Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 18.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседА.е на пети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Петър Петров,
като разгледа докладваното от мл. съдия Иванова в.гр.д.
№790 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Плевен, на основА.е данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1438 от 27.09.2018г., постановено по
гр.дело №2748/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е признал за
незаконно и отменил уволнението на А.Т.И., ЕГН **********,***
по иска с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен срещу СУ ****“,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр****, ***“,
представлявано от А. К. П.-директор, извършено
на основА.е чл.325, ал.1, т.3 КТ, ал.1, т.6 КТ със Заповед №РД-15-808/28.02.2018г.
Със
същото решение е възстановил на основА.е чл.344, ал.1, т.2 КТ, А.Т.И., ЕГН **********,*** на заеманата преди уволнението длъжност „Библиотекар"
в СУ ****“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр****, ***“,
представлявано от А. К. П.-директор.
Със
същия съдебен акт е осъдил на основА.е чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ, СУ ****“, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр****, ***“,
представлявано от А. К. П.-директор,
да заплати на А.Т.И., ЕГН **********,***, сумата от 468,76 лв., представляваща обезщетение за
времето, в което ищеца е останал без работа поради уволнението в периода 05.03.2018
г. - 27.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от
23.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения
размер от 1213,24 лв. е отхвърлил иска
като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е осъдил на основА.е чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал.2 КТ, СУ ****“, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр****, ***“, представлявано от А. К. П.-директор, да заплати на А.Т.И.,
ЕГН **********,***, сумата от
70,43 лв., представляваща работника е бил на по-ниско платена работа за периода
28.03.2018г. – 17.04.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата от
23.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения
размер от 306,34 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.
Със същия съдебен акт е осъдил на основА.е чл.78, ал.1 ГПК СУ ****“, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр****, ***“, представлявано от А. К. П.-директор, да заплати на А.Т.И.,
ЕГН **********,*** направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 440,00 лева.
Със същото решение е осъдил на основА.е чл.78, ал.3 ГПК А.Т.И., ЕГН **********,***, да заплати на СУ
****“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр****, ***“,
представлявано от А. К. П.-директор
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 70,00
лева.
Със същия съдебен акт е
осъдил на
основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК, СУ ****“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, жк. „Сторгозия“, представлявано
от А. К. П.-директор, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер
на 140,82 лева, както и 42,59 лв. за вещо лице.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от адвокат В.Д. ***, като пълномощник на въззивника СУ ****“, с която се иска решението да бъде
отменено в частта, с която РС-П.е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл. 344, ал.1, т.2 КТ и
чл. 344, ал.1 т.3 вр. чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ, както и в частта, с която СУ
****“ е осъдено да заплати деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. Наведени
са доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че така
постановеният съдебен акт не почива на събрА.те по делото доказателства. В тази
връзка се посочва, че сключеният между стрА.те
трудов договор е срочен, а не безсрочен, както е приел
първоинстанционният съд. Развити са доводи, че трудовият договор
законосъобразно е прекратен на основА.е чл. 325, ал.1, т.3 КТ. Посочва се, че
искът по чл. 344, ал.1, т.2 КТ е акцесорен
на главният иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и също е неоснователен. Твърди се, че
съдът не е следвало да уважава
предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, тъй като ищцата А.И. не е доказала,
че е останала без работа в периода
05.03.2018г.-27.03.2018г. и това
е по повод извършеното уволнение. В тази насока са изложени съображения, че
ищцата е могла да полага труд по
граждански договор, а не само по трудов, както и че регистрацията й като безработно
лице датира от 25.04.2018г., който период е извън периода на присъдено обезщетение. Претендират
се направените разноски за двете съдебни
инстанции. Отправено е искане към
Окръжния съд атакуваното
решение да бъде отменено в обжалвА.те части, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявените от А.Т.И. чрез адвокат М.М. ***, искове
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В законоустановения срок не постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
В проведеното пред
въззивния съд заседА.е на 05.12.2018г. за въззивника се явява адвокат В.Д. ***,
като се поддържа подадената въззивна жалба.
В проведеното пред
въззивния съд заседА.е на 05.12.2018г. за въззиваемата страна се явява адвокат М.М.
***. Същата излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Плевенски
окръжен съд, като взе предвид събрА.те по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, той е огрА.чен от релевирА.те
в жалбата доводи.
Видно
от заверено копие на Трудов договор № РД-15-192/28.02.2017г., същият е сключен на 28.02.2017г. в гр.П.между работодател СУ ****“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр****, ***“, представлявано от А. К. П.-Директор и работник А.Т.И.,
ЕГН: **********,***. Договорът е сключен на правно основА.е чл.68, ал.1, т.1 КТ. В „I.Предмет и срок на
трудовия договор“, в т.1.3. е отразено, че се сключва „за определен срок“, считано от 01.03.2017г.,
като не е посочена продължителността на срока.
Между
стрА.те не се спори, че А.Т.И. е
изпълнявала длъжността „Библиотекар“ в СУ
****“.
Установява се от заверено копие на Уведомление по чл.62, ал.5 КТ, че този договор е
деклариран в НАП като „срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ“. В
уведомлението е посочена „Дата на
сключване“- 28.02.2017г. и „Срок на договора“ - 01.03.2018г. За работодателя са
положени подпис и печат, а за наетото лице-подпис.
Между
стрА.те е сключено Допълнително
споразумение № РД-15-226/01.06.2017г., с
което на основА.е чл.119 КТ, считано от 01.06.2017г., стрА.те са се споразумели
за изменение в трудовия договор. В “I.Предмет на допълнителното споразумение“, в
т.1.1. след „за срок до“ не е посочена
конкретна дата или продължителност. В т.1.2. е отразено „за определен срок от 1
година“.
Между
стрА.те е сключено Допълнително споразумение
№ РД-15-486/04.01.2018г., с което на основА.е чл.119 КТ, считано от
01.01.2018г. стрА.те са се споразумели за изменение в трудовия договор. В „I.Предмет на допълнителното споразумение“, в
т.1.1. е посочено, че договорът е сключен
за срок до 01.03.2018г., считано от 01.01.2018г., в т.1.2 е посочено „за
определен срок“.
Между
стрА.те не се спори, че със Заповед № РД 15-808/28.02.2018г., трудовото
правоотношение на въззиваемата А.Т.И. с въззивника СУ ****“ е прекратено считано
от 01.03.2018г. . Като основА.е за прекратяване на договора е посочен чл. 325,
ал.1, т.3 КТ, а в графата причини за прекратяване на трудовия договор в вписано
„изтичане на уговорения срок“. Заповедта е връчена на А.И. на дата 05.03.2018г
Установява
се от приложеното заверено копие на Трудов договор № 37/28.03.2018г., сключен
между А.Т.И. в качество на служител/работник и „*“ ООД гр.София, ЕИК: ******в качество на
работодател,че на дата 28.03.2018г. между тези стрА.е сключен трудов договор на
основА.е чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр.чл.70, ал.1 КТ . Между стрА.те е уговорен 3-месечен срок на изпитване в
полза на работодателя. Съгласно т.1.2. от договора, А.И. е
приела да изпълнява длъжност „Оператор контактен център“ за неопределено
време, считано от 28.03.2018г. (т.1.3. от договора), за пълно работно време 8
часа (т.1.4. от договора), при основно месечно трудово възнаграждение 510 лева
(т.1.5. от договора).Този трудов договор е прекратен на основА.е чл. 71, ал.1 КТ със Заповед за прекратяване
трудов договор № 25/18.04.2018г., без предизвестие до изтичане срока на
изпитване от страната, в чиято полза е уговорен, считано от 18.04.2018г.
Установява
се от заверено копие на Регистрационна карта № 10051976/25.04.2018г., издадена
от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“-Плевен, че А.Т.И. е регистрирана като безработно лице на дата 25.04.2018г.
Съгласно
представеното заверено копие на Трудов договор № РД-07-83/21.05.2018г. между стрА.те А.Т. И. – работник и Детска градина „*“-П*- работодател,
на 21.05.2018г. е сключен договор на основА.е чл.68, ал.1, т.3 КТ, чл.258, ал.1
ЗПУО за заместване на отсъстващи учители,
в отпуск (Т. Г., Ц.а Ц.). От приложена Справка
актуално състояние на действащи трудови договори от Териториална дирекция на НАП *******, офис
П.се установява, че този договор е
прекратен на 04.07.2018г.
От същата Справка актуално състояние на действащи трудови
договори от Териториална дирекция на НАП
*******, офис П.е видно, че за периода 01.03.2018г. до 09.08.2018г. са регистрирА.следните трудови договори на лице
с ЕГН **********: с „******“ ООД гр.София, с дата на сключване 28.03.2018г. и
дата на прекратяване 18.04.2018г., с Детска градина „***“ - П.с дата на сключване 21.05.2018г. и дата на прекратяване
04.07.2018г., които бяха цитирА.в
по-горното изложение, както и трудов
договор с „********“ ЕООД гр.Плевен,
с дата на сключване 06.07.2018г. В
справката от ТД на НАП не е отразена
дата на прекратяване на този договор. От приложеното заверено копие на Трудов
договор №060/06.07.2018г. се установява, че на 06.07.2018г. между „********“ ЕООД – работодател и А.Т. К., ЕГН **********-изпълнител,
е сключен договор на основА.е чл.67, ал.1, т.1 и чл. 70, ал.1 КТ.
В
първоинстанционното производство по делото е назначена и приета съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на същата се установява, че обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ на А.Т.И. за периода от 05.03.2018 г. до 27.03.2018 г. е в размер на 468,76 лв. Обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ на А.Т.И. за периода от 18.04.2018 г. до 20.05.2018 г. е в размер на 660,58 лв. Обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ на А.Т.И. за периода от 04.07.2018 г. до 06.07.2018 г. е в размер на 83,90 лв. Общата сума на
обезщетението за горепосочените периоди е
1213,24 лв.
Съдебно-икономическата
експертиза е дала заключение за размера на обезщетението по чл.225, ал.2 КТ на А.Т.И.,
като за периода от 28.03.2018 г. до
17.04.2018 г. същото е в размер на 70,43
лв. Размерът на обезщетението по чл.225,
ал.2 КТ на А.Т.И. за периода от
21.05.2018 г. до 03.07.2018 г. е в размер на 37,64 лв. Размерът на
обезщетението по чл.225, ал.2 КТ на А.Т.И. за периода от 07.07.2018 г. до 05.09.2018
г. е в размер на 198,27 лв.
В съдебно заседА.е пред
първоинстанционния съд вещото лице поддържа така изготвеното заключение, като
същото е прието като обосновано, обективно, безпристрастно и
компетентно.
В
протокола от поведено публично съдено заседА.е на 13.09.2018г. пред РС-Плевен, адвокат М.М. е уточнила, че
доводите, изложени в исковата молба относно срока, регламентиран в трудовия договор и съответните допълнителни споразумения са наведени като
възражения във връзка с незаконността на
оспорената заповед за уволнение и следва да бъдат приемА.и обсъждА.от Съда като
възражения, а не като иск по чл. 74 КТ. От страна на адвокат М.М. *** е
направено искане за изменение в размера
на предявените претенции по чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ, предвид приетото заключение на изслушаната
съдебно-икономическа експертиза. В
същото съдебно заседА.е е допуснато изменение на цената на иска по чл.
