№ 1610
гр. Варна, 26.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500887 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 17015/14.03.2022 г., депозирана от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез юрк. Силвия Петрова срещу
решение № 569 от 7.03.2022 г., постановено по гр. д. № 6126/2021 г. по описа на Районен
съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. КР. Х., сумата от 1332,08 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 168,17 часа за периода от 1.07.2018 г. до 30.06.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба - 27.04.2021 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 220,15 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения в периода
1.11.2018 г. – 26.04.2021 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба от насрещната страна – С. КР. Х..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок. Същата е
редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
1
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Жалбоподателят сочи, че решението е постановено при неправилно тълкуване на
нормативната уредба, касаеща полагането и заплащането на нощен труд от държавни
служители. Позовавайки се на съдебна практика намира за неприложима НСОРЗ, в частност
чл. 9, ал. 2 от същата, доколкото се касае за служител на МВР. Сочи, че продължителността
на работното време е в рамките на 8 часа и е заплащано съобразно чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Счита, че по делото от заключението на вещото лице по ССЕ не се доказва полагането на
отработени часове над нормата, съобразно разпоредбите на ЗМВР. Твърди, че целта на
коефициент 1.143 е да определи възнаграждението на работника, който работи 7 часа през
нощта, като получава трудово възнаграждение за 8 часа. В продължение на горното, счита,
че не може 7 часа да се делят на 8 часа, за да се формира коефициент от 1.143, доколкото
ищецът действително е полагал нощен труд от 8 часа. Намира, че към спора е приложима
императивната разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, определяща 8 часа работно време при
петдневна работна седмица. За необсъдена намира спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МРВ, доколкото по отношение на тях са
предвидени редица компенсаторни механизми и допълнителни възнаграждения. Излага, че
положеният нощен труд от ищеца е напълно заплатен от ответника при спазване на Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014 г., Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, с която се отменя Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-
153/5.02.2020 г. Оспорва превръщането на нощния труд в извънреден такъв, който е с по-
висока стойност и реално не е бил положен. Счита, че в ЗМВР липсва нормативна уредба за
заплащане на нощния труд, положен съобразно графиците за дежурства като извънреден
такъв. Позовавайки се на йерархията на нормативните актове, счита, че ЗМВР е с по-висша
степен от НСОРЗ, от където извежда допълнителни доводи за неприложимостта на
наредбата. Поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки на КТ, намира, че не
следва да се допуска увеличаване на положения нощен труд с коефициента по чл. 9 НОСРЗ.
Позовавайки се на постановеното Решение на СЕС по преюдициално дело С-262/20, счита,
че в полза на тези работници следва да се предвидят други мерки за компенсация, които
намира за уредени, именно в ЗМВР. Счита, че не е налице празнота в законодателството,
която да обуслови приложението на КТ.
Моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в случай, че надвишава
минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството е допустимо,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 17015/14.03.2022 г.,
депозирана от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, чрез юрк.
2
Силвия Петрова срещу решение № 569 от 7.03.2022 г., постановено по гр. д. № 6126/2021 г.
по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на С. КР. Х.,
сумата от 1332,08 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 168,17 часа за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба -
27.04.2021 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 220,15 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения в периода
1.11.2018 г. – 26.04.2021 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 887/2022 г. на 1.06.2022 г. от 9:30 часа,
за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3