№ 282
гр. София, 07.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20231001000947 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Делото е приключило с определение от 27.02.2025 г., с което, след отказ от иска
пред въззивната инстанция, е обезсилено първоинстанционното решение и е
прекратено производството по делото. С това определение са присъдени на ответника
сторените в двете инстанции разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
В срока за обжалване на определението ищецът „Първа инвестиционна банка“
АД е депозирал молба за изменение на определението в частта за разноските, с искане
разноски да бъдат присъдени на него, а на ответника да не бъдат присъждани
разноски, тъй като той е станал причина за завеждане на делото поради липса на
доброволно плащане на процесната вноска. Посочил е, че е направил отказ от иска
поради това, че е влязло в сила решение, с което процесният Договор за доставка на
второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г. е прието да
е нищожен поради липса на проведена обществена поръчка. Тази нищожност довела
до нищожност и на Договора за продажба на вземане от 10.07.2007 г., с който ищецът
се легитимира като цесионер на процесното вземане. Посочената нищожност била
ново обстоятелство, настъпило поради поведението на ответника, като до нея довело
вземането именно от ответника на нищожно решение за възобновяване на
обществената поръчка. Ищецът се е позовал на съдебна практика на ВКС, според
която при отказ или оттегляне на иска, при решаване на въпроса за разноските, трябва
да се изследва каква е причината за това и ако това е настъпване на ново
обстоятелство след завеждане на делото, независещо от ищеца, а от ответника, като
ищецът незабавно след това се е отказал от иска, отговорността за разноски се понася
от ответника.
Направено е евентуално иска присъдените на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени, тъй като образуването на делото било в резултат
на неправомерно поведение на ответника – вземането на нищожно решение, поради
което претендираните разноски били прекомерни. Освен това ответникът поискал в
проведеното съдебно заседание само присъждане на адвокатско възнаграждение пред
САС, но не поискал такова за производството пред СГС, поради което присъждането
на 6000 лева за пред СГС било неоснователно.
1
Насрещната страна „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД е
депозирала становище, в което излага доводи за неоснователност на молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК.
Софийският апелативен съд, като разгледа делото и изявленията на страните,
намира следното:
Искането, касаещо изменение на определението от 27.02.2025 г. в частта за
разноските, присъдени на ответника, е допустимо, тъй като е направено своевременно,
като за това искане представянето на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за
допустимост.
Искането, в частта за присъждане разноски на молителя-ищец е недопустимо,
тъй като предпоставка за него е представянето на списък по чл.80 ГПК (т. 9 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК), какъвто ищецът не е представил.
В случая не е приложимо приетото в практиката, че когато производството по делото е
прекратено в закрито заседание и страната е била поставена в процесуална изненада,
то първият възможен момент за представяне на такъв списък е с молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК. В случая производството е прекратено поради отказ от иска, като молбата
за отказ от иска и прекратяване на производството ищецът е депозирал в насроченото
открито съдебно заседание и е могъл едновременно с нея да представи и списък по чл.
80 ГПК, както в това заседание ответникът е представил своя списък по чл. 80 ГПК.
След като не е сторил това, искането му за изменение на слагащият край на
производството съдебен акт в частта за разноските е недопустимо и следва да бъде
оставено без разглеждане.
По същество на искането за изменение на определението от 27.02.2025 г. в
частта за разноските, присъдени на ответника настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдебната практика приема обаче, че в случай на
прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска, при решаване на въпроса
за разпределение на разноските, следва да бъдат изследвани причините за това. Ако
оттеглянето или отказът от иска са предприети по незаявени или неустановени
причини, то отговорността за разноски следва да бъде понесена от ищеца. Ако обаче те
са предприети поради настъпване след предявяване на иска на факти, независещи от
ищеца, а от ответника и поради тяхното настъпване е отпаднал интереса от иска, като
десезирането на съда е предприето веднага след настъпването им, то тогава
отговорността за разноски се поема от ответника. Противното би довело до
неоснователно обогатяване на ответника. Приема се, че преценката в тази насока се
основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на
задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по
съществото на спора. (така напр. определение № 626/20.08.2012 г. по ч.гр.д. №
275/2010 г. на IV г.о.) Примери за такива новонастъпили обстоятелства, при които се
погасява спорното материално право поради последващо поведение на ответника са
плащане в хода на процеса на спорното задължение, както и постигане на
споразумение между ищеца и ответника.
В процесния случай предмет на спора е вземане на „Първа инвестиционна
банка“ АД от „Холдинг български държавни железници“ ЕАД, представляващо вноска
в размер на 93 617 евро с падеж 30.06.2014 г. по Договор за доставка на второкласни
пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г., вземанията по който са
прехвърлени на „Първа инвестиционна банка“ АД с Договор за цесия от 10.07.2007 г.,
като цялото непогасено вземане е за 46 броя вноски за периода 30.04.2014 г. до
30.12.2017 г. В хода на процеса пред въззивната инстанция е влязло в сила решението
2
по т.д. № 817/2019 г. на СГС, VI-12, решението по което е потвърдено с решение по
в.т.д. № 221/2023 г. на САС, 13 състав. Посоченото дело е образувано при същите
фактически твърдения като тези в настоящото дело, но за друга дължима и неплатена
вноска, а именно тази, дължима на 30.04.2014 г. в размер на 71 310.66 евро, като в
исковата молба се сочи още, че това е част от общо задължение за главница в размер
на 4 447 745.33 евро. С решението искът е отхвърлен след като е прието, че Договор за
доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг от 02.06.2007 г.,
съответно Договор за цесия от 10.07.2007 г., са нищожни.
Настоящият съдебен състав намира, че посоченото влязло в сила решение, с
което процесният договор е приет за нищожен няма характер на юридически факти,
настъпил с оглед последващо предявяване на иска поведение на ответника. При
настъпването му не отпада интересът на ищеца от иска поради отпадане на
задължението, а същото има отношение към основателността на иска. Доколкото
настоящият съдебен състав би бил задължен при разглеждане по същество на спора да
съобрази силата на пресъдено нещо по отношение еднаквия в двете производства
правопораждащ факт, а не някакво последващо поведение на ответника, установяващо
в същото време, че той е дал повод за завеждане на делото. Ето защо в конкретната
хипотеза не е налице случай, в който при отказ от иска разноските да следва да се
понесат от ответника. На общо основание те следва да бъдат понесени от ищеца.
Посоченото влязло в сила решение, в което процесният Договор е приет за
нищожен, освен че не се дължи на последващо завеждането на делото поведение на
ответника, не е и в кръга на обстоятелствата, които се преценяват при разглеждане
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съобразно фактическата и правна сложност на делото и при материален интерес от
около 185 000 лева, адвокатско възнаграждение от 11 900 лева без ДДС (14 280 лева с
ДДС) не е прекомерно.
Горното налага неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК в допустимата
й част, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД,
депозирана на 21.03.2025 г. в частта й за изменение на определението от 27.02.2025 г. в
частта за разноските, присъдени на ответника.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Първа инвестиционна банка“ АД,
депозирана на 21.03.2025 г. в частта й за изменение на определението от 27.02.2025 г. в
частта за разноските чрез присъждане разноски на ищеца.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4