Решение по дело №910/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4598
Дата: 6 декември 2016 г. (в сила от 1 юни 2017 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20163110100910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 06.12.2016 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното от съдията гр.д. 910 по описа на ВРС за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Б.Д.П. с ЕГН ********** *** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която са предявении обективно съединени искове за заплащане на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,  както и на сумата от 24 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за платен медицински преглед, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.07.2014г. в гр. Варна, причинено виновно от П.А.Д., като водач на лек автомобил „*****” с ДК № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № 22113002164509 за периода от  31.08.2013г. до 30.08.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и направените поделото разноски.

          В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.07.2014г. около 07.20 часа ищецът управлявал собствения си автомобил „*****” с ДК № ***** по ул. „А. ***, посока „Метро”,като на кръстовището с ул. „Перла” на ищеца било отнето предимството от водача на л.а. „*****” с рег.№ *****. Виновният водач П.А.Д. ***, посока крайезерен път, и на кръстовището с ул. „Перла” завил наляво, като не пропуснал автомобила на ищеца, вследствие на което насъпило ПТП. Била сигнализирана Пътна полиция и Спешна помощ. Съставен бил протокол за ПТП с пострадали лица № 1900/03.07.2014г. Автомобилът на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № 22113002164509 със срок на действие от  31.08.2013г. до 30.08.2014г. Вследстие на удара ищецът получил много натъртвания и синини по цялото тяло. От удара се задействал аербег на автомобила и ударил ищеца в лицето, а при преместването се ударил във волана с гърдите. След няколко часа силно го заболял кръстта, гърба и шията. На 04.07.2014г. ищецът посетил ортопед-травматолог, който след преглед установил следните увреждания: контузия на шията, контузия на коляното, контузия на раменния пояс и мишницата. Лекарят предписал медикаменти и издал болничен лист за 10 дни. След удара ищецът се движел трудно, не можел да стои седнал продължително време, а при лягане изпивал болка по целия гръб, не можел да си завърти врата поради силната болка. Наложило се да ползва чужда помощ у дома. Болката не отшумяла и дори се усилвала, като се наложило след месец отново да посети лекарски кабинет. На 08.08.2014г. посетил друг лекар, който установил, че болката е вследствие контузия на шията, като предписал терапия с медикаменти и шийна яка. След инцидента ищецът не можел да записва нощем и сънувал кошмари, в резултат на което станал нервен, раздразнителен и неспокоен. Изпитвал страх и безпокойство при преминаване през кръстовище, а докато шофирал му прилошавало.

Съдът е приел, че в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, предвид дадените указания на ответника в едноседмичен срок да представи пълномощно за адв. Станислава Райчева от САк или отговора на исковата молба да бъде подписан лично от лицето, представляващо ответното дружество, с предупреждение, че при неизпълнение отговорът ще се сичта за неподаден. Предвид депозирано след срока пълномощно от ответника за адв. Райчева съдът намира, че може да зачете депозираният отговор като становище по делото. Със същото се оспорва  твърдението, че вина за ПТП носи единствено водачът П.Д.. Твърди се, че е налице висока степен на съпричиняване на ПТП от страна на ищеца. Счита, че скоростта му на движение е била несъобразена за градски условия. Също така допринесъл за удара бил пътникът на задната седалка, който бил без обезопасителен колан, вследствие на което при удара се е ударил в шофьорската седалка, счупил я е и е причинил част от уврежданията на ищеца. Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания на ищеца. Ответникът счита за завишена претенцията за неимуществени вреди. По отношение на претенцията за имуществени вреди счита, че същата няма връзка с ПТП, предвид че фактурата за преглед е близо два месеца след инцидента. Настоява се за отхвърляне на иска, или за намаляване на обезщетението.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява.

Конституираният като трето лице помагач П.А.Д. се явява и заявява, че не е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1900 от 03.07.2014г., че на същата дата около 07.20 часа в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Ат. Москов” и ул „Перла”, е настъпило ПТП между лек автомобил „*****” с рег.№ ***** с водач П.А.Д. и лек автомобил „*****” с ДК№ ***** с водач Б.Д.П.. В протокола за ПТП е записано, че водачът на лек автомобил „*****” при маневра завой на ляво не пропуска движещия се в срещуположна права посок лек автомобил „*****” и го блъска. В графата „пострадали за вписани две лица”, едното от което е ищецът по делото с диагноза болки във врата, охлузвания. За лек автомобил „*****” с ДК№ ***** е записано, че е собственост на Б.Д.П. и че същият е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в З. „Л.И.” със застрахователна полица № 22113002164509, валидна до 30.08.2014г.

Безспорно между страните е обстяотелството, че лек автомобил „*****” с ДК№ ***** е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” про ответното дружество към датата на настъпване на процесното ПТП.

Представеен от ищеца е документ за преглед от 04.07.2014г., извършен от д-р Момчил Георгиев, ортопед-травматолог, в който е вписана основна диагноза „контузия на шията” и придружаващи заболявания „контузия на коляното, контузия на рамения пояс и мишницата”. Записано е, че е издаден болничен лист за 10 дни от 03.03.1014г. до 12.07.2014г.

Съгласно амбулаторенлист за преглед, извършена на 08.08.2014г. от д-р Ганчо Иванов (ортопед-травматолог) на ищеца е поставена диагноза „контузия на шията” прри обективно състояние „ палп. Болезненост и болки про движение в областта на шията и горната част на гърба”, като е назначена терапия „шийна яка”.

Представена от ищеца е фактура № ********** от 27.08.2014г. за услуга „извършен преглед медицински ортопедичен кабинет” на стойност 24,00 лева с получател Б.Д.П.,***. Записано във фактурата е, че датата на плащане е 08.08.2014г. Фактурата е придружена от касов бон на стойност 24 лева, издаден от ДКЦ III-Варна на 08.08.2016г.

По делото е разпитан един свидетел на страната на ищеца – ******************, която живее на семейни начала с ищеца. От показанията й, които съдът кредитира като детайлни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, се установява, че на 03.07.2014г. сутринта е очаквала ищеца да се прибере от нощна смяна и тъй като закъснял, му се обадил и той й казал, че е претърпял катастрофа. Прибрал се по обяд, целия син и подут, бил в шок. Тя му казала, че търябва да отиде на лекар и като се върнал от лекарския кабинет се оказало, че няма нищо счупено, раните му били промити, имал рани по коленете, лактите, подмишниците и усещал болка в гърба и шията. Свидетелката се грижела за ищеца докато бил в болничен, тъй като той не можел да се обслужва. Не можел да сяда заради раните, тя го хранила 3 дни със сламка, тъй като го болели лактите. След около месец и половина раните му заздравели, но още усещал болки в крайниците, общо около три месеца. Оплаквал се също много от болки във врата и отново отишъл на лекар и му изписали шийна яка, която трябвало да носи около месец. С яката се чувствал много зле, задушавал се, станал нервен, избухлив, затворен, не споделял, не контактувал с приятели, нервничел пред детео. Вечер не можел да спи, сънувал кошмари, бълнувал. След ПТП-то не смеел да шофира, вече шофирал, но предпочитал свидетлката да го кара.

