Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 2222
Година 20.12.2019г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря Й. Б.
Прокурор Христо Колев
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2712
по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба на Г.В.В. с ЕГН: ********** *** против
решение № 1138, постановено на 19.09.2019г. по н.а.х.д. № 2447 по описа за
2019г. на Районен съд Бургас. Счита съдебното решение за неправилно,
незаконосъобразно и несправедливо, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон. Не е мотивирано, тъй като в него бланкетно е
повторена фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП. Възразява, че в АУАН
и в НП не е посочен кой е собственикът на автомобила и не става ясно защо е
ангажирана отговорността му и че актът е съставен в негово отсъствие без да му
е отправяна покана за това. С жалбата се иска отмяна на съдебното решение и на
издаденото наказателно постановление.
Ответникът – Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по
касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в
сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас
намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 19-0769-000489/03.04.2019г., издадено от началник група
към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Г.В. кумулативно са наложени административно наказание „глоба“ в
размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. За
да постанови решението, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя, като актът е съставен, а наказателното
постановление издадено от компетентни органи и съдържат всички реквизити,
предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е приел, че установената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, като
по безспорен начин се установява, че на посочената дата и час В. е управлявал МПС със
скорост от 118 км./ч., в пътен участък в населено място, където максимално
допустимата скорост за движение е 50 км/ч., поради което е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Съдът е преценил, че правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като наложените наказания са определени в законоустановените размери, с
оглед на което е потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
Неоснователно е възражението, че съдебното
решение е немотивирано и бланкетно преповтаря фактите, описани в АУАН и в НП. При
постановяване на своето решение съдът е обсъдил по отделно и в тяхната
съвкупност събраните в хода на производството доказателства, заедно с
релевираните от жалбоподателя възражения, като фактическата обстановка е пълно
и всестранно изследвана. Изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора са обстойни и се споделят
от настоящия съдебен състав.
Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на лицето и за което е издадено наказателното постановление,
касае превишаване на разрешената скорост за населено място – 50 км.ч, в какъвто
смисъл е и текстът на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е
управлявал касатора е заснет при движение със скорост от 118км/ч, от мобилно
техническо средство - мобилна система за контрол на скоростта – TFR1-М510/07, поставена в служебен автомобил, като е
отчетена и допустимата грешка от 3% при измерване на скоростта, което не се
оспорва от наказаното лице.
Касаторът е попълнил
декларация по чл.188 от ЗДвП на 09.01.2019г. (л.11 от н.а.х.д.№ 2447/2019г.), в
която собственоръчно е посочил, че е собственик на автомобила, регистрационния му
номер, дата, час и че МПС-то е управлявано лично от него в този момент. Ето
защо и следа като не е спорно, че касаторът е собственик на лекия автомобил,
непосочването на това обстоятелството в АУАН и в НП не е съществено процесуално
нарушение и не му е попречило да разбере за какво нарушение е ангажирана
отговорността му и в какво качество.
Възражението за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, в неизпълнение на изискването по
чл.40, ал.2 от ЗАНН, се опровергава от представената разписка (л.12 от н.а.х.д.№
2447/2019г.), видно от която на В. е връчена покана на 09.01.2019г. да се яви
на 16.01.2019г. в сградата на сектор „ПП“ гр.Бургас за съставяне на АУАН. На
тази дата той не се е явил, поради което в съответствие с нормата на чл.40,
ал.2 от ЗАНН на 23.01.2019г. е съставен АУАН в негово отсъствие. В последствие,
на 06.02.2019г., АУАН е надлежно връчен на касатора, поради което правото му на
защита не е нарушено.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1138/19.09.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 2447/2019г. по описа на Районен съд Бургас
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.