Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………../………………2022 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІ-ти тричленен
състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети септември през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на секретаря Александрина Янева и
прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Чолакова КАНД № 1390/2022
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „П.
Стоун“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Й.С.П., чрез адв. Д., против
Решение № 404/22.03.2022 г. постановено по АНД № 425/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено
Наказателно постановление № 03–2100163/03.11.2021г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „П. Стоун“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда връзка КТ/ с чл. 414, ал. 3 от КТ
за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като
имуществената санкция е намалена от 3000 лв. на 1500 лева. Навеждат се доводи
за допуснати от Районен съд-Варна
нарушения на материалния закон, представляващо касационно основание,
съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК. Излагат твърдения, че при
постановяване на решението си въззивният съд не е изложил мотиви по част от
възраженията, направени с въззивната жалба, а именно за нарушение на чл. 414,
ал. 3 от КТ и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Сочи се, че Районен съд-Варна е нарушил правото на защита на касатора.
Излагат се подробни съображения за допуснати при издаване на наказателното
постановление нарушения на чл. 42, т. 4, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В подкрепа на изложените твърдения са развити подробни съображения. Въз
основа на тях се претендира отмяната на решението и на НП като
незаконосъобразни, а в условие на евентуалност моли да се отмени решението и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Варна.
По делото е постъпила и частна касационна
жалба от „П. Стоун“ ЕООД против Определение №648/13.05.2025г по АНД №425/2025г
на ВРС, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 от ГПК за
допълване на решение №404/22.03.2022 г., в частта за разноските. Твърдят, че
още в хода на производството пред Районен съд-Варна са ангажирани доказателства за реално
заплатено от тях адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв., настояват за
отмяна на определението, като делото бъде върнато на въззивния съд с указания за прилагане на чл. 63д от ЗАНН, а
в условие на евентуалност настоящия съдебен състав да постанови друго, с което
да уважи подадената молба и ответникът да бъде осъден да им заплати сума в
размер на 220 лева.
В съдебно заседание, не се явява
представител, чрез депозирана молба поддържа жалбата и моли решението на
Районен съд-Варна да бъде отменено, като
им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата,
моли решението на Районен съд-Варна да
бъде оставено в сила. Отправя искане за присъждане на сторените по делото
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение. Излага
съображения, че от представените доказателства и установените факти се
обосновава извод за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Изразява
становище за основателност на частната жалба, като счита че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК към която препращат чл. 69д от ЗАНН и чл. 144 АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбите за
процесуално допустими като подадени в срок, от надлежна страна, против подлежащи
на касационен контрол съдебни актове.
По
основателността на касационната жалба съдът намира следното:
Районен
съд-Варна е приел от фактическа страна, че на 14.10.2021г., е извършена
проверка на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, ул. „Тихомир“
№13, където „П. Стоун“ ЕООД е извършвало дейност. Служители на Д „ИТ“ – Варна
установили, че в обекта се намират двама работници, единият от който С. А.,
който извършвал трудова дейност по полагане на облицовка на стълбище. В
попълнената декларация А. е посочил, че работи за „П. Стоун“ ЕООД от 14.10.2021
г., с работно време от 08:00 до 17:00 часа, една почивка от 30 мин. и две
почивки по 15 мин. по време на работа,
при договорено трудово възнаграждение на месец в размер на 650 лева и при
сключен договор, без да е получил копие от заверено уведомление в ТД на НАП и
екземпляр от сключения трудов договор. При последвала проверка за Атанасов ,е
представен граждански договор.
Срещу дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който проверяващият инспектор описал
обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му
квалификация. Актът бил предявен и връчен на представител на дружеството. В
срока по чл. 44 от ЗАНН е постъпило възражение, което е преценено като
неоснователно. На 03.11.2021 г., въз основа на съставения акт, АНО издал
атакуваното пред Районен съд-Варна наказателно постановление /НП/, като приел
изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл. 414, ал. 3
от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд-Варна.
От правна страна, Районен съд-Варна е
приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановените срокове. Въззивният съд е приел, че са описани всички
съставомерни признаци на нарушението, както
и относимите факти. В мотивите си съдът
сочи, не е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото по
преписката е приложено подробно и мотивирано становище относно
неоснователността на възраженията, като сочи, че излагането на подробно мотиви
относно наведените възражения не представляват задължителен реквизит на
наказателното постановление.
Районен съд-Варна приема, че доколкото лицето е било установено
да полага труд в обекта при постигната договореност по отношение на параметрите
на трудовото правоотношение правилно е била определена квалификацията по чл.
62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Въззивният съд е посочил, че въз основа на
анализа на доказателствения материал, част от които е и попълнената от наетото
лице декларация, се установява безкритично фактологията възприета от
административно – наказващия орган. Варненски районен съд е преценил, че при
определяне на наказанието наказващият орган не е съобразил, че за пръв път е
извършено нарушение от дружеството, както и не е взел предвид липсата на
отегчаващи вината обстоятелства, като по този начин неправилно е определил
размера на наказанието над минимално предвидения. С оглед изложеното, въззивният
съд е изменил издаденото наказателно
постановление, като е намалил размера на наложеното наказание към минимума,
предвиден в закона.
Решението
на Районен съд-Варна е правилно.
Атакуваният съдебен акт се основава на
правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби, постановен е при стриктно
спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на акта са взети
предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните
становища по тях.
Касационната инстанция възприема изцяло
фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на
районния съд, като не споделя наведените от касатора възражения в тази насока.
