РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
при участието на секретаря Антонина В. Митева
като разгледа докладваното от Веселина П. Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600405 по описа за 2021 година
Производството има своето правно основание в чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 14.10.2021г. по н.ч.д.
№2908/2021г. по описа на СНС, с което при условията на чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 24 от НК са групирани наказанията,
наложени на осъдения Н. по НОХД №247/2009 г. на Окръжен съд -Бургас,
НОХД №2181/2012 г. Районен съд - Бургас и НОХД № 126/2014 г. на СНС,
като е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно:
лишаване от свобода за срок от три години, търпимо при първоначален строг
режим. При условията на чл. 24 от НК така определеното общо наказание е
увеличено със 7 месеца и е приспаднато изтърпяното от осъдения Н.
наказание, по което групираните дела.
Определението е оспорено от прокурора и от осъдения.
В протеста се твърди, че определението е неправилно, тъй като
групираните присъди не били в съвкупност по чл. 23 и сл. от НПК. Иска се
1
отмяна на определението и отделно изтърпяване на наказанието по НОХД №
126/2014г. на СНС.
В жалбата се изразява несъгласие с приложението на чл. 24 от НК и се
иска запазване на наказанието в размер, отмерен по последната влязла в сила
присъда.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на
страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното:
От приобщеното към доказателствения материал свидетелство за
съдимост, придружено с бюлетини за съдимост, се установява, че спрямо
осъденият Н. е осъждан с пет отделни съдебни акта, като тези, които имат
отношение към настоящето производство са последните три, а именно:
1. определение за одобряване на споразумение по НОХД №247/2009 г.
на ОС - Бургас, с което за престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4 вр. чл.29, б. А и
б.Б от НК, извършено на 12.01.2009 г. му е наложено наказание 3 години
„Лишаване от свобода“. Определението за одобряване на споразумение,
имащо значение на влязла в сила присъда, е постановено на 23.10.2009 г. и о
тази дата е вляло в сила.
2. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2181/2012 г.
на РС - Бургас, с което за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.29, ал.1, б.А
и б.Б, извършено на 11.06.2012 г. му е наложено наказание 3 месеца
„Лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване.
Определението е влязло в сила на 13.06.2012 г. и
3. присъда по НОХД № 126/2014 г. по описа на СНС, влязла в сила на
17.09.2021 г., с която за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК,
извършено в периода от октомври 2011 г. до 20.06.2012 г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години при първоначален
строг режим.
По предложение на Специализираната прокуратура
първоинстанционният съд е допуснал групиране на наказанията отмерени по
цитираните три дела, като е определил и наложил едно общо, най - тежко
наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“ при първоначален
строг режим, което на основание чл.24 от НК е увеличил със 7 месеца.
2
Така постановеното определение е неправилно, понеже престъпленията,
санкционирани по горните три дела не се намират помежду си в условията на
реална съвкупност. Престъплението, предмет на НОХД №2182/2012 г. е
извършено след влизане в сила на предходното определение по НОХД
№247/2009 г. Престъплението санкционирано с присъдата по НОХД №
126/2014 г. по описа на СНС е продължено по своето правно естество и е
довършено на 20.06.2012 г., т.е. след влизане в сила на определението по
НОХД № 2181/2012 г. на РС - Бургас, което е пречка да бъде формирано общо
наказание по двете дела. В този смисъл са Решение №139 от 31.03.2010 г. по
наказателно дело №66/2010 г. на II-ро наказателно отделение на ВКС и
Решение №233 от 06.06.2013 г. по н.д. №492/2013 г. на I-во наказателно
отделение на ВКС. Изложеното означава, че за осъжданията по посочените
три дела отсъстват предпоставките на чл. 25 от НК, поради което
първоинстанционният съд е следвало да отхвърли предложението като
неоснователно, а не да допуска претендираната кумулация.
По изложените съображения, оспореното определение следва да бъде
отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъде отказано групирането, поискано с предложението на СП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 14.10.2021 г. по НЧД №2908/2021 г. по описа
на СНС, с което на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани
наказанията, наложени на осъдения Н. по НОХД №247/2009 г. на Окръжен
съд - Бургас, НОХД № 2181/2012 г. Районен съд - Бургас и НОХД № 126/2014
г. на СНС и вместо него
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на Специализираната
прокуратура за групиране наказанията по посочените три дела.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4