По делото е изготвено заключение на назначената по делото комплексна съдебноавтотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от безпристрастни вещи лица. От съдебно-автотехническата част се установява, че механизмът на ПТП е следния: л.а. „*****” се движи направо по ул. „А. Москов” посока „Метро” в гр. варна в 7.20 часа в светлата част на деня. Ул. „А. Москов” е с две платна за движение, като те са разделени с тревна площ. Всяко платно е с две еднопосочни ленти за движение. В платното, в което се движи ла.а „*****” има отделна лента за завиващите на ляво. Кръстовището, където е настъпило ПТП, е с лек наклон в посока ул. „Девня”. И двамата водачи са имали пряка видимост при приближаване на процесното кръстовище. Л.а. „*****” се движи по ул. „А. *** и навлиза в кръстовището, където се пресича с ул. „Перла” (извършва маневра ляв завой), при което навлиза в насрещната лента за движение и се удря в идващия л.а. „*****”. Водачът на последния прави опит да избегне удара с идващия от ляво автомобил и се изнася на дясно. Двете превозни средства се удрят косо. Вследствие на удара водачите на двата автомобила губят управление и превозните средства се завъртат и се удрят със задните си части. От получените увреждания по автомобилите при липса на отбелязване в протокола за ПТП за налични оставени спирачни следи и липса на направени актове за превишена скорост, вещото лице прави извод, че ПТП е настъпило с ниска скорост, без използване на аварийно спиране, защото и двамата водачи са правили опит да избегнат ПТП, като ударът не е челен, а косо-страничен. Скоростта на ла. „*****” е около 20-30 км/ч, а на л.а. „*****” около 40-50 км/ч. ПТП е имало възможност да се избегне, ако водачът на ла. „Фоксваген Пасат” е спрял и не е отнел предимството на л.я. „*****”. Всички места в последния автомобил са оборудвани с предпазни колани, фиксирани в областта на корема и гърдите. Вещото лице прави заключение, че пътникът, който се е возил на задната седалка”, не е бил с поставен обезопасителен колан. В противен случай, той е нямало да се премести вследствие на удара и да увреди седалката на водача.

От съдебномедицинската част на заключението се установява следното: в резултат на ПТП ищецът е получил контузия на шията, контузия на раменния пояс и лактите и контузия на коленете. Вследствие на удара водачите на двата автомобила губят управление и превозните средства се завъртат и се удрят със задните си части. Установените травматични увреждания са резултати от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, съобщени в данните по делото – на посочената дата, от удари с или върху части или предмети в купето на претърпелия ПТП лек автомобил. При сблъскването на автомобилите, от внезапната промяна на скоростта или рязко спиране на автомобила, контузията на шията би могла да се получи и по механизма на т.нар. „камшичест удар”. Контузията на шията и другите контузии са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите на меките тъкани обичайно отзвучават за около 15-20 дни. Болките и страданията и ограничението на движенията в засегнатите области обичайно са по-значителни в началото, като постепенно затихват и отзвучават. Лечението, което е проведено на ищеца, е правилно съобразено с данните от изследванията. Предписани са обезболяващи медикаменти, издадене е болничен лист за 10-дневен домашен режим . При медицинския преглед на 08.08.2014г. не е установена промяна в диагностиката или усложнения в здравословното състояние. Предписването на „шийна яка” при лисващи фактури значително време след травмата, не оправдава предназначението си. Възстановяването на ищеца е протекло в границите на 15-20 дни, обичайно за подобни увреждания. При съдебномедицинското обследване на ищеца не са установени усложнения. Активните и пасивните движения на шията, на лакътните и коленни стави, са напълно възстановени. Ако пътникът, който се е возил на задната седалка, е бил с поставен предпазен колан, той не би имал съприкосновение със седалката на водача и вследствие на това не би имал травми от нея. Контузията на шията на водача на автомобила със сигурност може да се получи и при поставен обезопасителен колан. Шията не се фиксира от колана, подвижна е. При внезапно спиране на превозното средство, шията претърпява флексия (сгъване), последвана от рязка екстензия (разгъване), с травматчни увреждания на различни структури в шийния отдел на гръбначния стълб. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е заявило, че предназначението на шийната яка е за по-сложни травми за увредени костни структури и гръбначен мозък.

От заключението на назначената по делото съдебно психологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че при пострадалата не се наблюдават увреждания в тесния смисъл на думата „психични”. Психологичното изследване не е очертало данни са актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси, но е засегната личностовата сфера и социалното функциониране. Има данни за тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното състояние на ищeца. Налице е подчертана интровертна нагласа/затвореност, ограниченост на споделянето, изборност на контактите, трудно допускане на останалите до вътрешните си преживявания, затруднение в емоционалния контакт и резонанс, нарушен е динамичният стериотип на живот от преди ПТП, което поставя пострадалия в състояние на фрустрация. Линчостовата структура кум момента на изследването е дисхармонична. Ищецът е тревожен, склонен към депресивни състояния, впечатлителен, емоционално реагиращ, предразположен към стрес, склонен към психо-соматични прояви. Получени са резултати за към умерена изразена депресия и тревожност. Не е необходима клинична намеса, но е препоръчителна консултация и посещение при психолог. Към настоящия момент пострадалата не се е възстановила напълно от преживения стрес, като не може да се посочи точна прогноза за възстановяване.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) във с чл.45 от ЗЗД и са процесуално допустими.

Съгласно чл.226 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Установи се по делото наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответника и лицето П.А.Д. за л.а. „*****” с ДК № *****, който е бил в сила към датата на ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от трето лице.

По делото се установи противоправното поведение на деликвента П.А.Д., предвид обстоятелството, че същия е нарушил правилата за движение по пътищата. От протокола за ПТП и САТЕ се установи, че процесното ПТП е настъпило поради това, че водачът на л.а. „*****” при маневра завой наляво не е спрял и не е пропуснал движещия се направо лек автомобил „*****”, управляван от ищеца.  С оглед на изложеното съдът намира, че П.Д. е нарушил разпоредбите на чл.37, ал.1 от ЗДвП, според който „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.

От представената по делото медицинска документация, заключението на съдебномедицинската експертиза и съдебно-психологичнта експертиза се установиха настъпилите от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените на ищеца увреждания, а  именно контузия на шията, контузия на раменния пояс и лактите и контузия на коленете, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и емоционалните увреждания, изразяващи се в тревожност, склонност към депресивни състояния, впечатлитлителност, предразположение към стрес, склонност към психо-соматични прояви, нарушен динамичен стериотип на живот, затвореност и т.н.

Досежно причинната връзка се установи, че вследствие на противоправното поведение на деликвента, а именно неспазването на правилата за маневра завой наляво, е настъпило пътнотранспортното произшествие. Съгласно заключението на съдебно автотехническата експертиза водачът, ако е спрял и не е отнел предимството на управлявания от ищеца лек автомобил, би имал възможност да избегне сблъсъка. От своя страна се установи, че физическите и психичните увреждания са настъпили именно в причинна връзка с ПТП.

По отношение на възражението за съпричиняване съдът намира, че същото по принцип не следва да бъде разглеждано, доколкото е прието, че няма депозиран писмен отговор. Въпреки това за пълното на изложението съдът следва да посочи, че намира, че твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от трето лице – друг пътник в автомобила, управляван от ищеца, не е налице. Действително съгласно заключението на САТЕ пътникът, който се е возил на задната седалка, не е бил с обезопасителен колан, вследствие на което се е преместил и се е ударил в седалката на водача. Не се установява обаче от това да са нанесени увреждания на ищеца, а само на пътника без колан.