225, ал.1 КТ, който се счита предявен за сумата 1213,24 лева, вместо за 640
лева. В същото съдебно заседА.е е
допуснато изменение на цената на иска по чл. 225, ал.2 КТ, който се счита
предявен за сумата 306,34 лева, вместо за 600 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на
разглеждане са предявени от А.Т.И. чрез адвокат М.М. *** пред Районен съд – П.обективно
кумулативно съединени искове с правно основА.е чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344,
ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1,т.3 вр .чл.225, ал.1 КТ с цена на иска 1213,24 лв. и чл.344, ал.1, т.3 вр .чл.225, ал.2 КТ с цена на иска 306,34 лв.
Обжалваното
решение на РС-П.е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно
наведените във въззивната жалба доводи, същото е правилно и законосъобразно.
По иска с
правно основА.е чл. чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Настоящият
въззивен състав споделя изложените в решението на РС-П.изводи за наличието на
договор, сключен между стрА.те за неопределен срок. В Трудов договор №
РД-15-192/28.02.2017г., никъде не е посочено за каква продължителност се
сключва договора. Действително е отразено, че
се сключва „за определен срок“, считано от 01.03.2017г., но този
определен срок не е посочен нито цифром, нито словом. Времетраенето на трудовия договор е елемент от неговото съдържА.е.
За пръв път срок е уговорен с Допълнително споразумение №
РД-15-226/01.06.2017г., с което на основА.е
чл.119 КТ, считано от 01.06.2017г., стрА.те са се споразумели за изменение в
трудовия договор. Този срок е една година, считано от 01.06.2017г. Между стрА.те
е сключено и второ Допълнително споразумение № РД-15-486/04.01.2018г. с което на
основА.е чл.119 КТ, считано от 01.01.2018г. стрА.те са се споразумели за
изменение в трудовия договор, като срокът е определен от 01.01.2018г. до
01.03.2018г. Този нов срок е с продължителност два месеца, и е по-кратък от
срока по предходното Допълнително споразумение № РД-15-226/01.06.2017г., който
е едногодишен, считано от 01.06.2017г. и изтича на 01.06.2018г. ОгрА.ченията за
сключване на срочни трудови договори се отнасят както за първоначално сключвА.те
трудови договори, така и за последващите им промени с допълнителни
споразумения. В процесните две допълнителни споразумения не са посочени
обстоятелства, относно наличието на някоя от хипотезите на чл. 68, ал.3 и
ал.4 КТ. Не е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 от КТ, тъй като договорът
не е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито
с новопостъпил работник/служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация
предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само
по изключение - чл. 68, ал. 4 КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е
регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ е
налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на
такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок най-малко
от 1 година - изр. 1 на чл. 68, ал. 4 от КТ, или за по-кратък
срок от 1 година, като в хипотезата на по-краткия срок се
изисква писмено искане на работника или служителя - изр. 2 на чл. 68, ал. 4 от КТ, каквото в случая
няма. Правилни са изводите на РС-Плевен, че длъжността „Библиотекар“ не
отговаря на характеристиките на временни, сезонни или краткотрайни дейности по
смисъла на чл.68, ал.3 КТ, както и че не са изложени доводи за несъстоятелност
или ликвидация. Предвид
качеството на работодателя -
учебно заведение, трудовата функция на
библиотекаря не носи характеристиките на временна, сезонна, краткотрайна работа
по смисъла на ал. 3, нито покрива изисквА.ята на ал. 4 във вр. с § 1, т. 8, уреждащи "изключенията", при които може да се
сключи срочен трудов договор по чл.
68, ал. 1, т. 1 КТ. Обстоятелствата за "изключение" по смисъла на
§ 1, т. 8, следва да бъдат изрично посочени в трудовия договор
и трябва да съществуват към момента на неговото сключване, като обуславящи
срочността му. Процесният договора не съдържа такива основА.я.
Времетраенето на трудовия
договор е елемент от неговото съдържА.е (арг. от чл. 66, ал.1, т. 4 КТ) и като
такъв той може да бъде изменян. В случая Трудов договор №
РД-15-192/28.02.2017г., който е сключен
на основА.е чл. 68, ал.1, т.1 КТ, се смята за сключен за неопределено време, на основА.е чл. 68, ал.5 КТ. Това е така, тъй като трудовият договор е сключен в нарушение на
разпоредбите на чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ.
За яснота на изложението, въпреки че по-горе бе изяснено, че сключеният
договор не покрива изисквА.ята
на ал. 4 във вр. с § 1, т. 8, уреждащи "изключенията", при които може да се
сключи срочен трудов договор по чл.
68, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отбелязано, че срочният трудов договор по чл. 68, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 КТ със същия работник или служител за
същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок
най-малко една година. Срочният трудов договор,
сключен в нарушение
на изисквА.ята по чл. 68, ал. 4 КТ се смята за сключен за неопределено
време на
основА.е чл. 68, ал. 5 КТ. Допълнителното споразумение към трудовия договор, с което срокът на
договора е продължен, по естеството си се явява втори срочен трудов договор със същия работник за същата работа, тъй като се уговаря нов
срок, след изтичането на първия. Повторност
по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ винаги е налице, когато се уговаря нов срок на трудовия договор
за работа, която няма временен, сезонен
или краткотраен характер, независимо дали уговорката за
новия срок е обективирана с продължаване на
срока на сключения срочен договор или със сключване на нов, втори срочен трудов договор. И в двата случая е необходимо да са спазени
изисквА.ята на чл. 68, ал. 4,
предл. последно КТ, за еднократност при подновяването на срочния трудов договор с минимален срок от една година ( В този
смисъл Определение № 512 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2018 г., III
г. о., ГК, и Решение №
145/29.06.2016 г. по гр. д. 593/2016 г., ВКС, III г. о).
Настоящият въззивен състав
намира за неоснователни възраженията на въззивника, че с
допълнителните споразумения единствено били уговаряни промени в работната заплата и извършвА.актуализации
на прослуженото време. В случая
след сключване на трудовия договор,
има налице две допълнителни споразумения, всяко от които предвижда
промяна в срочността на договора. Поради
гореизложеното, Трудов договор № РД-15-192/28.02.2017г. е сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ
и е придобил характеристиките на безсрочен такъв. От двете допълнителни споразумения се установява,
че и в двете е посочвана промяна в срока
-в Допълнително споразумение № РД-15-226/01.06.2017г., в т.1.1. след „за срок до“ не е посочена
конкретна дата или продължителност, но в
„I.Предмет
на допълнителното споразумение“, в т.1.2. е отразено, че се сключва „за определен срок от 1 година“, считано от
01.06.2017г., т.е. до 01.06.2018г.; в Допълнително споразумение №
РД-15-486/04.01.2018г. в „I.Предмет на допълнителното
споразумение“, в т.1.1. е отразено, че
договорът е сключен за срок до 01.03.2018г., считано от 01.01.2018г., в т.1.2 е
посочено „за определен срок“. Гореизложеното
води до извода че срочният трудов договор е сключен в нарушение на чл. 68, ал.3 КТ, същевременно не са били налице
обстоятелства по смисъла на чл. 68, ал.4 КТ,поради което същият се счита
сключен за неопределено време, на основА.е чл. 68, ал.5 КТ, до каквито правни
изводи е достигнал и РС-П.с обжалваното решение.
Предвид
горното, посочването в Заповед №
РД15-808/28.02.2018г., че трудовото правоотношение е прекратено на основА.е чл.
344, ал.1, т.3 КТ, т.е. с изтичане на уговорения срок, е незаконосъобразно, тъй
като хипотезата на т.3 намира приложение
само срочни трудови договори. В тази връзка са правилни изводите на
РС-Плевен, че срочният трудов договор се е превърнал
в такъв за неопределено време
при условията на чл. 68, ал. 5 КТ и прекратяването му на основА.е чл.
325, ал.1, т. 3 КТ е незаконно, тъй като това е специфично
основА.е за прекратяване само на срочни трудови договори.
Във връзка с гореизложеното, възраженията
във въззивната жалба, че договорът е срочен, и
е уговорен срок за прекратяването му 01.03.2018г. са неоснователни.
По иска с
правно основА.е чл. чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Настоящият въззивен състав счита,
че искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е основателен и доказан. Предвид
обстоятелството, че искът по чл. 344, ал.1, т.2 КТ е акцесорен спрямо него,
възстановяването на А.Т.И. на длъжността „Библиотекар“ в СУ ****“ гр.П.се явява законосъобразно.
Съгласно Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г., искът по чл.344 ал.1 т.2 КТ има конститутивен характер –с него се
упражнява субективно преобразуващо право да се възстанови съществуването на
прекратеното трудово правоотношение между работника или служителя и
работодателя.Това право възниква от незаконното уволнение.Без признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна правото на възстановяване на
предишната работа не съществува. В този смисъл се явяват
недоказА.възраженията във въззивната жалба, че акцесорният иск е неоснователен.
По иска с
правно основА.е чл. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ:
От събрА.те по делото доказателства и приетата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение на СУ
****“ с А.Т.И., последната е останала
без работа за периода от 05.03.2018г. до 27.03.2018г., а на 28.03.2018г. е
сключила трудов договор с „******“ ООД за неопределен срок, със срок на
изпитване в полза на работодателя. Това оставане без работа се установява от
приложената справка от ТД на НАП, като настоящият въззивен състав намира, че е
налице причинно следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа. Следва да бъде отбелязано, че последващото оставане без работа на А. И.,
след прекратяване на трудовото правоотношение с „******“ ООД е в следствие на прекратяване на именно това
трудово правоотношение. Съгласно
константната съдебна практика, ако в шестмесечния срок незаконно уволненият
работник е започнал работа при друг работодател по срочен трудов договор,
първоначалният работодател дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода преди и след времетраенето на
срочния трудов договор, а по време на изпълнението му, ако работата е била
по-ниско платена - и обезщетение по чл.
225, ал. 2 КТ. В тази
хипотеза, причинно-следствената връзка между незаконното уволнение и
причинената вреда от оставането без работа не е прекъсната.
Ако в рамките на шестмесечния
период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на
работа при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение
по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи за периода от уволнението до
постъпването на новата работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско
платена се дължи обезщетение по чл.
225, ал. 2 КТ до изтичане
на шестмесечния срок. В този случай, работодателят, прекратил незаконно
трудовото правоотношение, не дължи обезщетение след постъпване на работника на
новата работа, независимо дали новото трудово правоотношение е прекратено в
рамките на шестмесечния срок след незаконното уволнение. Повторното оставане
без работа няма връзка с незаконното уволнение - причинната връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа е прекъсната. Шестмесечният
период по чл. 225, ал. 1 от КТ тече от датата на незаконното уволнение.
Той не се прекъсва и не се спира с факта на започване на работа при друг
работодател ( в този смисъл Решение №
169 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1699/2009 г., IV г. о., ГК). Поради
тази причина, правилно РС-П.е приел за доказана претенцията на А. И. за периода от 05.03.2018г. до 27.03.2018г. за
сумата от 468,76 лева, като за разликата до 1213,24 лева е отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан.
Възраженията
във въззивната жалба, че А. И. не е представила доказателства, че е останала
без работа, са неоснователни. От приетата, неоспорена от стрА.те и обсъдена от
РС-П.справка от ТД на НАП *******, офис П.е видно, че въззиваемата е останала
без работа за периода 05.03.2018г.-27.03.2018г. Съдилищата безпротиворечиво тълкуват
израза "останал без работа " визиран в чл. 225, ал. 1 КТ в
смисъл, че правото на обезщетение може да бъде реализирано само ако уволненият
работник или служител в рамките на спорния период от време не е бил ангажиран
по трудово правоотношение. Само ангажираността по друго валидно трудово
правоотношение, което осигурява на незаконно уволненото лице, защита на правото
му на труд, еквивалентна на тази, по незаконосъобразно прекратеното трудово
правоотношение, може да изключи отговорността да се плати обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.
Заетостта по граждански договор или всеки друг източник на законно получени
средства за издръжка, в това число получени средства от полаган труд в чужбина,
на уволнения и неговото семейство, не могат да се третират като основА.я,
изключващи дължимостта на това обезщетение ( В този смисъл Решение № 634 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2071/2008 г., II г. о.).
Обстоятелствата търсил ли е уволненият работник или служител работа, предлагана
ли му е и защо е отказал, са без значение за отговорността на работодателя за
обезщетение поради незаконно уволнение. Работникът или служителят може да се
регистрира в бюрото по труда и да очаква така да си намери друга работа. По
различни съображения той може и да не се регистрира в бюрото по труда, и в
такъв случай не е необходимо той да доказва, че е търсил работа по друг начин (В
този смисъл Решение № 255 от 24.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1344/2012
г., IV г. о.). Възраженията във въззивната жалба,че А. И. е
регистрирана като безработно лице едва на 25.04.2018г., извън периода на
присъденото обезщетение, са неоснователни
предвид изложените по-горе съображения, а и поради обстоятелството, че тази
регистрация е настъпила след прекратяване на трудовото правоотношение с „****“
ООД.
По иска с
правно основА.е чл. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.2 КТ:
Настоящият въззивен състав намира, че след прекратяване на трудовото
правоотношение на А. И. със СУ ****“, въззиваемата е работила на по-ниско платена работа, което
е установено от представените писмени доказателства и приетата
съдебно-икономическа експертиза. По горните съображения, въззиваемата страна
има право да получи разликата в заплатите за периода 28.03.2018г.-17.04.2018г.,
която е в размер на 70,43 лева, съгласно
съдебно-икономическата експертиза. Правилно РС-П.е отхвърлил иска за разликата до предявения
размер от 306,34 лева, тъй като
оставането без работа на А. И. след прекратяване на трудовото й
правоотношение с „******“ ООД прекъсва причинно следствената връзка и това
оставане без работа вече е в резултат на прекратяване на трудовото правоотношение
с „„****“ ООД, а не със СУ ****“.
Настоящият въззивен състав
отбелязва, че в диспозитива на Решение №1438 от 27.09.2018г., постановено по гр.дело №2748/2018г. по описа на Районен
съд – П.е допусната техническа грешка след цитиране на основА.ето в Заповед №РД-15-808/28.02.2018г., а именно „чл.325,
ал.1, т.3 КТ, ал.1, т.6 КТ“. РС-П.правилно
е отразил, че основА.ето е „чл.325, ал.1, т.3 КТ“, а след това е изписано
„ал.1, т.6 КТ“. ОсновА.ето е правилно обсъдено и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като РС-П.се
е позовал на заповедта , в която е вписано правно основА.е чл. 325, ал.1, т.3 КТ, и се е мотивирал поради какви
причини счита, че това основА.е не следва да се прилага при договори, които не
са срочни. Горепосочената техническа грешка подлежи на отстраняване по реда на
чл. 247 ГПК-Производство за поправка на ОФГ.
Предвид гореизложеното,
и тъй като Районен съд – П.е достигнал до същите фактически и правни изводи,
както въззивната съдебна инстанция, обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
При
този изход на правния
спор пред въззивния съд, предвид липсата на
претендирА. и доказА. разноски за настоящата съдебна инстанция от
въззиваемата страна А. Т. И., такива не следва да бъдат присъждА..
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.
3 ГПК, решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от връчването
му на стрА.те пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл. 272 ГПК Решение №1438 от 27.09.2018г., постановено по гр.дело №2748/2018г. по описа на Районен
съд – Плевен, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на стрА.те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.