ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 324
гр. Благоевград , 25.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500231 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „ДЗИ-Общо
застраховане“, ЕАД, против определение № 500696/5.2.2021 г. по гр.д. №
204/2021 г. на РС-Разлог.
Съдът намира частната жалба за недопустима, за което съобрази
следното:
Производството пред РС-Р. е образувано по искова молба, подадена от
„Д.-О. з.“, ЕАД против А. В. Т. за заплащане на сумата от 5 000 лв.,
предявена като частичен иск от общо 220 015 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по комбинирана
застраховка “Гражданска отговорност“ във вр. с щета № 43072951700079, в
т.ч. и ликвидационните разходи по определянето му, ведно със законната
лихва. В същата е направено искане за обезпечение, по което съдът се е
произнесъл с атакуваното определение, оставяйки го без уважение. След
получаването му по ел. поща ищецът е депозирал молба до РС-Р., входирана с
вх. № 501666/15.2.2021 г. Видно от съдържанието й ищецът е посочил, че
прилага документ, обективиращ плащането на сумата от ищеца на
пострадалото лице като и посочил, че отново отправя нова молба към РС на
основание чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане обезпечение на предявения иск. В
1
следващото изречение от петитума е поискал РС да си отмени предходното
определение и постанови ново, с което да допусне заявеното обезпечение на
иска. Съдът според резолюция върху молбата е счел, че тя има характер на
частна жалба, тъй като като първоинстанционен съд няма компетентността
сам да отменя определението си по чл. 389 ГПК, поради което я е оставил без
движение, давайки указание за внасяне на държавна такса. Въз основа на
указанието ищецът депозира частна жалба против определението и внася
посочения му размер държавна такса. В частната жалба жалбоподателят
отново посочва, че независимо, че са налице предпоставките за произнасяне
от РС по новата им молба за допускане на обезпечение съдът е намерил, че
не следва да се произнася, поради което това ги е поставило пред
единствената възможност да обжалват акта, с който е отказано уважаване на
искането им да се допусне обезпечение.
От изложеното е видно, че РС неправилно е счел подадената от
ищеца молба за частна жалба срещу постановеното от него определение, от
което е последвало неправилното указание за внасяне на държавна такса по
сметка на БлОС. По процедирания начин е подменил волята на ищеца, която е
била обективирана в изявлението му в молбата до РС за ново искане за
допускане на обезпечение. Дори и да е имало противоречие в искането му до
съда, предвид че от една страна е посочил, че подава нова молба за допускане
на обезпечение, а със следващото изречение е поискал от РС да си отмени
определението, с което не е уважил искането му от ИМ за същото и допускане
на ново, то РС е следвало да се даде указание за изясняване на
действителната воля на ищеца – дали подава нова молба за обезпечение или
частна жалба срещу определението му. Очевидна е волята на ищеца, че е
подал нова молба до РС за обезпечение, което същият изрично посочва в
подадената от него частна жалба, за подаването на която не е имало указание
на РС / то е било само за ДТ/. Процесуалното право да се предизвика
производството пред втората инстанция т.е. да упражни ли правото на жалба е
изцяло в преценката на самата страна, за която то е възникнало при
съответните предпоставки на закона. В случая ищецът не е упражнил това
свое право по отношение определение № 500696/5.2.2021 г., а е упражнил
правото си да направи повторно искане за допускане на обезпечение, за което
видно и от мотивите на ТР 1/21.7.10 г. по т.д.1/2010 г., на ОСГТК
2
процесуалният закон не установява забрана и съотв. искането му следва да се
разгледа от съда, пред който делото е висящо т.е. от РС-Р. Ето защо БлОС
счита, че няма подадена от страната частна жалба по чл. 396 ГПК, а повторно
искане до РС за допускане на обезпечение на предявения иск, за което по арг.
от чл. 389 ГПК няма пречки. Ето защо въззивното производство следва да се
прекрати и делото се върне на РС с указание за произнасяне по молбата,
депозирана пред него с вх. № 501666/15.2.2021 г. за допускане на
обезпечение.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по въззивно ч.гр.д. № 231 по описа за 2021
г. на БлОС.
Връща делото на РС- Р. за съобразяване с указанията, съдържащи се в
обстоятелствената част на настоящия акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3