№ 9979
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110106815 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу ********** и
**********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
• отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 146, ал. 2 ЗЗП, с който се иска да бъде обявена
нищожността на целия Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. и
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г., сключени между ищеца и ********** поради противоречие със
закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК
– поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави,
• под евентуалност - отрицателен установителен иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, с който се иска да
бъде обявена нищожността на клаузата чл. 3 от Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г., сключени между ищеца и
********** поради противоречие със закона,
• осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника ********** да
плати сума в размер на 131.60лв., представляваща платена при липса на основание
сума по нищожния Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция – 07.02.2024г., до
изплащането.
Ищецът твърди, че на 06.07.2022г. сключил с ответника ********** Договор за
заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г., по който в полза на ищеца е отпуснат
заем в размер 3000лева. Ищецът дължал връщане на предоставената сума и
1
възнаградителна лихва в общ размер на 3 697.44 лв., платима на 12 месечни вноски,
всяка в размер на 308.12 лв., първата от които на 21.08.2022 г., като в договора не е
посочен годишен процент па разходите, а само фиксиран лихвен процент в размер на
40.47%. На датата на сключване на договора е подписан и Договор за допълнителни
услуги, по силата на който било постигнато съгласие ********** да предостави пакет
от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок 12 месеца, включващ следните услуги:
посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на **********; безплатно
внасяне на вноска директно в офис на **********; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема и др., срещу което потребителят на услугата дължи
възнаграждение в размер на 2547.36 лева, заплащането на което е разсрочено на 12
равни месечни вноски от по 212.28 лева. Общият размер на задълженията по кредита
възлизал в размер на 6244.80 лева. Ищецът твърди, че заплатил по договора сума в общ
размер от 3131.60лева. Излага, че края на м. 06.2023г. получил уведомително писмо, с
което еуведомен, че вземането по посочените договори е прехвърлено по договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на ответника **********. Поддържа, че
сключеният между страните договор имал характеристики на потребителски договор, а
договорът за допълнителни услуги имал акцесорен характер и не може да съществува,
без да е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът за кредит е
нищожен поради противоречие с императивни правни норми. Твърди, че е налице
противоречие с чл.10, ал.1, вр. чл.22 ЗПК, защото не е спазена предвидената от закона
форма (нарушено е изискването процесният договор да бъде написан на ясен и
разбираем начин), както и на чл.11, ал.1 вр. чл.22 ЗПК, защото липсвал съществен
елемент от съдържанието - годишния процент на разходите по кредита, така и в
нарушение на императивните изисквания е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които послужили за изчисляването му; в
договора е грешно посочен размера на ГПР, като действителният е над максимално
установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК. Посоченият в Стандартния европейски
формуляр ГПР не съответствал на действително приложеният по договора, което е
нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, т.е.
грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по см. на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респ. целият договор да се обяви за
нищожен на основание чл.22 ЗПК. Счита, че в процесния случай нищожните клаузи по
договора не следва да могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона, така и че договорът не би могло да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са
част от задължителното му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК
и условие за действителността му. Действително приложения по договора ГПР
надхвърля размера по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в случая включването на допълнителните
услуги „Комфорт“ съставлява скрито възнаграждение за кредитодателя, доколкото
тази услуга е свързана с договора за заем и допълнителните услуги са включени в
погасителния план. Навежда и довод, че допълнителното споразумение включва
начисляването на такси и комисионни, свързани с действия по усвояването и
управлението на кредита, което е в противоречие с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Твърди, че не е спазено императивното изискване на чл. 11, т. 12 от ЗПК, тъй като
погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска. Договорът за
заем и допълнителното споразумение към него поддържа да са нищожни поради
накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което има за
последица недействителност на целия договор. В нарушение на чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП е уговорено заплащане на възнаграждение, което съставлява
2
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата по заема,
уговорена в противоречие с добрите нрави и същото е следвало да се включи в ГПР,
което не е сторено. Поддържа, че клаузите на договора за допълнителни услуги не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Намира, че е налице
нарушение на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като принципите на
добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща
такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично
ползване на такава, така и е нарушена нормата на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 20
ЗЗП. Търсената сума по договора за предоставяне на допълнителна услуга не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Счита, че
недействителността на Договор за заем Microcredit № 9032-00106937 от 06.07.2022 г.
влече след себе си и нищожност на договора за допълнителни услуги, доколкото
съгласно изричната уговорка на страните, допълнителните услуги се предоставят
единствено като допълнение към подписан договор за заем Microcredit, при
евентуалност е налице нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги. Поради сочените основания
поддържа, че процесният договор е недействителен и съобразно чл. 23 от ЗПК на
връщане подлежала само чистата стойност на паричния заем, като не се дължали
лихви. С оглед изложеното, навежда, че за ищецът е било налице единствено
задължение да върне на ответника предоставената от него сума в размер на 3000лв., а с
надплатената над този размер сума от 131.60лв. ответникът ********** се е обогатило,
тъй като процесната сума му е заплатена без основание. Моли исковете да бъде
уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
************, в който оспорва исковете. Признава обстоятелствата, че между
********** и ответника са сключени процесните договори със соченото от ищеца
съдържание. Твърди, че е придобил вземанията по договорите по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023г., за което е уведомил
ищеца с уведомително писмо от 20.06.2023г. Оспорва в договорите да са налице
нищожни и неравноправни клаузи, като излага съображения, че размерът на ГПР от
48.90 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Поддържа, че договорите
били сключени в съответствие с принципа на свобода на договаряне, общият размер на
лихвите по договора за кредит бил известен при сключването му и бил в съответствие с
изискванията за добросъвестност и не води до значителна нееквивалентност на
насрещните престации, доколкото отговаря на императивното изискване, касаещо
размера на годишния процент на разходите. Излага, че на ищеца била предоставена
информация за параметрите на договора за допълнителна услуга и същият не
съставлявал задължително условие за отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че
договорът за допълнителни услуги съставлява отделно облигационно отношение с
конкретни параметри, а в погасителния план не е предварително посочена сума, която
се дължи по договора за допълнителни услуги. Размер на ГПР е изчислен правилно,
доколкото уговореното заплащане не следва да се включва в ГПР като общ разход по
кредита, тъй като сключването на договора за услуги не е задължително условие за
получаване на кредита или усвояването му и от там не следва да се взема предвид при
изчисляване на ГПР.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
**********.
3
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между
страните, че между ********** и ищеца е сключен Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. с твърдените клаузи, по който е отпусната
сума в общ размер на 3000лв. главница и същата е получена от ответника; че ищецът
към датата на предявяване на иска е погасил сума в общ размер от 3131.60лв. по двата
договора.
От приетия по делото Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г.,
се установява, че между ищеца и ********** е сключен договор за заем, по силата на
който на ищеца се отпуска кредит в размер на 3000лв., със срок на договора от 12м.,
фиксиран лихвен % от 40.47%, а от приетия Договор за допълнителни услуги към
Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. се установява, че
********** предоставя на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ с описание
„1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне
на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на **********; 3.
Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5.
Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции;“, за което се
дължи вноска в размер на 212.28лв. месечно за целия срок на договора или общо
2547,36лв., с което общата вноска по договора за кредит става 520.40лв. или общо
задължението възлиза на 6244,8лв.
Приети по делото са платежни нареждания от ищеца за наредени суми в общ
размер на 3131.60лв. по сметка на **********.
Прието е уведомително писмо от ********** чрез ************, съгласно което
на основание Приложение № 1/20.06.2023г. към Рамков договор за цесия от
30.03.2023г. между ********** и ********* вземанията на ********** към ищеца по
Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. били прехвърлени на
цесионера *********, като задължението на ищеца към 20.06.2023г. по претенции на
ответниците възлизало на 3196.06лв.
От приетото по делото заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че общият размер на платената от
ищеца сума по договор за потребителски кредит в полза на ответника ********** е в
размер на 3131.60лв., като след прехвърляне на вземанията по договора по силата на
договора за цесия от 30.03.2023г. в полза на *********, няма извършвани плащания.
Вещото лице дава заключение, че ако към ГПР се прибави допълнителната услуга
„Комфорт“ от договора за допълнителни услуги, ГПР става в размер на 133.81%.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са два главни обективно кумулативно съединени искове:
Обуславящ отрицателен установителен иск срещу ответниците ********** и и
********** с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10,
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т.
4
19 ЗЗП и чл. 146, ал. 2 ЗЗП, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия
Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г.; Обуславящ
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за клаузата чл. 3 от Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г.;
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между ищеца и ********** има Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. с твърдените клаузи (безспорно), така и в
тежест на ищеца е да докаже, че допълнителните услуги са били условие за получаване
на кредита при тези параметри, в който случай ответникът следва да докаже, че не са
налице визираните пороци по отношение на целия договор Договор за заем Microcredit
№ 9032-00106937/06.07.2022 г., както и на чл. 3 от Договор за допълнителни услуги
към Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г., а именно: че
договорът, респ. оспорената клауза, е индивидуално уговорена и не спада към
основния предмет на договора, както и че не представлява конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по кредита.
