РЕШЕНИЕ
№ …27
гр. Самоков, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети
декември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 454 по описа на
съда за
Н.Д.Й. от гр. П.
обжалва Наказателно постановление № 1.-0...-0006.., издадено на 05.07.2018 г. от Началника на
РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, не се представлява и не заявява допълнително
становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление /НП/.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. За посочените в АУАН нарушения на Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от
компетентен орган съгласно т. 2.8 от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила към датата на
издаване на НП. Не се съдържат в НП нови фактически обстоятелства, рефлектирали
върху правната квалификация на санкционираните с него административни
нарушения, както и върху вида и размера на наложените административни
наказания, против които в административно-наказателното производство наказаното
лице да не е могло да се защитава.
Неоснователно е оплакването в
жалбата за допуснато в хода на административно-наказателното производство
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правото
на защита на жалбоподателя и изразяващо се в липса на посочване в НП на
категорията управлявано от него МПС, която липса според доводите в жалбата се отразила
до степен на несъответствие между описанието на едно от вменените му деяния и
посочената като нарушена с това деяние разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба кръгът от превозните средства, при чието движение
техните водачи и пътниците в тях са длъжни да използват обезопасителни
колани, е определен чрез посочването на техни категории съгласно чл. 149, ал. 1,
т. 2 и 3 от ЗДвП – М1, М2, М3, N1, N2 и N3. Тези категории са обособени
въз основа на конструктивни и технически специфики на превозните средства,
поради което преценката дали конкретно превозно средство попада в някоя от тях
е въпрос относно материалната законосъобразност на НП, санкциониращо
неизползване на обезопасителен колан от водач или пътници на това превозно
средство. В този смисъл, от значение за пълнотата на описанието на нарушението
е индивидуализацията в АУАН и в НП на превозното средство по вид, марка и
модел, за да бъде възможен правният извод в коя категория попада то. В
процесното НП, а и в АУАН, въз основа на който то е издадено, такава
индивидуализация е налице, поради което, както и с оглед цялостното съдържание
на АУАН и НП, на жалбоподателя надлежно са предявени фактите относно
административно-наказателното обвинение за нарушение на задължението му по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 28.04.2018 г., около 11,40
ч., на територията на Община Самоков, на път ІІ-82, в района на КПП „Б.В.” в посока
на движение от к. к. „Б.“ към гр. Самоков, жалбоподателят
е управлявал МПС – собствения си лек автомобил марка „М.”, модел „С 4.. Ц..” с рег. табели № Р. 4... К.,
без да използва обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван,
както и че при
управление на автомобила жалбоподателят не е носил със себе си свидетелството
си за управление на МПС.
Тези обстоятелства са описани в
АУАН, който е редовно съставен срещу жалбоподателя, поради което за тях той има
презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдържанието
на АУАН за тези описани по-горе обстоятелства се подкрепя изцяло от показанията
на свидетелите И.И. – актосъставител и С.Г. – свидетел при установяване на нарушенията, двамата на
длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков, които съдът кредитира като
логични, последователни, безпротиворечиви, възпроизвеждащи
достатъчно детайлно техни непосредствени възприятия за фактите от предмета на
доказване и неопровергани от други събрани доказателства.
Ноторно известното обстоятелство, че МПС
марка „М.”, модел „С 4.. Ц..” представлява превозно
средство с не повече от 8 места за сядане и в него няма място за стоящи пътници,
е посочено в АУАН и в НП чрез отбелязването, че това е лек автомобил, което по
никакъв начин не е оспорено от жалбоподателя, нито в насока на такова оспорване
са ангажирани някакви доказателства. Следователно по делото е безспорно
установено, че горепосоченият лек автомобил е от категория М1 съгласно чл. 149,
ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДвП. Когато е бил спрян за проверка, жалбоподателят е управлявал този автомобил и последният е бил
оборудван с обезопасителен колан за мястото на водача.
