№ 122
гр. Разград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Гражданско дело №
20253300100185 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
Образувано е по искова молба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД гр. София, чрез
пълномощник против ответника Ц. М. Ц. от гр. Разград за осъждането му да заплати на ищеца
сумата в размер на 50 000 лева, представляваща изплатено от дружеството застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпените от
И.Я.К. неимуществени вреди в резултат на загубата на нейния син, Я.М.К., вследствие на ПТП,
настъпило на 26.02.2023 г. по вина на ответника. Исковата сума се претендира ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба, както и за сумата в размер на 2 947,53 лева, представляваща
мораторна лихва за забава начислена върху главницата в размер на 50 000 лева, считано от
19.10.2024 г. до 27.03.2025 г. – датата преди подаване на исковата молба в съда. Представят се
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендира се заплащане на
сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 26.02.2023
година, около 01:00 часа, по път II-49, в посока на движение от гр. Разград към гр. Кубрат, в
участъка между с. Киченица и разклона за гр. Сеново, със скорост около 79 км./ч. се движел МПС
марка „Ауди, модел „А4“, с рег. № ***, управляван от Ц. М. Ц.. По същото време, в същия пътен
участък, в същата посока и в десния край на платното за движение – на около 0,50 – 1,0 м. от
дясната му граница се движел пешеходецът Я.М.К.. На правия участък след завоите след с.
Киченица, около км. 47+500 лекият автомобил застигнал и блъснал отзад пешеходеца К.. След
сблъсъка тялото на пешеходеца се е ударило върху автомобила, а впоследствие било отхвърлено
напред и надясно към крайпътната затревена площ. След настъпването на инцидента, водачът на
лекия автомобил не спрял и напуснал местопроизшествието. В резултат на настъпилото ПТП
пешеходецът Я. К. е починал. По случая било образувано досъдебно производство, а впоследствие
и НОХД № 146/2024 г. по описа на ОС – Разград. Същото приключило с постановяването на
Присъда № 9/14.06.2024 г. , с която подсъдимият Ц. Ц. бил признат за виновен за това, че по
непредпазливост и вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата причинил
смъртта на Я. К., като след деянието избягал от местопроизшествието, с което осъществил състава
на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пред;. 1, вр. с ал. 1, б. „в“ вр с чл. 342, ал.1 НК. Присъдата,
с която му било наложено и съответно наказание е влязла в законна сила на 01.07.2024 година.
Твърди се, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на посоченото МПС,
марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *** е била застрахована при ищеца по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна за времето от 28.10.2022 г. до 27.10.2023 година.
1
Във връзка с претърпените неимуществени вреди, вследствие смъртта на Я. К., неговата майка И.
К.а предявила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред пред
ищеца. В тази връзка била образувана щета № 0411-720-0001-2024 г., като по същата експертна
комисия на ищеца определила за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева,
отчитайки наличието на висока степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия К., доколкото същият се е движел извън населено място в дясната част на платното за
движение попътно на автомобила, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, без
светлоотразителни знаци по себе си и под въздействие на алкохол (1,37 на хиляда) и наркотични
вещества (диазепам и нордазепам. С оглед на това с платежно нареждане на 01.10.2024 година
застрахователят изплатил по сметка на И. К.а сумата от 50 000 лева.
Сочи се също така, че ищцовото застрахователно дружество е изпратило покана за
доброволно изпълнение на задължението до длъжника, получена лично от ответника на 11.10.2024
година. След получаване на поканата за доброволно изпълнение ответникът се явил лично в
Регионално застрахователно представителство на ищцовото застрахователно дружество в гр.
Разград, където заявил, че няма да възстанови претендираната сума. В тази връзка се твърди, че
считано от 19.10.2024 г. ответникът е изпаднал в забава, като същият дължи мораторна лихва в
размер на 2 947,53 лева, начислена върху главницата от 50 000 лева, за периода от 19.10.2024 г. до
27.03.2025 г. – датата преди подаване на исковата молба в съда.
В обобщение ищцовото застрахователно дружество моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 50 000 лева, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на И.Я.К. за претърпените
от нея неимуществени вреди, вследствие на загубата на нейния син, загинал при ПТП на 26.02.2023
година, както и сумата в размер на 2947,53 лева, представляваща мораторна лихва начислена върху
главницата от 50 000 лева за периода от 19.10.2024 г. до 27.03.2025 година, при наличие на
фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – застрахованият е избягал от местопроизшествието.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания.
Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което
препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.
В срока по чл.131 от ГПК отговор не е подаден от ответника, като същия не се явява при
редовност в призоваването и на проведеното по делото открито съд.заседание, в което ищецът с
писмена молба поддържа иска, така както е предявен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ включва следните
предпоставки: 1 реализиране на обезпечено застрахователно събитие по вина на застрахования при
застрахователя ответник, изразяващо се в причинени вреди в резултат от настъпило ПТП при
управление на автомобил, застрахован в ищцовото дружество по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; напускане на мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; изплащане
на обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия.
В тежест на ищеца е да установи възникнало регресно право по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ при
очертания по-горе фактически състав.
Към исковата молба е приложено удостоверение от Гаранционен Фонд, видно от което към
датата на настъпване на ПТП , 26.02.2023г. МПС, марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *** е била
застраховано при ищеца по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна за
времето от 28.10.2022 г. до 27.10.2023 година.
От писмените доказателства се установява безспорно също ,че , че на 26.02.2023 година,
около 01:00 часа, по път II-49, в посока на движение от гр. Разград към гр. Кубрат, в участъка
между с. Киченица и разклона за гр. Сеново, със скорост около 79 км./ч. се движел МПС марка
„Ауди, модел „А4“, с рег. № ***, управляван от Ц. М. Ц.. По същото време, в същия пътен участък,
в същата посока и в десния край на платното за движение – на около 0,50 – 1,0 м. от дясната му
граница се движел пешеходецът Я.М.К.. На правия участък след завоите след с. Киченица, около
2
км. 47+500 лекият автомобил застигнал и блъснал отзад пешеходеца К.. След сблъсъка тялото на
пешеходеца се е ударило върху автомобила, а впоследствие било отхвърлено напред и надясно към
крайпътната затревена площ. След настъпването на инцидента, водачът на лекия автомобил не
спрял и напуснал местопроизшествието. В резултат на настъпилото ПТП пешеходецът Я. К. е
починал. По случая било образувано досъдебно производство, а впоследствие и НОХД № 146/2024
г. по описа на ОС – Разград. Същото приключило с постановяването на Присъда № 9/14.06.2024 г. ,
с която подсъдимият Ц. Ц. бил признат за виновен за това, че по непредпазливост и вследствие на
нарушаване на правилата за движение по пътищата причинил смъртта на Я. К., като след деянието
избягал от местопроизшествието, с което осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„б“, пред;. 1, вр. с ал. 1, б. „в“ вр с чл. 342, ал.1 НК. Присъдата, с която му било наложено и
съответно наказание е влязла в законна сила на 01.07.2024 година.
Майката на починалия при ПТП Я.М.К., И.Я.К. от с.Каменово , обл.Разград е предявила пред
застрахжователното дружество- ищец писмена претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син , вх.№21-3331/14.08.2024г., като ищецът с
преводно нареждане от 01.10.2024г.е заплатил по сметка на правоимащата И. К.а сума в размер на
50 000 лева.
Според приложената по делото покана за уреждане на парични задължения и връчена лично
на последния на 11.10.2024г. Ц. М. Ц. бил поканен доброволно в 7-дневен срок да заплати сумата в
размер на 50 000 лева, на осн.чл.500 от КЗ.Плащане не е постъпило в дадения от ищеца срок, нито
до завеждане на иска или в хода на делото.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказано по делото, че ищецът в настоящото
производство е заплатил на майката на починалия при ПТП, причинено от ответника Я. К.
застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.
Налице са всички предпоставки за пораждане регресното право на ЗАД "ОЗК-Застраховане. "
АД срещу ответника Ц. М. Ц., тъй като според присъдата на наказателния съд настоящият ответник
е управлявал моторното превозно средство и е нарушил множество правила за движение по
пътищата, след което е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
без да спре, причинявайки смъртта на пешеходеца Я.М.К., с което реализирал хипотезата на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ. Още повече ,че присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието, като в случая бягството от местопроизшествието е и
квалифициращ признак на престъплението.От смъртта на пешеходеца са възникнали
неимуществени вреди за неговите наследници, в случая неговата майка, И.Я.К., обезщетена от ЗАД
"ОЗК-Застраховане АД в качеството му на застраховател на делинквента. С оглед изложеното дотук
се налага извод, че регресната претенция на застрахователя следва да бъдат уважена до
претендирания размер на главницата от 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска до окончателното й заплащане, както е поискано с исковата молба. Заявена е и
претенция за мораторна лихва в размер на 2 947,53 лв. начислена за времето от 19.10.2024г.-
27.03.2025г., предвид изпратената покана за доброволно уреждане на спора и получена от
ответника на 11.10.2024г., който в дадения му 7-дневен срок не е заплатил доброволно
задължението, поради което ще дължи и тази сума.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати съдебни разноски на ищеца за
настоящото производство в общ размер на 8 047,90 лв., от които: 2 167,90 лв. – заплатена държавна
такса и 5 880 – заплатен адвокатски хонорар.
Следва да бъдат присъдени и сторените и доказани разноски в обезпечителното производство
по ч. гр. д. № 2544/2025 г. на СГС, за обезпечаване на бъдещ иск, който впоследствие е предявен в
настоящото производство, които разноски са в общ размер на 4 840 лв., от които: 40 лв. –
заплатена държавна такса и 4 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и адрес за призоваване, *** ДА
3
ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК - Застраховане " АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“, №7, ет.5 чрез адвокат Г. Х., по искове с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, сума, 50 000 лева, изплатена като застрахователно обезщетение
на наследник на починалия при ПТП, причинено от ответника на 26.02.2023г., Я.М.К., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, 30.03.2025г. до
окончателното й заплащане, както и сумата 2 947,53 лв./две хиляди деветстотин четиридесет и
седем лева и петдест и три стотинки/, мораторна лихва върху главницата, начислена за периода
19.10.2024г.- 27.03.2025г., поради изпадане в забава след покана.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОСЪЖДА Ц. М. Ц. да заплати на Застрахователно акционерно
дружество "ОЗК Застраховане " АД съдебни разноски в размер на 8 047,90 лв., за настоящото
исково производство и 4 840.00 лв. за обезпечителното производство по ч. гр. д. № 2544/2025 г. на
СГС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
4