Процесният договор е за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради
което заемополучателят - ищец има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, съответно съдържанието на процесния договор следва да бъде изцяло
съобразено с императивните правила на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва
да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика
няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали
те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат
5
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 48,90
%, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В
същото време обаче, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР - в клаузите на
общите условия е посочено общо, че ГПР е изчислен съобразно приложение 1 от ПЗР
на ЗПК при допускане, че договорът е валиден за срока, за който е сключен и лихвата и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер за целия срок на
договора, но това не е достатъчно, за да бъде спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като е следвало да бъдат описани конкретно взетите предвид допускания и кои са
разходите, съобразени при изчисляване на годишния процент на разходите по точно
тази сделка, сключена с ищеца.
Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 48,90 % не отразява реалния
ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението за допълнителните пакети услуги, което съгласно легалната
дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В
посочената разпоредба се предвижда, че "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, възнаграждението за
допълнителните услуги несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като то е била
изначално известно на кредитора - същото е уговорено още към момента на сключване
на договора за кредит (така и Решение № 2710/08.05.2024г. по в.гр.д. № 5910/2023г. на
СГС; Решение №2535/26.04.2024г. по в.гр.д. № 12402/2022г. на СГС; Решение №
1899/02.04.2024г. по в.гр.д. № 7543/2023г. на СГС и др.). Следователно, с добавяне на
възнаграждението за допълнителни услуги действителният ГПР по договора за кредит
става значително по-висок от обявения в него, което се установява и от заключението
на вещото лице по ССчЕ, съгласно което действителният ГПР нараства на 133.81%.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че макар
предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона,
то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от
задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се
даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, а за целта е необходимо те да получават адекватна информация относно
условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит. Поради тази причина неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна
норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води
6
до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и
решението на СЕС по дело С-714/22. Ето защо, като не е оповестил действителен ГПР
в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При недействителност на договора,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, включително и уговорената
възнаградителна лихва.
Оттук съдът приема, че договорът за потребителски кредит е недействителен по
чл.22 вр. 11, т.10 ЗПК, като с оглед чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. искът за
недействителност на Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. и
Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г., сключени между ищеца и ********** по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.22 вр. 11, т.10 ЗПК следва да се уважи изцяло.
По обусловения осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу ответника
**********:
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по делото, че между ищеца и
********** има Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г. и Договор
за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022
г. с твърдените клаузи (безспорно); че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е
постъпила в патримониума на ответника **********, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е., без
да е било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи
процесната сума, а именно: валидни клаузи в Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към него, въз основа на
които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на
задълженията му по договора.
Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета
на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове), съответно спорът по обусловените искове се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице недействителност на
договора по чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което на основание чл.23 ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, с оглед прието заключение на
вещото лице по ССчЕ съдът намира, че искът за сумата от 131.60лв. (разликата между
чистата стойност на кредита от 3000лв. и платените от ищеца вноски в общ размер на
3131.60лв.) по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява изцяло основателен.
По разноските:
С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски за д.т. в
размер на 299.79лв. за д.т. и 300лв. за ССчЕ, които следва да му се присъдят, като
отговорността за разноските се разпределя, както следва: ********** следва да бъде
осъден да заплати 324,89лв, а ********** - 274,90лв.
7
Ищецът е бил представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв, представен е Договор за
правна защита и съдействие между ищеца и адв. М. Д. Д. от САК, л.№ **********,
**********, поради което в полза на адв. Д. следва да се присъдят разноски
определени от съда, който намира за справедлив размер от 600лв. с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото и обусловеността на предявените искове, като
отговорността за разноските се разпределя, както следва: ********** следва да бъде
осъден да заплати 325,00лв., а ********** - 275,00лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от В. И. К., ЕГН: **********,
*********, срещу *********, ЕИК: ********, ************, и срещу ************,
ЕИК: **********, ***********, че Договор за заем Microcredit № 9032-
00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г., сключени между ищеца и **********,
вземанията по който са прехвърлени в полза на цесионера ********* по силата на
Приложение № 1/20.06.2023г. към Рамков договор за цесия от 30.03.2023г., са
недействителни по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. 11, т.10 ЗПК
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД *********, ЕИК: ********,
************, да заплати на В. И. К., ЕГН: **********, *********, сумата от
131.60лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за заем Microcredit №
9032-00106937/06.07.2022 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 9032-00106937/06.07.2022 г, ведно със законната лихва, считано от
07.02.2024г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *********, ЕИК: ********,
************, да заплати на В. И. К., ЕГН: **********, *********, разноски по делото
в размер на 324,89лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ************, ЕИК: **********,
***********, да заплати на В. И. К., ЕГН: **********, *********, разноски по делото
в размер на 274,90лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. *********, ЕИК:
********, ************, да заплати на адв. М. Д. Д. от САК, л.№ **********,
**********, разноски по делото в общ размер на 325,00лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. ************,
ЕИК: **********, ***********, да заплати на адв. М. Д. Д. от САК, л.№ **********,
**********, разноски по делото в общ размер на 275,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8