Решение по дело №2273/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260200
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Жаклин Димитрова Комитова
Дело: 20201100902273
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                   гр. София, 02.02.2021 г.

 

                                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на втори февруари

две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 2273 по описа за 2020 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

            ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК

Образувано е по Жалба вх. № 20201118181947 подадена от  С. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Л.С.с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. ******, против ОТКАЗ 20180329111153/14.11.2020 г., постановен по Заявление вх. № 20180329111153/29.03.2018 г. Жалбоподателят твърди, че причината за отказа е, че подалият декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч не е заявител съгласно чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗТРРЮЛНЦ, като заявлението е подписано с електронен подпис от С.С..  Заявявя, че е възможно поради технически проблем пълномощното да не е било качено в системата, но прилага към жалбата въпросното пълномощно. Твърди още, че от пълномощното е видно, че лицето е упълномощено да представлява фирмата не само в търговската, но и в представителната й дейност, с възможност за подава документи в същото качество като търговец. Пълномощното е нотариално заверено, изготвено е законосъобразно и би следвало да се допусне, че лицето С.С. е заявител в същото качество както и самият търговец. В допълнение се сочи, че Агенция по вписванията издава отказ цели 2,5 години след обявяването на декларацията за липса на дейност, което не позволява корегирането на начина на подаване и представителство за подобните декларации през следващите - 2018 г. и 2019 г. Заявява също така, че представените декларации за липса на дейност за 2017 г. са подписани от представляващия дружеството и следва да се публикуват в Търговския регистър на Агенция по вписванията, като в допълнение сочи, че е подавал отново изискваните декларации, подписани с КЕП от лицето, представляващо търговеца - вх. № 20201118181235 от 18.11.2020 г. в Търговския регистър на Агенция по вписванията.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление вх. № 20180329111153/29.03.2018 г. за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. за 2017 г. по партида на търговеца. Към Заявлението са приложени  - Годишен финансов отчет; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Декларация по чл. 38. ал 9. т 2 от ЗСч.

На 14.11.2020 г. е постановен Отказ № 20180329111153, като мотивите на длъжностното лице по регистрацията са, че в резултат от извършена проверка е установено, че производството пред АВ е инициирано със заявление вх. № 20180329111153 / 29.03.2018 г., постъпило по електронен път, което съдържа искане за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. за 2017 г. по партида на „С." ЕООД. Заявлението е по образец съгласно приложение № Г2 НВСДТРРЮЛНЦ, но същото е подадено от неоправомощено лице.

Срещу отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под №20180329111153/14.11.2020г. е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ № 20201118181947.

 

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

            Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ (при първоначално вписване или промяна на фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

В конкретния случай, с процесното заявление е заявена за обявяване Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. за 2017 г. по партида на „С. ЕООД. Заявлението е подадено по електронен път. Като заявител е посочено лицето С.Ц.С.– в качеството му на друго лице в предвидените от закона случаи.

Самоличността на заявителя в случаите, когато длъжностно лице по регистрация към АВп е сезирано със заявление по съответния образец, подадено по електронен път, се извършва по правилата на чл. 85, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, чрез съпоставяне на името на заявителя, посочен в заявлението, и името, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, което придружава електронния подпис. Тъй като електронният подпис има значение на саморъчен подпис, с изпращането на електронно заявление, подписано с електронен подпис, лицето по удостоверението за електронен подпис, се явява заявител.

Разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ определят изчерпателно кръга на оправомощените лица да заявят, т. е. да са автори на изявление за вписване, заличаване или обявяване в ТР. Това са търговецът, респ. неговият законен представител, адвокат с изрично пълномощно или друго лице в предвидените от закона случаи. Този кръг е по-тесен в сравнение с кръга на лицата по чл. 32 от ГПК, които могат да осъществяват процесуално представителство по пълномощие в съдебни производства по ГПК, като от него са изключени юрисконсултите и други служители с юридическо образование.

За производството не се установява, че С.Ц.С., посочен в удостоверението за електронен подпис, с който е подписано електронно Заявление вх. № 20180329111153 / 29.03.2018г., е от кръга на лицата, които могат да бъдат заявители за вписване, заличаване или обявяване в ТР на обстоятелства по партидата на С. ЕООД. Това се посочва и в жалбата. Следва да се посочи също така, че продставеното пълномощно с нея е правно ирелевантно за производството пред АВп, като съдът е длъжен да разгледа делото на база на представените доказателства в регистърното производство. Освен това представеното пълномощно е извънпроцесуално и касае вътрешните отношения между търговеца и извънпроцесуалния му пълномощник. С него не могат да се заобиколят императивните разпоредби на чл. 15 ал.1 и 3 от ЗНРРЮЛНЦ. Лицето С.С. не може да представлява търговеца в отношенията му с АВп по отношение искането за обявяване, във връзка с което е подадено процесното заявление.

 

По тези съображения и доколкото в случая не се налице основанията на чл. 22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът прави извод за законосъобразност на Отказ № 20180329111153 на длъжностно лице по регистрация към АВп, постановен по Заявление вх. № 20180329111153 / 29.03.2018г, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх. № 20201118181947 подадена от „С. ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Л.С.с адрес за кореспонденция: гр. София, ул. ******, против ОТКАЗ20180329111153/14.11.2020 г., постановен по Заявление вх. № 20180329111153/29.03.2018 г.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването на препис на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: