РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Кюстендил, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520101198 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 5969/20.05.2024
г., депозирана от М. Д. Й., ЕГН: **********, адрес: с. *********, ул. "******
********" №*, чрез адв. В. В. М., АК-Перник, против „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1766, ул.“Околовръстен път“ № 260, като правоприемник на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2019 г. между М. Д. Й. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ бил сключен Договор за
потребителски кредит PLUS-17285889. Правоприемник на дружеството
кредитодател била ответната банка. Страните се договорили отпуснатият заем
да бъде в размер от 12 000, 00 лева, при 96 месечни погасителни вноски, със
срок на договора до 20.08.2027 г. Годишният лихвен процент /ГЛП/ бил
определен в размер на 14, 05 %, а размерът на годишния процент на разходите
/ГПР/ – 16, 26 %.
Съгласно Договор за застрахователно посредничество кредиторът
предлагал застраховки в качеството си на застрахователен агент/посредник.
Заемателят се присъединил към предлаганата от кредитодателя застраховка
„Защита на плащанията“ като се твърди, че по този начин към задълженията
по процесния договор била включена и сумата от 4 320, 00 лева,
представляваща застрахователна премия. Уговорена била и „такса
ангажимент“ в размер на 420 лева. Така общата дължима сума по кредита
възлизала на 24 265, 92 лева. Заявява се, че ищцата извършвала частични
плащания по договора. Счита се, че процесният договор е потребителски.
1
Навеждат се доводи в подкрепа на тезата, че процесният договор е
недействителен. Твърди се, че същият е нищожен на основание чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК и чл. 143-148 ЗЗП, тъй
като не е спазена предвидената от закона форма и други императивни
изисквания. Ищцата смята, че е нарушено изискването процесният договор да
е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. На следващо място,
договорът се счита за нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В нарушение на
императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР бил посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. В погасителния план бил
посочен общият размер на месечната вноска без да е посочен съответният
размер на главница и лихва, които се погасяват. Не ставало ясно как е
формиран ГПР и същият бил посочен като абсолютна процентна стойност, без
да са посочени взетите допускани използвани при изчисляването му. Липсвала
методика за формиране на ГЛП.
В договора била отразена само такса ангажимент в размер на 420 лева,
като не било включено възнаграждението като разход по кредита, както и
задължението за потребителя да заплати застрахователна премия в размер на 4
320 лева, която се равнявала на 33 % от главницата по кредита. Това
невключване на посочената сума при изчисляване на ГПР водело до
последиците по чл. 23 ЗПК – връщане само на чистата стойност на кредита, по
отношение на която се заявява, че не съответства на уговорената главница в
размер на 12 000 лева, защото от същата е приспадната такса ангажимент в
размер на 420 лева.
Твърди се, че застраховката по застрахователна програма „Защита на
плащанията“ била сключена между „Кардиф Общо застраховане, клон
България“ и кредитодателя, като последният бил застрахователен посредник и
ползващо се лице, но договарял за сметка на застрахователя. С оглед на това
било неясно как разходът за застрахователна премия, заплатен директно на
застрахователя, бил включен в сумата за връщане, но не бил отразен в ГПР.
Заявява се, че в случай на договорена застраховка заемателят е трябвало да
преведе на заемодателя като застраховател или посредник сумата по
застраховката, което водело до голяма вероятност потребителят да не е в
състояние да възприеме в цялост последиците от множеството изявления
които е направил в хода на преговорите и да разграничи застраховането като
допълнение към договора за кредит, както и да осъзнае конкретния си интерес
от задължаването си с цената на премията. Сочи се, че няма данни тази
застрахователна премия да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за
да има последният основание да я претендира от кредитополучателя.
Счита се, че уговорката за заплащане на застрахователна премия е
елемент от същественото съдържание на договора за кредит, а всички вноски
по застрахователна програма „Защита на плащанията“ представляват
2
съществени услуги по усвояване и управление на кредита, забранени съгласно
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Застрахователната премия представлявала общ разход по
кредита за потребителя и следвало да бъде включена при изчисляването на
ГПР по договора за кредит, а с включването на вноските в пакет от
допълнителни услуги се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че
дори да се установи, че процесното вземане е цедирано, за ищеца съществува
правен интерес от предявяване на положителен установителен иск срещу
ответника.
С оглед гореизложеното е отправена молба до съда да постанови
решение, с което:
1. Да признае за установено в отношенията между страните, че договор
за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г., сключен между М.
Д. Й. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, е нищожен;
2. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме договора за
валиден, да прогласи за нищожни клаузите от договор за потребителски
кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г., с които М. Д. Й. се задължава да
заплаща застрахователна премия, както и такса ангажимент, поради
противоречие със ЗПК;
3. Да признае за установено в отношенията между страните, че М. Д. Й.
не дължи претендираните по договор за потребителски кредит PLUS-
17285889 от 03.09.2019 г. суми в размер на 50 лева (частично от общия размер
12 265, 92 лева), на основание нищожност на договор за потребителски кредит
PLUS-17285889 от 03.09.2019 г.
Претендират се и разноските по делото, включително адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна е депозирала писмен отговор. Ответникът изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като не са представени
доказателства за заплатена държавна такса.
Твърди се, че е предявен недопустим установителен иск срещу
нелегитимен ответник. Заявява се, че кредитодателят по процесния Договор за
потребителски кредит PLUS-17285889 „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България“, чийто правоприемник е ответната банка, цедирал вземанията
си по него на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата на
Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 15.02.2022 г. С оглед на това се счита, че банката не е титуляр на спорното
вземане. Иска се производството по отрицателния установителен иск да бъде
прекратено поради липса на правен интерес.
Оспорва се качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП на ищцата като страна по процесния договор за кредит като се твърди, че
не съществува презумпция за потребителско качество на физическо лице,
сключващо договор за кредит.
Навеждат се подробни доводи в защита на тезата, че претенциите са
неоснователни. Заявява се, че в исковата молба бланкетно се сочи, че не са
3
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т.
7-9 от ЗПК и чл. 143-148 от ЗЗП, а същите в действителност са изпълнени.
Твърди се, че договорът е съставен в писмена форма, по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи са представени с шрифт Garamond,
размер 12. Оспорва се твърдението, че процесният договор не е подписан на
всяка страница. Заявява се, че договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент, а в съдържанието му е инкорпориран погасителен план. Размерът на
кредита бил 12 000 лева при застрахователна премия за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 4 320 лева, такса ангажимент
от 420 лева, при 96 месечни вноски, всяка от които по 252,77 лева, при общ
размер на плащанията – 24 265, 92 лева. ГПР възлизал на 16, 26 %, а
лихвеният процент – 14, 05 %.
Посочва се, че дали такса ангажимент ще бъде удържана от одобрената
за отпускане сума, или кредитополучателят ще получи 12 000 лева по
банковата си сметка, но ще заплати 420 лева такса на кредитора не води до
различни правни или икономически последици. Заявява се, че тази такса е
включена в размера на ГПР по кредита, а възнаградителната лихва и
цялостното годишно оскъпяване са изчислени върху главница от 11 580 лева.
Относно включването на застрахователната премия по застраховката „Защита
на плащанията“ в размера на ГПР се заявява, че същото не е задължително,
тъй като същата е сключена по желание на клиента и не представлява условие
за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. Сочи се,
че видно от декларация на клиента, съдържаща се в сключения между ищцата
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ договор за
застрахователно посредничество, първата изрично е заявила интерес от
покритие на застрахователни рискове, свързани с вече сключения договор за
кредит от 03.09.2019 г. Информацията за общия размер на застрахователната
премия била посочена в договора за кредит и СЕФ, той бил включен в общата
стойност на плащанията, тоест ищцата направила информиран и обоснован
избор за встъпване в кредитното и застрахователното правоотношение.
Подчертава се, че застраховка „Защита на плащанията“ била допълнителна
незадължителна услуга, предоставяна на клиентите единствено при изрично
изразено от тяхна страна желание, като сключването й нямало отношение към
параметрите на договора за кредит и не представлява разход по кредита.
Налице били две отделни правоотношения между различни страни: договор за
потребителски кредит между ищцата и дружеството праводател на ответника,
както и договор за застраховка със страни отново ищцата, този път като
застраховано лице, и „Кардиф животозастраховане, клон България“-
застраховател. Заявява се, че ако се подлага под съмнение действителността на
застрахователния договор с аргумент, че не е спазена изискуемата форма, като
главна страна по делото следва да се конституират и застрахователите –
страна по това споразумение.
Счита се, че не е налице фактическият състав на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от
ЗЗД – заобикаляне на закона. Твърди се, че на клиента е била предоставена
пълна, ясна и точна информация относно това какви разходи се включват в
ГПР. Твърди се, че договорната клауза за възнаградителна лихва не
4
противоречи на добрите нрави, а договорът не е нищожен.
С оглед горното се счита, че съдът следва да прекрати производството
поради липса на правен интерес, а в случай че разгледа исковата молба да
постанови решение, с което да я остави без уважение като неоснователна и
недоказана. Претендират се сторените разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на
ищцата, а при условията на евентуалност се възразява и срещу искането за
присъждане на възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
В първото по делото съдебно заседание, ищцата, редовно уведомена, не
се явява и не изпраща представител. С депозирани предварителни молби се
излагат подробни съображения за основателността на предявените претенции,
иска се изслушване на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза и се представя списък по чл.80 от ГПК. Ответното дружество не се
представлява, с депозирана молба 14.10.2024г. прави искане за даване ход на
делото в отсъствието на представител, изразява становище за недопустимост и
неоснователност на исковете и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В последващо съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват. С молба с вх. №14091/09.12.2024 г. ответното дружество
поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба. Ищецът, с писмена
молба от 06.11.2024 г., иска даване ход на делото в отсъствието на ищеца и
негов процесуален представител, поддържа предявените искове, прави
възражение за прекомерност на разноските на ответното дружество, представя
допълнение към списъка с разноски.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена е съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е изслушано в съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от
представеното заверено копие на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта PLUS – 17285889/03.09.2019 г., оторизационен код а174k42x,
се установява, че между ищцата М. Д. Й., в качеството й на кредитополучател
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ , в качеството на
кредитор, е сключен посочения договор за кредит, по силата на който на
кредитополучателя-ищец по делото е предоставен паричен заем за
потребителски цели, в размер на 12 000 лева, вид на вноската – месечна в
размер на 252, 77 лева, 96 бр. погасителни вноски, срок на договора до
20.08.2027 г., при годишен лихвен процент 14, 05 %, годишен процент на
разходите 16, 26 % .
В параметрите и условията на договора е предвидено, че
заемополучателят дължи такса ангажимент в размер на 420 лева, чиято цел е
5
обслужване на кредита и е в размер, определен в Тарифата. Предвидено е, че
заемната сума е следвало да се застрахова за сметка на потребителя – "защита
на плащанията". Видно от вписването в самия договор за кредит
застрахователната премия възлиза на 4 320, 00 лева. Договорът обективира
погасителен план с последна падежна дата 20.06.2027 г., а съгласно т. 5, изр. 2
от ОУ, просрочието в плащането на една или повече погасителните вноски
дава право на кредитора да начислява лихва за забава в размер на законната
лихва, установена за страната и да обяви вземането за предсрочно изискуемо
без уведомление при просрочие на две или повече месечни погасителни
вноски. Договорът за кредит носи подписите и на двете страни по него. Към
него е приложен погасителен план и ОУ.
По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г. по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България КЧТ, е прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сумите по процесния договор.
За изясняване на делото от фактическа страна по делото е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която, не е оспорена от страните,
поради което съдът кредитира същата като обективно, компетентно и
обосновано изготвена.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта:
С депозирания отговор на искова молба ответното дружество е
направило възражение за недопустимост на предявения против него
отрицателен установителен иск, като е посочил, а и от представените по
делото доказателства се установява, че вземанията по сключеният между М.
Д. Й. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ Договор за
потребителски кредит PLUS-17285889/03.09.2019 г. са били прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД по силата на приложение №1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.,
поради което към момента на подаване на настоящата искова молба банката –
ответник не е титуляр на спорното вземане.
Така направеното възражение съдът намира за основателно, поради
следните съображения:
Както бе посочено, ответникът прави възражение, че ищецът нямал
правен интерес да бъде постановено решение спрямо него, тъй като към
датата на исковата молба ответното дружеството не се намирало в договорно
правоотношение с ищеца. След като процесният кредит бил предмет на
договор за цесия от 15.02.2022 г., ответник по делото следвало да бъде
6
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. С цесията се прехвърляли както
вземанията, така и всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Целта на предявените искове за нищожност на договора или на отделни
негови клаузи е постановеното по делото решение да обвърже със сила на
пресъдено нещо страните по договора относно съществуването или не на
твърдяната нищожност. Решението, при уважаване на исковете, ще установи
със сила на пресъдено нещо несъществуването на договорното
правоотношение, а оттам и липсата на права и задължения. Поради това
надлежни страни по тези искове са страните по възникналото от договора
материално правоотношение. Въз основа на договора за всяка една от
страните възникват вземания спрямо насрещната страна. Тези вземания са
последица от договора и не се приравняват на него. Затова с договора за
прехвърляне на вземане по чл. 99 от ЗЗД се прехвърля само възможността
цесионера да получи дължимата се от длъжника престация по договора, а в
случай на неизпълнение – да събере същата по установения за това ред. Въз
основа на този договор обаче цесионерът не става страна по договора, въз
основа на който е възникнало вземането, поради което не може да иска
обявяването му за нищожен, унищожаването му или развалянето му поради
неизпълнение от насрещната страна (длъжника). Същевременно, защитата на
длъжника спрямо цесионера е определена именно от това, че последния не е
страна по него. Длъжникът може да прави всички възражения, които би могъл
да направи и по отношение на цедента, но по аргумент на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД
тази защита може да бъде осъществена само по пътя на възражението.
Защитата по пътя на възражението сама по себе си не води до прекратяване на
действието на първоначалния договор. Поради това в случаите, когато
длъжникът предявява иск за разваляне на договора поради неизпълнение или
за унищожаването му, той следва да предяви тези искове срещу насрещната
страна по договора – цедента, а не срещу цесионера. По аргумент от по–
силното основание следва да се приеме, че при наличие на правен интерес
длъжникът може да предяви иск за прогласяване нищожността на
първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера
вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по
същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска
и срещу цесионера.
Предвид гореизложеното направеното възражение следва да бъде
уважено, а искът в тази си част – оставен без разглеждане като недопустим.
По основателността:
При условията на първоначално обективно евентуално съединяване са
предявени: 1. Главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от
03.09.2019 г.; 2. В условията на евентуалност, искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
съдът да прогласи за нищожни клаузите от договор за потребителски кредит
PLUS-17285889 от 03.09.2019 г., с които кредитополучателят се задължава да
заплаща застрахователна премия, както и такса ангажимент, поради
противоречие със ЗПК; 3. Частично предявен отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че М. Д.
7
Й. не дължи суми по договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от
03.09.2019 г. в размер на 50 лева (частично от общия размер 12 265, 92 лева),
на основание нищожност на Договор за потребителски кредит PLUS-17285889
от 03.09.2019 г.
Съгласно ТР №1/2020 г./27.04.2022 год. по тълк. д № 1 по описа за 2020
г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, с чл. 7, ал. 3 от ГПК е предвидено изрично
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал. 1 от
Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по
нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и
формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда
факти. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без
наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата
претенция е пряко обусловена от неговата действителност.
С Определение № 1079/07.08.2024 г. по описа на КРС, е отделено за
безспорно, че на 03.09.2019г. между М. Д. Й. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ бил сключен Договор за потребителски кредит
PLUS – 17285889.
Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните и е
указал, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване сключването на
процесния договор за кредит при наличието на твърдените основания за
нищожност, респ. основанията за нищожност на клаузите за заплащане на
такса ангажимент и застрахователна премия, а за ответника – обстоятелствата,
на които се позовава. На ответника е указано, че в негова тежест е да докаже,
че при сключване на договора са спазени изискванията на ЗПК и ЗЗП, както и
че договорът, включително клаузите за заплащане на застрахователна премия
и такса ангажимент, не нарушават закона и добрите нрави.
По предявения отрицателния установителен иск, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело №8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е указал, че в тежест на ищеца е доказването на
фактите, от които произтича правният му интерес от предявяване на иска като
установителен, а не осъдителен, а на ответника – фактите, от които произтича
дължимостта на процесната сума.
От представено по делото заверено копие на Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта PLUS – 17285889/03.09.2019 г., оторизационен
код а174k42x, е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ, в качеството си на кредитор, е предоставило потребителски
кредит на ищеца, в качеството му на кредитополучател, в размер на 12 000
лева, при условия: вид на вноската – месечна в размер на 252, 77 лева, 96 бр.
погасителни вноски, срок на договора до 20.08.2027 г., при годишен лихвен
процент 14, 05 %, годишен процент на разходите 16, 26 % , такса ангажимент
в размер на 420 лева, както и застрахователна премия 4 320 лева, като общата
стойност на задълженията възлизала в размер на 24 265, 92 лева.
8
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано изготвена. От експертно заключение вх. №
11499/08.10.2024 г. /л.110-117/ е видно, че след преглед и запознаване с
наличната документация, предоставена от ответното дружество, както и с
поисканите и предоставени данни от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, вещото лице е установило следното: Предоставената на ищцата заемна
сума в размер на 11 580 лева /с приспадане на таксата ангажимент в размер на
420 лева/ е била преведена на М. Й. по нейна банкова сметка с
****************************, с основание на превода “Съгл. Договор
PLUS- 1725889”. Експертното заключение сочи, че съгласно договора, ГПР е
16, 258 % и при определянето му са включени разрешения размер на кредита,
срока за погасяване, лихвен процент и такса ангажимент, а ако се взе предвид
и застрахователната премия, ГПР възлиза в размер на 24, 1125 %. Посочва се,
че заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 8 608,64
лева, с която сума е погасена главница в размер на 2 740, 80 лева, 4 292, 84
лева договорна лихва и 1 575 лева застрахователна премия. Съгласно
предоставената от „Агенция за събиране на вземанията“ информация към края
на всеки месец се генерирал файл с дължимите през текущия месец
застрахователни премии и дължимите суми се плащали общо към
застрахователя, който е представляван от дружествата „КАРДИФ Общо
застраховане“ АД – клон България и „КАРДИФ Животозастраховане“ АД –
клон България, като от партидата на кредитора /преди цесията/ 35
застрахователни вноски са били издължени, 3 са начислени като дължими, а
останалите анулирани.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността
на процесния договор за кредит съобразно наведените с исковата молба
възражения. В тази насока, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит
"договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни
реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или
разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по
договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята
професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е
9
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора
сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да
предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като
не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че
за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, които имат императивен характер.
Съгласно действащата към момента на сключване на договора
разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра по един за всяка
от страните. В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на
потребителски кредит от една страна под формата на реално предоставяне на
парична сума, а от друга страна и под формата на финансиране на услуга –
сключване на застраховка. В този смисъл е т. 2 от Условията по договора, в
която се посочва, че "размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита
на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователя посочен в
застрахователния сертификат, а посочената сума в поле "Застрахователна
премия" се разделя на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле "Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле "Месечна погасителна вноска". При така
постигнатите договорки, настоящият съдебен състав намира, че заплащането
на застрахователната премия е част от условията по договора за кредит,
поради което приложените Сертификат и Общи условия за застраховка
"Защита на плащанията" съставляват елементи от договора за кредит
доколкото кредиторът отпуска в заем сумата необходима за внасяне на
застрахователна премия. Ето защо и по отношение на тях трябва да бъдат
спазени посочените изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира доводът на ищцата за нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита за основателен. Съгласно
нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е
изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
10
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че
застрахователните премии представляват общ разход по кредита за
потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на
застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита
или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри
/напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на
допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на
посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход
по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от
потребителя на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-
кредитор и последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно
съглашение /какъвто е настоящият случай/ или в договора е уговорено
потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде
заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не
провежда разграничение между тези хипотези, защото във всички тях
плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на
получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ.
присъединяването на потребителя към съществуваща застрахователна
програма/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за
отпускането му при предоставените с договора условия, подлежи на
изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния
договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените
от търговеца клаузи. Ето защо за този извод е ирелевантно обстоятелството,
дали договорът и общите условия определят застраховката като допълнителна
незадължителна услуга. Подобни клаузи представляват част от предварително
изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е
имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер, който не
обвързва съда.
В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за
застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при
договорените в него параметри. От една страна това е така, защото видно от
описаното по-горе съдържание на договора за кредит и условията към него,
размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора
за кредит към датата на неговото сключване и е включен в погасителния план.
От друга страна, видно от представения застрахователен сертификат, неговата
единствена цел е да покрие риска, който търговецът-кредитор носи от
неизпълнение по кредитното правоотношение, без да обезщетява
евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован потребител
/респ. неговите наследници/ от настъпилото застрахователно събитие – смърт,
трайна неработоспособност, временна неработоспособност, безработица.
Застрахователната сума е приравнена на баланса по кредита към датата на
настъпване на застрахователното събитие, което изключва каквито и да било
плащания на застрахователно обезщетение към потребителя и неговите
11
наследници и приравнява застахователното правоотношение на обезпечение
по кредита. Следователно още към датата на сключване на договора за кредит,
към който момент са определени неговите параметри – размер на отпуснатата
сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният фиксиран характер –
кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на имущественото
проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на застрахователно
правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на кредита
при настъпване на описаните в застрахователния сертификат събития. Ето
защо съдът намира, че в случая застрахователното правоотношение се явява
необходима предпоставка за отпускане на кредита при съдържащите се в него
условия, и разходът за него, в размер на дължимата застрахователна премия,
представлява "общ разход по кредита" по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по чл. 11, т. 10 – годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй
като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка. В този смисъл са Решение № 1760
от 5.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12462/2021 г., Решение № 11109 от
28.06.2023 г. на СРС по гр. д. № 47798/2022 г., Решение № 939 от 21.02.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 10772/2021 г.).
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Предвид изложеното предявеният иск за прогласяване на процесния
договор за кредит за недействителен, като противоречащ на императивни
правила разписани в ЗПК, се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК, разноски се дължат
и на двете страни в производството. Ищцата ще бъде осъдена да плати на
ответното дружество сума в размер на 150 лв., представляваща съответно
юрисконсултско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице, а
ответното дружество ще бъде осъдено да плати разноски на ищцата в общ
размер на 501 лв. /виж списъци за разноски/, включващо държавна такса и
възнаграждение за вещо лице. По отношение искането за заплащане на
12
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, същото ще бъде
отклонено, тъй като по възражение на ответното дружество, че ищцата не е
материално затруднена, което твърдение е в доказателствена тежест на
ползващия се от него и след неколкократни указания до ищцата, че не
представя доказателства в тази насока, то съдът намира искането за
неоснователно. Следва да се има предвид и че ищцата не е направила искане
за освобождаване от държавни такси и разноски по чл. 83 от ГПК, а в най-
кратки срокове е внесла такси и разноски по делото в размер над 1 000 лв.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
В частта, с която искът се прекратява като недопустим, актът има
характер на определение и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожността на
сключения между М. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: с. *******, община
Кюстендил, ул. „******* ***********“ *, и БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК *********, като праводател на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1766, ул.
„Околовръстен път“ №260, Договор за потребителски кредит PLUS-
17285889/03.09.2019 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от М. Д. Й., с ЕГН
**********, с адрес: с. **********, община Кюстендил, ул. „****** *****“ *,
чрез адв. В. М. от АК - Перник, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че М. Д. Й. не дължи
на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1766, ул. „Околовръстен път“ №260 /като
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“/
суми по договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г. в
размер на 50 лева (частично от общия размер 12 265, 92 лева), на основание
нищожност на Договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от
03.09.2019 г., като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1198/2024 г. по описа на
Районен съд-Кюстендил по отношение на предявения от М. Д. Й., с ЕГН
**********, с адрес: с. *********, община Кюстендил, ул. „*********
*********“ *, чрез адв. В. М. от АК-Перник, отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че М. Д.
Й. не дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1766, ул. „Околовръстен път“ №260 /като
13
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“/
суми по договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от 03.09.2019 г. в
размер на 50 лева (частично от общия размер 12 265, 92 лева), на основание
нищожност на Договор за потребителски кредит PLUS-17285889 от
03.09.2019 г.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1766, ул. “Околовръстен път“ №
260, да плати на М. Д. Й., ЕГН: **********, адрес: с. *********, ул. "******
********" №*, сума в размер на 501 лв. /петстотин и един лева/, разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА М. Д. Й., ЕГН: **********, адрес: с. *********, ул. "******
********" №* да плати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, 1766, ул.“Околовръстен път“ №
260, сума в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, разноски в
първоинстанционното производство
Решението, в частта, имаща характер на определение, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен
срок от връчването на преписи на страните, а в останалата си част
решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
14