Като неоснователни се възприемат
възраженията, че въззивният съд при постановяване на решението си не е изложил
мотиви по отношение на наведеното с жалбата за нарушение на чл. 414, ал. 3 от КТ. Видно от обжалвания съдебен акт въззивният съд е изложил подробни мотиви
във връзка с размера на наложената имуществена санкция. Варненският районен съд
е отчел, че при определяне на наказанието, административно – наказващият орган
не е съобразил, че нарушението е извършено за пръв път, както и че липсват отегчаващи
вината обстоятелства, поради което е изменил наложената имуществена санкция към
предвидения в закона минимум, каквито впрочем са били и исканията на
жалбоподателя, в условие на евентуалност.
Неоснователно се явява и следващото
възражение, че при постановяване на решението си първостепенният съд не е
изложил мотиви по отношение на възражението за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН. Напротив Районен съд – Варна е посочил, че в наказателното
постановление е описано и квалифицирано само едно нарушение, това по чл. 62, ал.
1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което е приел възражението за неоснователно.
От
съдържанието на АУАН и НП се установява, че визираното в НП нарушение е едно -
това по чл. 62 ал.1 КТ, предвид
установената липса на сключен между страните трудов договор в писмена форма,
като в подкрепа на разбирането за наличието на ТПО е посочената в НП
разпоредбата на чл. 1 ал. 2 КТ, според която отношенията по предоставяне на
работната сила се уреждат само като трудови. С оглед на изложеното жалбата в частта, с
която са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразени в нарушаване на чл. 14 НПК и необсъждане
на релевираните пред въззивната инстанция възражения, се явява изцяло
неоснователна.
Правилно Районен съд-Варна е приел в мотивите на обжалваното решение, че
с индивидуализираното в АУАН и в НП изпълнително деяние е нарушена нормата на
чл. 62 ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ. В АУАН и в НП нарушението е индивидуализирано
в достатъчна степен според изискването на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Посочени са всички съществени елементи, определящи правоотношението с лицето С.
П. А. като трудово: уговорено работно място, работно време, трудово
възнаграждение и изпълнявана трудова функция. Правилно е позоваването на чл. 1
ал. 2 КТ, определящ отношенията при предоставяне на работната сила само като
трудови правоотношения.
Неправилно в касационната жалба касаторът
обвързва факта на неизвършването на допълнително разследване на спорните обстоятелства
от АНО с твърдение за незаконосъобразността на наказателното постановление,
сочейки че неизпълнението на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН представлява съществено
процесуално нарушение. Този довод е бил наведен и във въззивното производство и
по него е налице произнасяне от районния съд, което настоящата инстанция
споделя.
Съдът изцяло споделя изложеното от Районен
съд-Варна, че извършеното нарушение се установява, както от гласните, така и от
писмените доказателства, а именно приложената по преписката декларация по чл.
402 от КТ. В същата Северин Атанасов сам е попълнил, че работи за дружеството с
установено работно време, почивки, месечно възнаграждение и др., както правилно
сочи първостепенният съд това са данни, установяващи конкретни параметри на
трудовото правоотношение.
Районен съд-Варна е установил правилно
фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при спазване
на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218
ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за обезсилване или обявяване на нищожност на решението.
Предвид този изход на спора, основателно е
своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Възнаграждението е
дължимо в минималния размер от 80 лева
по чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5
от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че подадената частна
касационна жалба се явява основателна. С Определение № 648/13.05.2022 г.
Районен съд-Варна е оставил без уважение искането на касатора за изменение на
решението в частта за разноските. Въззивният съд е изложил мотиви, че предвид
факта, че с решението си не е отменил наказателното постановление, а само е
изменил размера на наложената имуществена санкция, не следва да се присъждат
сторените по делото разноски от „П. Стоун“ ЕООД. Настоящият съдебен състав
счита, че така постановеното определение е неправилно и същото следва да се
отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д /ДВ бр.
109/2020, в сила от 23.12.2021 г./, действаща към момента на постановяване на
определението на съда, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 143
от АПК гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Съгласно препращащата
норма на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс. Настоящият съдебен състав счита, че в случая
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, в който е регламентиран принципът,
че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от иска. Касационната инстанция не споделя изложеното от
Районен съд – Варна, че след като с решението наказателното постановление не е
отменено, а само изменено в частта относно размера на наложената имуществена
санкция, не се дължат разноски на жалбоподателя. С оглед на изложеното
обжалваното определение следва да се отмени и да се постанови ново, с което
искането на „П. Стоун“ ЕООД да бъде уважено и да му бъде присъден адвокатски
хонорар в размер на 220,00 лева.
Водим от горното, както и на основание
чл.221 ал.1, предл.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Административният съд, І-ви тричленен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 404/22.03.2022
г. постановено по АНД № 425/2022 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е изменено наказателно постановление № 03-2100163/03.11.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Варна, с което на „П. Стоун“ ЕООД,
ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда връзка КТ/ с чл. 414, ал. 3 от КТ
за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като
имуществената санкция е намалена от 3000 лв. на 1500 лева.
ОСЪЖДА „П.
Стоун“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
ОТМЕНЯ Определение № 648/13.05.2022 г.,
постановено по АНД № 425/2022 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е оставено без уважение искането на „П.
Стоун“ ЕООД за присъждане на сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „П. Стоун“ ЕООД,
ЕИК *********, разноски за производството пред Районен съд-Варна в размер на
220,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: Членове: 1. 2.