Размерът на дължимото обезщетение за вреди от непозволено увреждане се определя от съда по справедливост. Същото следва да представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания. Съдът намира, че за определяне размера на обезщетението следва да съобрази  поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилия вредоносен резултат, възрастта на увредения, отраженията в психиката му и моралните страдания и т.н. Установи се, че вследствие на претърпените увреждания ищецът е търпял болки, като съгласно заключението на СМЕ същите обичайно отшумяват за около 15-20 дни. Съгласно показанията на свидетелката раните на ищеца са заздравяли за около месец и половина, а болки е изпивал около 3 месеца. С оглед на изложеното съдът намира, че следва да даде приоритет на заключението на вещото лице пред свидетелските показания, които са дадени от лицето, живеещо на съпружески начала с ищеца, като приема, че последният е изпитвал болки за около един месец. Установи се още, че в началото ищецът не е можел да се обслужва сам, като за това му е помагала свидетелката Христова. Стана ясно още, че впоследствие след около месец на ищеца е предписано да носи мекошийна яка, като съгласно свидетелските показания същата му стягала и от нея той станал много избухлив, изнервен и затворен. Въпреки това съгласно заключението на СМЕ носене на мекошийна яка не е следвало да бъде предписвано на ищеца, тъй като същата е предназначена за по-сложни увреждания. В този смисъл по отношение на неприятните изживявания, свързани с носенето на яката, съдът намира, че е прекъсната пряката причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, с оглед на които същите не следва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението. Отделно от това се установи от заключението на СПЕ, че ищецът е претърпял емоционален стрес, довел до тревожност, затвореност, промяна в динамиката на живота и т.н., като пострадалият все още не се е възстановил напълно от преживения стрес. Следва да се има предвид, че част от емоционалния стрес у ищеца, както бе посочено от свидетелката се е дължал на носенето на мекошийната яка. От свидетелските показания стана ясно още, че ищецът не можел да спи спокойно, сънувал кошмари, бълнувал, както и се притеснявал да шофира. Предвид всичко изложено съдът намира справедлив размерът на паричното обезщетение от 3200 лева.

По гореизложените съображения съдът намира, че искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3200 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 4000 лева.

По отношение на искът за имуществените вреди съдът намира, че същият е основателен по следните съображения:

Установи се, че ищецът на 08.08.2014г. е прегледан от д-р Ганчо Иванов, за което е издаден амбулаторен лист. От свидетелските показания стана ясно, че ищецът е изпитвал болки в шията и затова е решил отново да отиде на лекар. За посещението си при лекаря ищецът е заплатил сумата от 24 лева, за която е издадена фактура и касов бон. Касовият бон е издаден на 08.08.2014г., а изрично във фактурата е отбелязано, че плащането е извършено на 08.08.2014г., както и че предоставената услуга е „извършен преглед медицински ортопедичен кабинет”. С оглед на изложеното съдът намира, че е установена връзката между представената по делото фактура за сумата от 24 лева и медицинския преглед от 08.08.2014г., който пък е бил наложителен именно вследствие на търпените болки, причинени от настъпилото ПТП.

С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част от иска. Съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в размер на 210 лева за платени държавни такси, 450 лева за депозити за вещи лица, 720 лева за платено адвокатско възнаграждение. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размер на адвокатските възнаграждения в настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 511,68 лева, а съобразно чл.7, ал.8 от Наредбата при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева. В настоящия случай са се провели общо 4 съдебни заседания, за които допълнително на адвоката се дължи възнаграждение от 200 лева. В този смисъл заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер от 720 лева е почти минимално и не се явява прекомерно. Предвид уважаването изцяло на иска за имуществени вреди платената по него от ищеца държавна такса в размер на 50 лева следва да бъде присъдена в цялост. Таксата по иска за имуществени вреди в размер на 160 лева, ведно с останалите разноски следва да бъдат присъдени на ищеца съобразно с уважената част от исковете, като от общият размер на същите от 1330 лева ответникът следва да бъде осъден да заплати 1065,59 лева.

         С оглед изхода и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК ответникът е направил разноски в размер на 250 лева за депозит за вещи лица, от които ищецът следва да заплати 49,70 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на  Б.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от 3200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди — болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2014г. в гр. Варна, причинено виновно от П.А.Д., като водач на лек автомобил „*****” с ДК № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в З. „Л.И.” АД за периода от  31.08.2013г. до 30.08.2014г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 3200 лева до предявения размер от 4000 лева, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на  Б.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от 24 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за медицински преглед, обективирани във фактура № ********** от 27.08.2014г. и касов бон от 08.08.2014г., в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2014г. в гр. Варна, причинено виновно от П.А.Д., като водач на лек автомобил „*****” с ДК № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в З. „Л.И.” АД за периода от  31.08.2013г. до 30.08.2014г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на  Б.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от 1115,59 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Б.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 49,70 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението е постановено при участието на П.А.Д. с ЕГН ********** *** в качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника по искането за законна лихва за забава, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: