№ 554
гр. Разград, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330100697 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл.
86 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявен иск от „Топлофикация –
Разград“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния
директор М.К., чрез пълномощника му мл. юрк. Х.Х., срещу П. Н. П. с ЕГН-
********** и И. Н. П. с ЕГН-********** като законни наследници на Н. П.
Н., като се моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество сумата от 654,38 лв. за доставена (потребена) топлинна енергия за
периода м. декември 2021 г. до м. март 2022 г. ведно със законна лихва от
24.04.2024 г. до заплащане на дължимото. Претендират се направените
разноски.
С молба се иска изменение на иска в следния смисъл: 645,38 лв.
(шестстотин четиридесет и пет лева и 38 стотинки) за доставена (потребена)
топлинна енергия за топлофициран имот в периода м. декември 2021 г. до м.
март 2022 г. ведно със законна лихва от 24.04.2024 г. до заплащане на
дължимото; 107,15 лева - обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на законната
лихва върху дължимата сума, считано от 31.01.2022 г. до 23.04.2024 г.
Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на
топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените
от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с
№ Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът
твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови
нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба №
ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация –
Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от
1
КЕВР и по цени, определени от Комисията, в самостоятелно жилище с
централно топлоснабдяване. Твърди се, че ответниците не са изпълнили
задълженията си да заплатят потребената и незаплатена енергия през периода
31.12.2021 г. до 31.03.2022 г. на обща стойност 645,38 лева с ДДС за
топлофициран имот, находящ се в гр. Разград на ***.
Сочи се, че ответниците са собственици на топлофицирания имот.
В срока за отговор ответниците не са депозирали такъв.
Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите
предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответниците са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на
исковата молба, и неявяването им в съдебно заседание. Указания в този
смисъл са дадени с разпореждането на съда за връчване на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответниците са получили.
Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в
определението на съда за насрочване на делото и в призовките, изпратени на
ответниците за насроченото съдебно заседание, връчени редовно.
Ето защо съдът счита, че са изпълнени условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу
ответниците, произтичащи от възникнало договорно правоотношение с
наследодателя им.
При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на други
конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че може да
се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявените
осъдителни искове.
Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство общо в размер на 200,00 лева,
от които за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (в
минималния размер съгласно НЗПП) и 100,00 лв. за заплатена държавна такса.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД
П. Н. П. с ЕГН-********** и И. Н. П. с ЕГН-********** от като законни
наследници на Н. П. Н., ДА ЗАПЛАТЯТ на Топлофикация – Разград“ АД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград,
Индустриална зона, ул. „Черна“ № 7, представлявано от изпълнителния
директор М.К., следните суми: 645,38 лв. (шестстотин четиридесет и пет лева
и 38 стотинки) за доставена (потребена) топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр. Разград на *** в периода м. декември 2021 г. до м. март
2
2022 г. ведно със законна лихва от 24.04.2024 г. до заплащане на дължимото;
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума за
периода от 31.01.2022 г. до 23.04.2024 г. в размер на 107,15 лв. (сто и седем
лева и 15 стотинки), както и разноските по делото общо в размер на 200,00 лв.
(двеста лева).
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от
ГПК).
Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като на
основание чл. 240, ал.1 от ГПК ответниците разполагат със защита срещу
решението - могат да искат отмяната му, ако са били лишени от възможността
да участват в делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3