Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 15.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 15.09.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1193/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба против Й.В.Г., ЕГН********** *** ищецът "Теленор България"ЕАД, ЕИК130460283, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост 4, Бизнес парк София, сграда №6, чрез адв.З.Ц., съдебен адрес *** твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Й.В.Г. било образувано ч.гр.д.№570/2020г. по описа на РС Пазарджик. Поради постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение ищцовото дружество предявило настоящата претенция.
Твърди се, че между страните имало сключени договори както следва:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 10.02.2016г., съгласно който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство Tablet Alcatel Pixi3 7 Black.
2. Договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2016г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***.
3. Допълнително споразумение № ********* от 17.08.2016г. за мобилен номер ***, съгласно което потребителят продължава ползването на мобилни/фиксирани услуги на оператора за посочения номер при условията на абонаментния план, който ползва към датата на подписване на споразумението, а на клиента е предоставено мобилно устройство Telenor М200 Black.
Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му в 2 бр. фактури, издадени в периода м. февруари 2017 г. - м. март 2017 г. - фактура № **********/15.02.2017 г. и фактура № **********/15.03.2017 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:
фактура № **********/15.02.2017 г. е издадена за отчетния период 15/01/2017- 14/02/2017г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 29,50 лв. без вкл. ДДС - 35,40 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 32,78 лв., както и ползвани услуги 140,00 лв. (от които Услуги с добавена стойност SMS 140,00 лв.), които са в краен размер на 172,78 лв. без вкл. ДДС - 207,34 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 242,74 лв., като след приспадане на 13,50 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 229,24 лв.
фактура № **********/15.03.2017 г. е издадена за отчетния период 15/02/2017- 14/03/2017г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса 14,99 лв. без вкл. ДДС -17,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер *** : месечна абонаментна такса 16,66 лв. без вкл. ДДС -19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 37,98 лв.
Така общата стойност на претендираните в настоящото производство неизплатени парични задължения на Й.В. Тончев спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях Договори била в размер на 267,22 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите била настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на на 267,22лв, дължими по фактура №**********/15.02.2017г. и фактура №**********/15.03.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски в заповедното производство в размер на 385лв и в настоящото производство в размер на 385лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва исковете. Твърди, че претенцията по фактура №**********/15.02.2017г. е погасена по давност. Твърди, че ответникът никога не бил ползвал услуги по мобилен номер 0899/850928, освен това отбелязаните във фактурите данни и претендирани суми били неверни по изложени съображения. По отношение на разноските, претендирани от ищеца, поддържа, че е недобросъвестен да претендира повторно разноски, след като веднъж е провел това производство и същото било прекратено на основание чл.238. ал.2 ГПК и заведено отново.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - подаден от надлежен ищец в рамките на преклузивния 1-месечен срок по чл.415 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца и ответника са подписани договори както следва:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 10.02.2016г., съгласно който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер *** и мобилно устройство Tablet Alcatel Pixi3 7 Black.
2. Договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2016г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***.
3. Допълнително споразумение № ********* от 17.08.2016г. за мобилен номер ***, съгласно което потребителят продължава ползването на мобилни/фиксирани услуги на оператора за посочения номер при условията на абонаментния план, който ползва към датата на подписване на споразумението, а на клиента е предоставено мобилно устройство Telenor М200 Black.
На 15.02.2017г. е издадена фактура №********** за сумата от 242,72лв., касаеща мобилен номер ***, като претендираната сума е в размер на 229,24лв, тъй като е приспаднато надвнесено плащане от предходен период в размер на 13,50лв. Заявлението по чл.410 от ГПК във връзка с твърдяното неплащане на задължението по посочената фактура е подадено на 21.02.2020г. Направено е от ответника възражение, че претенцията е погасена по давност, което възражение съдът намира за основателно - касае се за периодично плащане по смисъла на чл.111. б."в" от , което се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок и този срок в случая е изтекъл на 15.02.2020г. Срокът тече от момента, в които вземането е изискуемо - в случая 15.02.2010г., когато е издадена фактурата. Затова без да обсъжда останалите доводи съдът и само на това основание приема иска в тази част за неоснователен.
На 15.03.2020г. е издадена фактура №********** за сумата от 37,98лв, представляваща месечната абонаментна такса за мобилен номер ***, от които 14,99лв абонаментен план "Нонстоп" и абонаментен план "Интернет 6500". Фактурата е издадена на основание сключен между страните договор за мобилни услуги № ********* от 30.05.2016г. и допълнително споразумение №********* от 17.08.2016г., в които правата и задълженията на страните са надлежно подробно описани, съответно договорите са подписани и от двете страни. При липса на доказателства, които да опровергаят горния извод, то съдът прима, че е създадено задължение за ответника да заплаща съответна сума за предоставените услуги и като не е сторил това е създал предпоставки за образуване на заповедно производство, съответно на настоящото такова. В заключението на СИЕ задължението по процесната фактура е посочено в претендирания размер. Ирелевантно е дали ответникът е провеждал разговори или използвал интернет - претендираната сума представлява абонаментна такса. Искът в тази част е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение възражението на ответника за прекомерност на разноските, които претендира ищеца - съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес до 1000лв - какъвто е настоящия случай - минималното възнаграждение е 300лв. Съответно при условията на пар.2а от Наредбата възнаграждението е в размер на 360лв. Така независимо от неоснователността на едната от претенциите, размерът на претендираното възнаграждение е минимален по смисъла на Наредбата и следва да се присъди изцяло.
В тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 385лв, от които 25лв ДТ и 360лв адвокатско възнаграждение и в настоящото производство - в размер на 465лв, от които 25лв ДТ, 360лв адвокатско възнаграждение и 80лв, представляващи половината от внесения депозит за СИЕ, доколкото единият от исковете е неоснователен.
В тежест на ищеца следва да се възложат сторените от ответника разноски в заповедното производство в размер на 200лв и 150лв в исковото производство - съразмерно уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Теленор България"ЕАД, ЕИК130460283, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост 4, Бизнес парк София, сграда №6, чрез адв.З.Ц., съдебен адрес *** против Й.В.Г., ЕГН********** *** иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 229,24лв, дължимо по фактура №********** от 15.02.2017г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на Й.В.Г., ЕГН********** ***, че съществува вземане на "Теленор България"ЕАД, ЕИК130460283, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост 4, Бизнес парк София, сграда №6, чрез адв.З.Ц., съдебен адрес *** по заповед №276/24.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№570/2020г. за сумата от 37,98лв, представляваща месечната абонаментна такса за мобилен номер ***, от които 14,99лв абонаментен план "Нонстоп" и абонаментен план "Интернет 6500", за което е издадена №********** от 15.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 21.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й.В.Г., ЕГН********** *** да заплати на "Теленор България"ЕАД, ЕИК130460283, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост 4, Бизнес парк София, сграда №6, чрез адв.З.Ц., съдебен адрес *** сторените разноски в заповедното производство в размер на 385лв, от които 25лв ДТ и 360лв адвокатско възнаграждение и в настоящото производство - в размер на 465лв, от които 25лв ДТ, 360лв адвокатско възнаграждение и 80лв, представляващи половината от внесения депозит за СИЕ.
ОСЪЖДА "Теленор България"ЕАД, ЕИК130460283, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост 4, Бизнес парк София, сграда №6, чрез адв.З.Ц., съдебен адрес *** да заплати на Й.В.Г., ЕГН********** *** сторените разноски в размер на 200лв, представляващи адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 150лв в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: