№ 10644
гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110174130 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 344 от ГПК във връзка с чл. 34 от ЗС за делба и
в първата фаза – по допускане на делбата.
Ищецът К. С. Х., ЕГН **********, твърди, че с ответницата К. К. Х., ЕГН
**********, са съсобственици на следния недвижим имот- АПАРТАМЕНТ № 18,
находящ се в гр. София, район ...- самостоятелен обект „жилище, апартамент“ с едно ниво и
идентификатор ... в многофамилна жилищна сграда с площ 67.04 кв.м и прилежащи части:
мазе № 12- 3.49 кв.м., 1.328% идеални части от общите части на сградата и толкова от
правото на строеж, върху което е построена жилищната сграда, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: ..., ..., под обекта ..., над обекта ... с идентификатор на
сградата ..., а на имота върху който тя се намира ...; състоящ се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения, при съседи: от изток- апартамент № 17. запад- апартамент № 19,
север-коридор, юг-зелена площ, отгоре апартамент № 2, отдолу- апартамент № 19 заедно с
избено помещение № 12 (дванадесет), с полезна площ от 3.49 (3.49 стотни квадратни метра),
при съседи: изток мазе 13, запад - мазе № 11, север - улица, юг-зелена площ, заедно с 1.328%
(едно цяло триста двадесет и осем хиляди върху сто) идеални части от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху мястото, върху което е построена жилищната
сграда. Твърди квотите в съсобствеността да са разпределени, както следва: 5/8 ид.ч. за К. С.
Х. и 3/8 ид.ч. за К. К. Х..
Поддържа, че процесният имот бил придобит в режим на СИО на 07.02.1991 г. от Х.
Х. А. и Д. В. А. по време на брака им чрез договор за покупко-продажба на държавен
недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, сключен със Столичен народен съвет
(Общински народен съвет „...“). Твърди се, че на 22.07.1989 г. между ищеца и К. Д. А.-
дъщеря на Х. и Д. А.и, бил сключен граждански брак. Заявява, че при смъртта на Д. А.,
починал на 29.06.1998 г., и на Х. А., починала на 09.09.2006 г., техните дъщери- К. Д. А. /Х./
и Н. Д. А., придобили по наследство по ½ ид.ч. от процесния апартамент. Поддържа, че по
1
време на брака му с К. А. /Х./ нейната сестра- Н. А., й е продала своята ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот, с оглед което придобитата ½ ид.ч. е станала съпружеска имуществена
общност. Посочва се, че при смъртта на К. А. /Х./, починала на 01.12.2016 г., ищецът
притежава 2/8 ид.ч. от процесния имот, придобита по договор за покупко-продажба по
време на брака му с К. А. /Х./, и 3/8 ид.ч., придобити по наследство. Твърди, че ответницата
е придобила 3/8 ид.ч. от имота, в качеството си на дъщеря на починалата. Поддържа, че
имотът се ползва изцяло от ответницата, с оглед което прави искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, а
именно- съдът да се произнесе относно начина на ползване на имота, като определи
обезщетение за лишаване от ползването в размер на 375 лв. съобразно притежаваното от
ответницата право върху имота.Ищецът е ангажирал множество писмени доказателства и е
посочил други относими доказателствени средства за изясняване на релеватните по делото
факти. Моли във втората фаза на делбата да му бъде възложен процесния апартамент,
поради неговата неподеляемост, като при невъзможност - моли да бъде изнесен на публична
продан.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. К. Х., ЕГН **********, редовно уведомена, не
подава отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание, редовно
призована, ответницата отново не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище по твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, като не е заявила и искане
делото да се разгледа в нейно отсъствие. Не ангажира доказателства и не оспорва
приложените от ищеца такива.
След преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните и на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.
Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи
между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне
делбата. Заявено е и искане за привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК.
От представените от ищеца писмени доказателства – з.к. от договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 07.02.1991 г.; удостоверение за сключен
граждански брак от 09.03.2009 г. на СО, Район ...; удостоверения за наследници на Д. В. А.,
Х. Х. А. и К. Д. Х.; Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.01.2007 г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21/30.01.2007 г.; Схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-...-20.07.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с
идентификатро ..., издадена от СлГКК – гр.София; Удостоверение за данъчна оценка, изд. от
Дирекция «Общински приходи», отдел «ОП ...» към Столична община, се установява, че К.
