не се констатира
непълнота в доказателствената дейност по разследването, която да налага отмяна на крайния
прокурорски акт, и връщане на делото за провеждане на допълните действия.
Най-сетне, съдът намери приложените по делото писмени доказателства, които са
преимуществено официални документи за автентични и достоверни, като същите не
поставят каквито и да е въпроси относно своята кредитируемост и съобразно съдържанието
си допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото.
С оглед на това, то въпреки лаконичното и фрагментарно изложение на фактическите
обстоятелства и доказателствата въз основа, на което са установени същите в мотивната част
на атакуваното постановление, не са налице празноти или пороци в оценката на
доказателствата, извършена от прокурора, които да водят до различни фактически изводи.
От приетата за установена фактическа обстановка е видно, че в хода на воденото
разследване не е установено поведение, което да осъществява признаците на престъпление
против собствеността и по специално измама по чл.209, ал.1 от НК или пък друго
престъпление от общ характер.
По делото не се установява и липсват каквито и да е доказателства за осъществяване
на измамливи действия, а именно, за това с думи или действия, което и да е лице да е
възбудило или поддържало заблуждение у свидетелите посочени като пострадали в
диспозитива на постановлението за образуване на наказателното производство, а именно С.
Ч., Ж.Ж.А. Ч. И. Б.и Л. А. с които да ги мотивира да извършат акт на имуществено
разпореждане въз основа на неверни представи за действителността.
От приетата за установена фактическа обстановка може единствено да се заключи, че
между посочените по-горе свидетели от една страна, и свидетеля А.Б. от друга, е
възникнало правоотношение по ненаименуван устен договор с предмет предоставяне на от
страна на последния на услуга по управление на инвестиционен портфейл, създаден от
всеки от пострадалите при определен инвестиционен посредник. По силата на посочения
договор, свидетелите С. Ч., А. Ч., Б., А.и Ж., след като вложат избрана от тях сума в акаунт
за електронна търговия с инвестиционни инструменти, следвало да предоставят достъп до
същия, в частност до възможността да извършва нареждания за сключване на сделки на
свидетеля Б.който от своя страна за извършените действия трябвало да получи половината
от генерираната от инвестициите печалба. При това непрекъснат достъп, в частност
възможност да следи наличностите и операциите, както и сам да дава извършва нареждания
запазвал и всеки от титулярите на профила, а достъп до самите парични средства, които се
превеждали единствено по лична сметка на потребителя свързана със съответния акаунт още
при откриването му, имал само потребителя, титуляр на същия, но не и свидетеля Б.
Последният получавал припадащото му се възнаграждение чрез нарочен банков превод
извършен от насрещната страна по договора или в брой. Последното е установено по
безспорен начин, както от посочените лица, така и от всички останали гласни доказателства,
в частност показанията на представителите на инвестиционни посредници. Иначе казано
въобще не може да се твърди, че откривайки сметка при даден инвестиционен посредник,
респективно захранвайки същата с избрана от тях сума, или дори продължавайки дейността
въпреки преустановяване на печалбите, или дори генерирането на загуба, който и да е от
свидетелите е извършил акт на имуществено разпореждане в полза, на което и да е друго
лице, от това, за който и да е от тях да е настъпила директна вреда. Напротив видно от
показанията на всеки от „пострадалите“ в началото на съвместната си дейност със
свидетеля Байков те са реализирали печалба в различен размер. При това съдът намира, че с
посочените си действия те единствено са дали достъп до своите инвестиционни портфейли
на свидетеля Б. и съгласие да оперира с наличните там средства като извършва покупка и
продажба на валута инвестиционни активи, запазвайки възможността да се разпореждат с
всички налични средства, като свидетелят Б. в нито един момент не е получил вложените
5
парични суми, нито пък е имал фактическата възможност да се разпореди с тях като ги
нареди по своя или по сметка на трето лице, или пък изтегли същите в брой. Предвид на
това съдът намира, че в настоящия случай въобще липсва акт на имуществено разпореждане
в полза на конкретно трето лице, като настъпилата за всеки от свидетелите вреда е резултат
от неудачната търговия с инвестиционни инструменти.
Наред с това престъпният състав на чл.209, ал.1 от НК по правило изисква деецът да
възбуди или поддържа у някого заблуждение за определени факти от действителността,
като когато за това се използват договорни отношения, то същите са по правило нищожни
поради изначална липса на съгласие или привидност. От установената фактическа
обстановка е видно, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, които
са се развили във времето, като по отношение на някои от свидетелите, например С. Ч.
същите са продължили повече от една година, при която е генериран значителен доход.
Иначе казано по отношение на всеки един от устните договори, не само е било налице
желани и възможност за изпълнение от страна на свидетеля Александър Байков, но и такова
реално е започнало и се е осъществявало за повече или по-малко продължителен период от
време. Предвид на това и доколкото е започнало изпълнение на постигнатите договорки, то
предвид утвърденото и безспорно разбиране на съдебната практика, категорично не може
да се твърди, че е налице изначална липса на намерение за изпълнение, използване на
граждански отношения с престъпна цел, и въобще умисъл за измама.
При това от определен момент, предоставяните от свидетеля Байков услуги по
управление на инвестиционен портфейл са спрели да отговарят на очакванията на
свидетелите С. Ч., А. Ч., Б. А. и Ж.. Неизпълнението на граждански договори, споровете
относно изпълнението, последиците и редът за реализиране на имуществена отговорност, на
която и да е от страните, обаче не съставляват измамливи действия, независимо от
твърденията на насрещната страна относно изпълнението на договора. Наличието на
последващ спор относно дължимостта на изгубените суми е извън обстоятелствата, които
могат да послужат като основание за реализиране на наказателна отговорност, доколкото
независимо от безспорния факт, че договорните отношения могат да се използват с
измамлива цел, то не всеки спор относно действителността на сделката или последиците от
неизпълнението и, означава, че някоя от страните е осъществила измамливи действия при
сключването. В настоящи случай се налага правният извод, че нито при постигане на
първоначалната уговорка, нито при започналото и продължило във времето изпълнение на
договорите, е осъществено престъпление с правна квалификация чл.209, ал.1 от НК или
друго, а се касае да гражданско-правен спор по изпълнение на облигационно задължение,
който следва да бъде разрешен от гражданския съд, където съобразно процедурите,
предвидени в българското законодателство, а не със средствата и методите на наказателното
право.
Предвид изложените съображения съдът счита, че обжалваното постановление на
прокурор при СРП за прекратяване на образуваното наказателно производство следва да
бъде потвърдено, доколкото независимо от лаконичните мотиви на прокурора, правилно е
приложен материалния закон.
Воден от горното, СЪДЪТ на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на прокурор при СРП от 22.03.2022г. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 5065 /2021г. по описа на СДВР,
пр.пр. № 43534/2020г. по описа на СРП, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1
6
НПК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя С. Ч., чрез процесуалния
му представител- адвокат С. и на СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7