Решение по дело №1578/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 21
Дата: 5 януари 2023 г. (в сила от 25 януари 2023 г.)
Съдия: Георги Георгиев
Дело: 20224110101578
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Велико Търново, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20224110101578 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Ю. П. срещу Т. П., с която се
иска прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на
ответницата. С молбата се претендира упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца да бъде предоставено на ищеца, като за
ответницата бъде определен режим на лични отношения и последната да заплаща
издръжка за децата.
Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, както и че от брака им са родени
малолетните Лев Ю. П. и Л. Ю. П.. Заявява, че страните са във фактическа раздяла от
края на м. август 2021 г., когато ответницата го е уведомила за намерението си да се
разведат. Сочи, че няколко дни ответницата не е отговаряла на обажданията и на
съобщенията му, като едва след като я е потърсил на руския й телефон, същата му е
отговорила, че с децата са в Русия и че ще останат там до приключване на делото за
развод, което тя има намерение да заведе пред местен съд. Твърди, че от този момент
ответницата не му позволява да общува с децата, като по тази причина е подал молба
за връщането им по реда на Хагската конвенция за международно отвличане на деца.
Особеният представител на ответницата заявява, че Районен съд – Велико Търново
не е компетентен да разгледа и реши спора с международен елемент, като това следва
да стори съдът по обичайното местопребиваване на децата. По същество изразява
становище са неоснователност на предявения иск за развод и на свързаните с него
искове за родителска отговорност.
С определение от 25.10.2022 г. съдът е прогласил, че българският съд, в случая
Районен съд - Велико Търново, е компетентен да разгледа и реши иска развод, но не е
компетентен да разгледа и реши небрачните искове за родителска отговорност, лични
отношения и издръжката на родените от брака деца, поради което е прекратил
производството по делото в тази му част.
1
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа молбата и
моли за допускане на искания развод.
Особеният представител на ответницата поддържа отговора на исковата молба и
счита, че ако съдът достигне до извод за основателност на искания развод, то по делото
не е установено по категоричен начин какви са причините, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът им е
сключен на 11.11.2015 г. в гр. Велико Търново.
От брака си страните имат две деца – малолетните Лев Юрьевич П. и Л. Ю. П..
Според показанията на св. В. Д., през лятото на 2021 г. ищцата е неочаквано е
тръгнала за Русия, като е взела със себе си и децата на страните. Заявява, че в началото
ответницата е позволявала на ищеца да се чува с децата, но в пределен момент изцяло
е отрязала връзката му с тях.
Според показанията на св. Р. К., същата едва през м. септември 2021 г. е разбрала
от своя съпруг, че Т. П. няма намерение да се връща в страната. Споделя, че не е била
свидетел на пререкания и конфликти между страните, които че за нея двама са били
идеалното семейство.
Съобразявайки показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че
предявеният иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, е
доказан по основание. От показанията на свидетелите може да се направи несъмнен
извод, че в отношенията между страните липсва взаимна привързаност, че е налице
непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да
се възстанови нормалното й съдържание. Извод за това състояние е най-вече
установената трайна фактическа раздяла, продължила повече от година и половин
година, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите.
Именно настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят
брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и
настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на
брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
Съобразявайки ангажираните гласни доказателства, съдът не установява
категорично, че вина за настъпилото разстройство на брака има само ответницата.
Това е така, доколкото от показанията и на двамата ангажирани свидетели става ясно,
че същите пресъздават споделеното им от самия ищец относно това, че ответницата е
напуснала семейното жилище и е заминала за чужбина без всякаква причина. Т.е.
показанията на свидетелите не се основават на преки впечатления, а са преразказ на
споделеното им от едната от страните по делото, поради което заявеното от тях, че
обяснима причина за заминаването на ответницата не е имало не може да бъде
възприето.
Предвид липсата на искане в противния смисъл от страна на ответницата, след
прекратяването на брака последната следва да запази брачното си фамилно име – П..
Искането на ищеца в обратната насока не може да бъде уважено, доколкото единствено
променилият фамилията си съпруг има право при прекратяването на брака да пожелае
възстановяването на предбрачното си фамилно име.
2
Ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищеца, с оглед
учреденото му пожизнено право на ползване и с оглед липсата на насрещно искането
от страна на ответница.
Страните не си дължат издръжка, предвид липсата на искания в тази насока.
Придобитите по време на брака недвижими имоти и движими вещи остават
собственост на всеки от съпрузите, съгласно избрания режим на разделност.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК по брачните дела, когато съдът
установи, че вина за разтрогване на брака имат и двамата съпрузи разноските остават в
тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя такса за
допускане на развода в размер на 50.00 лева, която следва да бъде заплатена от
страните по равно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 11.11.2015
г. в гр. Велико Търново между Ю. И. П., гражданин на Руската Федерация, роден на
21.8.1971 г. и Т. П. Ф. (след брака П.), гражданин на Руската Федерация, родена на
1.7.1984 г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Т. П. П. да запази
брачното си фамилно име – П..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака семейното жилище, находящо се
в с. Полски Сеновец, да се ползва от съпруга Ю. И. П..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
ПОСТАНОВЯВА, че придобитите по време на брака недвижими имоти и
движими вещи остават собственост на всеки от съпрузите, съгласно избрания режим
на разделност.
ОСЪЖДА Ю. И. П., гражданин на Руската Федерация, роден на 21.8.1971 г. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико
Търново държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева за допускане на
развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. П. П., гражданин на Руската Федерация, родена на 1.7.1984 г. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико
Търново държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева за допускане на
развода, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4