С. Х. и К. К. Х., след смъртта на наследодателя им К. Д. Х. /починала на 01.12.2016 г./ са
придобили собствеността върху процесния Апартамент № 18, находящ се в ж.к. «... .», бл...,
ет.5, при квоти от 5/8 ид.ч. за ищеца и 3/8 ид.ч. за ответника.
По делото няма спор по отношение на въведените от ищеца с исковата молба
твърдения, както по отношение на съсобствеността върху процесния недвижим имот, така и
върху квотите на съделителите. От приетите по делото множество писмени доказателства,
представени от ищеца, се установява също и твърдението му, че същия не живее в момента
в процесното жилище, тъй като са във влошени отношения с ответника /негова дъщеря/ и
същия се страхува за живота си. Претендираното от ищеца обезщетение за лишаването му от
ползването на имота, съобразно с притежаваните от него идеални части от него от 375 лв. е в
размер, кореспондиращ със средните пазарни наеми за района от около 600 лв., като
доколкото искането касае привременни мерки, а ответника е предприел като поведение в
производството пълно процесуално бездействие, с оглед ненатоварване на страните с
прекомерни съдебни разноски, съдът приема този размер за установен по делото, по реда на
чл.162 от ГПК.
2
От правна страна:
Съгласно чл. 34, ал.1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
В настоящият случай, безспорно се установи, че ищеца и ответницата са
съсобственици, на основание правна сделка и наследство по отношение на ищеца и
наследствено приемство по отношение на ответника, на делбения имот (представляващ
Апартамент № 18, находящ се в гр. София, район ...- самостоятелен обект „жилище,
апартамент“ с едно ниво и идентификатор ... в многофамилна жилищна сграда с площ 67.04
кв.м и прилежащи части: мазе № 12- 3.49 кв.м., 1.328% идеални части от общите части на
сградата и толкова от правото на строеж върху което е построена жилищната сграда, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ..., ..., под обекта ..., над обекта ...
с идентификатор на сградата ..., а на имота върху който тя се намира ...; състоящ се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения, при съседи: от изток- апартамент № 17. запад-
апартамент № 19, север-коридор, юг-зелена площ, отгоре апартамент № 2, отдолу-
апартамент № 19 заедно с избено помещение № 12 (дванадесет), с полезна площ от 3.49
(3.49 стотни квадратни метра), при съседи: изток мазе 13, запад - мазе № 11, север - улица,
юг-зелена площ, заедно с 1.328% (едно цяло триста двадесет и осем хиляди върху сто)
идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена жилищната сграда.
Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на
съсобствения имот, всяка от страните има право и интерес да поиска съда да ги подели, като
в конкретния случай инициативата за съдебната делба е предприела ищцата.
Искът, предвид горното се явява допустим, като не се установява обекта на делбата
да е от естество и с предназначение, несъвместимо с делбата, т.е. не са налице
ограниченията на чл.34, ал.1 от ЗС.
С оглед приетите доказателства се явява и основателен.
Безспорно се установи в хода на съдебното дирене, че страните в производството К.
С. Х. и К. К. Х., са единствените собственици към момента на процесния апартамент, като
същите притежават съответно 5/8 ид.ч. – ищеца и 3/8 ид.ч. – ответника.
В първата фаза на делбата, с решението по нейното допускане, съдът следва да се
произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти ще се извърши
делбата. Приетите по делото доказателства дават отговор на всички тези въпроси, поради
което съдът приема, че предявения в настоящото производство иск за делба на съсобствения
недвижим имот, подробно описан в исковата молба, се явява основателен и доказан, поради
което следва да се уважи, като делбата следва да се допусне между страните по делото,
които се явяват съсобственици на процесния недвижим имот, при посочените по-горе квоти.
По искането по чл.344, ал.2 от ГПК:
Съгласно чл. 344 ал. 2 ГПК, в случай че всички наследници не използват
наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някои от тях постановява
кой от наследниците от кои имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. С посочената
разпоредба се урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на имотите, допуснати до делба, през
време на висящността на делбеното производство.
Касае се за привременна мярка с решението за допускане на делбата или по-късно във
втората фаза на делбеното производство, при която законът изхожда отново както от общото
правило на чл. 30, ал. 3 ЗС за участие на съсобствениците в ползите и тежестите на общата
вещ "съразмерно с частта си", така и от чл. 31, ал. 1 ЗС за служене с общата вещ съобразно
3
нейното предназначение "и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им". За присъждане на съответното парично плащане в тези случаи,
значение на писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има исковата молба за делба.
С исковата молба ищеца е направила искане по чл.344 ал.2 от ГПК, като претендира
ответника да му заплащаща ежемесечен наем за ползването на нейната идеална част от
375,00 лв.
От писмените доказателства се установява безспорно, че ищеца е напуснал жилището
след смъртта на съпругата си и поради влошените отношения с дъщеря си – ответницата Х.,
която понастоящем обитава сама апартамента. Въпреки, че не се твърди ищеца да няма ключ
и достъп до апартамента, фактически същия е напуснал жилището си от 06.06.2017 г.,
поради обтегнати отношения между страните и заплахи отправени спрямо него, вкл. за
живота му от страна на ответника и нейн приятел, с когото същата живеела в имота, за което
свидетелстват подаваните от ищеца тъжби и сигнали до СРП.
Съдът намира, че поради установеното по делото, няма как да разпредели съвместно
ползване на жилището, което да отговаря на притежаваните от страните идеални части,
поради което счита, че привременните мерки следва да препотвърдят фактическото
положение към момента на постановяването на решението, а именно ответника да продължи
да ползва целия процесен имот, като съответно заплаща на ищеца 5/8 от средния месечен
наем /600 лв. за целия апартамент/ или 375,00 лв. за притежаваните от него ид.ч. в имота, от
ползването на които е лишен.
С оглед на тези обстоятелства, при установеното приложно поле на чл. 34 ал.1 от ЗС,
във връзка с чл. 341 и сл. от ГПК, и на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между К. С. Х., ЕГН ********** от гр. София и К. К. Х.,
ЕГН ********** от гр. София, съсобствения им недвижим имот, придобит от правна сделка
и наследствено приемство от наследодателя К. Д. Х., с ЕГН **********, починал на
01.12.2016 г. в гр. София и представляващ: АПАРТАМЕНТ № 18, находящ се в гр. София,
район ...- самостоятелен обект „жилище, апартамент“ с едно ниво и идентификатор ... в
многофамилна жилищна сграда с площ 67.04 кв.м и прилежащи части: мазе № 12- 3.49 кв.м.,
1.328% идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху
което е построена жилищната сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: ..., ..., под обекта ..., над обекта ... с идентификатор на сградата ..., а на имота
върху който тя се намира ...; състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, при
съседи: от изток- апартамент № 17. запад- апартамент № 19, север-коридор, юг-зелена площ,
отгоре апартамент № 2, отдолу- апартамент № 19 заедно с избено помещение № 12
(дванадесет), с полезна площ от 3.49 (3.49 стотни квадратни метра), при съседи: изток мазе
13, запад - мазе № 11, север - улица, юг-зелена площ, заедно с 1.328% (едно цяло триста
двадесет и осем хиляди върху сто) идеални части от общите части на сградата и толкова от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена жилищната сграда, при квоти от
5/8 ид.ч. за ищеца К. Х. и 3/8 ид.ч. за ответника К. Х..
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2, предложение 2 от ГПК съделителя К. К. Х.,
ЕГН ********** от гр. София ДА ЗАПЛАЩА на съделителя К. С. Х., ЕГН ********** от
гр. София сумата от 375,00 (триста седемдесет и пет) лева месечно до приключване на
производсдтвото по делбата, представляваща обезщетение за ползването на припадащата
му се 5/8 ид. част от съсобствеността.
Решението не е окончателно и подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
4
от връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5