МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№ 100/2017г. по описа на РС-Русе,
ІV нак.състав.
Районна прокуратура
– Русе е обвинила подс. Р.Д.Д. в това, че на 13.09.2016 год. в
гр.Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с
Наказателно постановление № 16-0457-000070/11.03.2016г. на
Началника РУ Ветово при ОД МВР - Русе, в сила от 23.03.2016 г., извършил
такова деяние, като управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес 220" с рег.
№ ....., без съответно свидетелство за управление -
престъпление по чл.343в ал.2 НК.
Районна прокуратура -
Русе поддържа обвинението.
Подсъдимият Д. се явява при първото по делото заседание,
което е отложено поради уважителна причина за неявяването на защитника му.
При второто
заседание по делото, за което подсъдимият е редовно призован, той не се явява,
като не е посочена никаква причина за
неявяването му. В този смисъл производството
по делото по отношение на него е задочно, в хипотезата на чл.269 ал.3 т.3 от НПК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки на тази разпоредба.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Д.Д. е български
гражданин, неженен, осъждан, безработен, с начално образование, ЕГН **********.
Същият
никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС. Въпреки това той постоянно управлявал МПС, за което
множество пъти бил санкциониран по административен и съдебен ред. Подобно поредно неправомерно поведение на подс.Д. било
установено и санкционирано по съответния за това административен ред с
Наказателно постановление № 16-0457-000070/11.03.2016 год. на Началника на РУ-Ветово
при ОД МВР - гр.Русе, което му било връчено лично на 15.03.2016 г. от св.С.С. и влязло в сила на 23.03.2016
год., като необжалвано.
Независимо, че бил
неправоспособен и санкциониран по административен ред, за това, че управлявал
МПС като неправоспособен, както и че бил осъждан за това, подс.Д. не се
поправил и превъзпитал, а продължил да управлява МПС,
включително и след влизане в сила на горепосоченото наказателно постановление.
На 13.09.2016г. сутринта в гр.Ветово
подс. Д. привел в движение и управлявал лек
автомобил „Мерцедес 220” с рег.№ …… по
улиците на града.
Около 09:25 часа св.Р.Г. и св.В.Ц. –
полицейски служители в РУ – Ветово при ОД на МВР – Русе, извършвали обход в
гр.Ветово със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег.№ …... Полицаите се движили по ул.„Баба
Тонка“, откъдето се включили в движението по ул.„Йордан Йовков“. В същото време
по ул.„Йордан Йовков“, на около 10 метра пред полицейския автомобил, подс. Р.Д.
управлявал лекия автомобил „Мерцедес 220” с рег.№ …….
Полицейските служители забелязали това МПС. Във връзка с работата си полицаите
знаели, че този автомобил се ползва от подс. Д. и че същият е неправоспособен
водач. Поради това те последвали МПС-то, като се движили на няколко метра след
него. Предвид малката дистанция между двата автомобила, полицаите успели да
видят, че лекият автомобил „Мерцедес 220” с рег.№ ….. се управлява от подс. Р.Д.. Те
видели и че в моторното превозно средство бил само подс. Д..***, където се
намирала къщата, в която живеел, и спрял автомобила в затревена площ до
улицата. Полицейските служители спрели със служебния си автомобил на няколко
метра зад автомобила на подс. Д.. От момента, когато забелязали лекия автомобил
„Мерцедес 220” с рег.№ ….. на ул.„Йордан Йовков“, до момента
на спиране на МПС-то в затревената площ до ул.„Плиска“, св.Р.Г. и св.В.Ц. имали
постоянен видим контакт към автомобила. Полицейските служители отишли до
автомобила, управляван от подс. Р.Д., като последният още не бил излязъл от
него. Св.В.Ц. се представил на подс. Д. и поискал документите му за извършване
на полицейска проверка. Подсъдимият не представил документи, поради което
полицаите извършили справка с дежурния на РУ – Ветово, от която се установило,
че подс. Р.Д. не притежава свидетелство за управление на МПС. В хода на
полицейската проверка се установило и че за лекия автомобил „Мерцедес 220” с
рег.№ …. не била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Полицейските служители поканили подс. Д. ***, за да извършат необходимите
проверки и да му съставят актове за констатираните нарушения. Св.В.Ц. съставил
на подс. Р.Д. АУАН с бланков № 273652 от дата 13.09.2016г. за това, че е
нарушил чл.150 от ЗДвП. Подсъдимият подписал акта, като в графата за възражения
записал: „Имам възражение – не съм управлявал МПС“.
Гореизложеното се установява от събраните по делото
доказателства: разпитаните по делото свидетели,
справка за съдимост, заверено копие на АУАН с бланков №273652, справка
за нарушител, заверено копие на Наказателно постановление №16-0457-000070/11.03.2016г.,
както и от останалите доказателства по делото, декларация.
Всички доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност налагат следните правни изводи:
Подс. Р.Д.Д.
е
осъществил от обективна страна състава на престъплението
по чл.343в ал.2 от НК, тъй като на 13.09.2016 год. в
гр.Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 16-0457-000070/11.03.2016г. на
Началника РУ Ветово при ОД МВР - Русе, в сила от 23.03.2016 г., извършил
такова деяние, като управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес 220" с рег.
№ ....., без съответно свидетелство за управление.
На досъдебното
производство подс.Д. отрича авторството на престъплението, в което е обвинен,
съответно в съдебно заседание не взема отношение по този въпрос предвид
отсъствието си. От своя страна защитата настоява за оправдателна присъда поради
недоказаност на обвинението.
От събраните по
делото доказателства се налага единствения, несъмнен и категоричен извод, че
именно подс. Д. е управлявал автомобила на процесната дата. Същият е възприет
от двамата свидетели – очевидци св.Ц. и св.Г. да управлява автомобила от
ул.“Йордан Йовков“ до ул.“Плиска“. Касае се за период от време (и пространство)
през което подсъдимият е наблюдаван от много кратко разстояние през светлата
част на денонощието, като визуално не са го губили от поглед за никакъв период
от време. Същите са категорични, че го познават много добре отпреди във връзка
с работата си в полицията, а също и по отношение на обстоятелството, че е бил
сам в автомобила. Нещо повече, те са го
последвали със служебния автомобил до ул.“Плиска“, където той е спрял в
непосредствена близост до дома си. По отношение на възприятията си св.Ц.
заявява: “Не е имало момент, в който да загубим пряка видимост към неговия
автомобил“,показанията му на л.38 от пр. за с.з. От своя страна св.Р.Г. твърди:
„От момента, в който забелязахме автомобила до момента на извършване на
проверката не сме губили изобщо визуален контакт с автомобила“, л.38, от пр. за
с.з., гърба. Двамата свидетели посочват
именно подсъдимия, като човекът, който е слязъл от автомобила, от когото са
поискали документите по чл.100 от ЗДвП за проверка и съответно, че не е имал
спътници. Съдът изцяло кредитира показанията на тези двама свидетели, защото са
очевидци от една страна, а от друга страна същите са логични, последователни,
обосновани и най-важното по никакъв начин не се опровергават от другите събрани
по делото доказателства.
Св.М.А., която е сестра на заличената св.Ж.А.
(живуща на семейни начала с подс.Д.) не е видяла кой е започнал да управлява автомобила
след разделянето й със сестра си на центъра на Ветово: „Не съм я изпратила до
колата и не видях кой се качва в колата“,л. 39 от пр. за с.з. От своя страна
свидетелите А.Н. и А.А., първи братовчед на подсъдимия, очевидно заинтересовани от изхода на делото дават
показания, с които косвено и условно се стремят да разграничат своя родственик
от деянието. Св.Н. твърди, че е видяла процесния автомобил да се управлява от Ж.А.
(и вътре е бил подсъдимият) в района на центъра, като изрично уточнява, че
оттам къде са отишли не знае, което по никакъв начин не изключва авторството на
престъплението от страна на подс. Д., вкл. и посоченото лице да е управлявало
автомобила в един момент, а след това управлението да е предоставено на
подсъдимия. Същественото в показанията на тази свидетелката, които изобщо нямат
характер на оправдателни доказателства, е че тя не е възприела полицейският
автомобил, движещ се след процесния (вкл. и когато същият е бил с включена
светлинна сигнализация) и от това се налага извода, че възприятията й касаят
движение на автомобила преди и след ул. “Йордан Йовков“ в гр.Ветово. По същата
причина, освен че е налице още по-ясно изразена заинтересованост, пристрастност
и предубеденост съдът не кредитира и показанията на св.А., който също няма
възприятия за движението на автомобила до дома на подсъдимия, а също и по
отношение на полицейският автомобил. Очевиден е стремежът на този свидетел да
разграничи подс.Д. от престъплението, в което е обвинен предвид изричните
изявления за характеристики и принадлежности на автомобила, които очевидно са
насочени поне косвено да ерозират възприятията на двамата полицейски служители
– затъмнени задни странични и задното обзорно стъкла, облегалки за главата на
предните седалки. В стремежа си да разграничи подсъдимия от престъплението и
косвено да дискредитира показанията на полицейските служители св.А. стига
дотам, че дори твърди, че когато той самият е управлявал процесния автомобил
задните странични стъкла и задното обзорно стъкло до такава степен са
затъмнени, че дори за водача е невъзможно да гледа през тях. По този начин се
налага извода, че водач на този автомобил може да извършва маневра движение на
заден ход или само на странични огледала или чрез монтирани видеокамери (чрез
дисплей в купето) за което по делото няма никакви дори данни, а още по-малко
доказателства. Липсата на затъмнение на трите задни стъкла, а също и липсата на
облегалки категорично се опровергава от показанията на свидетелите Ц. и Г.. По
същия начин съдът не кредитира и показанията на св.С.К., който живее на семейни
начала с майката на подсъдимия и чиято собственост е процесния автомобил и
който всъщност му го е предоставил за постоянно ползване. Този свидетел също
подобно на св.А. твърди за затъмняване, но не само на задните, но и на предните
стъкла и е категоричен, че „отвънка не ме виждаш, ама аз отвътре виждам“, л. 40
от пр. за с.з., гърба. Най-същественото
обаче в показанията на този свидетел е, че той няма никакви възприятия на
връщане от центъра на гр.Ветово (пазара) кой е управлявал автомобила –
подсъдимият или Ж.А. доколкото той е възприел последната „ с едни чанти“. Това
по никакъв начин не изключва възможността дори и да се приеме съвсем
хипотетично, че дори в един момент Ж.А. да е управлявала автомобила в един
момент да го е предоставила на подсъдимия и при повторното си връщане у дома да
е забелязан от полицаите.
От субективна страна подс. Р.Д. е
извършил деянието при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че не
притежава съответно свидетелство за управление и че преди по-малко от година –
на 23.03.2016г. е бил наказван по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за
управление, но въпреки това е управлявал процесното МПС.
Въз основа на
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, в което е обвинен и да му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за престъплението по чл.343в ал.2 от НК съдът отчита като
отегчаващи вината обстоятелства наличието на множество предходни осъждания на
дееца, които са показателни в това, че наложените наказания по никакъв начин не
са постигнали целите по чл.36 от НК. Подсъдимият е осъждан шест пъти за
извършени престъпления от общ характер, като особено впечатление прави това, че
последните три са също по чл.343в ал.2 от НК, две от които и при условията на
чл.26 ал.1 от НК. Общата преценка на тази деятелност води до безспорния извод
за личност с трайно установена престъпна и асоциална нагласа, като в последната
връзка следва да се посочи и това, че нито една от наложените му глоби по ЗДвП
не е заплатена. Кореспондиращи на този извод са и извършването на множество
административни нарушения по ЗДвП – 14 на брой, установени с влезли в сила
наказателни постановления за управление на МПС при изначална неправоспособност,
което също следва да се интерпретира, като отегчаващо отговорността обстоятелство.
От броя на предходните извършени престъпления и административни нарушения по
ЗДвП обобщено може да се заключи, че поначало подс. Д. има изцяло нихилистично отношение към
въведените нормативни правила за движение по пътищата и тоталното им пренебрегване
и незачитане е негов обичаен стил на поведение. На практика подс.Д. постоянно
управлява автомобил, въпреки посочената
по-горе изначална неправоспособност за тази дейност и наложените му наказания
по НК и ЗДвП изобщо нямат никакъв възпиращ ефект. Съдът не констатира никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства; не е налице дори съвсем формално
изразено съжаление за стореното. При
това положение съдът намира, че деецът е личност с висока степен на обществена
опасност, която изначално не съобразява поведението си с нормите за поведение в
обществото и по отношение на него следва да се въздейства с максимално интензивна
форма на наказателна репресия. В този смисъл съдът намира, че по отношение на
подс.Д. следва да бъде определено наказание по чл.343в ал.2 от НК в максимума
на предвиденото в закона наказание, а именно три години „лишаване от свобода”, а също и максималният размер на кумулативното
наказание „глоба” в размер на 1200 лв. С така определеното наказание би му се отнела
възможността да извършва престъпления по
транспорта, с които той постоянно застрашава живота и здравето на неограничен кръг хора.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: