Определение по дело №1066/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5118
Дата: 19 декември 2013 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20131200501066
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 287

Номер

287

Година

25.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.25

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елза Йовкова

дело

номер

20124100500692

по описа за

2012

година

5

за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №... от ...2012 година, постановено по ГР.Д.№... по описа за 2011 година на Павликенски районен съд, са отменени решенията на общото събрание на К. „Г.”, проведено на 12.03.2011 година в гр. Б. Ч., като незаконосъобразни, осъдена е кооперацията да заплати разноски в полза на двамата ищци.

Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок от кооперацията, подадена от процесуалния представител по пълномощие адв. Ч. Обжалва се решението в неговата цялост, изложени са твърдения в какв¯ се счита, че се състои порочността на решението, доводи и съображения във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, подаден от процесуалния представител на двамата ищци. Заето е становище, че въззивната жалба е неоснователна. Направено е искане да бъде оставена същата без уважение и потвърдено обжалваното решение. Изложени са доводи и съображения във връзка с направените искания.

Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и недопустимо.

Относно валидността на решението.

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Искът е предявен в преклузивния двуседмичен срок, визиран с разпоредбата на чл.58, ал.3 от ЗК. Атакуваните решения са взети на 12.03.2011 година, исковата молба постъпила в съда на 28.03.2011 година, като двуседмичният срок е изтекъл в неприсъствен ден по смисъла на чл.60, ал.6 от ГПК.

Налице е правен интерес от търсената защита. Интересът от защита произтича от естеството на търсената защита - искът е конститутивен. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения конститутивен иск.

Налице е и процесуалната легитимация на страните. При иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК легитимиран да предяви иска е член-кооператор, а легитимиран ответник е кооперацията, чийто орган - ОС е взело атакуваните решения.

Правният интерес и процесуалната легитимация са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и на процеса съдът следи служебно при всяко положение на висящ исков процес.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд – за основателност на исковата претенция. Съображенията за този извод са следните:

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, е предявена по реда и на основание чл.58 от ЗК искова претенция.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях.

В.ГР.Д.№692/2012 г. ВТОС

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи:

Към момента на вземане на атакуваните решения е било спряно на основание чл.61 от ЗК с подлежащо на изпълнение определение на съд взетото решение за изменение на Устава, приет на 27.12.2010 година, за което кооперацията е била надлежно уведомена. Обстоятелства, които не се оспорват от ответната страна, дори са признати за действително осъществени.

Щом е постановено определение по реда на чл.61 от ЗК, подлежащо на изпълнение, не следва да се прилагат новите разпоредби на Устава.

Постановеното определение е задължително за органите на кооперацията и за член-кооператорите. Това е така защото спиране на изпълнение на решението за изменение на Устава – т.е. забраната да се прилагат новите разпоредби на Устава, е единственият начин, по който може да се осигури осъществяването на правата по едно позитивно решение, което би се постановило по предявения иск с правно основание чл.58 от ЗК. Отмяната на решението, с което е изменен Устава, с влязло в сила решение, ще е ”безсмислено”, ако по реда на чл.61 от ЗК не се забрани приложението на новите разпоредби от Устава.

Изложеното обосновава извод за незаконосъобно взети решения, поради прилагане на новите разпоредби на Устава относно неквалифицираното мнозинство при избор на нови органи на кооперацията.

Обстоятелството, че Устава с новите изменения е обявен в търговския регистър преди провеждане на процесното ОС, не може да обоснове законосъобразност на взетите в противоречие на забраната решения.

Това е така защото обявяване в търговския регистър на Устава с новите разпоредби в него има само декларативен - оповестителен, удостоверяващ ефект, както и доказателствено действие. Не е елемент от фактически състав за възникване на задължение да се прилагат новите разпоредби на Устава.

И да се обяви Устава с новите разпоредби в него и да не се обяви органите на кооперацията и член-кооператорите са длъжни да се съобразяват с новите разпоредби на Устава и същите следва да се прилагат, ако не беше спряно изпълнението на новите раз´оредби в Устава с подлежащ на изпълнение съдебен акт.

Обстоятелството, че с влязло в сила решение е отменен отказ на длъжностното лице по регистрацията да впише новоизбраните с процесните атакувани решения органи, не може да обоснове законосъобразността на процесните решения. Постановеното по реда на чл.61 от ЗК определение за спиране изпълнението на решението за изменение на Устава е неотносимо към вписване на обстоятелствата, подлежащи на вписване, съобразно с взетите решения.

Но, е относимо към процедурата по избор на органите на кооперацията. Несъобразяването със забраната, постановена с посоченото определение - взети решения за избор на нови органи с неквалифицирано мнозинство, води до процесуална незаконосъобразност на решенията, състояща се в опорочена процедура по вземане на решенията. Налице е визираното от законодателя основание за отмяна по реда на чл.59, ал.1 от ЗК на атакуваните решения.

Освен това с влязло в сила съдебно решение на основание чл.58 от ЗК са отменени решенията, взети на 27.12.2012 година, включително и решението за изменение на Устава.Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК този факт следва да бъде взет предвид от съда, тъй като има съществено значение за спорното право по настоящото дело.

По изложените съображения предявената искова претенция еоснователна и доказана и следва да бъде уважена.

Освен изложените по-горе изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил в мотивите си обосновават извод за основателност на исковата претенция. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод.

С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят-ответник дължи на ищците направените разноски за въззивното производство, но не са

В.ГР.Д.№692/2012 г. ВТОС

представени доказателства, че такива са направени. Поради което и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №... от ...2012 година, постановено по ГР.Д.№... по описа за 2011 година на Павликенски районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________

2.________________

Решение

2

9B9DF2F3EFF20D8EC2257A410047CB76