№ 18607
гр. ..., 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110127932 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ, в т.ч. и с твърдения за изтекла давност.
Претендира разноски. В указания срок не депозира писмени бележки по делото.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 24.03.2023г.
заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Не е спорно по делото че ответникът е собственик на имот с аб.№ ... в гр.....
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. Необходимо е да се посочи,че
тези изводи на съда не се променят от последвалата законодателна промяна,
съгласно която се говори за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По
силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По
делото не е спорно, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, поради
което е длъжен да заплаща цената на доставената ТЕ.
Установява се освен това по делото, че сградата, в която се намира
жилището е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва .... За
предоставената услуга дялово разпределение, клиентите дължат суми за
разпределение на топлинна енергия, към топлопреносното предприятие, съгласно
чл. 61 от наредба №16-334 от 2007г за топлоснабдяването, съгласно който
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно, като на основание чл. 36, ал.1 от
действащите между страните общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ... на потребители в гр. ..., купувачите заплащат сума за услугата
дялово разпределение на ....
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно
2
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота на ответника е
доставена топлоенергия, като последният не оспорва факта, че не е заплатил
същата.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза дела на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.
Разпределението на ТЕ между потребителите в сградата е извършвано от ищеца в
съответствие с разпоредбата на чл.61- чл.69 от Наредба №16-334. През процесния
период за имота са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни
изравнителни сметки въз основа на реален отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите.
Отчитането на доставената ТЕ е извършвано дистанционно, при отчетено 0-во
ползване на ТЕ от монтираните в имота отоплителни тела. Вещото лице сочи, че в
имота има потребление на топла вода, отчетът на което се извършва също
дистанционно, по отчет на показанията на водомера. Вещото лице сочи освен
това, че за имота са начислявани единствено и само суми за БГВ и сградна
инсталация, които съответстват на реалния отчет на уредите. Доводите в
противната насока, в т.ч. и относно начисляването на суми по прогнозни дялове и
издаваните от ищцовото дружество финансови документи /фактури и
изравнителни сметки/, поддържани от ответника и процесуалния му представител,
съдът отхвърля като неоснователни – отчитането и фактурирането на
задълженията е извършено в съответствие с установения в чл.71 от Наредбата
начин.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите експертизи,
наличието на валидно правоотношение между страните, изпълнението на
задълженията на ищеца по него – в процесния период в имота с абонатен № ... е
доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране
на задълженията /съгласно ССЕ/, които не са платени и възлизат на исковите
суми.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на
събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията на
измервателни уреди относно количеството потребена топлонергия, което е
3
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Поради това съдът прие предявените искове за основателни и доказани в
пълните им размери, в които следва бъдат уважени. Ответникът дължи законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
В тази връзка неоснователни са доводите на ответника за погасаване на част
от задълженията по давност. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР 3 от
2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна давност.
Погасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия, които са
станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК, т.е станалите изискуеми преди 24.03.2020г. В настоящия случай се
претендират вземания /главница и лихви/, чиято изискуемост е настъпила след
м.05.2020г., поради което същите не са погасени по давност.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в минималните
размери съответно по чл.25 и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Е. Е. с ЕГН: ********** и адрес:
..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 532,49 лева - главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. за аб.№ ..., ведно със законна лихва за период от 24.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 50,65 лева - мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 06.03.2023 г., сумата 74,52 лева - главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 24.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 13,04 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г. за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
15428/2023г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА С. Е. Е. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ..., ЕИК ...,
с адрес ..., сумата от 75.00 лева – разноски в заповедното производство, както и
4
775.00 лева– разноски в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Е. Е. с ЕГН: ********** и
адрес: ..., за присъждане на разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ..., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице – помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5