Жалбоподателят не е твърдял в
хода на административно-наказателното производство, а не твърди и в настоящото
производство наличие на обстоятелства по чл. 137а, ал. 2, т. 2-5 от ЗДвП, които
го освобождават от задължението му да използва обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван. Доказателства за наличие на конкретни такива
обстоятелства също не са ангажирани.
Ето защо деянието на
жалбоподателя, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван, съставлява неизпълнение на задължението,
установено в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и осъществява от обективна страна
признаците на състав на административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.
Наред с това жалбоподателят не е
изпълнил и задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при управление на
МПС да носи свидетелството си за управление на МПС. Действително, с оглед
съдържанието на АУАН, необосновано административно-наказващият орган е вменил
на жалбоподателя с НП и това да не е носил контролния талон към свидетелството,
но това не представлява съществено нарушение на процесуални правила в
административно-наказателното производство, нито е обусловило материална
незаконосъобразност на НП в частта му, с която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за административно
нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това е така, защото чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП установява единно задължение на водача на МПС да носи при неговото
управление свидетелството си за управление на МПС от съответната категория и
контролния талон към него, поради което това задължение се явява неизпълнено както
в случай, че при управление на МПС водачът не носи който и да е от двата
посочени документа, така и ако не носи и двата документа. В съставения срещу
жалбоподателя АУАН е посочено, че той не е представил СУМПС, като в тази насока
са и събраните гласни доказателства и това е напълно достатъчно за обективна
съставомерност на това негово деяние като административно нарушение по чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, независимо носил ли е той контролния талон към свидетелството.
Посочването за пръв път в НП че жалбоподателят не е носил и контролния талон
към свидетелството си за управление на МПС, не е в противоречие с вменения на
жалбоподателя с АУАН факт (посочен и в НП), че не е носил свидетелството си за
управление на МПС, нито е обосновало у административно-наказващия орган
подлежащ на инстанционна корекция извод, че
неносенето на тези два документа е съставомерно за две отделни административни
нарушения.
Административните нарушения по
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП и по чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са извършени от жалбоподателя виновно. Наличието на
обезопасителен колан в собствения на жалбоподателя лек автомобил марка „М.”,
модел „С 4.. Ц..” е могло да бъде възприето от него
щом той е управлявал автомобила. Същият е могъл да използва този колан, а и е
бил длъжен да стори това при липсата на установени основания измежду визираните
в чл. 137а, ал. 2, т. 2-5 от ЗДвП за освобождаването му от това задължение. Освен
това жалбоподателят, като всеки правоспособен водач, е бил длъжен да носи у
себе си при управление на МПС свидетелството си за управление на МПС. По делото
не са събрани доказателства за обстоятелства, които съгласно закона изключват
вината на жалбоподателя при извършване на тези нарушения.
За виновно извършените от
жалбоподателя административни нарушения по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно-наказващият
орган е ангажирал административно-наказателната му отговорност законосъобразно,
като му е наложил глоби в установените от закона твърди размери, а именно глоба
в размер 50 лв. за първото от тях и глоба в размер 10 лв. за второто нарушение,
които не подлежат на намаляване от съда.
Нарушенията не представляват и
маловажни случаи по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Те са
формални, т. е. за съставомерността им не е
необходимо настъпване на вредни последици, поради което липсата на такива не
следва да се обсъжда. Ниската степен на обществената им опасност е взета
предвид от законодателя при определяне на санкциите за тях, поради което не
следва повторно за конкретния случай да се обсъжда като смекчаващо
обстоятелство. Освен това те са типични за този вид административни нарушения и
от доказателствата не се установяват смекчаващи обстоятелства, обуславящи тяхна
по-ниска степен на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива
административни нарушения. Специално следва да се подчертае, че използването на
обезопасителен колан при управление на МПС, с какъвто то е оборудвано, е
установено като задължение на водача с цел защита на неговия живот, здраве и
безопасност, разбирани като висша обществена ценност, а не като индивидуални
негови блага, с които той да може да се разпорежда свободно. Ето защо основания
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По изложените съображения
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Наказателно постановление № 1.-0...-0006..,
издадено на 05.07.2018 г. от Началника на РУ – Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: