№ 969
гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720101306 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Топлофикация С.” ЕАД
срещу В. К. Р., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация С.” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в град С.,
ж.к. „***** – апартамент 52, при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно Общите условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответника не е изпълнил задължението си да заплати сумите за
доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение” в
топлоснабдения имот с абонатен номер 54302. Твърди, че ответника не е платил
дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в
претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч.гр.д. № 4778/2023 г. по описа на РС-
Перник, както следва: 1 069,88 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г. за реално
потребена топлинна енергия в процесния имот, ведно със законната лихва от
12.05.2023 г. до изплащане на вземането, 43,24 лева – мораторна лихва за забава за
1
периода от 15.09.2020г. до 25.04.2023г., както и суми за неплатена цена на сулугата
„дялово разпределение“: 37,52 лева - главница за периода м.04.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 12.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 7,01 лева - лихва за периода 15.06.2020 г. до 25.04.2023 г. Претендира разноски
и юрисконсултско възнаграждение за исковото и за заповедното производство.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор, в който е изложено становище, че претендираните суми са
платени. Приложени са платежни документи.
На 15.08.2024 г. е депозирана молба от ищеца, в която заявява, че сумите,
предмет на делото, не са платени, както и че с извършени плащания ответника е
погасил задължения за различни периоди от процесния.
С определение № 2900/20.08.2024 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 09.10.2024 г. и е допуснал изслушване на съдебно-
счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както такива, касаещи
осчетоводяването и основанието на извършените от ответника плащания, за които от
него са представени по делото платежни документи.
Ищецът е внесъл определения от съда депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 300 лв., но такава не е изготвена, тъй като с молба
от 08.10.2024 г. е заявил, че на 23.08.2024 г. е направено плащане от ответника, с което
претендираните суми, предмет на делото, са погасени изцяло. С посочената молба
ищецът заявява, че претендира разноски, тъй като сумите са погасени след образуване
на производството по делото.
Третото лице-помагач – „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“
ООД/ не заявява становище относно основателността на предявените искове. С молба
от 20.09.2024 г. представя документи, касаещи дяловото разпределение на топлинна
енергия в процесния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че по силата на облигационно отношение, възникнало с ответника,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/в топлоснабдения имот и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот,
е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което ищецът е сключил
договор, и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и релевираните с отговора
правопогасяващи и/или правоизключващи възражения.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед заявеното становище от ответника в депозирания писмен отговор, с
2
определение № 2900/20.08.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, следните
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: по силата на
облигационно отношение, възникнало с ответника, съществувало към процесния
период, ищецът е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода/ в топлоснабдения имот с абонатен № 54302 и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабдения имот,
е извършвана услугата „дялово разпределение“ от лице, с което ищецът е сключил
договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер от ответника, както и че размера на дължимите лихви за забава
за процесния период е в размер на претендирания.
С оглед заявеното от ищеца в депозираната молба с вх. № 22357/08.10.2024 г. /л.
103/ съдът намира, че вземанията, предмет на делото са погасени изцяло от ответника
на 23.08.2024 г. По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В
процесния случай съдът приема за установено, че след датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.05.2023 г., претендираните суми са погасени изцяло
чрез плащане от ответника. Предвид изложеното – пълно погасяване на
претендираните суми в хода на делото, предявените срещу ответника по реда на чл.
422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищеца, който претендира такива за исковото и за заповедното производство.
Плащането на претендираните разноски за държавна такса е доказано по делото,
поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ищецът
претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът
определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноски, както следва: 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 50 лв. – държавна такса за двете производства.
Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, в решението следва да бъде посочена банкова
сметка или друг посочен от ищеца начин за плащане на присъдените суми. Съгласно
посоченото от него в исковата молба, присъдените суми следва да бъдат платени по
банкова сметка в „Общинска банка“ АД с IBAN BG48SOMB91301011253302, с
титуляр дружеството-ищец.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище в град С. и адрес на управление: ул. „Ястребец” № 23 Б, срещу В. К. Р., ЕГН
**********, с адрес: град *****, по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
- 1 069,88 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
3
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за реално потребена топлинна
енергия в недвижим имот, находящ се на адрес: град С., ж.к. „***** – апартамент 52, с
абонатен № 54302, ведно със законната лихва от 12.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането;
- 43,24 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
25.04.2023 г., начислена върху претендираната главница за неплатена топлинна енергия
в размер на 1 069,88 лв.;
- 37,52 лева – главница, представляваща неплатена цена на улугата „дялово
разпределение“ за недвижим имот, находящ се на адрес: град С., ж.к. „***** –
апартамент 52, с абонатен № 54302, за периода м.04.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
- 7,01 лева – мораторна лихва за периода 15.06.2020 г. до 25.04.2023 г.,
начислена върху претендираната главница за неплатена цена на услугата „дялово
разпределение“, за които е суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4778/2023 г. по описа на
Районен съд – град Перник, IV. състав, като неоснователни, поради погасяване на
паричните задължения чрез плащането им в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, В. К. Р., ЕГН **********, с
адрес: град *****, да плати на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище в град С. и адрес на управление: ул. „Ястребец” № 23 Б, сума в размер на
125 лв., представляваща разноски за исковото производство, и сума в размер на 75 лв.,
представляваща разноски за производството по ч. гр. д. № 4778/2023 г. по описа на
Районен съд – град Перник, IV. състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца - „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4